МОТИВИ към присъда № 3/12.04.2018 година, постановена по НЧХД  363/2016г.по описа на  Свогенски  районен  съд

Б.Г.Г. ЕГН ********** *** е предявил тъжба против Ж.В.Г. ЕГН ********** с настоящ адрес: ***.Ж.Г.  е обвинен в това, че   на 20.08.2016г., малко след 21,00 часа, умишлено е забил брадва за цепене на дърва, на външната страна на дворна, дървена порта на къща, находяща се в град С., кв.”…”, ул.”…”№ …-дом на Б.Г.Г. ЕГН **********, с което е повредил противозаконно чужда движима вещ, като случая е маловажен– престъпление по чл.216, ал.4, вр.с ал.1, пр.2 от НК.

В съдебно заседание тъжителят лично и чрез процесуалния си представител поддържа тъжбата и моли съда да постанови присъда, с която да признае Г.  за виновен. Подсъдимият не се признава за виновен и дава обяснения относно случилото се. Процесуалният представител на подсъдимия моли съда да постанови оправдателна присъда.

 Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, по отделно  и в тяхната съвкупност и съобразно с чл.14, ал.1 от НПК, достигна до следните фактически  и  правни изводи:

Подсъдимият Ж.В.Г. е роден  на ***г*** в едно домакинство с бившата си съпруга и седемгодишния им син, българин, български гражданин е, със средно образование е, разведен е  и работи по трудово правоотношение, не е осъждан.В личностен план Г. е добронамерен, консенсусен, изпълнителен, неконфликтен, не е раздразнителен и има добър поведенчески самокотнрол.

През 2010г.подсъдимият се оженил за  свидетелката А.Г., която страдала от „биполярно разстройство”, по-късно се развели, но се събрали отново в дома й – в град С., ул.”..” № .. за да отглеждат заедно малолетния им син.Г. и тъжителят са втори братовчеди и съседи, поради което тя го посещавала често, но същевременно започнала да изпитва към Б.Г. и чувства от интимно естество.На 20.08.2016г.около 21,00 часа, докато Г., седял в компанията на свои близки, в  къщата, съседна на дома на тъжителя, чул през отворения прозорец, как Б.Г., разговаряйки коментира и обсъжда подсъдимия и живеещите с него.Порди обстоятелството, че и друг път разбирал за подигравателни намеци, които тъжителят правел пред хората, по адрес на подсъдимия и семейството му, Г. се ядосал.Подсъдимият, който, в резултат на изпита бира бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – около лека степен(т.е.емоционално по-лабилен, но разбиращ и можещ да ръководи постъпките си), решил да реагира на чутите, недобронамерени коментари, отишъл до външната порта на Б.Г. и забил  в нея брадва.В така създалата се ситуация, подсъдимият се почувствал засегнат от направения коментар относно семейството му и жената, с която живее и която  страда от психични проблеми и това  предопределило невъздържаната реакция на вербална агресия.Тътена от забитата в портата брадва, тъжителят, който бил на първия етаж, заедно с малолетния си син,  възприел като звук от  затворила се, по-силно  врата от течение.Г. излязъл на двора, за да заключи външната порта и когато стигнал до нея, забелязъл, че райбера от вътрешната й страна е паднал, тя „подпирала”в горния ъгъл, а страничните й крила били разместени.Когато излязъл да я огледа отвън, видял, че в нея е забита брадва.Притеснен от стореното, Б.Г. подал сигнал на телефон 112.През това време бащата на жената,  с която подсъдимия живее на семейни начала – А.Г. дошъл до портата, извадил брадвата и си тръгнал с нея. Случилото се било непосредствено възприето от свидетелите Л. Д.С. и Г. Ц. Г.  - родители на тъжителя, които чули  и викове със закани от съседната къща.Свидетелката Т. П. също видяла забиването на брадва от подсъдимия във вратата на тъжителя(баща на детето й), тъй като седяла на отсрещна пейка, чакайки превоз.На сигнала до телефон „112”се отзовали полицейските служители на РУ Своге – свидетелите С.С.Г., П.П.А. и С.С.Я..Полицейските служители пристигнали на местопрестъплението около 22ч.-23ч., изслушали тъжителя, който бил ядосан и превъзбуден  и, когато посетили дома на подсъдимия, той им разказал, че  забил брадвата в портата на Б.Г., в отговор на това, че той и жена му излизали заедно, тя искала да живее с другия мъж и „чашата му преляла”.Полицаите съставили протокол за предупреждение на подсъдимия и си тръгнали.

 

ПО  ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото гласни  и писмени доказателства/копия на материалите по прокурорска преписка № 862/2016г.по описа на РП Своге, докладни записки, протокол за предупреждение от 20.08.2016г.по чл.65 от ЗМВР, свидетелство за съдимост, характеристика, справка от Дирекция”Национална система 112-София”вх.№ 305/07.02.2017г.заключение по съдебна аудио-техническа експертиза, заключение по съдебно-техническа експертиза, заключение по съдебно-психологична експертиза, обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите П.П.А., Ю.Г., Л. С., Г. Г.,Т. П., дадени по време на съдебното следствие.

Съдът кредитира като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал показанята на свидетелите С.С.Г., П.П.А. и С.С.Я., Л. Д.С., Г. Ц. Г.  и Т. П. Въпреки, че Л. С. и Г. Г. са родители на тъжителя, а Т. П. е майка на детето му, техните показания съдът приема като истинни, тъй като напълно съответстват на останалите доказаелства по делото-родителите на Г. възприели както и П.а, че бившата съпруга на Ж.Г. върви след подсъдимия в опита си да го възпре, преди да забие брадвата в съседската порта, видяли как той се отправил целенасочено към къщта на тъжителя, чули тътен от удара, присъствали на сигнлизиране за случилто се на телефон 112.Казаното от тези свидетели съответства на заявеното от свидетелите – полицейски служители, през които подсъдимият заявил, че е забил брадва в съседската порта защото”чашата му преляла”и които  потвърждават, че в дома на Ж.Г. се намирала и бившата му съпруга.Фактът, че тъжителят не е бил сам в дома си, а в компанията именно на родителите си, се потвърждава и от заявеното от подсъдимия по време на дадените то него обяснения – че Б.Г. в разговор коментирал, че Г. и жена му са луди.Безспорно се установява, че около къщата на тъжителя  и пейката пред нея имало храсти и дървета, които са попречили родителите на Г. да бъдат видяни от друг отвън.

Съдът кредитира като обективни и показанята на свидетелката Ю.Г./баба на детето на подсъдимия по майчина линия/, от които се установява, че живеещата на семейни начала с подсъдимия жена, в определен период от време имала чувства към тъжителя от интимно естество – факт, който кореспондира с реакцията на Ж.Г.-забиване на брадва в портата на съседа, тъй като почувствал, че „чашата му преляла”.

По отношение дадените от подсъдимия обяснения в о.с.з., съдът не ги кредитира в частта, в която твърди, че брадвата била забита в съседската врата от приятеля му М., дошъл му на гости и живеещ в чужбина, а той само я извадил, както и в частта, че не е  казвал на полицейските служители, че чашата му преляла и, че не е правил самопризнание пред тях.Тези обяснения  са подчинени единствено на изграждане на защитна версия за подсъдимия и не са скрепени с доказателства-Г. не е в състояние да конкретизира адреса на посочения приятел, а описаната бурна реакция на М. чрез забиване на брадва, само защото дочул негативни думи за домакините си, противоречи на нормалната житейска логика.

От заключението по извършената в хода на съдебното следствие съдебно-техническа експертиза се установява следното:Дворната порта на процесния имот в град С.  е като изработена от иглолиста дървесина, с отвор:ширина 2,80 м.и височина 2,40 м.Отворът е оформен от две странични и една горна греди.Двете основни крила са захванати на панти към страничните греди.Между основните крила е разположена пешеходна врата, заоблена в горната си част, с височина 2 м.и широчина 1 м., прихваната на панти към дясното крило, гледано отвън навътре.Последното, ведно с пешеходната врата е провиснало от пантите под тежестта си.Вратите са изработени от отделни вертикално и хоризонтално разположени дъски, с процепи между тях.В средната вертикална дъска/съчленена от три дъски-фриз и две облицовани дъски/, с размери 200х15,5х6,5 см.на пешеходната врата в горната й част/на около 40 см., мерено отгоре надолу/има цепнатина, продължаваща до горе.Установената цепнатина в средната вертикална дъска на пешеходната врата може да е направена с брадва.Върху пешеходната врата на процесната порта има следи, респ.вреди от нанесен удар с брадва, или с инструмент подобен на брадва.За отстраняване вредите, нанесени на пешеходната врата на процесната порта е нужно тя да се демонтира от дърводелец и да се монтира обратно.Ремонтът се състои в подмяна на облицовъчна дъска с размери 200х7,5х2 см. и на фриз, с размери 190х12,5х4,5 см.Стойността на ремонта на пешеходната врата на процесната порта към 21.02.2017г. с ДДС е 305 /триста и пет/лева, като в сумата не е  включена стойността на транспортните разходи.

От заключението по извършената аудио-техническа експертиза на 1 брой компакт диск CD-R, марка „Philips”700МВ/80 мин.от 20.08.2016г., предоставен от „Национална система 112”, съдържщ разговор, проведен на 20.08.2016г., се установява, че на тази дата тъжителят Б.Г. се е обадил в Център 112 и е сигнализирал, че има проблем, тъй като чул трясък, излязъл и видял, че има забита брадва във външната порта, както и възприел, че съсед от къщата до неговата дошъл, извадил я и си тръгнал с нея.На полицейския служител тъжителят с категоричност съобщава, че съседите са забили брадвата и споделя, опасенията си да излезе на улицата  с думите”Е какво да излизам на улицата?Те размахват брадви, а аз да излизам на улицата.”

Видно от заключението по изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-психологична експертиза:Към момента на извършване на инкриминираното деяние, Ж.Г. е проявил вербална агресия, която по същество при него  е психологически защитен механизъм и е свързана със степента на неговата фрустрираност/обида и засегнато достойнство/във връзка с минали взаимоотношения между двете семейства/.Към инкриминираната дата, същият е употребил известно количество алкохол и по същество е бил в ситуация на леко/обикновено/алкохолно опиване.Подсъдимият не е бил подложен пряко на стресово въздействие и пряка конфронтация – ситуация, дълбоко засягаща личността-провокация от страна на потърпевшия, които отнесени към личностновата му структура да може да се прецени като достатъчен етиологичен фактор за разгръщане на афективна реакция от негова страна, с наличие на силни емоции-обида, раздразнение  и гняв.Ж.Г.  е бил фрустриран, но не е бил в състояние на физиологичен афект към момента на инкриминираното деяние.

Видно от характеристична справка и свидетелство за съдимост, подсъдимият Ж.В.Г. ***, заедно с бившата си съпруга А.Г. и детето им Ю.Г..Води спокоен живот, работи като „шофьор”в частна фирма за дограма в град С.Няма данни да е нарушавал обществения ред.Няма съдебни и криминалистически регистрации, неосъждан е.

От показанията на свидетелите П.А., Л. С. и Г. Г. се установява, че след забиването на брадвата във външната порта на къщата му, тъжителят бил уплашен, и притеснен, най – вече, защото по това време бил с малкия си син на първият етаж и двамата възприели силния тътен, след което виждайки случилото се, Б.Г. изпитал стрес и тревога не само за своя, но и за живота на  детето си.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така приетата фактическа обстановка съдът счете, че от обективна и субективна страна: подсъдимият  Ж.Г. е осъществил състава на престъпление по чл.216, ал.4, вр.с ал.1, пр.2 от НК.

ОТ  ОБЕКТИВНА  СТРАНА и СУБЕКТИВНА  СТРАНА

 

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината–Ж.Г. е съзнавал обществено опасния характер на деянието,предвиждал е неговите обществено опасни последици  и е искал настъпването им. За субективните намерения се съди по обективно извършените действия.

                 Като причини за извършване на деянието съдът приема  ниското правно съзнание на подсъдимия.

                Отегчаващи отговорността обстоятелства-няма.

                Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на подсъдимия, както и сравнително младата му възраст.

                          С оглед реда на провеждане на производството по делото съдът призна подсъдимият за виновен в извършване на описаното престъпление и му наложи наказание “глоба” в размер на  200   лева.

          По отношение на деянието по чл.216 ал.4 вр. с ал.1 от НК:

                        Унищожаването и повреждането  е престъпление,което засяга обществените отношения в рамките на които се упражнява правото на собственост върху движими и недвижими вещи и по конкретно тези, които осигуряват физическата им цялост, така че същите да могат да се ползват по предназначение.Престъплението е резултатно.Изпълнителното деяние се изразява в такова въздействие върху субстанцията на вещта, което я променя отрицателно с оглед използването й по предназначение.При повреждането  на вещта в конкретния случай  порта, същата  се нуждае от поправяне с оглед пълноценната й употреба, в което се изразява и престъпния резултат. Съгласно константната съдебна практика със задължителен характер унищожаване е налице, когато е унищожена напълно субстанцията на вещта до степен, която прави невъзможно вещта да се ползва по предназначението й. В случая от съдебно-техническата експертиза се установи вида на причинените от подсъдимия увреждания на външната страна на портата. Предвид така установеното съдът приема, че с действията на подсъдимия не е унищожена напълно субстанцията на  портата до степен да бъде невъзможно ползването й по предназначение, а само временно /необходим е ремонт за подмяна на облицовъчната дъска и на фриза/и именно заради това съдът приема, че от обективна страна подсъдимия  по гореописания начин – с механично въздействие - с брадва, като я е забил във външната порта на къщата на пострадалия,  я е повредил/за отстраняване вредите нанесени върху пешеходната врата на процесната порта е нужно тя да се демонтира, да се ремонтира от дърводелец и да се монтира обратно/. С тези си действия  той противозаконно е повредил чужда недвижима вещ. Повреждането е противозаконно, доколкото липсва правно основание за извършените от подсъдимия действия.

Несъмнено с оглед извършеното престъпление подсъдимият следва да понесе наказателна отговорност.Настоящия съдебен състав намира,че са налице обстоятелства,квалифициращи случая като маловажен.Съгласно разпоредбата на чл.93 т.9 от НК:”Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици и с оглед други смекчаващи вината обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случи на престъпения от този вид.”В конкретния случай вредите  са в размер на 305 лева. към датата на извършване на деянието.Самото деяние не разкрива обществена опасност от категорията на тази, че да бъде квалифицирано по ал.1 на разпоредбата на чл.216 от НК.Подсъдимия не е осъждан за извършени от него престъпления от общ характер. С оглед данните,че деянието е осъществено и под въздействие на алкохол в контекста на добрите характеристични данни за подсъдимия същото може да се отчете като инцидента проява, а не като нагласа към извършване на престъпления.

 

ПО   ОТНОШЕНИЕ  НА ВИДА  И  РАЗМЕРА  НА  НАКАЗАНИЕТО

Предвид изложеното съдът призна за виновен подсъдимия за деяние по чл.216 ал.4 вр. с ал.1 от НК и определи като най-подходящо по вид и размер наказание наказанието “глоба” в размер на 200  лева. Съдът намира,че така наложеното наказание е справедливо,съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

ПО  ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК

 

Съдът счита, че предявеният граждански иск относно имуществените вреди се явява изцяло основателен, а в частта относно неимуществените вреди е основателен до размер от 1000 лева.

Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

От заключението по извършената съдебно-техническа експертиза, се установява, че стойността на ремонта на пешеходната врата на процесната порта към 21.02.2017г. с ДДС е 305 /триста и пет/лева, като в сумата не е  включена стойността на транспортните разходи.Ето защо претенцията за обезщетение за претърпените от деянието имуществени вреди е уважена в пълния предявен размер от 245 лева.

Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно чл.51 от същия закон обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Безспорно установено е, че подсъдимият Г. е причинил притеснение, стрес и тревога на  Б.Г. за неговите и на детето му здраве и живот и следва да заплати обезщетение.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като в случая претендираното от пострадалия обезщетение в размер на  3  000лева  се явява прекомерно и искът бе уважен в частта, с окято се претендира сума до 1 000 лева, която се явява справедливо по размер обезщетение и съдът отхвърли претенцията над 1 000 лева, съответно до  3 000 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът постанови разноските по делото в тежест на подсъдимият.

В резултат на горното, съдът изложи мотивите си.

27.04.2018г.

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: