Р Е Ш Е Н И Е
№ 1235 04.08.2021 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на
петнадесети юли, две хиляди двадесета и първа година, в публично съдебно заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: И.Л.прокурор:
Д.Х.
сложи
за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 1440 по
описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл.63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „ПСОВ Елените” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза” №8,
ет.3, представлявано от управителя Е. Д., чрез адв. Ю. Д. против Решение № 260089/25.03.2021
г., постановено по НАХД № 1087/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № И-2-0795-1 от 13.10.2020г. на
директора на РИОСВ Бургас, с което на касатора на основание чл. 69а, ал. 1 ЗООС
вр. чл. 19, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 6, ал. 7, ал. 9 и ал. 12, т. 2 от Наредба
за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения (Наредбата), за извършено нарушение
на чл.69 ЗООС, е наложено наказание „еднократна санкция” в размер на
39 404 лева месечно за срок от дванадесет месеца, или общо 472 848
лв., считано от 26.08.2020г.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е постановени в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения,
а наложена санкция е явно несправедлива. Излагат се възражения относно
наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
издаването на НП, ограничаващи правото на защита на дружеството и неправилно
приложение на материалния закон, идентични с тези, направени и пред първата
инстанция.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от упълномощения
процесуален представител адв.
И.Б. - БАК, който ангажира писмени доказателства - протокол
за провеждане на среща за обсъждане на ПСОВ Елените от 13.09.2012г.;
кореспонденция от „Вики инвест 1“ ЕООД от 10.03.2017 година; кореспонденция от
„Вики инвест1“ ЕООД от 14.09.2011 година- 2броя, кореспонденция от „Вики инвест
1“ ЕООД до ВиК-Бургас и кмета на община Несебър от 31.01.2013 година,
кореспонденция от „Вики Инвест 1“ ЕООД от 05.12.2011г. ; докладна записка от
„Вики инвест 1“ ЕООД от 14.09.2021 г., кореспонденция на касатора до Общински
съвет- Несебър от 22.06.2017 година и кореспонденция на касатора до Областна
администрация - Бургас от 23.06.2017 година, както и разрешително за ползване
на воден обект за зауставане на отпадъчни води в повърхности водни обекти
№03340002/14.12.2007 година. и пледира, че независимо
от липсата на разрешително за заустване на името на касатора, по силата на
Закона за водите и по силата на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги касатора има качество на монополно дружество, което не
може да откаже да приема водата, която му се зауства в колектора. Сочи, че
пречистването на битово-отпадни води е обществена услуга, съгласно чл.1 и 3 от
Закона за водите и чл.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и ако през 1985 година капацитета на водите е бил
съобразен с населението на село Влас, към 2020 година този капацитет е
надхвърлен десетократно, включително изградените почивни комплекси. Изразява
становище, че съобразяването на това превишение и обезпечаването му с пречиствателни
съоръжения е било безспорно ангажимент на Община Несебър, като не е било в
тежест на собственика или оператора на ведомствената пречиствателната станция,
защото тя е заварена в параметрите и капацитета от 1985 година. Позовава се на
представените писмени доказателства, съгласно които, както настоящия оператор,
така и предходния оператор са сезирали многократно отговорни инстанции за
решаване на проблема, който е извън възможностите на частната пречиствателна
станция. По делото се депозира и писмена защита, в която в допълнение на вече
изложеното, отново се описва фактологията и се цитират закони и конкретни норми
от тях, които вменяват отговорност на Държавата и Общините за извършване на
услуги в обществен интерес и ангажимент по осигуряване на пречистването.
Ответникът по касация, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител в проведеното съдебно заседание. Депозира писмени бележки по
делото, чрез процесуален представител – юрисконсулт, в които се оспорва
представителната власт на процесуалния представител на дружеството, участвал
пред РС-Несебър и се описват наложените, поради незадоволителния ефект на
пречистване на отпадъчни води санкции, в периода от 2014год. до 2017 год.
Обсъждат се представените пред настоящата инстанция, в проведеното съдебно
заседание писмени доказателства, които се намират за неотносими и се моли за
постановяване на съдебен акт, с който решението на РС-Несебър се остави в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава мнение за оставяне
в сила на решението на първата инстанция.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210,
ал.1 АПК.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателно
постановление №
И-2-0795-1 от 13.10.2020г. на директора на РИОСВ Бургас, отговорността на дружеството е ангажирана за извършено
нарушение на чл.69 ЗООС, като на
основание чл.69, чл.69а, ал.1 от ЗООС вр. чл.19, ал.1, ал.2, ал.3, ал.6, ал.7,
ал.9 и ал.12, т.2 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при
увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при
неспазване на определените емисионни норми и ограничения (Наредбата), е
наложено наказание „еднократна санкция” в размер на 39 404 лева месечно за
срок от дванадесет месеца, или общо 472 848 лв., считано от 26.08.2020г.
За да постанови
оспореното съдебно решение, съдът е намерил, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен със заповед № РД-734 от 06.08.2010г. на министъра на
околната среда и водите), като при издаването му съдът не е констатирал нарушения в процедурата, детайлно разписана
в чл.69а ЗООС и в чл.5 – чл.13 от Наредба за вида, размера и реда за налагане
на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите
норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, която
процедура се явява специална и се отклонява от процедурата по установяване на
административни нарушения по чл.33 – чл.46 от ЗАНН. Съдът е констатирал, че е налице компетентност на
участвалите в проверката лица и на органът, издал НП, като се е позовал на
чл.6, ал.1 от Наредбата, където е предвидено, че проверките се извършват от
контролните органи на МОСВ, а директорът на РИОСВ Бургас е оправомощен да
издава НП за нарушения на територията на инспекцията, поради което именно
служителите в тази дирекция са контролните органи по смисъла на чл.6, ал.1 от
Наредбата. Съдът е намерил, че е налице яснота
относно самото изпълнително деяние и извършеното нарушение е описано по пълен
начин, като в подкрепа на твърдението си, съдът е посочил, че в текста на НП изрично е посочено, че са
налице превишения на нормите за район на съществуващо и перспективно ползване
на качеството на крайбрежните морски води, определени в приложение към чл.10 от
Наредба № 8. Посочил е, че нарушението на чл.69, ал.1 от ЗООС се състои в
увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми, като в
разпоредбата на чл.1 от Наредба № 8 от
25.01.2001 г. за качеството на крайбрежните морски води, се определят
показателите и нормите, на които трябва да отговарят качествата на крайбрежните
морски води. Според чл.19, ал.2 от Наредба за вида, размера и реда за налагане
на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите
норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения когато
няма действащо разрешително за заустване на отпадъчни води или комплексно
разрешително, санкции се налагат, когато отпадъчните води не отговарят на
нормите за съответната категория на водоприемника, в който се заустват
отпадъчните води, определена със заповед на министъра на околната среда и
водите. Съдът е посочил, че в текста на НП е описано, че са отбрани проби от
води, които се заустват в Черно море, посочено е, че са налице превишения,
както и са описани конкретните превишения. Отразено е, че за ПСОВ „Елените”
няма издадено разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води, изискващо се по чл.46, ал.1, т.3, буква „б” от ЗВ.
Т.е., описани са всички относими факти и обстоятелства към процесното
нарушение, както и самото нарушение. От така описаното, съдът е намерил, че се
касае за неспазване на нормите, предвидени за Черно море, за които от своя
страна е приета и изрична Наредба, като описаните факти са относими към състава
на цитираното в текста на НП нарушение. Отразени са всички относими законови
разпореди, вкл. и чл.46, ал.1, т.3, буква „б” от ЗВ, тъй като изрично изискване
на чл.19, ал. 2 от Наредбата е наказаното лице да не притежава действащо
разрешително. Съдът е посочил, че разпоредбите на чл.69 и чл.69а ЗООС са
относими за всички видове замърсявания, което се следва и от изричното
уточнение на чл.19, ал.2 от Наредбата. В заключение, съдът е извел извод, че
изпълнителното деяние и законовите норми са описани в пълнота в текста на НП, в
което е описано само едно нарушение и не се касае за две отделни нарушения по
смисъла на чл.18 от ЗАНН. Съдът е посочил, че елемент от състава на нарушението
е липсата на разрешително, като е извел този извод от изричния текст на чл.19,
ал.2 от Наредбата, според който санкции се налагат „Когато няма действащо
разрешително за заустване на отпадъчни води или комплексно разрешително“. Съдът
е посочил, че от своя страна, липсата на разрешително представлява
самостоятелно нарушение – това по смисъла на чл.46, ал.1, т.3, б.„б“ от Закона
за водите, но в настоящия случай, не са описани две отделни нарушения, а нарушението
по чл.19, ал.2 от Наредбата, които включва липсата на разрешително. Съдът
изрично е отбелязал, че дружеството е наказано с отделно влязло в сила
наказателно постановление за нарушението на чл.46, ал.1, т.3, б. „б“ от Закона
за водите, установено при същата проверка, като се е позовал в наличното на л.
109 от делото НП. Предвид изложеното, съдът е заключил, че не се касае за
нарушение на чл.18 от ЗАНН, тъй като при пълното съблюдаване на чл.18 от ЗАНН, дружеството
е наказано отделно с две отделни наказателни постановления за тези две
нарушения, а в НП, което е предмет на оспорване по дело, липсата на
разрешително е цитирана само като елемент от фактическия състав на конкретното
нарушение, а не като отделно нарушение. Съдът е намерил, че са спазени и
изискванията при вземане на пробите, като същите са взети от служители на
акредитирана лаборатория в системата на МОСВ, поради което пробите са взети от
компетентно лице по смисъла на чл.7, ал. 1 от Наредба за вида, размера и реда
за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения. Взетите проби са нормални и отговарят на зададените критерии –
видно от вписването в протокол за проверка № К-9-76 от 26.08.2020г., като представител
на дружеството също се е подписал в този протокол без възражения срещу
характера на отбраните проби. По същество, съдът е намерил оспореното пред него
НП и за материално законосъобразно, като е цитирал разпоредбите на чл.69, ал.1
ЗООС, чл.1 от Наредба № 8 от 25.01.2001 г. за качеството на крайбрежните морски
води и чл.19, ал.2 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции
при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или
при неспазване на определените емисионни норми и ограничения. Посочил е, че в
случая за ПСОВ „Елените” не е издадено разрешително, като е установено
замърсяване на околната среда (водите на Черно море) над допустимите в Наредба
№ 8 норми. Следователно нарушението на чл. 69, ал.1 ЗООС е безспорно установено
по делото. Относно субекта на наложеното наказание, съдът е взел под
внимание разпоредбите на чл.69, ал.1 от
ЗООС и чл.1, ал.1 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при
увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при
неспазване на определените емисионни норми и ограничения, и двете норми със
сходно съдържание, в които е предвидено че санкции се налагат на юридическите
лица и едноличните търговци - при увреждане или при замърсяване на околната
среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни
норми и ограничения. Съдът е посочил, че в случая, в чл.19, ал.2 от Наредбата е
уточнено, че когато няма действащо разрешително за заустване на отпадъчни води
или комплексно разрешително, санкции се налагат, когато отпадъчните води не
отговарят на нормите за съответната категория на водоприемника, в който се
заустват отпадъчните води, определена със заповед на министъра на околната
среда и водите, като от анализа на тези норми може да се направи извод, че на
наказание подлежи съответното юридическо лице, което фактически извършва
заустването на отпадъчни води в съответния водоприемник (в случая Черно море). Съдът
е посочил, че по делото не се спори, че заустването на всички отпадъчни води,
постъпващи в пречиствателна станция „Елените”, се извършва именно от тази
пречиствателна станция, като на мястото на извършване на заустването са
направени и необходимите измервания. Поради тази причина, съдът е намерил, че
именно юридическото лице, което стопанисва пречиствателната станция, е субекта,
който следва да носи отговорност по смисъла на чл.19, ал.2 вр. чл.1, ал.1 от
Наредбата. Посочил е, че в случая разрешението по чл.46, ал.1, т.3, буква „б”
от Закона за водите, цитирано и в текста на НП, е следвало да се издаде за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи
обекти, в т.ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни
образувания, като фактически разрешението е следвало да се издаде именно на
дружеството за извършване на посоченото заустване. Съдът се е позовал и на
изричната норма на чл.9, ал.1 от Наредба №
2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води
във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване, според която разрешителното се издава въз
основа на заявление, подадено от лице - титуляр на разрешителното, което ще
зауства отпадъчни води в повърхностни води и ще изпълнява условията в разрешителното.
Съдът е посочил, че по делото няма спор, че лицето, което зауства водите в
Черно море е дружеството, като експлоататор на пречиствателната станция и е
заключил, че в това си качество подателят на жалбата се явява годен субект на
вмененото му нарушение. РС - Несебър е намерил за неоснователни възраженията
във връзка със субекта на нарушението, акцентиращи върху неуредените отношения
с Община Несебър и е обсъдил представените по делото доказателства, които
според съда не променят извода, че именно дружеството е годен субект на
посоченото в НП нарушение. Съдът е намерил, че вътрешните отношения между
отделните субекти, стопанисващи различните канализационни тръби, вливащи се в
пречиствателната станция, не се отразяват при определяне субекта на нарушението,
като в случая дружеството е субект, който стопанисва пречиствателната станция,
за което му се дължи и съответното възнаграждение от субектите, извеждащи води
в нея. Относно уреждането на отношенията между различните субекти, съдът е
заключил, че е налице гражданскоправен спор, който спор обаче не може да се
отрази на субекта на нарушението и административнонаказателната му отговорност.
Съдът не е споделил и възражението, че нарушението е допуснато поради ограничен
достъп до пречиствателната станция, наложен с ПАМ, като е посочил, че в случая
заповедта за прилагане на ПАМ е издадена именно с цел да се мотивира
ползвателят на пречиствателната станция да извърши необходимото, за да се
избегне замърсяване и в текста на заповедта изрично фигурира възможност за жалбоподателя
да извършва редовна поддръжка и оглед на пречиствателните съоръжения с цел
избягване на аварийни ситуации, залпово изпускане на пречистени отпадъчни води
в Черно море и екологични щети. Предвид изложеното, съдът е намерил, че с тази
заповед не са ограничени правомощията на дружеството да извършва необходимото
за надлежно пречистване на водите. На последно място, съдът е обсъдил и доводите,
че липсва неизпълнение на задължение към Държавата и Общината по смисъла на чл.83
от ЗАНН, тъй като Държавата и Общината не са изпълнили своите задължения, като
е посочил, че цитираната от жалбоподателя директива на Съвета от 21.05.1991г.
за пречистването на градските отпадъчни води (91/271/ЕИО) не може да отмени
задължението на дружеството да не замърсява водите на Черно море. Точно
обратното, целите на директивата са да гарантира по-строго пречистване и
наблюдаването на пречиствателните станции, за да се направи така, че околната
среда да бъде предпазена от отрицателните въздействия на заустването на
отпадъчните води. Съдът е заключил, че жалбоподателят подлежи на по-строг
контрол и наблюдение по смисъла на цитираната Директива и в нея липсват норми,
които да изключват отговорността му. Посочил е, че изготвянето на доклади по
смисъла на чл.16 от Директивата от държавите-членки също не може да изключи
отговорността на дружеството, дори да са налице неуредени отношения между
Държавата (респ. Общината) и не могат да изключат установения по делото факт,
че именно това дружество (като експлоататор на пречиствателна станция) зауства
замърсени води в Черно море. Предвид
изложеното, съдът е намерил за неоснователни доводите на процесуалния представител
на дружеството, че отговорността всъщност следва да се поеме от Държавата и
Общината. РС – Несебър е обсъдил и размера на наложената имуществена
санкция, като е намерил, че изчисленията
са извършени по предвидените формули в т.2 от Приложение № 1 към чл.19, ал.4 от
Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения и са правилно определени. С
оглед изложеното, съдът е достигнал до краен извод, че НП следва да бъде
потвърдено.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от
РС-Несебър фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото
факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с
чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от
непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, както и представените писмени
доказателства. Настоящата съдебна инстанция намира, че
не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални
нарушения, като при правилно изяснена фактическа
обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
В тази връзка, съдът намира за необходимо да посочи, че не са налице твърдяната
от страна на касационния ответник липса на представителна власт при сезиране на
РС-Несебър във връзка с обжалване на процесното НП, тъй като, видно от
приложените по делото материали /НАХД № 1087/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър/, с Разпореждане №
260465/17.11.2020 год. на РС-Несебър, е било указано отстраняване на
нередовността на подадената жалба. От така представените, във връзка с
разпореждането на РС-Несебър пред първоинстанционния съд 2 бр. пълномощни, се
установява, че адв. Дацов – процесуалния представител на дружеството, изготвил
и депозирал жалбата пред РС-Несебър е надлежно упълномощен от В. Г., упълномощен
от М. С. – управител на дружеството към 24.10.2016 год., като представителната
власт е учредена надлежно и по делото липсват данни пълномощните да са
оттеглени.
Настоящата съдебна инстанция
намира за неотносими писмените доказателства, представените от страна на
процесуалния представител на касатора в проведеното на 15.07.2021 год. съдебно
заседание: протокол за провеждане на среща за обсъждане на ПСОВ Елените от
13.09.2012г.; кореспонденция от „Вики инвест 1“ ЕООД от 10.03.2017 година; кореспонденция
от „Вики инвест1“ ЕООД от 14.09.2011 година- 2броя, кореспонденция от „Вики
инвест 1“ ЕООД до ВиК-Бургас и кмета на община Несебър от 31.01.2013 година,
кореспонденция от „Вики Инвест 1“ ЕООД от 05.12.2011г.; докладна записка от
„Вики инвест 1“ ЕООД от 14.09.2021 г., кореспонденция на касатора до Общински
съвет- Несебър от 22.06.2017 година и кореспонденция на касатора до Областна
администрация - Бургас от 23.06.2017 година, както и разрешително за ползване
на воден обект за зауставане на отпадъчни води в повърхности водни обекти
№03340002/14.12.2007 година, тъй като същите касаят както периоди, различни от
периода, за който е издадено процесното НП, така и друго юридическо лице, което
не е страна в производството - „Вики инвест 1“ ЕООД.
Относно възраженията,
изложени пред настоящата касационна инстанция, касаещи процедурата по издаване,
съдържанието на НП и материалната му законосъобразност, които са били наведени още пред първоинстанционният съд с жалбата
срещу издаденото наказателно постановление, то следва да се посочи, че на
същите първоинстанционният съд е дал подробен, правно обоснован и ясен отговор,
като правилно ги е отхвърлил. В тази насока и настоящият съд препраща на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК към
мотивите на първоинстанционното съдебно решение, като споделя напълно изводите
му като обосновани и законосъобразно направени.
В допълнение, съдът също
намира за необходимо да посочи, че отговорността на Държавата /респ. Общините/,
съгласно директива на Съвета от 21.05.1991г. за пречистването
на градските отпадъчни води (91/271/ЕИО) и изброените в проведеното съдебно
заседание и в писмената защита, депозирана от процесуалния представител на
касатора, закони и конкретни норми от тях, които вменяват отговорност на Държавата
и Общините, вкл. Община Несебър за извършване на услуги в обществен интерес и
ангажимент по осигуряване на пречистването, не изключва отговорността
на касатора, в качеството му на субект, експлоатиращ
пречиствателна станция, за конкретно извършеното от него заустване на замърсени
води в Черно море - нарушение на чл.69 от ЗООС, което е конкретно, детайлно и ясно описано
в оспореното пред РС-Несебър наказателно постановление.
Касаторът не е бил възпрепятстван да разбере в какво нарушение е обвинен и да
организира защитата си, поради което не е налице нарушение или ограничение на правото на защита на дружеството.
Настоящата съдебна
инстанция намира за неоснователно и възражението в касационната жалба, че
наложената санкция се явява явно несправедлива, като в тази връзка съдът намира
за необходимо да посочи, че санкцията е изчислена, съгласно предвидените формули в т.2 от Приложение №1 към чл.19, ал.4 от Наредба за
вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване
на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените
емисионни норми и ограничения. Съдът намира, че извършеното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, както и че в
случая не би могло да се говори за липса на вредни последици от извършеното деяние,
поради което законосъобразно определеният от органа размер на наложената
имуществена санкция не следва да се счита за завишен и в този смисъл несправедливо
определен. В допълнение, съдът намира за необходимо да посочи и че в
разпоредбата на чл.69б,
ал.1 от ЗООС е предвидена възможност санкционирано лице, което
преустанови или намали увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването
на определените емисионни норми и ограничения, да подаде мотивирана молба за
отмяна или намаляване на санкцията по чл.69, ал.1 до
органа, издал наказателното постановление. Съгласно чл.69б, ал.10 от
ЗООС видът, размерът и редът за отмяна или намаляване на
санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите
норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения се
уреждат с наредбата по чл.69, ал.8 от този
закон. Т.е. законодателят е предвидил специален ред и процедура
както за издаване на актове, свързани с налагане на имуществени санкции по този
закон, така и на актове, свързани с отмяната на санкции във връзка с
констатирани нарушения на разпоредбите за опазване на околната среда.
Предвид всичко
изложено по-горе, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на
съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява
неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският
административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260089/25.03.2021 г., постановено по НАХД № 1087/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.