Р Е
Ш Е Н
И Е № 399
гр.Пловдив, 30. 03. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение
– V с., в публичното заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
Секретар Петя
Цонкова
Като разгледа Докладваното от съдия Радостина
Стефанова
Възз.гр.д.№
2148/2019 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл. 127а от СК.
Образувано е по подадена
въззивна жалба от Н.Д.Щ., ЕГН – **********, чрез адв.Д.К., против Решение №
2513/17.06.2019г. на ПдРС – II бр.с. по гр.д.№ 18621/2018г. в частта, с която е разрешено на малолетните
деца В. Н. Щ., ЕГН - ********** и Б. Н. Щ., ЕГН – **********, чрез
тяхната майка и законен представител Ю.И.И., ЕГН - **********,***, да
пътуват с майка си зад граница, като напускат Република България и пътуват
до страните, с които Република
България има сключени договори за правна помощ, които са членки на Европейския
съюз или са членки на Хагската конвенция от 1980г., за гражданскоправните
аспекти на международното отвличане на
деца, както и до Сърбия и Македония,
до навършване на пълнолетие от двете
деца, без да е необходимо за целта
съгласието на бащата;
както и в частта, с която е осъден да заплати на Ю.И.И. сумата 1 050 лв. за разноски по делото.
Моли да бъде отменено решението в тези обжалвани части и вместо това да се
постанови друго, с което –
да се изключат от кръга на разрешението по чл.127а от СК държавите Сърбия
и Македония;
относно срока на даденото разрешение по чл.127а от СК – вместо до навършване на пълнолетие на
децата да се определи по-кратък определен
срок;
относно периода от годината- вместо по всяко време на годината да се
определи срок от 01 юни до 15 септември
от годината, през който децата да могат да пътуват; като се съобрази и съдебното
решение за лични отношения, постановено по бр.д.№ 11751/2016г. на Районен съд -
Пловдив, I бр. с., влязло в сила на
15.03.2017г.
По отношение на присъдените разноски в размер на сумата 1 050 лв. поддържа, че делото по чл.127а от СК е производство
по спорна съдебна администрация, поради което не следва са присъждат изобщо разноски, а сторените такива разноски
от страните по делото да се поемат от тях, така като са ги направили. При
условията на евентуалност прави искане да
се намалят присъдените разноски предвид направеното възражение за
прекомерност.
Въззиваемата страна Ю.И.И.,
ЕГН – **********, чрез адв. Д.П., депозира писмен отговор, че счита, че
въззивната жалба е изцяло неоснователна. Претендира присъждане на разноски и за въззивна инстанция.
ПдОС – V възз.гр.с., намира, че въззивната жалба е
процесуално допустима, подадена е от легитимирано лице в законоустановения срок
срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.
Пред Районен съд –
Пловдив от Ю.И.И., като майка и законен представител на малолетните
деца В. и Б. Щ., е заведена искова молба, с която твърди, че с
Н.Д.Щ. са родители на децата от
прекратеният им през 2017г. граждански брак.
С решението тогава родителските права са били предоставени на майката и
е определен режим на лични отношения между бащата и двете деца, както и
издръжка. Изтъква се, че към настоящия момент детето В. е ученик в училище в ****,
а Б. е в детска градина в **** и че бащата рядко осъществявал режима на лични отношения с двете деца, тъй
като трайно пребивавал в чужбина,
основно в Г., но твърдят, че не знаят негов адрес там. Ищцата твърди, че има
желание да пътува с децата в чужбина по време на техните ваканции, за да ги
води на почивка и е изцяло в тяхна полза, затова тя многократно е говорила с
ответника, за да поиска съгласие и разрешение за това, но той упорито отказвал
на децата да бъдат издадени международни паспорти, както и да пътуват в чужбина
с майка си, като не посочвал конкретна причина за това. Твърди се, че майката и
децата трайно живеят в България, и че посещението на съседни държави с цел
почивка по никакъв начин не би попречило на режима на лични контакти на децата
с бащата, но въпреки това той не давал съгласието си за издаване на
международни паспорти и за пътуването им в чужбина.
С исковата молба е направено искане до Районния съд се иска да се постанови
решение, с което да се замести съгласието на бащата двете малолетни деца В. и Б.
да им бъдат издадени международни паспорти и да пътуват в чужбина с майка си в
страни, с които Република България има сключени договори за правна помощ, които
са членки на ЕС или са членки на Хагската конвенция от 1980 г., както и до
Сърбия и Македония, до навършване на пълнолетие от двете деца.
Ответникът Н.Д.Щ. е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете изцяло. Поддържа, че направеното искане за пътуване на децата в
чужбина не е конкретизирано за страните
и за периода, за който следва да пътуват. Изрично посочва, че е изразил
готовност за такова съгласие, но за определен период от време, а именно - всяка
година да дава декларация децата да пътуват в чужбина единствено през техните
ваканции и то с оглед почивка, като съгласието му е единствено за страните от
Европейския съюз.
По делото пред Районния
съд са представени 2 бр.
удостоверения за раждане от ***г***, от които е видно, че родители на
децата В. Щ., роден на ***г. и Б. Щ.,
роден на ***г., са Ю. и Н. Щ. – страни по делото.
Приложено е Решение № 805/15.03.2017г. по бр.д. № 11751/2016г. на ПдРС, с което е прекратен гражданския брак
между страните и родителските права по отношение на децата В. и Б. Щ.
са предоставени за упражняване на майката.
Представено е Уверение от ЦДГ „****“ – гр. **** от 22.10.2018г., според
което детето Б. Щ. е записан там в 1-ва група за учебната 2018/2019г.
Приложено е и Удостоверение от
19.10.2018г. от ОУ „****“ – гр. ****, според което детето В. Щ. учи там в 3-ти
клас през учебната 2018/2019г.
Приобщена е била Справка от ТД на НАП – гр. **** от 08.05.2019г. за
доходите на страните по делото, според
която майката Ю.И. работи във фирма „****“
ЕООД – гр. **** с основна месечна
заплата от **** лева. Ответникът Н.Щ. е работил до 27.12.2018г. в „****“ ЕООД – гр. **** с месечна заплата
от **** лева.
По делото е бил приет и Социален доклад, изготвен от Д “СП” – гр. ****.
Според доклада, бащата два пъти е бил лекуван от ****. От м. декември 2018г.
бащата не контактувал с двете си деца. Те поддържали добри отношения с баба си по бащина линия и често й гостували.
Майката искала разрешение от бащата на двете деца да се издаде задграничен
паспорт и те да пътуват с нея зад граница, но бащата отказвал. Към момента основни грижи за двете деца полага
майката. Живеят в добре обзаведен апартамент
в гр. ****, с всички удобства и стая за двете деца, добре обзаведена. Майката работи като **** в ****. Бащата на децата работи в Г. - по данни от
майката. В. е ученик в 3-ти клас в гр. ****,
с отличен успех. Б. посещава детска
градина в ****, в 1-ва група. Децата са
спокойни, усмихнати и контактни. Между
двете деца и майка им има изградена силна емоционална връзка. Чувстват се сигурни и спокойни при нея и
търсят подкрепата й.
Страните са ангажирали и гласни
доказателства, разпитани са – И. И. /брат
на ищцата/, и М. Щ. /майка на ответника/.
Районен съд - Пловдив, за да уважи исковете, излага основни съображения, че
преценява, че е в интерес на децата да
им бъде издаден задграничен паспорт.
Това е документ, който осигурява на едно дете възможност да посещава други
страни и да обогатява мирогледа си и възприятията си за света. Възрастта на
децата – 9 г. и 3,5 години, в случая е подходяща за започване на процеса на
опознаване на околните страни чрез екскурзии. Нямало доказателства по делото
издаването на паспорт на децата да
увреди интересите или здравето им. Пребиваването на децата в чужбина
на тази възраст, а и занапред, би обогатило познанията им и представите им за света, би спомогнало за
обогатяване на душевността им, тъй като ще
могат да виждат други европейски страни
на екскурзии. Също така - няма доказателства по делото майката да има намерение
да се установява трайно в друга държава.
Самият свидетел на ищцовата, а и този на ответната страна установяват, че няколко пъти майката е искала съгласието на
бащата за издаване на паспорт на детето и за разрешение за пътуване зад
граница, но ответникът й е отказвал. Към настоящия момент също не било налице
съгласие на бащата, поради което това съгласие по силата на разпоредбата на чл.
127а,ал.2 от СК следва да бъде заместено с решение на съда.
С
подадената въззивна жалба от Н.Д.Щ. се възразява срещу направените правни
изводи с атакуваното решение и намира същото за
неправилно.
ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е
валидно и процесуално допустимо.
I.Относно искането, направено с въззивната жалба да се изключат от кръга на
разрешението по чл.127а от СК
държавите Сърбия и Македония /понастоящем Северна Македония/.
Жалбоподателят основно възразява, че тези две държави не са членки на
Европейския съюз и съответно законодателството им не е хармонизирано с това на
държавите – членки, което предполага известни рискове относно изпълнение
на съдебните решения.
Въззивният съд намира, че възражението е неоснователно. Действително
страните не са членки на Европейския съюз, но същите са кандидати за членство и
предстои отпочване на преговори на присъединяването им към Европейския съюз. България се намира в нормални междудържавни
взаимоотношения с тях. Двете държави не могат да се определят като рискови за
изпълнение на съдебни решения, постановени и отнасящи се до деца, тъй като са страни ратифицирали
Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца, включително и семейни. Посочената Хагска конвенция
представлява едно от най-важните многостранни споразумения в областта на
закрилата на децата, предпоставяща, че решение относно връщането може да бъде
постановено от съд на държавата, където детето е било отведено.
Ето защо, в тази обжалваната част решението се явява законосъобразно.
II. Относно искането, направено с въззивната жалба досежно срока на даденото
разрешение по чл.127а от СК – вместо до
навършване на пълнолетие на децата да се
определи по-кратък определен срок.
Жалбоподателят възразява, че определеният в съдебното решение срок до
навършване на пълнолетие е прекалено голям, тъй като децата са все още в ниска
възраст съответно на 9 и 3,5 години.
Възражението е основателно. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение №
1/03.07.2017г. на ВКС по т.д.№ 1/2016г. , ОСГТК – Съдът може да разреши по реда
на чл.127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без
съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време
и/или до определени държави, респ. до държави, чийто кръг е определяем. В
мотивната част е разяснено, че интересът на детето при дадено разрешение от
съда за неограничено като период от време и място пътуване в чужбина, не е
защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка на
мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за
да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен това текстът на
чл.127а, ал.1 от СК сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно
възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието
на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване.
В тази насока е и задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК –
обективирана с Решение № 697/01.11.2010г. на ВКС - IV г.о. по гр.д.№ 1052/2010 г., Решение
№ 234/30.05.2012г. на ВКС – IV г.о. по гр.д.№ 1580/2011г., Решение № 982/15.03.2010г. на ВКС – IV г.о. по гр.д.№ 900/2009г., според която - съдът не може да издаде разрешение на
ненавършило пълнолетие дете да извършва
пътувания в чужбина без съгласието на единия родител неограничено във времето,
тъй като не се изключва възможността детето да бъде отведено в място, в което
временно не е препоръчително пътуване или да бъде предприето друго рисково
пътуване, независимо до кое място. Детето не следва родителя, на когото са
възложени за упражняване родителските права, само защото такива са неговите
намерения. Ето защо, в тази обжалвана част решението ще бъде отменено и вместо
това ще се постанови разрешение за срок от пет календарни години. Въззивната
инстанция намира, че този срок е подходящ предвид сравнително ниската възраст
на децата.
III. Относно искането, отнасящо се до периода от годината- вместо по всяко
време на годината да се определи срок от
01 юни до 15 септември от годината, през който децата да могат да пътуват;
като бъде съобразено и влязлото в сила съдебно решение за лични отношения,
постановено по бр.д.№ 11751/2016г. на Районен съд - Пловдив, I бр. с.
Жалбоподателят посочва, че е известно обстоятелството, че най- голямата и
подходяща за почивки е лятната ваканция и по конкретно от първи юни до
петнадесети септември. Затова намира, че разрешението следва да бъде дадено
само за този период, а не за цялата календарна година.
Въззивната инстанция намира, че възражението е неоснователно. Това е така,
тъй като през календарната година регламентирано са определени и други
ваканции, през които децата биха могли
да бъдат заведени на почивка или екскурзия. В интерес на децата е да не
бъдат ограничавани да пътуват и по време на почивни дни, в случай на появили се
в бъдеще възможности.
IV.По жалбата против разноските, присъдени пред Районен съд
в размер на общо 1 050 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 1000 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Поддържа се, че делото по чл.127а от СК е производство по спорна съдебна администрация,
поради което не следва да се
присъждат изобщо разноски, а сторените такива разноски от страните по делото да
се поемат от тях, така като са ги направили. При условията на евентуалност, прави искане да бъде уважено направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред първа инстанция.
Въззивният съд намира първия довод за неоснователен, тъй като, както
посочва и самият жалбоподател, производството е по спорна съдебна администрация, тоест това означава, че е двустранно
и спорно, а не е безспорно. При това положение,
въпросът за присъждане на разноските се подчинява на общите правила,
регламентирани в ГПК за исковото производство във всички инстанции. В тази насока - Определение № 306/04.09.2017г.
на ВКС, ГК – III г.о. по гр.д.№ 2722/2017г. ; Определение № 666/15.06.2017г. на ОС – Добрич
по в.ч.гр.д.№ 255/2017г.; Определение № 252/25.09.2015г. на ВКС – II г.о. по в.ч.гр.д.№ 3895/2015г.
За сумата от 50 лв. за държавна такса се формира извод, че правилно е
възложена от Районния съд на Н.Щ., тъй като ответникът/сега жалбоподател
е станал причина за завеждане на делото.
Основателно обаче се явява оплакването, затова че неправилно не е било уважено
възражението за прекомерност. Въззивната
инстанция констатира, че възражението е било направено в първото и
единствено проведено съдебно заседание на 21.05.2019г. и неправилно не е било
уважено предвид на степента на сложност на делото, продължителността на
разглеждането му и събираните доказателства. Затова, на осн. чл.78 ал.5 от ГПК във вр. с
чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. адвокатското възнаграждение за първа
инстанция ще бъде намалено от 1000 лв. на 300 лв.
V.Относно разноските за въззивна
инстанция.
Съобразно правния резултат разноските ще останат за страните така, както са
ги направили, според изхода на спора,
тъй като въззивната жалба е частично уважена.
VI.По отношение на въпроса дали е обжалваемо въззивното решение.
Настоящото въззивно решение е по спор по чл.127а от СК и не подлежи на
касационно обжалване на осн. чл.280 ал.2 т.2 от ГПК /изм., ДВ,
бр.8/24.01.2017г./.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд – V възз.гр.с.
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 2513/17.06.2019г.
на ПдРС – II бр.с.
по гр.д.№ 18621/2018г. в частта, с
която е разрешено на
малолетните деца В. Н. Щ.,
ЕГН - ********** и Б. Н. Щ., ЕГН – **********, чрез
тяхната майка и законен
представител Ю.И.И., ЕГН - **********,***,
да пътуват с майка си зад граница, като напускат Република България и пътуват
до страните, с които Република
България има сключени договори за правна помощ, които са членки на Европейския
съюз или са членки на Хагската конвенция от 1980г., за гражданскоправните
аспекти на международното отвличане на
деца, както и до Сърбия и Северна Македония, до навършване на пълнолетие от двете деца, без да е необходимо за целта съгласието
на бащата Н.Д.Щ., ЕГН - **********
***.
като вместо това постановява-
Разрешава на малолетните деца
В. Н. Щ., ЕГН - ********** и Б. Н.
Щ., ЕГН – **********, чрез тяхната
майка и законен представител Ю.И.И.,
ЕГН - **********,***, да пътуват с майка си зад граница, като
напускат Република България и пътуват
до страните, с които Република
България има сключени договори за правна помощ, които са членки на Европейския
съюз или са членки на Хагската конвенция от 1980г., за гражданскоправните
аспекти на международното отвличане на
деца, както и до Сърбия и Северна Македония, за срок от пет календарни години, считано от влизане в сила на настоящето
въззивно решение, без да е необходимо за целта съгласието на бащата Н.Д.Щ., ЕГН
– **********,***.
Отменя на осн. чл.78 ал.5 от ГПК Решение № 2513/17.06.2019г. на ПдРС – II бр.с. по гр.д.№
18621/2018г. само в частта, с която Н. Д.Щ., ЕГН - ********** е осъден да заплати на Ю.И. И., ЕГН – **********, сумата за разликата над 350 лв. до пълния предявен размер от 1050,00 лв. за направени разноски по
делото.
В останалата част решението е влязло в сила поради
необжалване.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: