№ 181
гр. Дупница, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20211510102438 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от
„САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ РЕНТГЕНОВ
КАБИНЕТ - П.К.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. Солун №
4, срещу СТ. АСП. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която искова молба е предявен иск с
правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Дружеството-ищец твърди, че с трудов договор № 39 от 01.10.2015 год., ответникът,
който е лекар специалист в областта на рентгенологията, бил назначен при него на длъжност
„лекар образна диагностика“. С договор за възлагане на управление от 26.07.2013 год.,
дружеството е възложило, а ответникът е приел да бъде негов управител. Ответникът е
вписан като управител в търговския регистър на 05.08.2013 год. и е бил такъв до 17.11.2020
год.
С договор за оказване на медико диагностична дейност № 100211 от 11.02.2020 год.,
сключен между НЗОК, представлявано от Директора на РЗОК-Кюстендил, като възложител
и ищеца, представляван от управителя д-р С.Н., като изпълнител, дружеството се е
задължило да извършва дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, а възложителят се е
задължил да закупува и заплаща съгласно НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022г.,
медико - диагностична дейност /МДД/, включваща: 1. Медико - диагностични изследвания
по пакет „образна диагностика“ по специалност: „Образна диагностика“; 2.
Високоспециализирани Медико - диагностични изследвания по пакет „образна диагностика“
по специалност: „Образна диагностика“.
1
В приложение № 1 към договора е посочен като специалист, извършващ дейност по
договора д-р СТ. АСП. Н.. Отчитането на извършената медико - диагностична дейност от
дружеството се извършвала най - късно до 17:00 часа на третия работен ден на месеца,
следващ отчетния. Отчитането се извършвало само по електронен път, в утвърдени от НЗОК
формати. Отчетите се подписвали с електронен подпис на лекаря, извършил изследването.
От началото на месец ноември 2020г., до 09.11.2020 год., включително, през
лабораторията са преминали 237 пациенти, на които са извършени общо 238 медико -
диагностични изследвания, съобразно направленията, с които са изпратени. Изследванията
са извършени от ответника, който е разчитал изследванията, поставял е диагноза на
пациентите и е оформял техните направления.
В началото на месец ноември 2020г. д-р С.Н. е поискал поредното увеличение на
заплатата си, като в продължение на няколко дни са водени разговори с него по тази тема.
На 09 ноември след обяд, ответникът заявил на прокуриста на дружеството-П. К.-Р., че не
желае повече да работи, след като не му се увеличава още заплатата /последното увеличение
е от февруари 2020 г./.
На 10.11.2020 год., след като не се е явил на работа, д-р Н. е потърсен от прокуриста
на дружеството, но не е отговарял на обажданията й. В хода на работния ден пък
прокуристът е установила, че издаденият електронен подпис на дружеството, с титуляр С.Н.,
на смарт-карта /флаш-памет/, е анулиран. При извършената от прокуриста проверка при
издателя на електронния подпис, същата е установила, че той е прекратен същия ден, от
управителя на дружеството д-р С.Н., който сам е подал заявление за това.
Ответникът, според ищеца, е извършил това действие, с ясното съзнание, че по този
начин ще бъде невъзможно за дружеството, в началото на следващия месец, да отчете пред
НЗОК описаните по-горе медико-диагностични изследвания в периода от 02.11.2020 год., до
09.11.2020г., включително извършени от него.
След като е прекратил електронния подпис, ответникът позвънил на Директора на
РЗОК-гр. Кюстендил, д-р С. К., и е поискал да бъде прекратен договорът между лечебното
заведение и Здравната каса, тъй като този договор е подписан от него, а той „вече не работи
в дружеството“.
След като от здравната каса са му обяснили, че това не може да стане с телефонно
обаждане, а трябва да бъде подадено писмено предизвестие, ответникът отишъл в офиса на
РЗОК-Кюстендил в гр. Дупница и е подал уведомление за прекратяване на договора на
лечебното заведение с НЗОК от 10.11.2020 год.
Поради тези действия на ответника, който по това време е и управител на
дружеството, още същият ден е проведено извънредно Общо събрание на съдружниците, на
което д-р С.Н. е освободен като управител на дружеството и на негово място е избран д-р К.
С. Н..
Междувременно д-р К. Н. е назначен в дружеството на трудов договор, за да не бъде
блокирана работата на дружеството до вписване на промяната на управление. Тази промяна
2
е вписана по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ на 17.11.2020 год.
Тъй като ответникът е продължил да не се явява на работа, дружеството е предприело
действия и за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно
наказание. На 24.11.2020 год., от 18:00 часа, било проведено ново извънредно Общо
събрание на съдружниците, на което е разгледано поведението на д-р С.Н. и е извършена
преценка на тежестта на дисциплинарното нарушение, извършено от ищеца.
Общото събрание е взело следното решение: „Да бъде прекратен трудов договор №
39/01.10.2015 год., с който д-р СТ. АСП. Н. е назначен на длъжността „лекар образна
диагностика“, считано от датата на провеждане на настоящото ОС, като лицето бъде
уволнено дисциплинарно поради извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в продължително неявяване на работа, без уважителна причина. Със същото
решение на ОС е възложено на прокуриста да предприеме необходимите действия във
връзка с прекратяването на трудовия договор, както и да сезира съответните органи,
институции и съдебни власти, за извършените от ответника действия, с които е причинил на
дружеството значителни вреди, като подаде необходимите за това сигнали, жалби и искови
молби, с които да бъде ангажирана имуществата и наказателната му отговорност.
В изпълнение на т. 1 от решението на ОС, прокуристът на дружеството е издала
Заповед № 001/24.11.2020 год., с която на ответника е наложено дисциплинарно наказание и
е прекратен трудовия му договор. Д-р Н. е предявил иск срещу дружеството за отмяна на
заповедта за уволнение и към момента на предявяване на настоящият иск има висящ пред
ОС Кюстендил, съдебен спор досежно законосъобразността на заповедта за прекратяване на
трудовото му правоотношение.
Междувременно са проведени срещи между д-р СТ. АСП. Н. и счетоводителя на
дружеството, на които ответникът е отказал да предостави друг свой електронен подпис, с
който също е било възможно да се подаде отчета до НЗОК, за онези изследвания, които в
периода 02 - 09 ноември 2020г., са извършени от него като лекар-специалист.
Във връзка с извършеното действие от ответника, за дружеството-ищец е било
невъзможно да подаде до Здравната каса отчет за извършените дейности по клинични
пътеки за периода от 01.11.2020г. до 09.11.2020г. включително, общо 238 броя, в следствие
на което е претърпяло имуществени вреди в размер на 3644.00 лева.
Налице е действие на ответника, с което за дружеството е настъпила вреда,
установена по основание и размер. Налице е и причинно-следствена връзка между
действието на ответника и настъпилата вреда.
С оглед на гореизложеното, ищецът иска съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 3644 .00 лева, представляваща причинени на
дружеството имуществени вреди, чрез негови действия и бездействия, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Ответникът не оспорва, че с трудов договор № 39 от
3
01.10.2015 год., е бил назначен при ищеца на длъжност „лекар образна диагностика“, както
и че с договор за възлагане на управление от 26.07.2013 год., дружеството му е възложило, а
ответникът е приел да бъде негов управител. Не оспорва и сключването с НЗОК на договор
за оказване на медико диагностична дейност № 100211 от 11.02.2020г. Ответникът оспорва,
обаче, че е налице негово виновно поведение, което да е причинило на ищеца вреди. Отрича
да е извършвал и разчитал изследванията, да е поставял диагнози на пациенти и да е
оформял техните направления за периода от 01.11.2020г. до 09.11.2020г. по представените с
исковата молба 238 медицински направления. Оспорва истинността на представените с
исковата молба 238 броя направления, като твърди, че не е полагал подписа си върху тях и
иска съда да открие производство по оспорването им. Твърди, също така, че електронният
му подпис е ползван от трети лица с цел обработка и отчитане на направленията пред НЗОК.
Освен гореизложеното, ответникът счита, че дори да са претърпени твърдените в
исковата молба вреди, те са в резултат от бездействието на ръководството на дружеството
след 09.11.2020г., тъй като те са могли да предприемат действия по отчитане на дейностите
по клинични пътеки през следващия отчетен месец. Излага подробни съображения в тази
насока.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а е видно и от приетия като доказателство по делото
трудов договор № 39 от 01.10.2015 год., ответникът е бил назначен при ищеца на длъжност
„Лекар образна диагностика“. С договор за възлагане на управление от 26.07.2013 год.,
дружеството му е възложило, а ответникът е приел да бъде и негов управител.
В качеството му на управител на ищцовото дружество, на 11.02.2020 г. ответникът
сключил с НЗОК договор за оказване на медико-диагностична дейност №
100211/11.02.2020г. По силата на този договор дружеството се е задължило да извършва
дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, а възложителят се е задължил да закупува и
заплаща съгласно НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022г., медико - диагностична
дейност /МДД/, включваща: 1. Медико - диагностични изследвания по пакет „образна
диагностика“ по специалност: „Образна диагностика“; 2. Високоспециализирани Медико -
диагностични изследвания по пакет „образна диагностика“ по специалност: „Образна
диагностика“. В приложение № 1 към договора /на л. 27-гръб/ е посочен като специалист,
извършващ дейност по договора д-р СТ. АСП. Н..
Съгласно чл.17, ал.1 от договора от 11.02.2020г. за оказване на медико-диагностична
дейност, лекарите отчитат по електронен път в утвърдени от НЗОК формати извършените
дейности, включени в предмета на договора, през интернет – портала на НЗОК или чрез
WEB услуга. Електронният отчет съдържа информация за извършената дейност в определен
от НЗОК формат /чл.17, ал.2/ и се подписва от лекарите, извършили дейността, с
усъвършенстван електронен подпис /чл.17, ал.3/. Отчитането се извършва най-късно до 17 ч.
на третия работен ден на месеца, следващ отчетния /чл.17, ал.5/. При обективна
невъзможност за отчитане по посочения ред, се допуска възможност за отчитане на място в
РЗОК в определените срокове, след мотивирано искане на изпълнителя /чл.17, ал.13/.
След обработка на подадения отчет, възложителят по договора изпраща по електронен
път месечно известие, съдържащо отхвърлената и одобрена за заплащане дейност /чл.17,
ал.10/. След получаването на месечното известие, изпълнителят представя финансово-
отчетни документи /фактури или дебитни/кредитни известия към тях/ в електронен вид,
както и съответните направления за медико-диагностична дейност; след представянето им
възложителят заплаща извършената дейност /чл.18 – чл.19/; електронните финансово-
отчетни документи се подписват с усъвършенстван електронен подпис от управителя на
изпълнителя или упълномощено лице /чл.19, ал.4/.
Прекратяването на договора не освобождава възложителя от задължението да заплати
извършените дейности до прекратяването по представени отчетни документи /чл.37, ал.1/.
4
От представеното с исковата молба писмо с изх. № 117/27.01.2021г. от „Инфонотари“
ЕАД до прокуриста на дружеството-ищец се установява, че удостоверение с титуляр СТ.
АСП. Н. и вписани данни за „СМДЛ рентгенов кабинет – П.К.” ООД, е прекратено по
искане на титуляря на 10.11.2020г. в 10:44ч., като прекратяването е заявено лично от лицето
в регистрационен офис на „Инфонотари“ ЕАД в гр. Дупница.
От приетото по делото като писмено доказателство писмо на РЗОК с изх. № 211-00-7-
1 от 17.02.2021 г. до прокуриста на ответното дружество се установява, че д-р СТ. АСП. Н. е
представил уведомление, че прекратява договора с НЗОК от 10.11.2020г.
Видно от Протокол от извънредно заседание на Общото събрание на „СМДЛ
рентгенов кабинет – П.К.” ООД, проведено на 10.11.2020г., д-р С.Н. е освободен от
длъжност „Управител” на дружеството, считано от датата на вписване на промяната в
търговския регистър.
С Анекс № 003 от 18.11.2020 г. към договор № 100211/11.02.2020 г. за оказване на
медико-диагностична дейност, сключен между НЗОК и ответника във връзка с подадено
заявление с вх. № 211-00-24/13.11.2020г. от прокуриста на ответното дружество, д-р С.Н. е
отписан от специалистите, работещи в лечебното заведение, считано от 10.11.2020г., като на
негово място е вписан д-р К. С. Н. считано от 10.11.2020 г.
Ищецът е представил копия от процесните 237 бр. направления за медико-
диагностична дейност за периода 01.11. – 09.11.2020 г. и протокол от Общо събрание на
съдружниците в ищцовото дружество, проведено на 24.11.2020 г., на което /т.2 от
протокола/ е взето решение за търсене на имуществена отговорност за причинените от
ответника като управител вреди.
Ищецът е представил и копия от 41 бр. рентгенови изследвания /л. 252-292 от делото/,
извършени в периода 01.11.-.09.11.2020г., както и длъжностна характеристика на
длъжността „Рентгенолог“.
Ищецът е представил и нотариално заверено пълномощно, с което д-р С.Н., в
качеството си на управител на „СМДЛ рентгенов кабинет – П.К.” ООД, е упълномощил В.
Р. К. да представлява дружеството, като подписва от негово име всякакви документи във
връзка с това представителство.
В заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
сочи, че извършените медико-диагностични дейности за периода 01.11. – 09.11.2020 г. са
238, по 237 бр. направления, на обща стойност 3644.00 лв., и не са отчетени пред РЗОК –
Кюстендил. Общият брой на неотчетените направления пред РЗОК – Кюстендил за периода
от 01.11.2020г. до 09.11.2020г. включително, съгласно Договор № 100211/11.02.2020 г. е
237, с обща стойност 3644.00 лв., представляваща цената на извършените изследвания по
направленията, определени с договора.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, механизмът на отчитане на извършените от дружеството дейности по пакет
„образна диагностика“, е следният: НЗОК закупува, респ. заплаща за медико-диагностичната
дейност, в съответствие с Наредба № 9/2019г., назначена и извършена съобразно
националните медицински стандарти. Лекарите, работещи в лечебни заведения, сключили
договор с НЗОК, отчитат месечно по електронен път в утвърдени от НЗОК формати
оказаните през месеца дейности по пакет „Образна диагностика“, включена в предмета на
договора, през интернет портала на НЗОК или чрез WEB услуга. Електронният отчет
съдържа информацията за извършената медико-диагностична дейност в определен от НЗОК
формат. Електронните отчети се подписват от лекарите, извършили дейността с УЕП по
смисъла на ЗЕДЕУУ.
Извършената медико-диагностична дейност се отчита най-късно до 17ч. на третия
работен ден от месеца, следващ отчетния. Лекарите, извършващи медико-диагностична
дейност, не могат да представят отчетни файлове за даден отчетен месец, който вече е
5
отчетен от лечебното заведение. Не съществува възможност да бъде отчетена дейност, без
файлът със съответната информация да бъде подписан с усъвършенстван електронен подпис
от лекаря, извършил изследванията.
Вещото лице разяснява, че чл.17, ал. 13 от договора за оказване на медико-
диагностична дейност № 100211/11.02.2020г., предвиждаща, че при обективна
невъзможност за отчитане по посочения ред, се допуска възможност за отчитане на място в
РЗОК в определените срокове, след мотивирано искане на изпълнителя, има предвид
случаите, при които има обективна причина да не може да се подаде отчета през интернет
портала на НЗОК или чрез WEB услуга, като например: проблем с интернет достъпа,
хардуерен проблем с компютъра, на който е инсталиран софтуера за отчитане на
извършените дейности, проблем с достъпа до портала на НЗОК. За всеки конкретен случай
трябва да бъде съставен констативен протокол за възникналите извънредни обстоятелства,
който се подава в РЗОК заедно с мотивирано искане. Случаят се разглежда от комисия в
РЗОК и се проверяват причините за неподаването на отчета и се взема решение дали да се
уважи или не искането. При подаването на отчета в РЗОК на електронен носител, файлът
трябва да е подписан с УЕП по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗЕДЕУУ.
Не е възможно да се отчетат на по-късен етап извършените медико-диагностични и
високо медико-диагностични изследвания от ищцовото дружество за периода 01.11.2021г.-
09.11.2021г., тъй като има подаден отчет от д-р К. Н. за месец ноември 2021г. за периода от
10.11.2021г. до 30.11.2021г., а съгласно чл. 17, ал. 5 от договора не могат да се предоставят
файлове за месец, който вече е отчетен.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите
В. Р. К. /съдружник в ищцовото дружество/ и И. С. В. /счетоводител в ищцовото дружество/,
чиито показания, преценени съобразно чл. 172 от ГПК, предвид заинтересоваността им от
изхода на делото в полза на ищеца, съдът кредитира като обективни и непротиворечащи на
останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на свидетеля К. се установява, че процесните медико-диагностични
дейности от периода 01.11. – 09.11.2020 г. са извършени от ответника в качеството на лекар
в рентгеновия кабинет на дружеството. Свидетелят споделя, че с оглед големия обем от
работа и за да не се губи излишно време, той е подписвал представените от пациентите
направления на хартиен носител. Изследванията обаче се извършват и подписват само и
единствено от лекар, в случая-д-р С.Н..
От показанията на свидетеля В. се установява, че след като на 10.11.2020г. ответникът
прекратил издадения му електронен подпис, той подал заявление за нов подпис и предложил
на дружеството споразумение във връзка със съществуващ финансов спор, като при
сключване на такова споразумение изразил готовност да подпише отчета за извършените от
него дейности, но при условие, че му се изплати обезщетение в размер на около 4000.00 лв.
Представляващият дружеството отказал предложеното споразумение и ответникът не
предоставил подписа си.
По искане на дружеството-ищец, съдът е задължил на основание чл. 176 от ГПК,
ответникът да се яви лично, за да отговори на въпросите дали той е извършвал рентгеновите
изследвания в процесния период и дали е подписал същите. Ответникът не се е явил, за да
отговори на така поставените въпроси, поради което съдът приема, на основание чл. 176, ал.
3 от ГПК, за доказани обстоятелствата, че в процесния период (01.11.2020г.-09.11.2020г.)
единственият лекар образна диагностика, работещ в дружеството-ищец, е именно
ответникът, който е извършил и подписал с електронен подпис всички рентгенови
изследвания. Тази констатация се потвърждава безпротиворечиво и от събраните по делото
писмени доказателства и свидетелски показания. В тази връзка следва да се отбележи, също
така, че е несъстоятелно възражението на ответника, че подписите под хартиените
направления не били негови. В случая се търси отговорност от ответника за неотчитане на
направленията, подписани с УЕП, които са меродавни за заплащането на медико-
диагностичните дейности от НЗОК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3644.00 лева, представляваща
причинени на дружеството имуществени вреди (под формата на пропуснати ползи) от
6
неотчитане пред НЗОК на извършените в периода 01.11.2020.-09.11.2020г. медико-
диагностични дейности /изследвания/ съгласно договор за оказване на медико-диагностична
дейност № 100211/11.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното плащане.
Имуществената отговорност на работника за вредите, които е причинил на
работодателя, е уредена в чл. 203 и следващите от КТ. Правилото е, че работникът отговаря
за вредите, причинени по небрежност при или по повод изпълнение на работата, в размер на
вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. Пълната
имуществена отговорност се ангажира по изключение в хипотезите на чл. 203, ал.2 от КТ, а
именно – когато вредата е причинена умишлено, или в резултат от престъпление, или не е
при или по повод изпълнение на трудовите задължения. Нормата на чл. 203, ал.2 от КТ е
специална по отношение на чл. 206 от КТ и е със санкционен характер, затова не може да се
тълкува и прилага разширително. За да възникне имуществена отговорност на работника
или служителя за обезщетяване на причинените на работодателя умишлено или вследствие
на престъпление имуществени вреди, трябва да бъдат установени, чрез пълно и главно
доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1.
умишлено противоправно поведение или престъпно деяние на работника или служителя,
вследствие на което е настъпило увреждане на имуществени права на работодателя; 2.
имуществена вреда, изразяваща се в претърпени от работодателя имуществени загуби и 3.
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на работодателя и
причинените вреди, т. е. претърпените от работодателя имуществени загуби да са
закономерна, естествена последица от умишленото противоправно деяние или
престъпление, извършено от работника.
Съгласно практиката на ВКС, работникът носи отговорност по чл. 203, ал. 2 от КТ,
когато вредата е причинена умишлено, като последната се предполага, доколкото намират
приложение разпоредбите за деликтната отговорност. В тази връзка, съдебната практика,
намерила израз в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения: Решение № 8 от 1.02.2018
г. на ВКС по гр. д. № 1111/2017 г., IV г. о., Решение от 15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г.
на ВКС, IV г. о., Решение от 26.05.2015 гр. д. № 234/2015 г. на ВКС, IV г. о., се приема, че
липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 от КТ, тъй
като вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява
престъпление. Посочва се, че разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от КТ препраща към
гражданския закон относно реализацията на отговорността на служител или работник,
причинил вредата умишлено. Гражданският закон, към който препраща горната разпоредба
и който следва да се определи при реализирането на отговорността на работника в този
случай, са разпоредбите на ЗЗД, като в различните хипотези на обстоятелствата, изложени в
исковата молба, следва да се определи и приложимата разпоредба от ЗЗД или друг закон,
доколкото ищецът се позовава на общите разпоредби за деликтната отговорност, при което
работникът е причинил вреди на работодателя, ако има обстоятелства по исковата молба,
които водят до тази правна квалификация на предявения иск. По правилата на чл. 82 от ЗЗД,
когато отговорността следва да се квалифицира като отговорност за вреди, причинени
умишлено от работника или служителя, в дължимото обезщетение се включва и
пропусната полза, при наличието на предпоставките за това, във всеки конкретен случай. В
този смисъл: Решение № 493/23.11.2011 г. по гр. д. № 586/2011 г. на ВКС, IV г. о, Решение
№ 336/2010 г. по гр. д. № 767/2009 г. на ВКС, IV г. о. и др.
В тежест на ищцовото дружество по иска по чл. 203, ал. 2 от КТ е да докаже
наличието на елементите, включени във фактическия състав на сочената норма, а именно -
наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите,
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
както че ответникът е причинил умишлено сочените вреди.
Съдът счита, че в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 203,
ал. 2 от КТ, като между страните не е спорно и от приетите писмени доказателства се
установява, че в периода от 01.11.2020г. до 09.11.2020г. ответникът е бил в трудовото
правоотношение с ищцовото дружество и е заемал длъжността „Лекар образна
диагностика“, като трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед №
7
001/24.11.2020г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ (с наложено дисциплинарно
наказание „уволнение”). Страните не оспорват и факта, че между тях е налице висящ трудов
спор по повод уволнението на ответника.
Въз основа на приетите писмени доказателства, изслушаните свидетелски показания и
заключението на СТЕ в процесния случай се установява имеханизма на причиняване на
претендираните вреди, който се изразява в подаването от ответника на 10.11.2020г. на
заявление за прекратяване на издадения му универсален електронен подпис и на
уведомление в РЗОК – Кюстендил за прекратяване на договора на ищеца за оказване на
медико-диагностична дейност. Тези действия на ответника са поставили дружеството в
невъзможност да подаде отчет за извършените медико-диагностични дейности за периода
01.11. – 09.11.2020 г. включително – общо 238 бр., по 237 бр. направления, вследствие на
което дружеството е претърпяло вреди в размер на 3644 лв., под формата на пропуснати
ползи.
От събраните доказателства безспорно се установи, че отчетът за извършените
медико-диагностични дейности се подава с електронния подпис на лекаря, извършил тези
дейности (чл.17, ал.3 от договора с НЗОК). Полагането на електронен подпис от управителя
на дружеството – изпълнител по договора, се изисква на следващ етап, след проверка от
РЗОК на извършените дейности и издаване на месечно известие, съдържащо отхвърлената и
одобрена за заплащане дейност; съгласно това известие се извършва заплащане въз основа
на представени финансово-отчетни документи, подписани с усъвършенстван електронен
подпис от управителя на изпълнителя или упълномощено лице /чл.19, ал.4 от договора/.
Безспорно е, че тези финансово-отчетни документи следва да се подпишат от
управителя към момента на тяхното изготвяне. След 17.11.2020 г. ищцовото дружество е
било с вписан нов управител – д-р К. С. Н., който от 19.11.2020 г. е разполагал и със
съответен електронен подпис, необходим му както за отчитане на извършените от него като
лекар медико-диагностични дейности след 10.11.2020 г., така и за подписване на финансово-
отчетните документи, представени от него в качеството на управител за заплащане на тези
дейности. Отчет за дейностите за периода 01.11. – 09.11.2020 г. не е подаден, тъй като е
следвало да бъде подписан от лекаря, който ги е извършил, а именно ответникът по
настоящото производство. Следователно неподписването от ответника като служител на
длъжност „лекар образна диагностика“ при ищеца на отчета за дейностите, извършени от
него в периода 01.11. – 09.11.2020 г., е довело до невъзможността тези дейности да бъдат
отчетени и заплатени. Причинената по този начин на дружеството вреда, формирана от
стойността на извършените дейности, е в пряка причинна връзка с отказа на ответника да
подпише отчета за тях (установен от събраните гласни доказателства), при изричното
договорно изискване за удостоверяването им от лекаря, извършил дейността.
При така установените факти, съдът приема, че е налице и следващият елемент от
обективната страна на фактическия състав на чл. 203, ал. 2 от КТ във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
в процесния случай, а именно – противоправност на деянието, осъществено от ответника,
т.е. налице е несъответствие между правно дължимото поведение и фактически
осъщественото от него поведение, тъй като с деянието си, осъществено както чрез действия,
така и чрез бездействие, описани по-горе, ответникът не е изпълнил трудовите си
задължения, вменени му с длъжностната характеристика при започване на работа като
„Лекар образна диагностика“ при ищеца-работодател, да отчита своевременно извършените
медико-диагностични дейности по договора, сключен с НЗОК.
От приетите писмени доказателства и заключението на приложените СТЕ и ССчЕ,
безспорно се установява по делото, че при осъществяване на гореописаното деяние от
ответника, ищецът – работодател е претърпял вреди, като елемент от фактическия състав на
чл. 203, ал. 2 от КТ във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, изразяващи се в пропусната полза в общ
размер от 3644.00 лв., представляваща цената на извършените, но неотчетени и съответно
незаплатени МДД по 237 бр. направления, определени с Договора за оказване на медико-
диагностична дейност № 100211/11.02.2020г., сключен с НЗОК.
Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява наличието и на
8
признаците на субективната страна от фактическия състав на чл. 203, ал. 2 от КТ, а именно,
че деянието е извършено от ответника виновно, при форма на вината – умисъл. В тази
връзка съдът намира, че с оглед вменените му трудови задължения, натрупания опит на
заеманата длъжност „Лекар образна диагностика“, както и високите изисквания за заемане
на длъжността, ответникът е съзнавал характера и правните последици от своята дейност,
осъзнавал е възможността да настъпят посочените по-горе вредоносни последици от
извършеното от него противоправно деяние, свързано с неизпълнение на основни трудови
задължения и отговорности, възложени му от работодателя да отчита своевременно
извършените МДД с електронен подпис, но въпреки това съзнателно е предприел
гореописаните действия и бездействия, с които е искал или допускал, че може да увреди
работодателя.
Предвид изложеното, съдът приема, че е налице фактическият състав чл. 203, ал. 2, пр.
1 от КТ във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а именно: противоправно деяние, реализирано от
ответника, имуществени вреди, които обхващат пропуснати ползи от ищеца-работодател,
причинна връзка между деянието и вредите, и вина, под формата на умисъл-ответникът е
искал или поне допускал настъпването на тези последици. С оглед на това са налице
предпоставките на чл. 203, ал. 2, пр. 1 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност
на ответника за причинени от него умишлено вреди на работодателя, поради което
предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в претендирания
размер.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски в настоящото производство в размер на общо 1046.00 лв., от които: 500.00 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат, 146.00 лв.-внесена
държавна такса по делото и 400.00 лв.-внесен депозит за вещи лица по назначените СТЕ и
ССчЕ.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. АСП. Н. , ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
„САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ РЕНТГЕНОВ
КАБИНЕТ-П.К.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Солун“ №
4, сумата от 3644.00 (три хиляди шестстотин четиридесет и четири) лева,
представляваща причинена умишлено на работодателя имуществена вреда (пропусната
полза), от неотчитане пред НЗОК на извършените от ответника в периода 01.11.2020.-
09.11.2020г. медико-диагностични дейности (изследвания), съгласно договор за оказване на
медико-диагностична дейност № 100211/11.02.2020г., сключен с НЗОК, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска (08.12.2021г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, СТ. АСП. Н., ЕГН: **********, с адрес:
***, да заплати на „САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНА
ЛАБОРАТОРИЯ РЕНТГЕНОВ КАБИНЕТ-П.К.“ ООД , ЕИК: *********, със седалище и
адрес: гр. Дупница, ул. „Солун“ № 4, сторените разноски по делото в размер на общо
1046.00 (хиляда четиридесет и шест) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
10