№ 14168
гр. С, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110165062 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „СВ“ АД с ЕИК ****,
представлявано от ВТ, с адрес гр. С, бул. „ЦБ III“ № 159, БЦ „И ЦБ“, ет. 2 и 3 срещу „М
2006“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „Ж“ № 59,
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона
за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1864,04 лв., представляваща стойност на потребена
вода и ВиК услуги от длъжника за имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „Р“ № 38, ет. 2,
клиентски № ********** за периода от 05.10.2017 г. до 07.01.2022 г., ведно със законна лихва
от 15.04.2022 г. до изплащане на вземането и за сумата 348,80 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.11.2017 г. до 07.01.2022
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 20384/2022 г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на пар. 1, т. 2,
б. „а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 3,
ал. 1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни услуги. Предвид
посоченото претендира да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води) в посочения обект, като купувачът
не е заплатил дължимата цена в определения за това срок от 30 дни след датата на
фактуриране. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не се установява начинът на
формиране на претендираните от ищеца вземания, какви фактури са издадени за вземанията,
на каква стойност и по отношение на какви периоди от време. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Признава, че е собственик на процесния имот, както и
1
обстоятелството, че същият е водоснабден. Счита, че предявените с исковата молба вземания
не са изискуеми, доколкото не са били надлежно предявени за плащане. Сочи, че до ищеца
досежно процесния недвижим имот са подавани множество жалби от срана на ответника във
връзка с начислените суми за предоставяне на ВиК услуги, по които не са изпращани
отговори до ответното дружество. Оспорва вземането за главница по размер. Твърди, че част
от начисленото количество потребена вода е изразходвано от друго лице – собственик на
самостоятелен обект в същата сграда, който неколкократно се присъединявал незаконно към
водопроводната мрежа, потреблението по която било отчитано именно от водомера на
ответника. Поддържа, че не е давала повод за завеждане на делото. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ е
необходимо да бъде доказано в рамките на производството, че в процесния период между
ищеца в качеството на ВиК оператор и ответника в качеството на потребител на ВиК услуги
е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставял В
и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираната сума. Доказателствената тежест за установяване на посочените
обстоятелства с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е на ищеца, който ги твърди и
основава претенциите си на тяхното съществуване.
Съгласно разпоредбата на чл.198о, ал.1 от Закон за водите страните по облигационното
отношение по предоставяне на В и К услуги по смисъла на този закон и Закон за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К операторите и
потребителите. Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б. " от ДР на ЗРВКУ "потребители" по смисъла
на закона са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. Сходна е дефиницията и в разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според
която абонати, съответно потребители на услуги В и К, са отделните собственици на имоти
и лица, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилищни
имоти.
В рамките на настоящото производство не се спори между страните, поради което и с
доклада по делото е отделено за безспорно, че ответното дружество е титуляр на правото на
собственост по отношение на недвижим имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „Р“ № 38, ет. 2,
както и че последният е водоснабден. Видно от представената от ищеца справка по
партидата на ответника в имотния регистър към АВ същият е придобил собствеността върху
самостоятелен обект в сграда – втори надпартерен етаж на адрес: гр. С. ул Р №38, ет. 2 с
договор за покупко-продажба от 14.11.2006 г. и след тази дата не е налице вписване на
разпореждане с притежаваното право на собственост, поради което установено е, че в
рамките на процесния период ответникът е бил собственик на имота, за който се твърди да
са предоставени ВиК услуги, чиято стойност се претендира от ищеца. Поради това съдът
намира за доказано, че ответникът като собственик на недвижимия имот е потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги в него имот като облигационното отношение
между страните възниква по силата на закона въз основа на притежаваното право на
собственост, без да е необходимо сключването на индивидуален писмен договор.
Договорните отношения между страните се уреждат от приложимите правни норми на
ЗРВКУ, ЗВ и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и от
Общите условия на ищеца, публикувани и одобрени с решение на ДКЕВР, съгласно чл.8 от
2
Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
Ответното дружество оспорва да дължи на ищеца част от претендираните вземания,
които счита за начислени за цялата сграда. Поддържа и че е налице неправомерно
присъединяване от трето лице, потреблението на вода от което е включено в начислените
задължения. В случая от заключението на вещото лице е видно, че по партидата на
ответното дружество към 05.10.2017 г. е начислена главница от 523,33 лева. От
допълнителното заключение на вещото лице се установява, че тази сума е начислена за всяка
индивидуална партида и съставлява разделение по равно на натрупаните задължения преди
създаване на индивидуални партиди. В рамките на производството ищецът не установява
тази сума да съставлява нито стойност на конкретно потребено количество вода и
предоставени ВиК услуги, респективно какво и за какъв период, нито същата да е
определена и дължима по реда на чл. 32, ал. 4 от Наредбата. Поради това и съдът, че в
настоящото производство не се установява в полза на ищеца да е възникнало вземане за
същата.
По отношение на претенциите в останалата им част съдът намира следното:
Видно от приемо-предавателен – протокол № 0804192 от 30.10.2017 г. за процесния
имот е монтиран водомер с фабр. № 034344, като от страна на ответника не са оспорени
отчетените по него показания, посочени в заключението на вещото лице и във фактурите
като реален отчет, нито начисленията в периодите без извършен отчет или самоотчет. В
о.с.з. на 12.12.2023 г. процесуалния представител на ответника посочва, че след 2017 г. се
оспорва начисленото количество с оглед твърдения, че потреблението на друг абонат е
начислено към това за процесния обект като разлика от показанието на общия водомер и
вътрешните водомери. В същото съдебно заседание вещото лице посочва, че сумата от
показанията на водомерите отговаря на общото потребление, като в случаите на разлика
същата е начислявана пропорционално и е отразена в колона „ОН“ от основното заключение.
Представителя на ответника в тази връзка посочва, че спорът е за сумата, която е
разпределен при откриване на партидата и за начислените кубици в колона „ОН“.
Видно от приемо-предавателен протокол от 13.03.2023 г. общият водомер е сменен
като старият с фабричен номер ********** е с показание при свалянето му 01095. Видно от
последната фактура от представените фактури, в която е налице отбелязване на показанието
този водомер същият към 05.09.2021 г. е с отчетено показание 790 куб.м. и на 04.12.2021 г. –
842 куб. м, т.е. консумацията за сградата за този периода е 52 куб.м., а фактурираната такава
е 67,500 куб.м., което е довело до приспадане на индивидуален дял от общото потребление –
6,774 куб. м. Прочитът на начисленията във фактурите показва, че от страна на ищеца на
тримесечие е извършвано изчисление съгласно чл. 39, ал. 2, т. 3 от Наредбата като разликата
между данните, отчетени по общия водомер, и сумата от отчетените количества по
индивидуалните водомери и данните по т. 2 е разпределяна пропорционално на отчетените
по индивидуалните водомери количества и начислените служебно данни по т. 2. В този
смисъл и вещото лице е констатирало извършването на тези изчисления и начисления и при
изслушване на заключението посочва, че в повечето случаи сумата на водомерите отговаря
на общия водомер. Следователно в случая доколкото ответникът не оспорва отчетите на
индивидуалния водомер за неговия имот и показанията на общия водомер, то извършването
на разпределение на разликите между потреблението, отчетено по общия водомер и
фактурираното за съответния период потребление на индивидуалните обекти, се явява
извършено в съответствие с нормативната уредба. В този смисъл неоснователни са
възраженията на ответника, че не дължи заплащане на тези разлики, доколкото това
3
задължение е нарочно уредено с разпоредба на чл. 39, ал. 2, т. 3 вр. чл. 32,ал.2 и ал. 3 от
Наредбата. Този ред и начин на отчитане е регламентиран и в общите условия като съгласно
ал. 2 и 3 на чл. 23 от ОУ разликата между количеството питейна вода, отчетено по общия
водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата,
определени по реда на ал.5 и чл.21, ал.3 за потребителите, чиито индивидуални водомери не
са отчетени, се разпределя пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери
количества и начислените по реда на ал.5 и чл.21, ал.3, като изчислената разлика по този ред
и цената се записват на отделен ред и се начисляват в общата сума на всеки потребител.
Възраженията на ответника и ангажираните от него доказателства, касаещи извършвани
проверки от Столична община за незаконни строежи, съдът намира за неотносими, тъй като
касаят период преди поставянето на индивидуален водомер през 2017 г. и обстоятелства,
които не касаят облигационната връзка между страните за процесния период.
Предвид посоченото следва извод, че за процесния период от 05.10.2017 г. до
07.01.2022 г. в тежест на ответника са възникнали задължения за заплащане на вода и ВиК
услуги в размер на 1340,71 лева (получена като разлика от посочени от вещото лице общ
размер от 1864,04 лева и сумата 523,33 лева, начислена за предишен период, вземането за
която съдът по изложените по-горе мотиви приема да не се установява).
Предвид посочено на обсъждане подлежи наведеното възражение за погасяване по
давност на вземанията.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 3/2011 г., ОСГК, вземанията на водоснабдителни дружества са за периодични плащания
по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност, тъй като се касае
за изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Погасителната давност
съгласно чл. 114 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на ВиК оператор „СВ“ АД ВиК операторът издава ежемесечни фактури,
освен при изрична договореност за различен период на фактуриране, а потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактуриране. Съгласно разпоредбата на чл.116, б.“б“ ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иска, в случая подаването на заявлението по чл.410 ГПК – на 15.04.2022 г. В
тази връзка и с оглед направеното възражение, погасени по давност са всички вземания на
ищеца с падеж, настъпил преди – 15.04.2019 г. /т.е. три години преди датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК/, като последната фактура, вземанията по която са погасени
по давност е издадена на 11.03.2019 г. Непогасени са вземанията, за които са издадени
последващи фактури с дати на издаване от 08.04.2019 г. до 08.12.2021 г. съгласно
приложение № 1 от заключението на вещото лицe. Посочената на последния ред фактура е с
дата на издаване 11.01.2022 г. и е извън исковия период - посочен от ищеца от 05.10.2017 г.
до 07.01.2022 г. Следователно непогасени по давност са вземания за сума в размер на общо
945,27 лева, фактурирани в периода от 08.04.2019 г. до крайната дата на исковия период –
07.01.2022 г. Видно от заключението на вещото лице ответникът е заплатил обща сума в
размер на 198,63 лева на 18.03.2021 г. – 80,53 лева, на 05.07.2021 г. – 83,51 лева и на
26.01.2022 г., като същите напълно съответстват на сумите, посочени в месечни фактури,
последно издадени преди датата на всяко от трите плащания, а именно – фактури от
09.03.2021 г. /л. 92/., 08.06.2021 г. /л. 85/ и от 11.01.2022 г /л. 69 – която е извън исковия
4
период/. Поради това и следва тези плащания да бъдат съответно отнесени за погасяване на
посочените в тези фактури задължения, по какъвто начин видно от издадените за всеки от
следващите месеци фактури са били отразени с оглед посочване на старото салдо в нулев
размер. След съобразяване на плащанията за фактурите от 09.03.2021 г. и от 08.06.2021 г.
размерът на непогасените вземания чрез плащане или по давност е 781,23 лева, до който
размер и за периода от 08.04.2019 г. до 07.01.2022 г. искът следва да се уважи, а за разликата
над този размер до пълния предявен размер и период – отхвърлен.
Ищецът е претендирал и възникване в тежест на ответника задължения за заплащане
на обезщетения за забава плащанията на дължимите суми. При съобразяване падежа на
задълженията по всяка фактура, установен в приложимите към договора общи условия /а
именно- изтичането на 30-дневен срок от датата на съставянето / и с оглед неизпълнение
на задълженията в този срок за ответника е възникнало задължение за заплащане на
обезщетение за забава. Претенцията за мораторна лихва се предпоставя от наличието на
главен дълг и изпадане на длъжника в забава. Погасяването по давност на вземанията, за
които са издадени фактури до 11.03.2019 г. /вкл./ е довело и до погасяване на акцесорните
вземания за лихва за забава върху същите /чл. 119 ЗЗД/. Поради това непогасените
задължения са за обезщетения за забава плащането на непогасените по давност главници.
При съобразяване на посоченото, с помощта на интернет-калкулатор на законната лихва и на
основание чл. 162 ГПК съдът определя непогасените вземания за лихва за забава, изчислени
върху непогасените по давност месечни вземания за главница, за периода от 09.05.2019 г.
/началната дата на забавата по фактурата, издадена на 08.04.2019 г./ до 07.01.2022 г. на обща
сума в размер 102,46 лева. Съдът не кредитира заключението на основната и
допълнителната експертиза в тази част, тъй като в основното вещото лице е изчислявало
лихвата върху натрупаните главници и лихви, а не върху съответната месечна главница, а в
допълнителното заключение очевидно размерите не съответстват на законната лихва /така в
някои редове е посочена стойност 0 лева, а в други стойностите са неверни, така например за
сумата по фактурата от 08.11.2019 г. в размер на 20,64 лева законната лихва за периода от
09.12.2019 г. до 07.01.2021 г. е 4,36 лева, а не както е посочено 0,87 лв/.
Предвид изложеното непогасени по давност са вземанията за сумата 781,23 лева,
дължима за предоставени ВиК услуги, за които са издадени фактури в периода от 08.04.2019
г. до 07.01.2022 г., и за сумата 102,46 лева – обезщетение за забава плащането на главниците
за периода от 09.05.2019 г до 07.01.2022 г. За тези суми и периоди предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени, а до пълните размери и за останалите периоди –
отхвърлени.
Ответникът дължи и законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното изплащане на сумите.
По разноските:
При този изход на спора, на ищеца следва да бъде присъдена част от разноските за
производството, съответна на уважената част от претенциите, а именно в размер на 151,87
лева за исковото /от общо разноски 380,30 лв – 80,30 лв – д.т., 100 лв юрисконсултско
възнаграждение и 200 лева възнаграждение на вещо лице/ и в размер на 37,64 лева за
заповедното производство /от общо разноски 94,26 лв – 44,26 лв – д.т. и 50 лв
юрисконсултско възнаграждение./
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника ищецът следва да заплати разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно – 120,13 лева /от общо сторени
разноски 100 лв – определено от съда юрисконсултско възнаграждение и 100 лева –
възнаграждение за вещо лице/ и 30,03 лева от общо 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че „М 2006“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „Ж“ № 59 дължи на „СВ“ АД, ЕИК
**** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД
сумата от 781,23 лева, представляваща обща неизплатена стойност на предоставени ВиК
услуги и потребена вода за имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „Р“ № 38, ет. 2, клиентски №
**********, за които са издадени фактури в периода от 08.04.2019 г. до 07.01.2022 г. ведно
със законна лихва от 15.04.2022 г. до изплащане на вземането и сума в размер на 102,46
лева - обезщетение за забава плащането на главниците за стойностите на ВиК услуги по
фактури, издадени в периода от 08.04.2019 г. до 07.01.2022 г., дължимо за периода от
09.05.2019 г. до 07.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20384/2022 г. като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД, за
разликата над сумата 781,23 лева до пълния предявен размер от 1864,04 лева,
представляваща неизплатена сума за потребена вода за имот, находящ се на адрес: гр. С, ул.
„Р“ № 38, ет. 2, клиентски № **********, за които са издадени фактури в периода от
05.10.2017 г до 07.04.2019 г. и за разликата над 102,46 лева до пълния предявен размер
348,80 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
17.11.2017 г. до 08.05.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „М 2006“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. С, ул. „Ж“ № 59 да заплати на „СВ“ АД, ЕИК **** разноски в
размер на 151,87 лева за исковото производство и в размер на 37,64 лева по ч.гр.д.№
20384/2022 г. на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „СВ“ АД, ЕИК **** да заплати на „М
2006“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „Ж“ № 59 разноски в
размер на 120,13 лева за исковото производство и в размер на 30,03 лева по ч.гр.д.№
20384/2022 г. на СРС, 118 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6