№ 23124
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110127508 по описа за 2022 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.181, ал.1, вр. чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Б. И. П. моли за осъждането на ответника СТОЛИЧНАТА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ да й плати на осн. чл.181, ал.1, вр.
чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР – 4320,00 лв., представляваща левовата равностойност
на непредоставената храна на ищеца в качеството му на държавен служител в
ответното ведомство за периода 1.6.2019 – 31.5.2022 г., заедно със законната
лихва от 26.6.2022 г. до погасяване на задължението, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД –
631,67 лв. – обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.181, ал.1, вр.
чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР за периода 1.7.2019 – 25.5.2022 г. както и обезщетение
по чл.78, ал.1 ГПК за направените по делото разноски. Евентуално, ако се
отхвърлят исковете срещу СДВР, моли за осъждането на Министерството на
вътрешните работи да й плати посочените суми.
Ответникът СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ,
оспорва исковете по основА.е и размер и моли за отхвърлянето им.
Софийският районен съд, като прецени събрА.те по делото
доказателства по отделно и в съвкупност приема за установено следното
от фактическа страна:
1
Фактите по делото са безспорни. Безспорно е по делото, че от 2008 г.
ищецът е служител в ответното ведомство, в т.ч. и през исковия период –
1.6.2019 – 31.5.2022 г., през който е заемала длъжност главен юрисконсулт в
сектор „Административно и правно обслужване“ към отдел „Координация и
информационно – аналитична дейност“ при СДВР, която изпълнява
хипотезата по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР. Безспорно е също и се установява от
приетата съдебно-счетоводна експертиза, че през исковия период ищецът е
получавала брутно трудово възнаграждение, в което не отразено да е
включено обезщетение за непредоставена храна. От заповеди №8121з К-
9462/1.6.2019 г. №8121з-1723/31.12.2021 г. и на министъра на вътрешните
работи е видно, че размерът на обезщетението по чл.181, ал.1 ЗМВР е
определен от министъра на вътрешните работи в размер на 120 лв. месечно.
Спори се по отношение на правната оценка на фактите - дали
служителите на МВР по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР имат право да получават
обезщетение за непредоставена храна.
Този спор е разрешен от тълкувателната практика на Върховния
касационен съд - Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д.
№1/2024 г., ОСГК, според която Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право
да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й
равностойност съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР.
Изложеното показва, че искът е доказан по основА.е и размер (36 месеца
х 120 лв. = 4320 лв.) и следва да се уважи изцяло.
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД: Съгласно този текст при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Ето защо, този иск е обусловен от доказване от
страна на ищеца на фактите, на които се основава главния иск, периода на
забавата и размерът на обезщетението за забава. В случая, фактите по главния
иск по чл.181, ал.1, вр. чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР са доказА. и искът е
основателен, периодът на забавата е функция от изтичане на законовият срок
главният иск е основателен по изложените вече аргументи. Периодът на
забавата е функция на хипотезата по чл.84, ал.2 ЗЗД, тъй като с посочените
заповеди министърът на вътрешните работи е определил месечна база за
определяне размерът на обезщетението. Затова следва да се приеме, че
2
изискуемостта на вземането настъпва с изтичането на месеца, за който се
отнася, след което, ако не бъде изпълнено, ответникът изпада в забава. Искът е
основателен и по размер, който видно от приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза се равнява на претендираната сума. Ето защо, и този
иск е изцяло основателен.
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът е задължен да плати на ищеца направените по делото разноски
съразмерно на уважените части от исковете, в случая – изцяло – 600,00 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ с ЕИК ********* да плати на ищеца Б. И. П. с ЕГН ********** и
адрес в гр.София, ж.к.О.К.-*, бл.28, вх.В, ет.6, ап.75, следните суми:
на осн. чл.181, ал.1, вр. чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР – 4320,00 лв.,
представляваща обезщетение в размер на левовата равностойност на
непредоставената храна на ищцата в качеството й на държавен служител в
ответното ведомство през периода 1.6.2019 – 31.5.2022 г., заедно със законната
лихва от 26.6.2022 г. до погасяване на задължението;
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 631,67 лв. – обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.181, ал.1, вр. чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР за периода 1.7.2019 –
25.5.2022 г.
на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 600,00 лв. - обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от
ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването й на стрА.те.
Преписи от решението да се връчат на стрА.те на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3