РЕШЕНИЕ
№ 467
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502703 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК във вр. чл.127, ал.2 във вр. чл.59, ал.2, ал.3 и ал.5и чл.143, ал.2 от СК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от М. А. Д., с която
изцяло се обжалва решение №262205 от 10.08.2021 г., постановено по гр.дело
№15891/2020 г. по описа на РС - Пловдив, І бр. състав, с което е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето А. М. Д. на
майката Л. Д. П., като се определя местоживеене на детето при майката във
***, определен е режим за лични отношения между детето А. М. Д. и бащата
М. А. Д., както следва: десет дни през месец декември всяка година по
взаимно съгласие на страните; ако такова не бъде постигнато - от 10 часа на
14 декември до 16 часа на 24 декември; десет дни по Великденските празници
всяка година по взаимно съгласие на страните, ако такова не бъде постигнато
- от 10 часа в четвъртък седмица преди Великден до 16 часа на Великден;
един месец през лятото всяка година по взаимно съгласие на страните, ако
такова не бъде постигнато - от 1 до 31 юли, като на основание чл. 59 ал.8 т. 3
от СК ответницата да доведе детето до дома на бащата за осъществяване на
режима на свои разноски; осъден е М. А. Д. да заплаща на А. М. Д. чрез
нейната майка и законен представител Л. Д. П., месечна издръжка в размер на
200 лева, считано от постановяване на решението – 10.08.2021 г. до
настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
1
вноска; осъден е М. А. Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 288 лева, представляващи
дължими държавни такси по производството и е постановено предварително
изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК в частта относно
присъдената издръжка.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт, както и за противоречие със съдебната
практика. Не е уважено искането на страната за отвод на съдията - докладчик.
Въззиваемата не е полагала продължителен период от време грижи за детето,
определено е местоживеене на детето извън страната, което е недопустимо,
липсва и социален доклад от страната, в която е определено местоживеенето
на детето, като по този начин жалбоподателят се лишава от възможността да
осъществява взаимоотношения с детето. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново, като на Д. се предостави упражняването на
родителските права, определи се местоживеене на детето при него, а майката
да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 200 лв., да се определи
режим на лични отношения между детето и майката, както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца от 17:30 часа в петък до 8:30 часа в
понеделник с преспиване при майката; всяка втора и четвърта седмица от
месеца от 17:30 часа във вторник до 19:30 часа в петък с преспиване при
майката; Коледните празници - всяка четна -нечетна година, считано от 10:00
часа на 25.12. до 20:00 на 27.12 да се редуват между родителите;
Великденските празници (съобразно православния календар) всяка четна -
нечетна година, считано от 10:00 часа на Разпети петък до 20:00 часа на
първия ден след Великден да се редуват между родителите; Новогодишните
празници всяка четна-нечетна година, считано от 10:00 часа на 30.12 до 20:00
часа на 01.01. да се редуват между родителите; 30 дни през лятото и 10 дни
през зимата, несъвпадащи с платения годишен отпуск за всеки от родителите,
за което се дължи уведомление един месец по-рано; рождения ден детето - от
18:30 часа на предходния ден до 14:00 часа съвместно от двамата родители
или по единично, но всеки да има право да е с детето на празника му; имен
ден на детето - за времето от 18:30 часа на предходния ден до 14:00 часа
съвместно от двамата родители или по единично, но всеки да има право да е с
детето на празника му.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Л.
Д. П. чрез адв. Д.Б., като се излагат подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Иска се потвърждаване на
обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
2
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Налице са
всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на решението.
Във въззивната жалба се правят доводи за незаконосъобразност на
съдебния акт, тъй като при поискан от страната отвод съдията докладчик не
се е отвел. Доводите са неоснователни. Видно от приложеното заверено
копие от искова молба (л.99 от първоинстанционното дело), е предявен иск от
М.Д. срещу съдията докладчик М., пред Административен съд Пловдив, като
е посочено, че е с правно основание „ЗОДОВ“. В посочения закон е
предвиден специален ред, по който се разглеждат този вид искове. Цялата
искова молба не е приложена. Видно от датата на подаването в
Административен съд Пловдив (18.06.2021 г.), това е направено с оглед на
насроченото на 23.06.2021 г. съдебно заседание по делото. По този начин
страната е направила опит да заобиколи съдебен състав, определен по метода
на случайния подбор. Според ЗСВ (чл.214), съдиите, прокурорите и
следователите при или по повод изпълнение на техните служебни функции не
може да бъдат ответници в административно производство, освен ако е
предвидено в закон. Ето защо съдията докладчик правилно не се е отвел.
Видно от отразеното в протокола за съдебно заседание, не е
демонстрирано предубеждение или заинтересованост от докладчика. Делото е
разгледано в разумен срок, постановен е и съдебен акт. Възражението в тази
насока за допуснато процесуално нарушение е неоснователно.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. В случая е
налице спор между родителите за упражняването на родителските права по
отношение на малолетно дете. В този случай съдът служебно следи за
интересите на детето.
Пред въззивната инстанция са изслушани обясненията на
въззиваемата страна, като е налице изявление, че вече се е установила в
България, като няма да заминава с детето за ***. В този смисъл не следва да
се разглеждат доводите във въззивната жалба, касаещи липсата на социален
доклад от страната, в която е определено местоживеенето на детето.
Настоящият състав при служебната си проверка не констатира
нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да
коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните
3
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в
жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Пред районния съд производството е образувано по иск с правно
основание чл.127, ал.2 във вр. чл.59, ал.2, ал.3 и ал.5и чл.143, ал.2 от СК,
предявен от М. А. Д., ЕГН **********, против Л. Д. П., ЕГН **********.
Твърди се, че страните са родители на детето А. М. Д.. Родителите
не се разбирали и през декември 2017 г. взели решение да живеят разделени.
Детето живеело с майката, като бащата ги подпомагал финансово и прекарвал
свободното си време с А.. През септември 2018 г. Л.П. заминала за ***с цел
трудова реализация и придобиване на висше образование. Грижите за детето
били поети от ищеца и разширеното семейство. В края на 2019 г. А. заминала
за ***с баба си по майчина линия и останала там за два месеца. През 2020 г.
бащата виждал дъщеря си само през уикендите, което не било достатъчно.
Прави искане родителските права да му бъдат предоставени, както и
местожителството на А.Д. да бъде определено при него. Майката да заплаща
минимална месечна издръжка, като се иска определяне на разширен режим на
лични отношения между детето и нея.
В отговора се оспорва основателността на исковата молба.
Ответницата сочи, че ищецът не е полагал дължимите грижи на родител
спрямо А. в първата година от живота . В резултат на множество фактори в
началото на месец октомври 2017 г. настъпила фактическа раздяла между
родителите. Детето растяло под грижите на майката и бабата по майчина
линия с малко помощ от бабата по бащина линия. Ответницата твърди, че
след този период ищецът систематично не помагал за отглеждането на А..
Майката се устроила в ***. При едно от пътуванията на детето и бабата по
майчина линия до България, бащата оттеглил декларацията и детето не могло
да се завърне при майка си. За оттеглянето на декларацията научили на
летището. П. имала в ***работа, добри жилищни условия. Учела по
бакалавърска програма. Прави се искане родителските права да се
упражняват от нея, като се определи местожителство на А. във ***.
Претендира издръжка за детето в размер на 200 лева и предлага режим на
лични отношения.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
От приложеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че страните са родители на малолетната А.Д.. Съдът е изложил в
мотивите си показанията на свидетелите С.Д. – майка на ищеца, и В.С. –
съжителстваща с бащата на ответницата, които установяват заминаването на
майката Л.П. за ***, установяването там, посещения на детето и баба му по
майчина линия при нея, влошаване на отношенията между страните, полагане
на грижи за А. от двете баби, основно от тази по бащина линия, след
заминаването на майката в чужбина.
Свидетелката Д. установява поемане на разходи за детето от баща
4
му, както и заплащане на издръжка. Говори и за отказ на майката да
предостави възможност на бащата да се срещне с детето в ***при
посещението му там. Впоследствие бащата бил ограничаван при срещите си с
детето. Д. бил грижовен и детето било щастливо с него.
Свидетелката С. посочва, че бащата е оттеглил съгласието си за
пътуване на детето в чужбина, като за това разбрали едва на летището, като се
провалило пътуване до майката през юни 2020 г. От 2 юни 2020 г. до
октомври 2020 г. бащата осъществил по негово желание пет срещи с дъщеря
си. Други два пъти му било отказано поради заболяване и пътуване на детето.
От обявяване на извънредното положение до юни 2020 г. ищецът не се обадил
нито веднъж. Това се повторило и при втората ковид вълна през октомври -
ноември 2020 г. На 5 февруари бащата пресрещнал бабата по майчина линия
и поискал детето, като му е дадено от бабата. На 21.03.2021 г. майката се
завърнала от ***и А. била предадена на четвъртия ден след завръщането й.
Бащата имал свободен достъп и когато поиска се виждал с дъщеря си.
Свидетелката гледала момичето 14 дни, когато бабата по майчина линия била
с ковид. Майката имала добри условия във ***.
Съдът е приел за обективни и достоверни показанията на двете
свидетелки.
От социалния доклад е видно, че основни грижи за детето се
полагат от майката. Потребностите са адекватно посрещнати. Жилищните
условия и при двамата родители са добри. Ищецът е заявил, че работи на
длъжност работник – паркинг и получава 650 лева заплата. Контактът с
бащата не е прекъснат. Момичето е привързано и към двамата родители,
спокойна и общителна е. Посещава Детска градина „***“.
Установените от първоинстанционния съд факти са правилно
възприети.
Въззивният съд, в съответствие със задълженията си по чл.59, ал.6
СК, тъй като се касае за интересите на дете, изслуша обясненията на страните
по реда на чл.176 ГПК.
От обясненията на страните пред въззивната инстанция се
потвърдиха приетите и от първоинстанционния съд факти – полагани грижи
от майката за детето до заминаването в чужбина, за да работи и продължи
образованието си. А. е останала на грижите на своите баби, преимуществено е
била при майката на Д.. Имало е случай, в който жалбоподателят е отишъл в
***и е искал да се срещне с А., която в този момент е била там при майка си,
но същата му е отказала. Според П. това се е дължало на краткия период от
уведомяването до пристигането на Д. в ***, като не е имала възможност да
промени ангажиментите си. Същевременно нито жалбоподателят, нито майка
са познавали града, като именно това е и причината бащата да не се срещне
с детето.
Според изложеното от Л.П., в момента се е установила да живее
във ***заедно с А., съжителства със св. Н.Г.. Живеят в апартамент под наем,
5
в дома има разбирателство. Няма намерение да напуска страната и да се
установява във ***.
Установиха се и изключително влошени отношения между
страните по делото.
Не се прие изложеното от жалбоподателя, че А. е малтретирана от
майка си и баба си по майчина линия, тъй като за неговите твърдения не са
събрани доказателства. Напротив – точно в обратната насока е изложеното от
психолога в депозираното пред настоящата инстанция заключение, както и в
обясненията на майката.
Не се възприе и твърдението, че установяването на майката във
*** и заживяването в жилището на св. Г. погазва интересите на детето.
Доказателства в тази насока не са събрани. Точно в обратната насока – че А.
се чувства добре, са както социалния доклад, изготвен от ДСП ***, ОЗД, така
и показанията на св. Г., а и заключението на психологичната експертиза.
Не се установи и твърдението, че П. е изоставила дъщеря си – и в
тази насока не са ангажирани доказателства. Установи се, че детето през
цялото време е поддържало връзка с майка си. Няма дезинтересираност или
отчужденост на майката. Налице е и съдебна практика, според която
обстоятелството, че родителят, на когото е възложено упражняването на
родителските права, отсъства от страната за определен период от време
поради полагане на труд в друга държава, като за този период е предоставил
на родителите си отглеждането на детето, не представлява само по себе си
основание за изменение на определения режим за упражняването на
родителските права върху детето.
Изготвен е социален доклад от Д“СП“ ***, Отдел „Закрила на
детето“, като освен посещение в дома и разговори с майката и детето, е
получена информация и от детското заведение, което А. посещава.
Изискана е информация за доходите на родителите, събрани са
доказателства за трудовата ангажираност, имущественото състояние.
Приложени са и доклади от ОЗД ***от проведени посещения в дома във ***,
в присъствието на св. Г.
От показанията на последния се установява, че с П. съжителстват
от края на август – началото на септември 2021 г., като от началото на
септември с тях живее и А.. Детето се чувства добре в дома.
Видно от заключението на изготвената психологическа
експертиза, А. е психично здраво, емоционално и социално функциониращо
6
дете, в предучилищен период и съответстващите на този етап от нейното
възрастово и календарно развитие интереси към предучилищна среда,
приятели, връстници. С много добри базови, интелектуални и умствени
възможности в когнитивно – познавателно отношение. С хармоничен профил
– ангажирана, съпричастна, емпатийна към предучилищна среда и дейност.
Любвеобилна, добронамерена, откликваща към двете страни на родството и
родителите. Изключително адаптивна, гъвкава, толерантна към
заобикалящата я действителност. Чувства се обгрижвана в социално, битово и
емоционално отношение в дома в град ***. Чувства се спокойна и са
задоволени базовите потребности както в психо – емоционален аспект, така и
в образователен. Преместването в град ***се е отразило благотворно –
положително за А. – изпитва усещане за уют и комфорт на ежедневното си
функциониране в емоционално, личностно, битово и социално отношение.
Настоящият състав възприе изложеното от експерта като
обективно, безпристрастно, изготвено с необходимите познания и опит в
съответната област.
Предмет на въззивното производство са упражняването на
родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство
на страните дете А., определяне на местоживеенето му, режима на лични
отношения с другия родител и издръжката, която той следва да заплаща.
И законът (чл.59, ал.4 СК), и ППВС №1/12.11.1974 г. по гр.д.
№3/1974 г., и съдебната практика не посочват всички обстоятелства, които
следва да се съобразят, а само част от тях - възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица-близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, като във
всеки конкретен случай следва да се прави и конкретна преценка и е
възможно да се съобразят и други обстоятелства.
И двамата родители имат емоционална връзка с А., желаят да се
грижат за нея, имат добри битови условия и материални възможности, могат
да разчитат на помощ от близки. И двамата родители, водени от влошените
отношения помежду си, са имали ситуации, при които са ограничавали
контактите на другия родител с А. – освен обясненията на жалбоподателя, че
7
не му е позволено да се срещне с детето в ***, което се потвърждава и от
насрещната страна, като се посочват мотиви за това, в първоинстанционното
дело е приложен и социален доклад, от който се установява, че Д. е взел
детето от бабата Т.С., като е отказал да го върне за продължителен период от
време, включително се твърди да е записано и в друго детско заведение, за
което не са събрани доказателства. ДСП Пловдив, ОЗД е сезиран с молби от
С., адв. Б. и майката Л.П.. Описани са и случаи на 22 и 23 март 2021 г., в
които Д., в присъствието на социални работници, е отказал да разреши на П.
да се срещне с детето, но го е върнал на 24.03.2021 г. Ето защо се прие, че и
двамата имат равни лични качества да се грижат за А..
Според решение №85/08.06.2020 г., постановено по гр.д.
№3317/2019 г. на ВКС, IV г.о., мерките относно упражняването на
родителските права и личните отношения между децата и родителите се
вземат при отчитането на всички интереси, но приоритет има интересът на
детето, за който съдът следи служебно. Децата имат интерес родителските
права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и
степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само
за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности,
което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на
пълноценни отношения с другия родител. Когато по време на фактическата
раздяла по съгласие на родителите или по обективни причини децата са
отглеждани продължително време при единия родител, в техен интерес е те
да продължат да бъдат отглеждани от същия родител, ако той разполага с
необходимите качества и условия за това . Най-важното сред личните
качества на родителя е да признава и зачита интереса на децата да имат
пълноценни отношения с другия родител. Възрастта на децата също има
значение. Когато тя е твърде ниска, те имат нужда от ежедневна майчина
грижа и ласка. Важен показател е дали децата се чувстват добре при
условията, при които са отглеждани след фактическата раздяла. Особено
когато отношенията между родителите са нетърпими, една нова промяна в
начина на отглеждането на децата във всеки случай би се отразила
неблагоприятно върху и без това натоварената им психика.
Установено е по делото, че от раждането на А. за нея се е грижела
майката, спорно е участието на бащата. При фактическата раздяла на страните
същите са се договорили П. да се грижи за детето. Имало е раздяла между П.
и детето при заминаването в чужбина, но вече се посочи, че това не е
самостоятелно основание за изменение на упражняването на определените
родителски права (решение №288 от 15.03.2016 г. по гр.д. №2640/2015 г. на
ВКС и цитираната в него практика). По време на престоя на майката в
8
чужбина комуникацията и редовния контакт с детето не са прекъсвани.
П. е и родителят, който понастоящем живее заедно с А., полага
ежедневните грижи за нея. Между двете е установена емоционална връзка,
като според експерта – психолог именно майката детето възприема като
социално значимия родител. Касае се за дете на пет години, момиче,
установило се и адаптирано към средата във ***, където понастоящем живее.
Условията за живот в домовете и на двамата родители са добри, и
двамата имат капацитет и възможност да се грижат за детето си.
Родителските права по отношение на А. следва да се предоставят
на майката. Висшият интерес на детето според съда налага запазване на
съществуващото положение. Както вече се посочи, детето живее в семейство,
в което се полагат необходимите грижи, ласки и внимание за него. Същото е
със задоволени емоционални потребности, като в тази насока е не само
заключението на психологичната експертиза, а и информацията, отразена в
социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – ***, Отдел
„Закрила на детето“. При изготвяне на този документ социалните работници
са ползвали и сведения от детското заведение, което посещава детето. Начина
на живот на А., който има в момента - стабилността, която се осигурява от
майката и св. Г. в обитаваното от детето жилище, създадената среда и
осъществяваните редовни контакти с бащата, са в интерес на А.. Ето защо
въззивният съд счита, че следва да се постанови детето да живее заедно с
майката, в какъвто смисъл е и постановеният акт на първоинстанционния съд.
Промяната в начина на живот на детето, която се иска с въззивната жалба, не
е в интерес на малолетната, противоречи на цитираната съдебна практика и в
частност – на изложеното в ППВС №1/12.11.1974 г. по гр.д. №3/1974 г.
С оглед изявлението на П., че няма намерение да се установява в
***, не се възприемат доводите на първоинстанционния съд, касаещи
определяне на местоживеене на детето извън страната. Решението на
първоинстанционния съд в тази част е неправилно и следва да се отмени и
вместо това да се постанови, че понастоящем детето следва да живее заедно с
майката на адреса, на който живеят понастоящем, а именно ***.
Относно режима на лични отношения между бащата и детето:
По настоящето дело в няколко съдебни заседания съдът бе
сезиран с искане за определяне на привременни мерки.
Според изложеното в решение №57/18.03.2022 г., постановено по
9
гр.д. №2911/21 г. на ВКС, IV г.о., при сезиране на съда с въпрос за
регулирането на отношенията, свързани с режима на лични отношения с
родител, който не упражнява родителските права, следва да се отчетат всички
обстоятелства относно нормалното развитие на децата, като целта на
съдебния акт е да защити в най-пълна степен интересите им, съгласно
изискванията на чл.1, ал.1 ЗЗДет. Съдът следва да преценява във всеки
конкретен случай интересите на детето, когато нормалното развитие на тези
отношения е нарушено.
При определяне на мерките на лични отношения, освен
посочените обстоятелства, обуславящи „най-добър интерес на детето“, следва
да се предвиди и подходящ период от време, при който родителят, който не
упражнява родителските права, ще има възможност да контактува с децата
най - пълноценно. … Личните контакти следва да бъдат определени така, че
да не се прекъсва добрата емоционална връзка между родителят и детето,
която връзка е необходима за правилното развитие и възпитание.
Възможността за по-продължителен контакт с родителят (в случая бащата) не
трябва да е за сметка на здравето и удобството на детето, нито да ги лишава
от достатъчно време през свободното време и в почивните дни. Режимът на
лични контакти следва да бъде определен, като се отчита и възрастта на
децата, разстоянието, на което следва да бъдат придвижвани, и
възможностите им за адаптация при честа промяна на дома. В съдебната
практика е утвърдено становището, че режимът на лични контакти между
детето и родителя, който не упражнява родителските права, трябва да бъде
максимално съобразен с нуждата да се поддържа емоционална близост между
дете и родител, да се осигури възможност за достатъчно време, през което
детето да общува с родителя си, за да се запазят и развиват отношенията на
доверие, разбиране и обич. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
при съвременните технологии децата имат възможност да осъществява
контакти с родителя, с когото не живеят постоянно и чрез телефонна и
видеовръзка, което спомага за още по-пълноценното им общуване.
В решение №60225/11.11.2021 г., постановено по гр.д. №786/2021
г. на ВКС, IV г.о., също е застъпено виждането, че режимът следва да бъде
съобразен и с обстоятелството дали родителят живее на отдалечено
разстояние – в такива хипотези не са подходящи мерки за ежеседмични
контакти. В крайна сметка, чрез режима на личните отношения целта, която
трябва да се постигне, е да се осигури възможност децата да растат и да се
развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Съдът не може
да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и
личните отношения на детето, без да съобрази готовността на родителите
да ги приложат и поведението им в хода на производството по делото.
От обясненията на М.Д. се установи, че може да променя
работното си време, като е в състояние да отделя необходимото време на
10
детето си при престоя му в Пловдив. Отбелязано е, че може да разчита на
помощ на родителите си.
Неоснователни са доводите на въззиваемата страна, че режимът
на лични отношения следва да касае само празничните дни и летния период.
За детето е изключително важно да поддържа постоянен контакт с
неотглеждащия го родител. Виждането на страната е в разрез с приетото в
постоянната и неизменна практика на ВКС в тази насока. Не се възприемат и
доводите, че определения като привременна мярка ежемесечен режим на
контакти ще доведе до надхвърляне на целта на разширения режим на
свиждане. Посочения от настоящия състав е съобразен с обичайните
контакти, осъществявани между дете и родител през седмица, обичайни от
петък до неделя или понеделник. В случая, доколкото се касае за малко дете,
живеещо на значително разстояние, определения от настоящия състав
ежемесечен режим е уместен, в интерес е на А., доколкото същата ще запази
съществуващата емоционална връзка със своя баща и родствениците му, а и
не е установено вредно влияние върху нея. Нещо повече – тя е обитавала
жилището, като не е срещала трудности в адаптацията си. Прочитът, който
настоящия състав прави на цитираното от пълномощника на въззиваемата на
решение №1/16.04.2021 г. по гр.д. №1477/2020 г., е различен от посочения от
страната в писмената защита, като съображенията в същото са допълнителен
аргумент към доводите, изложени от настоящия състав.
Ето защо съдът счита, че като режим на лични отношения следва
да се запази този според привременните мерки, определени в съдебно
заседание на 17.01.2022 г., с малко изключение, касаещо Коледните празници.
Неудачно е, с оглед отдалечеността на местоживеене на бащата и детето,
както и възрастта му, срещите между двамата да са през седмица. По този
начин ще се налага детето непрекъснато да пътува на значително разстояние,
не би му се осигурил нормален контакт нито с бащата, нито с негови близки,
което не е в интерес на А.. Същевременно възрастта на детето е
предучилищна – макар и да се касае за задължително предучилищно
възпитание, пропуските в този етап на живота могат да бъдат
компенсирани. Нещо повече – за детето е изключително важно да поддържа
емоционалната връзка с баща си, която е установена, като не се откъсва
напълно и от живота, който е имало преди преместването във ***. Ето защо
до започване на училище – започване на обучението в първи клас, режимът на
лични отношения между бащата и А. следва да е една седмица месечно - от
първата събота до следващата втора събота от месеца от 14.00 ч. в първата
събота до 14.00 ч. на втората събота с приспиване при бащата, като в този
период майката Л.П. да има право за комуникация с детето понеделник, сряда
и петък от 18.00 ч. до 19.00 ч. чрез съвременни средства за комуникация, а
бащата е длъжен да осигури за детето такава връзка. В тези случаи бащата
М.Д. при връщане на детето в дома на майката в гр. Варна следва да
предоставя изискуемите се медицински документи за проведен преглед на
детето, с оглед възможността същото още следващия работен ден да се яви в
11
детското заведение. В периода, когато детето А. не се намира при бащата,
същият има право на комуникация с детето чрез съвременни средства за
комуникация понеделник, сряда и петък от 18.00 ч. до 19.00 ч., като майката
Л.П. следва да осигури възможност за провеждане на такава телекомуникация
за детето.
След започване на училище, тъй като детето ще е по – голямо, но
ще има и други ангажименти, А. следва да осъществява контакти с баща си
всяка първа и трета седмица от месеца, като за първа седмица се приема тази,
в която има седем дни от месеца, от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя
с преспиване при бащата, като се запазва режимът на осъществяване на
връзка с бащата със съвременни средства за комуникация. Пролетната
ваканция в първата половина следва детето да прекарва с баща си, а втората
половина – с майката.
Рождения и имения ден детето А.Д. има право да празнува с
двамата си родители по взаимно разбирателство. В случай, че такова не се
постигне, рождения ден всяка четна година следва да се празнува с бащата, а
всяка нечетна – с майката, а имения ден всяка нечетна година да се празнува с
бащата, а всяка четна година – с майката, като следва да осигури възможност
за провеждане на връзка със съвременни комуникационни средства с
родителя, с когото детето в същия ден не празнува, от 18.00 ч. до 19.00 ч.
Следва родителят, при когото се намира детето, в случай на личен
празник на другия родител – рожден ден или имен ден, да осигури
възможност за телекомуникационна среща или разговор отново от 18.00 ч. до
19.00 ч.
За великденските празници – всяка четна година от Разпети петък
до Великден (неделя) детето да бъде при бащата от 14.00 ч. в петък до 14.00
ч. в неделя с преспиване, а през нечетните години да празнува с майка си.
За коледните празници: всяка четна година - от 23 декември в
14.00 ч. до 25 декември 14.00 ч. детето ще е при бащата с преспиване, а за
нечетните години - от 25 декември 14.00 ч. до 14 часа на 27 декември с
преспиване. С майка си А. ще празнува всяка нечетна година от 14.00 часа на
23 декември до 25 декември в 14.00 часа, а за четните - от 14.00 часа на 25
декември до 14.00 часа на 27 декември.
За новогодишните празници всяка четна година А. ще бъде при
баща си от 14.00 часа на 31 декември до 14.00 часа на втори януари с
преспиване, а с майка си ще празнува новогодишните празници всяка нечетна
година от 14.00 часа на 31 декември до 14.00 часа на втори януари с
преспиване.
През лятото бащата ще може да взема детето два пъти при себе си
по 15 дни, по възможност в различни месеци, като най-малко три месеца
предварително да уведоми майката за периода, през който има възможност да
вземе детето.
Относно издръжката:
12
Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, а според ал.2 родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В случая
спор между родителите трябва ли да се плаща издръжка за детето няма. С
исковата молба е поискано ответницата да бъде осъдена да заплаща издръжка
в размер на 200 лв. С отговора на исковата молба от майката е поискано също
да се заплаща от бащата издръжка в размер на 200 лв.
Съдебната практика посочва, че нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот и
са конкретни; освен от възрастта и образованието, зависят още и от всички
обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата,
които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация, като възможността винаги е конкретна и
обективна. Следва да се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето - да се имат предвид усилията, които се полагат от родителя
при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. Размерът на
издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и
отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно (в този смисъл - решение № 204 от
17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2664/2014 г., III г. о., решение № 9 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК).
Относно това, как и защо е определен размер на издръжката от
200 лв., от състава на първоинстанционния съд са изложени подробни
съображения, които напълно се споделят и не следва да се преповтарят. Още
повече, че предмет на въззивно обжалване не е размерът на издръжката, а се
касае за обусловен иск, като се обжалва обуславящия – искът за издръжка се
определя от произнасянето по главния иск – кой от родителите ще упражнява
родителските права. Тъй като жалбата в частта, в която се иска предоставяне
на бащата упражняването на родителските права върху А. се остави без
уважение, неоснователно е и искането за осъждане на майката да заплаща
издръжка за детето.
Искане за заплащане на издръжка в по – висок размер е направено
от пълномощника на въззиваемата при устните състезания. Същото обаче е
недопустимо. Съдът се е произнесъл по искането, с което е бил сезиран. В
случай, че страната счита, че размерът на определената издръжка вече не
отговаря на нуждите на детето, разполага с възможност за защита. Това обаче
не може да бъде направено в настоящето производство.
Разноски са поискани от жалбоподателя. Касае се за спорна
съдебна администрация – двустранно спорно производство, като се дължат
разноски съобразно общите правила (определение №306/04.09.2017 г. по
ч.гр.д. №2722/2017 г. на ВКС, ГК, III г.о.; определение №252/25.09.2015 г. по
13
ч.гр.д. №3895/2015 г. на ВКС, II г.о., определение №18/07.01.2014 г. по ч.гр.д.
№3859/2013 г. на ВКС, III г.о. и др.). С оглед отхвърляне на въззивната жалба
обаче не следва да се присъждат разноски на въззивника.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262205/10.08.2021 г., постановено по
гражданско дело №15891/2020 г. по описа на РС - Пловдив, І брачен състав, в
частта, в която е определено местоживеене на детето А. М. Д. във ***и в
частта, в която е определен режим на лични отношения между детето А. М.
Д. и бащата М. А. Д., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето А. М. Д., ЕГН **********,
при майката Л. Д. П., ЕГН **********, на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето А. М. Д.,
ЕГН **********, и бащата М. А. Д., ЕГН **********, както следва:
До започване на училище от детето – започване на обучението в
първи клас – една седмица от месеца за периода от всяка първа събота от
месеца от 14.00 часа до 14.00 часа на втората събота от месеца, с приспиване
при бащата, като в този период майката Л.П. има право за комуникация с
детето понеделник, сряда и петък от 18.00 ч. до 19.00 ч. чрез съвременни
средства за комуникация, а бащата е длъжен да осигури за детето такава
връзка. Бащата М.Д. при връщане на детето в дома на майката в гр. ***следва
да предоставя изискуемите се медицински документи за проведен преглед на
детето, с оглед възможността същото още на следващия работен ден да се яви
в детското заведение, което посещава. В периода, когато детето А. не се
намира при бащата, същият има право на комуникация с него чрез
съвременни средства за комуникация понеделник, сряда и петък от 18.00 ч. до
19.00 ч., като майката Л.П. е длъжна да осигури възможност за провеждане на
такава връзка с детето.
След започване на училище – започване на обучение в първи клас,
А. следва да осъществява контакти с баща си всяка първа и трета седмица от
месеца, като за първа седмица се приема тази, в която има седем дни от
текущия месец, от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване при
бащата, като се запазва режимът на осъществяване на връзка с бащата със
съвременни средства за комуникация. Първата половина от пролетната
ваканция следва детето да прекарва с баща си в дома му, с преспиване, а
втората половина – с майката.
Рождения и имения ден детето А.Д. има право да празнува с
двамата си родители по взаимно разбирателство. В случай, че такова не се
постигне, рожденият ден всяка четна година следва да се празнува с бащата, а
всяка нечетна – с майката, а именият ден всяка нечетна година да се празнува
14
с бащата, а всяка четна година – с майката, като следва да се осигури
възможност за провеждане на връзка със съвременни комуникационни
средства с родителя, с когото детето в същия ден не празнува, от 18.00 ч. до
19.00 ч.
Родителят, при когото се намира детето, в случай на личен
празник на другия родител – рожден ден или имен ден, следва да осигури
възможност за телекомуникационна среща или разговор от 18.00 ч. до 19.00
ч.
За великденските празници – всяка четна година от Разпети петък
до Великден (неделя) детето да бъде при бащата от 14.00 ч. в петък до 14.00
ч. в неделя с преспиване, а през нечетните години ще празнува с майка си за
периода от Разпети петък до Великден.
За коледните празници: всяка четна година - от 23 декември в
14.00 ч. до 25 декември 14.00 ч. детето ще е при бащата с преспиване, а за
нечетните години - от 25 декември 14.00 ч. до 14 часа на 27 декември с
преспиване. С майка си А. ще празнува всяка нечетна година от 14.00 часа на
23 декември до 25 декември в 14.00 часа, а за четните - от 14.00 часа на 25
декември до 14.00 часа на 27 декември.
За новогодишните празници всяка четна година А. ще бъде при
баща си от 14.00 часа на 31 декември до 14.00 часа на втори януари с
преспиване, а с майка си ще празнува новогодишните празници всяка нечетна
година от 14.00 часа на 31 декември до 14.00 часа на втори януари с
преспиване.
През лятото бащата ще може да взема детето два пъти при себе си
по 15 дни, извън определения ежемесечен режим на лични отношения, по
възможност в различни месеци, като най-малко три месеца предварително
бащата следва да уведоми майката за периода, през който има възможност да
вземе детето.
ПОТВЪРЖДАВА решение №262205/10.08.2021 г., постановено
по гражданско дело №15891/2020 г. по описа на РС - Пловдив, І брачен
състав, в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15