РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Шумен, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
в присъствието на прокурора В. М. Р.
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500533 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №101 от 12.11.2021г. по гр.д.№540 по описа за 2021г. на ВПРС ,съдът е
оставил без уважение молбата на С. М. А. с ЕГН ********** от гр.В. за допускане промяна
на бащиното му име от „М. „ на „С.“ и фамилното му име от „А.“ на „Т.“, като
неоснователна.
Решението е обжалвано от молителя С. М. А.,действащ ,чрез пълномощника си
адв.Г.И. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това да бъде
уважена молбата му за промяна на бащиното и на фамилното му име.
Въззиваемите страни Община Велики Преслав и Община Върбица не са депозирали
отговори на въззивната жалба и не вземат становище по нея .
Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
1
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото
доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ВПРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Молителят иска да се допусне на основание чл.19 ал.1 от ЗГР промяна на бащиното
му име от „М. „ на „С.“ и фамилното му име от „А.“ на „Т.“.
Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане молителят е роден на
15.06.1999г. и при раждането си е бил записана с имената С. М. А. .
Въззиввият съд счита , че по делото не са налице основанията по чл.19 ал.1 от ЗГР
налагащи промяна на бащиното и фамилното име на молителя.
В акта си за раждане молителят е записана с имена , които не са осмиващи
,опозоряващи или обществено неприемливи и същите са съставени в съответствие с
законовите изисквания на ЗГР. Основанията сочени от молителя за исканата промяна не
могат да обосноват такава. Не са „важни обстоятелства „ по смисъла на закона желанието на
молителя да носи друго бащино и фамилно име в случая имената на неговият дядо ,който е
полагал грижи за него и с когото молителят е близък и защото липсват отношения между
молителя и неговият баща, който не се интересувал от него. Законът не дава отговор на
въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка
за промяна на името. И това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се
преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на
гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива
лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено
неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с
императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения)
относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.
Субективното желание на ищеца да носи като бащино и фамилно имената на дядо си ,
поради това, че последният се е грижел за него и с когото молителят е близък , не
представляват важни обстоятелства по смисъла на визираната правна норма. Колкото и
хуманни да са тези съображения и същите да се основават на морална преценка на ищеца,
промяната на имена се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на
заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил
изчерпателно.Разпоредбите на ЗГР касателно имената на българските граждани са от
императивен характер и законодателят е предвидил възможност за тяхната промяна само в
ограничен кръг от случаи изчерпателно посомени , при наличието на значими причини
водещи до необходимост от смяната им. За да се променят бащиното и фамилното име на
2
молителя следва да са налице освен субективните ,така и обективните основания за това.
Разпоредбите на чл.13 и чл.14 от ЗГР относно формирането на бащиното и фамилното име
на лицето са императивни и налагат молителят да носи като бащино и фамилно име
съответно личното и бащиното име на неговият баща- М. А. А., като не са налице основания
по делото за исканата промяна на тези имена.
Предвид гореизложеното ,съдът счита молбата на молителя за промяна на бащиното
му име от „М. „ на „С.“ и фамилното му име от „А.“ на „Т.“ за неоснователна и недоказана
,поради което следва да бъде отхвърлена.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №101 от 12.11.2021г. по гр.д.№540 по описа за 2021г. на
ВПРС.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3