Решение по дело №44/2021 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 24.03.2021 г.

 

 

            СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в публичното заседание на десети март две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ИРИНА СЛАВЧЕВА                                                                                           ЧЛЕНОВЕ:    ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                          ВАНЯ И.          

 

при участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия И. гр.дело № 44 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 17 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие.

С решение № 379 от 11.11.2020 г. по гр.д. № 641/2020 г. на Костинбродски районен съд е отхвърлена молбата на Р. Де Ф. С. за издаване на заповед за защита срещу П.А.П. за извършен на 15.08.2020 г. акт на психическо и емоционално насилие спрямо малолетните деца А.П.П. и Й.П.С.П..

Решението е обжалвано от Р. Де Ф. С. като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и със съдебната практика в сходни случаи, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което с което се уважи молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу ответника. В жалбата са изложени пространни съображения срещу решаващия извод на първоинстанционния съд за недоказаност на извършени от ответника на посочената дата целенасочени действия за ограничаване възможността на децата да се срещнат с майка си. В жалбата се съдържа подробно изложение на продължаващите между страните съдебни спорове по повод упражняването на родителските права по отношение на двете деца и неизпълнението от ответника на съдебно установения режим, с позоваване на водените съдебни производства и постановените по тях актове.  Сочи се, че осъщественото от ответника поведение на процесната дата 15.08.2020 г. – подминаване на колата на молителката и неспиране, виждайки, че последната е зад волана, лишава децата от възможността да се видят с майка си, което съставлява акт на насилие спрямо двете деца.

Ответникът по жалбата П. А. П. оспорва същата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 641/2020 г. на Костинбродски районен съд е образувано по молба от Р. Де Ф. С., в качеството й законен представител на малолетните деца А.П.П. и Й.П.С.П., срещу П.А.П., с правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие. Производството е образувано след частично прекратяване на производството по гр.д. № 37711/20 г. на Софийски районен съд и изпращането му подсъдност в частта по отношение на  подадените от името на децата А.П.П. и Й.П.С.П., чрез тяхната майка и законен представител Р. С., молби за защита за извършен на 15.08.2020 г. акт на домашно насилие.

В молбата се твърди, че молителката и ответника са разведени от 2013 г. и упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца А. и Й. са предоставени на нея с влязло в сила съдебно решение. Твърди се, че от 2015 г. в нарушение на съдебното решение децата живеят при баща си и повече от 5 години същият пречи на молителката да упражнява родителските права и на пълноценните контакти между нея и децата. Молителката твърди, че на 15.08.2020 г. около 15 ч. отишла в гр. Г., за да види децата, придружавана от нейна позната. При пристигането си в града случайно срещнала колата на ответника П., в която били двете деца. П. забавил колата, молителката са опитала да спре с нейната кола, очаквайки, че той ще спре, за да може да види децата си, но същият изведнъж дал газ и избягал с децата в колата. Молителката отишла в полицейското управление в гр. Г. за съдействие. Пред дежурния полицай тя позвънила на ответника П., но същият не вдигнал телефона си. Молителката са обадила и на водещия случая социален работник. Дежурният полицай и социалният работник също позвънили на ответника, но и техните опити за връзка с него били безуспешни.  Молителката твърди, че с действията си ответникът П. извършва домашно насилие, като принудително ограничава личния живот, свободата и личните права на двете деца. До съда е отправено искане за предприемане спрямо ответника на мерки за защита от домашно насилие – определяне на местоживеенето на децата при молителката, забрана на ответника да доближава децата до мястото на живеене, училището и местата за социален живот и отдих.  

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Ответникът по молбата П.П. оспорва същата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

  Молбата на малолетните А.П. и Й.С.П., подадена чрез тяхната майка и законен представител Р. Де Ф. С.,  за защита от домашно насилие по чл. 4 от ЗЗДН срещу П.П. е допустима - подадена е в предвидения в закона едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН от твърдяното извършване на акта на домашно насилие и срещу лице по чл. 3, т. 4 от ЗЗДН.

Разгледана по същество, въззивният съд намира молбата за защита за неоснователна.

От съдържането на подадената молба за защита от домашно насилие е видно, че твърденият акт на домашно насилие, извършен от ответника П.П. спрямо децата, е обективиран в негово поведение на 15.08.2020 г., изразяващо се отвеждането на децата с автомобил, водещо до лишаване на възможност молителката да осъществи контакт с децата, с което според молителката принудително се ограничават личната свобода и правата им.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Тази разпоредба не изключва от предметния си обхват определен тип деяния.

От изложеното в молбата, приложените към нея писмени доказателства, както и служебно известните на съда факти относно трайно съществуващия изострен конфликт между молителката и бившия й съпруг П.П. по повод упражняването на родителските права, и водените по този повод множество съдебни производства, е видно, че подадената молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие е средство за защита на молителката срещу неизпълнението от страна на ответника на съдебно установените мерки относно упражняването на тези права. Принципно е становището, застъпвано в съдебната практика /и възприето от СОС по друго предходно заведено от молителката дела по ЗЗДН/, че  редът по чл. 528 и сл. от ГПК за изпълнение на съдебно решение за предаване на дете не изключва възможността неизпълнението на режима на лични отношения да се разглежда и като акт по чл. 2 от ЗЗДН, стига да е съпроводено с актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Това принципно схващане съвсем не означава, че всяко неосъществяване на контакт между единия родител и детето следва да се вмени като акт на домашно насилие, извършен от другия родител, дори и последният фактически да упражнява родителските права незаконосъобразно – в нарушение на съдебно установените мерки, както безспорно ответникът упражнява тези права. За да е налице домашно насилие от родител в хипотеза на обективно неосъществен контакт между детето и другия родител в контекста на цялостното неизпълнение от страна на последния на режима на лични отношения, следва да е налице извършено от този родител конкретно деяние, пряко насочено към възпрепятстване на тези контакти и водещо до реалното им осуетяване, което да е от естество да доведе до конкретни негативни психически и емоционални последици за детето. Поведението на родителя, свързано със системно неизпълнение на режима на лични отношения следва да се изследва не общо и абстрактно, а само с оглед твърдяната конкретна проявна форма с присъщите й индивидуализиращи признаци. Самото фактическо положение на самоволно упражняване на родителските права от единия родител в разрез с установения режим на лични отношения може да има значение в производство по ЗЗДН само при конкретно установено от този родител активно поведение с признаците по чл. 2 от закона.

В случая, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, свидетелските показания и писмените доказателства, се установява следното:

На 15.08.2020 г. молителката Р. С. пътувала до гр. Г. с цел да се срещне с двете си деца, които живеели там с баща си. Същата пътувала с автомобил, придружавана от свидетелката А. Б.. Около 15 ч. автомобилът, управляван от молителката, навлязъл в гр. Г., при което в насрещната посока се движел управляван от ответника автомобил, в който се намирали децата А. и Й.. С цел да привлече вниманието на ответника молителката насочила управлявания от нея автомобил в лентата за движение, в която се движел автомобила на ответника, при което последният заобиколил навлезлия в неговата лента за движение автомобил на молителката и продължил движението си. Молителката позвънила по телефона на ответника, но не могла да се свърже с него, след което се обадила в РУМВР – Г. и подала сигнал, че не може да се свърже с децата си. Дежурният полицай също позвънил на ответника, но последният не отговорил на обаждането. Молителката сигнализирала и ДС „П” – Своге и социален работник също позвънил на ответника, но последният не отговорил.

Установява се от показанията на св. Хр. Ч., че на тази дата  ответникът заедно с децата е бил на гости на своя позната М. П. в гр. Г. по повод празнуване на именния й ден. Гостуването било предварително планирано. На празненството присъствал свидетелят Ч.. То продължило от следобедните часове до вечерта.

При тези фактически обстоятелства съдът намира, че установеното поведение на ответника на процесната дата и място не съдържа признаци на акт на домашно насилие спрямо двете деца, изразяващ се в принудителното ограничаване на личните им права чрез отвеждането им с автомобил, лишавайки ги от възможността да се срещнат с тяхната майка. Не са налице доказателства за извършено от ответника конкретно действие, което е да е било насочено към укриване на децата и осуетяване възможността им да осъществят среща с майка си, нито каквото и да било целенасочено поведение за принудително ограничаване на личните права на децата. Ответникът е пътувал с децата на планирано гостуване при близък в гр. Г.. Срещата на пътя с автомобила, в който е пътувала майката, е била инцидентна. Пряка комуникация между майката, ответника и децата не е имало, а контактът между тях се е изразил само в разминаване на двата автомобила. При това положение, дори и да се приеме, че ответникът е възприел, че навлезлият в неговата лента за движение автомобил е бил управляван от молителката, това обстоятелство само по себе си не може да обуслови извод за целенасочено укриване на децата и поставянето им в положение на принудително ограничаване на личните им права. Няма данни поведението ответника, изразяващо се в неспиране при евентуалното възприемане на молителката в насрещно движещия се автомобил и продължаването на движението му да е довело до създаване на стресова ситуация или емоционален дисконфорт у децата.

С оглед на горното, установеното поведение на ответника в процесния случай не съставлява акт на домашно насилие спрямо дете деца, поради което подадената молба за налагане на мерки по ЗЗДН следва да бъде отхвърлена.

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответника по жалба искане за разноски, жалбоподателката следва да бъде осъдена да му заплати сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

 

Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

 

                                              Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 379 от 11.11.2020 г., постановено по гр.д. № 641/2020 г. на Районен съд – гр. Костинброд.

ОСЪЖДА Р. Де Ф. С. да заплати на П.А.П. сумата 300 лева за разноски по делото.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.