Решение по дело №369/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 311
Дата: 21 октомври 2022 г.
Съдия: Жулиета Кръстева Серафимова-Димитрова
Дело: 20225600500369
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. ХАСКОВО, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Р. А. Г.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500369 по описа за
2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260047/05.05.2022 г. по гр. дело № 2706/2020 г. по описа на съда
Районен съд – Хасково отхвърля предявения на основание чл.109 от Закона за собствеността
/ЗС/ от „Електроразпределение Юг" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. "Хр.Г.Данов" № 37 против Б. К. К.,с ЕГН **********, с адрес
*****, съдебен адрес гр. Хасково, ул. „Васил Друмев" № 13, ет. 4, ап. 5, адвокат Т. В. от АК
Хасково, иск да бъде осъден ответникът да премахне за своя сметка изградените съоръжения
- навес, бетонна площадка и подпорна стена, в границите на законната сервитутна зона
около кабелен колектор на „Електроразпределение Юг" ЕАД, да осигури безпрепятстван и
неограничен достъп до енергийния обект в поземлен имот с идентификатор ****, както и да
разчисти терена от отпадъци, като неоснователен.С решението съдът е осъдил
„Електроразпределение Юг" ЕАД да заплати на Б. К. К. сумата от 600, 00 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Недоволен от решението е останал въззивникът „Електроразпределение Юг"
ЕАД - Пловдив, който чрез юрисконсулт К. го обжалва в срок, с оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност, постановяване на решението при непълнота на
1
доказателствата, в нарушение на материалния закон, както и при извършване на съществени
процесуални нарушения. Счита, че при постановяването на обжалвания съдебен акт съдът е
допуснал процесуални нарушения, които са довели до неизясняване на делото от фактическа
и правна страна. Изложени са съображения за липса на обсъждане на противоречията между
приетите по делото единична и повторна експертизи, както и свидетелските показания на
разпитаните свидетели. В тази връзка във въззивната жалба въззивникът прави анализ на
посочените експертизи и показанията на разпитаните свидетели, които според него водят до
извод различен от този, който е направил първоинстанционният съд. Изложени са подробни
съображения и във връзка с необсъждането на повторната комплексна съдебно-техническа
експертиза, като считат, че в същата съществуват противоречия, които
първоинстанционният съд не е обсъдил, а по същество е кредитирал заключението на тази
експертиза,за да направи своите правни изводи по отношение на неоснователността на
исковата претенция, както по отношение на засягането на правото на сервитут на ищеца,
така и по отношение на изградените в този сервитут бетонна площадка, навес и
прочие.Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо
него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск.
Претендира се и присъждането на разноски по делото.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Б. К.
К., чрез пълномощника й, с който се оспорва въззивната жалба и се излагат подробни
съображения във връзка с неоснователността на направените възражения от въззивника
както по отношение на допуснати от съда съществени процесуални нарушения, така и по
приложението на материалния закон и изясняване на делото от фактическа страна. Прави се
искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС – Хасково и да
присъди разноски за въззивната инстанция.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от
надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира
следното:
Районен съд -Хасково е сезиран от „Електроразпределение Юг" ЕАД, с ЕИК
********* с искова молба, с която е предявен иск по чл.109 от ЗС. Ищецът претендира от
2
съда да постанови решение, с което да осъди ответника Б. К. К., да премахне за своя сметка
изградените съоръжения - навес, бетонна площадка и подпорна стена, в границите на
законната сервитутна зона около кабелен колектор на „Електроразпределение Юг" ЕАД, да
осигури безпрепятстван и неограничен достъп до енергийния обект в поземлен имот с
идентификатор ****, както и да разчисти терена от отпадъци.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства, които са необходими за
изясняването на спора от фактическа и от правна страна. Изложената от районния съд
фактическа обстановка правилно е установена, поради което и на основание чл. 272 ГПК
изцяло се споделя от настоящия състав на въззивния съд.
По делото е установено въз основа на събраните писмени доказателства и от
заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза,че ищецът е собственик
на енергийно съоръжение - кабелен колектор, което е включено в баланса на ищцовото
дружество от 01.12.1973 г.,като актив с инв.№ ***** с наименование КК ПС Хасково- бул.
„Раковски“ - бул.“Съединение",с балансова стойност към края на 2021 г. в размер на 23
467,87 лв.Ответницата която е собственик на ПИ *****, придобит въз основа на договор за
покупко - продажба, сключен с НА № *** том *** рег. № *** дело № **** е сключила
договор за ползване на недвижим имот на 01.10.2016г. с Б. А.К., като Едноличен търговец с
фирма ЕТ „Л. - Б. К." -****, по силата на който е предоставила на фирмата безвъзмездно и
безсрочно ползването на 100 кв.м площ от имота с лице към ****, за поставяне на временно
съоръжение - павилион за закуски.Видно от писмените доказателства приети по делото
предишните собственици на процесния имот също са го предоставяли за ползване на ЕТ „Л.
- Б. К." за поставяне на преместваем обект по реда на чл. 56 от ЗУТ, като първото издадено в
негова полза разрешение е Разрешение № 1361/13.12.2012г. за монтиране на временни
обекти, съгласно чл. 56 от ЗУТ, със срок 01.07.2012г. - 31.12.2013г. Установено е по
делото,че считано от 01.07.2012г. и досега, ЕТ „Л. - Б. К." е ползвател на процесния имот и
собственик на преместваемия обект, поставен върху него. Представено е и разрешение за
монтиране на временни обекти, съгласно чл. 56 от ЗУТ № 496/01.06.2018г„ издадено от
Община Хасково, със срок до 31.05.2021г. включва поставяне на алуминиев павилион за
продажба на закуски, остъклен дървен навес с маси за консумация, дървен навес с маси за
консумация и тоалетна в ПИ 77195.707.142. Последното разрешение № 392/01.06.2021г. е
издадено въз основа на схема по чл. 56 от ЗУТ и одобрен инвестиционен проект на
25.05.2018г. По делото е приет и инвестиционнен проект за обект павилион за продажба на
закуски и дървен навес с маси за конструкция в ПИ **** по КК на *****, с възложител НТ
„Л. - Б. К." от м. 03.2018г., като ведно от обяснителна записка и скицата към проекта,
същият е съгласуван в част електро с представител на ищеца. В р. II на обяснителната
записка към проекта с посочено, че през западната част на имота преминава проходим
кабелен колектор с кабели средно и ниско напрежение.На 21.02.2018г. между ищеца и
ответницита е подписан предварителен договор за присъединяване обект на клиент към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение ЮГ", с предмет на договора
3
определяне на необходимите условия за присъединяване на обект „Павилион за бърза
закуска", с местонахождение ****, имот ***** по КК на ***** към
електроразпределителната мрежа на ЕР,а на 05.07,2018 г. и договор за присъединяване
обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение ЮГ'
ЕАД, с предмет на окончателния договор присъединяване на обект ..Алуминиев павилион за
продажба на закуски" с местонахождение ***, имот: ****, *****, ЕКАТТЕ ****, с 1 бр.
бъдещи потребители към електроразпределителната мрежа на Ер Юг, КЕЦ Хасково,в който
не са отбелязани възражения относно процесния кабелен колектор и сервитутната зона
около него. С нотариална покана от 19.06.2020г. ищецът уведомил ответницата, че
изградените в ПИ **** павилион за закуски (преместваем обект) - навес и бетонна
площадка, както и подпорна стена в южната част на имота, нарушават материални права и
законни интереси на „Електроразпределение ЮГ", и с тях се заясяга сервитутната зона
около колектора, който се оказвал недостъпен за служители на „Електроразпределение ЮГ",
при евентуална авария и не можел да бъде обслужван. С поканата е отправено и искане в 14
- дневен срок от получаването й да се разчисти терена в границите на сервитутната зона и да
се осигури безпрепятствен и неограничен достъп до съоръжението.
По искане на страните наред с писмените доказателства са събрани и гласни
доказателства. Като свидетели по делото са разпитани Д. Г. Д. служител в
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД и Б. А. К.,собственик на павилиона за закуски. Свид. Д.
посочва,че в сервитутната зона на кабелния колектор в процесния имот попадали бетонна
площадка с навес, както и ограда, които възпрепятствали двустранното обслужване на
колектора,за което било необходимо отстояние от по 2 метра от двете му
страни.Технологичното обслужване при авария включително не позволявало повдигане на
горните капаците отгоре, а чрез странично захващане. с т.нар. двустранно обслужване. Не
било допустимо върху самия колектор да има насипна земна маса. Не било възможно
едностранно обслужване от страната на тротоара, а също така не съществувала възможност
капаците на колектора да бъдат вдигнати вертикално нагоре, тъй като от двете му страни
имало стени. Свид. Б. А. К. разбрал за колектора след като ответницата получила поканата
от ищеца. Премахнал старата циментова площадка в края на 2020 г.,като така напълно
освободил колектора.
Във връзка с предмета на спора и за установяване дали и каква част от
твърдените изградени съоръжения – навес и бетонна площадка, както и подпорна стена в
южната част на имота попадат в границите на сервитута, респ. на сервитутната зона около
кабелния колектор са назначени първоначална и комплексна съдебно-техническа
експертиза в състав от три вещи лица. Видно от заключението на назначената по делото
комплексна СТЕ, което не противоречи на заключението на първоначалната експертиза
кабелният колектор е видим в ПИ **** само в югозападния ъгъл на имота, а в останалата си
част е засипан със земна маса. Необходимата сервитутна зона около колектора вещите лица
определят на 2.5м от едната страна и 1м от другата страна - към сгради, съгласно т.17 от
Приложение № 1 към чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на
4
енергийните обекти като в нея не попадат навес върху бетонов фундамент и бетонна
площадка, но попада подпорна стена, изградена от Община Хасково по източната граница
на източния тротоар на **** по цялото протежение на същата.Вещите лица посочват, че
енергийното съоръжение - кабелен колектор е част от електроразпределителната мрежа в
****. Като енергиен обект представлява непроходим колектор, в който са положени кабели
за средно напрежение от електроразпределителната мрежа на **** и обслужва дейност по
разпределение на електрическата енергия.След полагане на кабелите са монтирани
покривни капаци, подредени плътно един до друг с размери -дължина 1.80м, ширина 0.90м и
дебелина 0,10 м.,като при аварийни ремонти покривните капаци се повдигат, преместват, а
след ремонта се поставят обратно с подходящо повдигателно съоръжение. Констатацията на
вещите лица е, че е задължително върху процесния непроходим колектор трябва да има най
- малко земно покритие с дебелина 0,30 м. като в конкретния случай върху процесния
непроходим колектор, попадащ в поземлен имот с КИ **** по КККР на ****, има насипана
земна маса с изключение на 4 м в южната част, която е открита.Със заключението е
представена схема с местоположението на кабелния колектор и във вертикална посока в
процесния поземлен имот с КИ ***** по КККР на **** като размерите били измерени на
място при извършените огледи и анализи. Според схемата размерите са : 1,00 м -отстояние
на колектора от едната страна (източната му стена) до навеса върху бетонен фундамент,
изграден в КИ ****; 1,95 м - отстояние от другата страна (западната му стена) до подпорната
стена, изградена по западната имотна граница КИ ***** от Община Хасково; 1,10 м-ширина
на колектора; 5,00 м - ширина на сервитутната зона; 0,30 м - средна дебелина на земното
покритие на върху колектора в северния му край и 0,70 м - средна дебелина на земното
покритие върху колектора в южния му край.
Според вещите лица в процесния имот има безпрепятствен и неограничен достъп
до енергийния обект - кабелен колектор на „ЕР ЮГ" ЕАД като наличието на земно покритие
върху процесния колектор налага при необходимост за отстраняването му да бъдат
извършвани изкопни работи с подходяща земекопна техника. Без отстраняване на земното
покритие, вдигане и преместване на предпазните бетонни капаци не може да се осъществи
достъп до колектора по цялата му дължина в процесния имот,затова според вещото лице
Хаджиангелов най-удачно е едностранно обслужване на колектора.
При тези факти и обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Искът предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство е с правно
основание чл.109 от Закона за собствеността.
Не се спори по делото и се установява от събраните писмени доказателства, че
ищецът е собственик на енергийно съоръжение - кабелен колектор, което съществува и е
включено в баланса на дружеството от 01.12.1973 г. като актив с инв. № *****, с
наименование „КК ПС Хасково - бул. Раковски - бул.Съединение, с балансова стойност към
края на 2021 г. в размер на 23467,87 лв. Безспорно установено е, че ответницата е
собственик на ПИ****, придобит въз основа на договор за покупко - продажба, сключен с
НА № ** том ** рег. № **** дело № ****г. На 01.10.2016г. ответницата Б. К. К. е сключила
5
с Б. А. К., като едноличен търговец с фирма ЕТ „Л. - Б. К." -****, договор по силата на
който е предоставила на фирмата безвъзмездно и безсрочно ползването на 100 кв.м площ от
имота с лице към *** за поставяне на временно съоръжение - павилион за закуски. Налице
са и писмени доказателства, че предишните собственици на процесния имот също са го
предоставяли за ползване на ЕТ „Л. - Б. К." за поставяне на преместваем обект по реда на чл.
56 от ЗУТ, като първото издадено в негова полза е Разрешение № 1361/13.12.2012г. за
монтиране на временни обекти.
Относно оспорването от страна на ответницата на пасивната материална
легитимация, съдът счита,че право на ищеца по чл.109 от ЗС е да насочи иска срещу всяко
лице което му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост.Искът по чл. 109
ЗС е допустим, доколкото твърденията на ищеца са, че ответникът нарушава правата му по
чл.64 ал.3 т.1 б.„б" и чл.64 ал.З т.2 б.„а" от ЗЕ, а именно да извършва дейности, свързани с
експлоатацията на кабелния колектор, включително право на преминаване на техника през
имота, във връзка с обслужването му, тъй като извършеното от ответника е в противоречие
със забраната за застрояване в сервитутната ивица на кабелния колектор, определена
съгласно Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, тоест нарушено
е правото на собственост на ищеца върху енергийния обект и възможността за
безпрепятствено упражняване на това право.
За да се уважи иска по чл.109 от Закона за собствеността следва собственикът
или носителят на ограниченото вещно право да докаже, че ответникът с неоснователни
преки или косвени въздействия върху имота му пречи, като ограничава или смущава
спокойното ползване на имота по предназначението му. С ТР № 4/2015 г. от 06.11.2017 г,
ОСГК на ВКС приема, че за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо да са
изпълнение две условия : неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия
пълен обем. Ако действията на ответника са основателни няма да е налице хипотезата на чл.
109 ЗС, както и ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика да
упражнява правото си на собственост или ограниченото вещно право. Предпоставките за
уважаване на негаторния иск са: ищецът да е собственик или носител на ограничено вещно
право върху вещта, спрямо която е насочено неоснователното въздействие на ответника,
както и това въздействие -действие или бездействие на ответника да създава за ищеца
пречки за използването на имота му по-големи от обикновените.
В настоящия случай, липсва спор, че ищецът е собственик на енергийното
съоръжение - кабелен колектор, което съществува в баланса му от 1973г., а ответницата - на
ПИ*****, според сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с
нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, дело № **** на нотариус Иван Боев с рег. №
125, като част от енергийното съоръжение - подземен кабелен колектор е ситуирано в този
имот. При това положение, с оглед факта, че подземният кабелен колектор е бил изграден
през 70-те години, когато това е било допустимо и не е съществуват съгласувателен режим,
то е налице сервитут в полза на енергийното предприятие да държи в чужд имот енергиен
6
обект, изграден преди м. юли 1999 г. /преди влизане в сила на Закона за енергетиката и
енергийната ефективност/. Така по силата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.); за
електроразпределителното дружество е възникнало сервитутно право, запазило действието
си и при Закона за енергетиката, съобразно § 26, ал. 1 ПЗР ЗЕ, поради което собственикът на
имота /ответникът/, следва да търпи произтичащите от това сервитутно право ограничения -
по отношение на застрояването, засаждане на трайни насаждения и редица други.На
следващо място не са налице и останалите кумулативно дадени предпоставки за уважаване
на исковата претенция. Не се установява неоснователно въздействие върху собствената на
ищеца вещ от страна на ответника, нарушаващо правото му в пълен обем, респ. това
въздействие -действие или бездействие на ответника да създава за ищеца пречки за
използването на имуществото си, по-големи от обикновените, тъй като несъмнено се
установи, че не ответника, а трето лице е изградило навеса и бетонната площадка, а именно
„Кенд С" ООД, съобразно Разрешение за монтиране на временни обекти, съгласно чл. 56 от
ЗУТ № 458/21.04.2009г., издадено от Община - Хасково за поставяне на алуминиев павилион
за продажба на закуски, на дървен навес и на буренца в северна част на имота. Освен това от
представения по делото договор за ползване на недвижим имот, сключен между ответницата
и ЕТ „Л. - Б. К." на 01.10.2016г., несъмнено се установи, че Б. К. е предоставила за
безвъзмездно и безсрочно ползване 100 кв.м. от имота си с лице на **** за поставяне на
временно съоръжение — павилион за закуски като според двете разрешения за поставяне на
преместваеми обекти на основание чл. 56, ал. 1 от ЗУТ в полза на ЕТ „Л. - Б. К." -
Разрешение за монтиране на временни обекти, съгласно чл. 56 от ЗУТ № 1411/16.12.2016г.,
издадено от Община Хасково и Разрешение за монтиране на временни обекти, съгласно чл.
56 от ЗУТ № 496/01.06.2018г., издадено от Община Хасково, валидно до 31.05.2021г., на ЕТ
„Л. - Б. К." е разрешено поставяне на алуминиев павилион за продажба на закуски, остъклен
дървен навес с маси за консумация, дървен навес с маси за консумация и тоалетна в ПИ
****. Одобрен е бил и инвестиционен проект за обект павилион за продажба на закуски и
дървен навес с маси за конструкция в ПИ ****** по КК на ***** с възложител ЕТ „Л. - Б.
К." от м. 03.2018г., от който е видно, че същият е съгласуван в част електро с представител
на ищеца. В р. II от обяснителната записка към проекта е посочено, че през западната част
на имота преминава проходим кабелен колектор с кабели средно и ниско напрежение. От
изложеното следват две неща, на първо място, че строежът не е незаконен и е изпълнен в
съответствие с одобрения архитектурен проект, вкл. не противоречи на строителните
правила и норми, и второ - че ответницата не не е изграждала, не е собственик и не ползва
процесиите навес и бетонна площадка, а същите съществуват в имота й на законно
основание и са собственост на ЕТ „Л. - Б. К". На следващо място искът е неоснователен, тъй
като е безспорно установено, че подпорната стена, изградена по западната имотна граница
на процесния ПИ ****, не е построена от собственика на имота, ответника по делото, а е
собственост на Община Хасково като част от инфраструктурата на ****. възможно при
аварийни ремонти покривните капаци на непроходимия кабелен колектор, в който са
положени кабели за средно напрежение от електро разпределителната мрежа да се повдигат,
преместват, а след ремонта да се поставят обратно с подходящо повдигателно съоръжение.
7
Необходимата сервитутна зона около колектора е определена на 2,5 м. от едната страна и 1
м. от другата страна -към сгради, съгласно т. 17 от Приложение № 1 към чл. 7 ал. 1 т. 1 от
Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти. При извършения оглед на
имота вещите лица са установили, че в границите на сервитута не попадат навеса върху
бетонов фундамент и бетонната площадка, а единствено подпорна стена, изградена от
Община - Хасково по източната граница на източния тротоар на**** по цялото протежение
на същата. По отношение на последния спорен въпрос - наличието на земни маси върху
зоната на електрическото съоръжение, съгласно чл. 6 ал. 2 от Наредба № 8/28.07.1999г. за
правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места, се
предвижда земно покритие върху колектора най - малко от 0.30 м.В конкретния случай
наличието на земна маса върху колектора не противоречи на изискването на цитираната
наредба. Видно от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза възможно е
при аварийни ремонти покривните капаци на непроходимия кабелен колектор, в който са
положени кабели за средно напрежение от електро разпределителната мрежа да се повдигат,
преместват, а след ремонта да се поставят обратно с подходящо повдигателно съоръжение.
Необходимата сервитутна зона около колектора е определена на 2,5 м. от едната страна и 1
м. от другата страна - към сгради, т.е съобразена е с т. 17 от Приложение № I към чл. 7 ал. 1
т. 1 от Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти.С оглед изложеното
искът с правно основание чл.109 от ЗС като неоснователен следва да се отхвърли.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което
обжалваното решение като правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди с
препращане към мотивите на решението по реда на чл. 272 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, на въззиваемата страна
за въззивното производство следва да се присъдят разноски в размер на 600,00 лева – за
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран така, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260047/05.05.2022 г. на Районен съд-Хасково по
гр. дело № 2706/2020 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "Хр.Г.Данов" № 37 да заплати на Б. К. К., с ЕГН
**********, с адрес ***** съдебен адрес гр. Хасково, ул. „Васил Друмев" № 13, ет. 4, ап. 5,
адвокат Т. В., АК Хасково, разноски за въззивното производство в размер на 600,00 лева -
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС-София, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9