РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 21.10.2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в
публичното съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Е. Попова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6682 по описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „У.Б.”
АД твърди, че въз основа на договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№TR72127080 от 10.06.2008 г., е предоставил на М.Н.М. като кредитополучател, сума
в размер на 41 400 евро със срок на погасяване до 15.06.2023 г., като за
обезпечаването на всички вземания, произтичащи от него, в качеството си на солидарен
длъжник по договора се е задължила К.Г.Г.. Сочи, че кредитът е усвоен изцяло,
но е налице системно неизпълнение, от страна на задължените лица, на задължението
им да погасяват кредита съгласно погасителния план.
Поддържа, че
поради просрочените погасителни вноски за периода от 15.06.2012 г. до 15.11.2012
г., банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на
15.12.2012 г., за което била уведомила длъжниците.
С оглед липсата
на доброволно погасяване на изискуемите задължения, на 28.06.2013 г. ищецът се
е снабдил със заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 ГПК, с която
кредитополучателя и солидарния длъжник са осъдени да заплатят на банката
следните суми: 38 819.24 евро - неизплатена главница по договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице №***** от 10.06.2008 г., ведно със законна
лихва за периода от 21.06.2013 г. до изплащане на вземането; договорна лихва в
размер на 3724.17 евро за периода от 15.06.2012 г. до 20.06.2013 г., както и
сумата от 1664.15 евро разноски по делото. Предвид последвалото възражение по
реда на 414 ГПК единствено от К.Г., ищецът моли в настоящото производство да
бъде установено по отношение на нея, че дължи
сумите, посочени в издадената заповед за незабавно изпълнение.
Ответникът
по делото К.Г.Г. оспорва изцяло предявената искова претенция като недопустима и
неоснователна. Твърди, че не е била уведомявана при подписването на договора за
кредит, че се задължава като солидарен длъжник. Не била получавала и известие
от кредитора за едностранно обявената от него предсрочна изискуемост. Възразява,
че е подписала представения от ищеца анекс № 2 от 14.10.2010 г. към договора за
кредит, в който без нейно съгласие кредиторът е прибавил дължимата лихва към
главницата, начислявайки след това отново лихва върху този сбор. Моли съда да
отхвърли така предявения иск.
От фактическа и правна страна
по делото се установява следното:
Видно от договора за банков ипотечен
кредит на физическо лице №TR72127080 от 10.06.2008 г., сключен между кредитора „У.Б.“
АД, кредитополучателя М.Н.М. и солидарния длъжник К.Г.Г., банката е предоставила
на кредитополучателя заем в размер
41 400 евро, със краен срок на погасяване 15.06.2023 г., на равни месечни
вноски. Установява се, че страните по него са договорили годишен лихвен процент
(ГЛП) по кредита върху редовната главница в размер на 8 % (формиран от базов
лихвен индекс /БЛП/ и надбавка от 3,535 %); ГЛП върху просрочената главница в
размер на 10 % (формиран от БЛП и надбавка от 5,535 %), както и ГЛП при
просрочие на главницата и/или лихвата, начисляван върху целия размер на непогасената
главница в размер на 5%.
С анекс №1 от 07.10.2009 г.,
подписан от страните по договора, е постигнато съгласие, отношенията между тях,
възникнали от договора за банков кредит, да бъдат уреждани от настоящия анекс и
Общите условия, при които „У.Б.“ АД предоставя ипотечни/потребителски креди на
физически лица, одобрени с Решение на Управителния съвет на банката и в сила
към датата на подписване на анекса и неразделна част от него. С подписа си, ответницата
е удостоверила, че е запозната с ОУ и е получила екземпляр от тях. Съгласно
уговореното, към момента на подписването на анекса дължимият остатък от
главницата е бил в размер на 39 532.55 евро с краен срок за издължаване
15.06.2023 г., като за първите дванадесет месеца от останалия период на кредита
е предоставен гратисен период за вноските по главницата. Договореният ГЛП за
гратисния период от 15.10.2009 г. до 15.09.2010 г., е в размер на 4,70 %, след
което до окончателното издължаване на кредита се начислява лихва в размер на 9.29
%. Годишният лихвен процент върху просрочената главница е в размер на 11,29 %,
а годишния лихвен процент при просрочие на главницата и/или лихвата, начисляван
върху целия размер на непогасената главница в размер на 5%.
С анекс №2 от 14.10.2010 г., подписан
от банката и кредитополучателя, но оспорен да е подписван от ответницата, кредиторът
е предоставил нов дванадесет месечен гратисен период за вноските по главницата,
която към този момент възлиза на сума от 39 731.65 евро, при запазване
крайния срок на погасяване на кредита - 15.06.2023 г. Договореният ГЛП за
гратисния период от 15.10.2010 г. до 15.09.2011 г. е в размер на 4.70 %, след
което се начислява до окончателното издължаване на кредита лихва в размер на 10.20
%. ГЛП върху просрочената главница е в размер на 12.20 %, а ГЛП при просрочие
на главницата и/или лихвата, начисляван върху целия размер на непогасената
главница в размер на 5%.
На 21.06.2013 г.,
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 26874/2013 г. по описа на СРС, 28 с-в, е
издадена на 28.06.2013 г. заповед за незабавно изпълнение, в полза на „У.К.Б.“
срещу М.Н.М. и К.Г.Г. за следните суми: 38 819.24 евро, неизплатена
главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №TR72127080 от
10.06.2008 г., ведно със законна лихва за периода от 21.06.2013 г. до изплащане
на вземането; договорна лихва в размер на 3724.17 евро за периода от 15.06. 2012
г. до 20.06.2013 г., както и сумата от 1664.15 евро разноски по делото. За
събиране на вземанията си кредиторът е образувал изпълнително дело
20138440402891/2013 г. по описа на ЧСИ С.Я..
В заявлението, както и в исковата
молба се поддържа, че поради нарушение от страна на кредитополучателя на
условията на договора за кредит, изразяващо се в непогасяване на дължими вноски
с падежи за периода от 15.06.2012 г. до 15.11.2012 г., на основание т. 15.4 от
Анекс № 2 от 14.10.2010 г., кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано
от дата 15.12.2012 г., както е отразено в извлечението от счетоводни книги, за
което били уведомени длъжниците.
От заключението на приетата по
делото съдебно - графологична експертиза се установява, че подписът за ответницата
К.Г.Г. в оригинала на анекс №2 от 14.10.2010 г. към договора за кредит, не е положен
от нея.
От приетата по делото съдебно - счетоводна
експертиза, се установява, че размера на неизплатената главница по процесния
договор за кредит е 38 819.24
евро, като незаплатените договорни лихви върху
редовната главница са в размер на 330.84 евро; незаплатени лихви върху
просрочени главници с падежи от 15.06.2012 г. до 15.12.2012 г. за периода от
дата на изискуемостта им до 21.06. 2013 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК са 2336.55 евро; незаплатената наказателна лихва за периода от 15.06.2012
г. до 21.06.2013 г. е 1056.75 евро. От заключението на допълнителната съдебно -счетоводна
експертиза, се установява, че в резултат на постъпили суми по образуваното
изпълнително дело 20138440402891/2013 г. по описа на ЧСИ С.Я., към датата на
изготвяне на експертизата - 19.05.2016 г., остатъкът на задълженията по
изпълнителното дело е в размер на 71 914 лв.
В тежест на
ищеца по предявените искове е да докаже, че по силата на възникнало между
страните правоотношение е предоставил на ответника парична сума в претендирания
размер, а ответникът е поел задължение за връщането ѝ и за плащане на
лихва за забава в уговорения в договора размер, както и че длъжникът е изпаднал
в забава.
Съгласно т.18 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че когато искът по чл.422 ал.1 ГПК е за вземане, произтичащо от банков кредит,
съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита. Имайки предвид, че предметът на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК
положителен установителен иск се определя от основанието и размера на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, то следва да е налице съответствие
между заявеното от кредитора вземане в заповедното производство и вземането,
предявено в исковото производство. Когато заявителят се е позовал на предсрочна
изискуемост на целия остатък от кредита и предвид разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК, съгласно която искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
настъпването на предсрочната изискуемост трябва да предхожда образуването на
заповедното производство.
Доколкото ищецът по делото не е
ангажирал доказателства, че едностранно обявената от банката предсрочна
изискуемост е сведена до знанието на ответницата преди подаването на заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, то
следва да се приеме, че вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното от заявителя основание.
Доколкото ищецът не твърди, а по делото не са представени и никакви доказателства, че едностранно обявената от банката предсрочна изискуемост е сведена до знанието на ответника преди подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, то съобразно задължителните указания, дадени в Тълкувателното решение, следва да се приеме, че вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното от заявителя основание. /В този смисъл решение №77/10.05.2016 г., по т.д. № 3247/2014 г. по описа на ВКС, II Т.О., решение № 123/09.11.2015 г., по т.д. № 2561/2014 г. по описа на ВКС, II Т.О., постановени по реда на чл. 290 ГПК/
Обстоятелството, че както в исковата молба, така и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и приложеното към него извлечение от счетоводните книги, главницата е посочена като глобална сума, обуславя неприложимост на приетото в решение № 139 от 05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I Т.О., според което, в хипотезата на т.18 от ТР № 4/2013 г. когато предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита не е била надлежно обявена, изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводни книги.
Предвид липсата на настъпила предсрочната изискуемост на заявеното вземане, установителният иск с основание чл. 422 ГПК следва да бъде отхвърлен изцяло, както по иска за главница, така и по отношение на акцесорните искове за договорна и наказателна лихва.
По отношение на разноските:
При този изход на спора
ответникът има право на разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 29.05.2015 г. в размер на 1500 лева.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „У.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление,***, пл. „********, срещу К.Г.Г., с ЕГН **********,
с адрес ***, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
за следните суми: 38 819.24 евро, неизплатена главница по договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице №TR72127080 от 10.06.2008 г., ведно
със законна лихва за периода от 21.06.2013 г. до изплащане на вземането; 3724.17
евро - договорна лихва за периода от 15.06.2012 г. до 20.06.2013 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 28.06.2013
г. по ч.гр.д. № 26874/2013 г. по описа на СРС, 28 с-в.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление,***,пл. „********, да заплати на К.Г.Г., с ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1500 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: