Решение по дело №13384/2017 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №656

 

26.02.2018 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет  и втори януари две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

при секретаря Катя Грудева,  като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13384/2017 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .

      Делото е образувано по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД,  ЕИК ********* адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сг.14, представлявано от  ******, депозирана против ответника по делото М.Н.С. , ЕГН **********,***.

     Ищецът твърди, че между страните е налице договор за потребителски заем с номер *********от 16.09.2013 год., по силата на който дружеството-ищец отпуснало на ответника паричен кредит в размер на 7500 лв., като тази сума била реално получена от С..  Последната от своя страна се задължила да изплати кредита, ведно с лихвата на 39 броя  месечни вноски, всяка от 284.88 лв., като бил уговорен лихвен процент в размер от 25.52 % на годишна база и годишен процент на разходите от 30.97 %.  Първите 24 вноски били погасени, след което С. преустановила плащането на вноските по кредита, при което и съобразно уговореното в договора, цялата сума станала предсрочно изискуема.  Останали неплатени 15 вноски, като първата неплатена такава била с падеж на дата 20.10.2015 , и затова с оглед уговорките между страните се твръди , че целия кредит станал предсрочно изискуем към датата 20.11.2015,г когато настъпил падеж на следващата вноска , но и тя не била платена .

   Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частното гр. дело 7593/2017г, ПРС, против която ответникът възразил в срок.

  Затова се иска да се установи вземането в размер на 4026.19 лв. – главница; 120.35 лв. възнаградителна лихва по договора, 400.86 лева лихва като обезщетение за забава върху главницата за период от 20.11.2015г.  до 11.11. 2016г,  както и съдебните разноски по ч. гр. дело 7593/2017г, ПРС. Претендират се и разноските по исковото производство.

     Ответникът оспорва иска като неоснователен. Възразено е , че договорът е нищожен, тъй като при сключването му не били съобразени императивни норми на Закона за потребителския кредит -  не била предоставена на кредитополучателя  нужната преддоговорна информация в пълен обем, вкл. липсвал и предоставен стандартен европейски формуляр; договорът бил напечатан със шрифт , чиято разрядка била по – малка от 12 пункта; информацията в договора била представена по неясен начин; договорът не съдържал „последователността на разпределение на вноските между различните неплатени суми” ; не било ясно каква част от вноската била главница, каква – лихви, тъй като към договора липсвал погасителен план , а ответника получил копие от такъв  едва като приложение към исковата молба. Не се дължала лихва за забава , тъй като ответника не бил изпаднал в такава – не бил уведомен от ищеца , че дружеството е обявило предсрочната изискуемост на целия кредит. Възразява се също така , че размера на годишния лихвен процент и на годишния процент на разходите са толкова завишени, че противоречат на добрите нрави, като са нищожни на основанието по чл. 26 от Закона за задълженията  и договорите. Прави се довод , че ответника дължи плащане само на главницата, като със платените вече лихви се прави алтернативно възражение за прихващане.

     Установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 79 ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД касателно обезщетението за забава.

    Сроковете по чл. 414 от ГПК и чл. 422 от същия кодекс са спазени и има пълно съвпадение между заповяданите за плащане суми и предмета на иска: исковете са допустими.   

    По същество :

    По делото има договор между страните, копие от какъвто е представено на л. 5 и и следващите. Установява се от него , че страните са се договорили, ответникът да получи в заем сума от 7500 лева, която да върне заедно с лихва в размер на 25.52 % на годишна база. Уговорено е също така , връщането на главницата и лихвите да бъде разсрочено на 39 броя месечни вноски , от които 38 равни такива в размер на 284.88 лева ,  и последната – в размер на 285.06 лева , като първата  вноска се дължи на дата 18.10.2013г. , а последната – на 20.12.2016г.  Няма спор , че главницата от 7500 лева е получена реално от ответника.

  На л. 11 и 12 от делото е представен разширен погасителен план, включващ справка за извършените по  кредита плащания. Според него (  а той не е оспорен ) , до месец март 2015г кредита  е редовно обслужван, тоест, кредитополучателя плаща вноските в пълен  размер, па макар и с известна забава . Вноската за м. февруари  2015г  е била просрочена с около две седмици , което е първата сериозна забава в плащанията – платена е на 04.03.2015г , при което са начислени в тежест на длъжника и разноски за събиране. Оттам нататък , вноските не са плащани на падеж и в пълен размер ,  като плащанията са преустановени изцяло през юни 2016г. През декември същата година е настъпил падежа на последната погасителна вноска , като след 29.06.2016г, плащания няма. Според същия погасителен план, остатъка от неплатената главница е 4026.19 лева 120.35 лева, а от възнаграждението   на кредитора – 120.35 лева, като предвид датите на извършените плащания и факта какво се погасява с тях според чл. 7 от договора, тези изчисления на кредитора са верни, вкл.  по отношение на  законната лихва за забава върху всяка падежирала вноска от датата на падежа до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Законната лихва за забава се дължи по силата на  чл. 5 от договора.

   Приложимо към договора право са разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в редакцията му към 16.09.2013г, когато е сключен процесния договор, тоест, измененията извършени със ЗИДЗПК , ДВ, бр. 30 от 26.03.2013г.;  основателен е довода на ответната страна , че тя е потребител по смисъла на чл.9 ал. 3 от закона.   Според чл. 5. ал. 1 и 2  от същия закон, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит, под формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 на закона. Това не е направено , по делото отсъства копие от стандартен европейски формуляр, от който да личи , че длъжникът е бил запознат с параметрите на договора ( лихвен процент, годишен процент на разходите , такси и разноски ), преди да пристъпи към сключването на самия договор. И това твърдение на ответника е вярно , но въпреки това , договорът за кредит не може да бъде недействителен на това основание , след като нарушенията на чл. 5 от ЗПК не са предвидени като основание за недействителност на договора за кредит  по аргумент от противното от  чл.22 , който гласи „ Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен”. А предвидените в тези разпоредби реквизити на договора са налични, като непредоставянето на стандартния европейски формуляр е изискване на чл. 8 от Закона, което обаче отсъства като основание за недействителност по смисъла на чл. 22 от коментирания нормативен акт.  Използваните там съкращения са на изрази , които са били изписани преди това в пълен текст, така  че  съдът не може да приеме , че ответника не разбира какво означава  ЛП (лихвен процент )  или ГПР ( годишен процент на разходите).Има  в договора ( (л. 7 )  последователност на разпределение на вноските между различните неплатени суми, но и да нямаше , то тази липса се замества от нормата на чл. 76 от Закона за задълженията и договорите; нещо повече , ответника не може да черпи права от липса на уговорка касателно последици от нейно неправомерно поведение. Предвид погасителния план, в който ясно са разграничени отделните компоненти на месечната вноска , няма как да се каже че било неясно как се формира същата; по същите причини , погасителния план е годен да внесе яснота между страните относно датите на падеж (изискуемост)  на    вноските , размера им и тяхното съдържание като лихви и главница.

    Отсъстват  в договора неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 – 148 от Закона за защита на потребителите.

    Затова липсва каквото и да било основание да се приеме , че договорът за кредит под номер  *********от 16.09.2013 год. е недействителен.

    По отношение на възражението за различна начална дата на забавата , тоест, против размер а на начислената лихва като обезщетение за тази забава , следва да се каже следното: предсрочна изискуемост на кредита е твърдяна, но кредитора се позовава не на такава , а на изискуемост на плащанията на краен падеж , който е настъпил преди датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за плащане на сумите. Затова, при изначално уговорен, но неспазен  срок за плащане на всяка вноска , кредиторът ,освен дължимото възнаграждение за ползването на заетите средства , може да търси на общото основание по чл. 86 от ЗЗД ( или  пък възоснова частната разпоредба на чл. 11 ал. 15 от ЗПК ) и обезщетение за забава, стига такова да е предвидено в договора. А такова има уговорено между страните – чл. 5 , и затова и това възражение на ответната страна не може да бъде споделено.

   Съдът не споделя и друго възражение на ответника – това за прекомерност на уговорената възнаградителна лихва. В самия договор,  е уговорен размер на лихвата от 25.52 % , изчислен  на годишна база, но търсената такава, съотнесена с пълния размер на главницата , отново на годишна база, съставлява по – малко от 3% от самата главница, като се има предвид , че вноските са анюитетни , с постоянен размер, но при намаляваща лихва и увеличаваща се главница , тоест, по – голямата част от лихвата е вече платена. Въпреки това , не може да се приеме за прекомерен размера на лихвата , след като се касае за необезпечен средносрочен потребителски кредит на значителна стойност като главница, и при данни за други кредити между същите страни, тоест, при значителен рисков фактор от неизпълнение.  При липса на насрещно вземане, няма как да се уважи възражението на ответника за прихващане с така надплатените лихви. 

    Към датата на сключване на договора , липсва изискване в закона за минимален размер на   шрифта на текста , с който същият е бил отпечатан.

     Разноските по делото се присъждат в тежест на ответника, включително тези , направени по частното дело за издаването на заповед за плащане .Възнаграждението на  юрисконсулт се лимитира на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК до 150 лева по исковото производство.

     Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

                                                             Р Е Ш И: 

 

    Признава за установено в отношенията между страните, че М.Н.С., ЕГН **********,***, дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД,  ЕИК ********* адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сг.14, представлявано от  ***********, следните суми , за които е издадена заповед № 4687/ 29.05.2017г. по частното дело 7593/15, ПРС, и които касаят реално изпълнение на паричното задължение  по договор *********от 16.09.2013 год , както следва: 4026.19 лв. – главница; 120.35 лв. възнаградителна лихва по договора за периода от 20.10.2015г до 20.12.2016г, 400.86 лева лихва като обезщетение за забава върху главницата за период от 20.11.2015г.  до 11.05. 2016г.

 

      Осъжда М.Н.С. , ЕГН **********,***,  да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД,  ЕИК ********* адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сг.14, представлявано от  *************, сумата от 461.05 лева  разноски по делото – по 50 лева възнаграждение на процесуален представител по частното дело , 90.95 лева такса по него , 150 лева възнаграждение но юрисконсулт по иска и 170.10 лева ДТ по иска.

 

    Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                                                     

 

                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

КГ