Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260561

 

                                           гр. Пловдив, 20.04.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански    състав, в  публично   заседание   на  двадесет и девети март,  през   две  хиляди, двадесет  и  първа   година  в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                          КОСТАДИН ИВАНОВ

 

при  секретаря Елена Димова,  като  разгледа  докладваното от                  председателя  гр.д.№2375 по  описа на  ПОС  за  2020г., за   да   се   произнесе, взе    предвид   следното:

 

Производството    е    по     чл.258   и   сл.  ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№264755/12.10.2020г депозирана от Х.М.М. с ЕГН-********** ***, чрез особения представител адв. А.С.   против Решение №112/09.01.2020г. постановено по гр.д.№2938/2018г. по описа на ПРС, десети гр.с., с което  се признава  за установено, на осн. чл. 422 ГПК, вр., чл.79, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В против Х.М.М. ЕГН **********, с адрес *** за сумата: 943,68 лв. /деветстотин четиридесет и три лева и 68 ст./- главница, дължима по Договор за заем  № **********, сключен на 15.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2017г. до окончателното заплащане, относно което е издадена заповед за изпълнение № 5150 от 06.06.2017г. по ч.гр.д.№7951/2017г. на Пловдивския районен съд. С постановеният съдебен акт е осъдена Х.М.М. да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД сумата 425лв. /четиристотин двадесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 75лв./седемдесет и пет лева/ - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 7951/2017г. на Пловдивския районен съд .Решението е постановено при участието на Г.И.Б., П.Д.К. и А.Д.К. в качеството на трети лица помагачи на страната на ответницата Х.М... Решението на първата инстанция се обжалва като недопустимо, в частта с която  иска е уважен над размера от  625.12лв и  неправилно и назаконосъобразно, в частта с която  искът е уважен до размера от 625.12лв, по съображения подробно изложени в жалбата.. Жалбоподателят  моли  въззивният съд  да обезсили  решението на първата инстанция, в частта с която иска е уважен над размера от 625.12лв  и  да отмени решението, в частта с която иска е уважен до размера от 625.12лв, като вместо това отхвърли претенцията като неоснователна.

Въззиваемата  страна „Профи Кредит България” ЕООД, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г.С.-К. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като  правилен и законосъобразен. Претендират се  разноски – юрисконсултско  възнаграждение  в  размер на 300лв.

Третите лица помагачи на страната на ответника  - Г.И.Б., П.Д.К. и А.Д.К. не  взимат становище по жалбата.

 ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след   преценка на събраните по  делото  доказателства, допустимостта и  основателността на  жалбата,  намира   за    установено    следното:

Жалбата  са  подадена   в   законния  срок,  от   страна  имаща правен интерес  да  обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което  се  явява процесуално  допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

 Първоинстанционният  съд  е  уважил предявения иск, като е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин,  че  между  ответницата и дружеството  ищец,  е  сключен договор за  паричен заем, като по този договор ответницата  М. е  приела да бъде съдлъжник при условията на солидарност. Приел е, че е налице предвидено възникване на пасивна солидарност по силата на договора – чл.121 ЗЗД, а не е  сключен договор за поръчителство по чл.147 ГПК, като в хипотезата на солидарност, съгласно чл.122 ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение от  когото и да е от длъжниците. Тъй като ответницата няма качеството на поръчител, доводите на особения представител относно това, че кредиторът не е спазил срока по чл.147 ал.1 ЗЗД са оставени без уважение като неоснователни.

Доводите за недействителност на договора на основание  чл.11, ал.1, т.11 ЗПК за приети за неоснователни, доколкото към договора е приложен погасителен план, като обстоятелството, че същият е с дата различна от тази на договора не е равнозначна на липсата му. При преценка на дължимостта на сумата, съдът е взел предвид и обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 30.05.2017г. е бил настъпил падежа на цялото задължение по договора, поради което е посочил че е без значение обстоятелството, дали ответницата е била уведомена за предсрочната изискуемост.

Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който в жалбата навежда твърдения, че е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, доколкото към договора не е приложен  погасителен план, поради което  Договора за револвиращ заем е нищожен съгласно чл.22 от ЗПК; че жалбоподателката е подписала договора в качеството и на  поръчител, а не на солидарен длъжник; че е уважена непредявена претенция; че е налице съпричиняване на неизпълнение от страна на кредитора.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният  съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само  посочените  в жалбата правни изводи, законосъобразността  на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на  посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените  във  въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В  конкретният  случай обжалваният акт  е  валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани  доказателства за новооткрити  или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд.

След преценката им, съдът намира за установено следното по спорните по делото въпросите, въведени и като оплакванията на жалбоподателя:

На 15.01.2013г. е сключен договор за револвиращ заем №********** между  „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството му на кредитор и С.К.О., в качеството и на  длъжник. Ответницата  Х.М. е подписала договора в качеството и на солидарен длъжник, като се е  задължила да отговоря за задължението на  С.О. при условията на сключения с първия  длъжник договор. Съгласно  общите условия към договора  ответницата М. също  има  качеството на  солидарен длъжник и носи солидарна отговорност на основание чл.121-127 ЗЗД, с оглед на което обстоятелство кредиторът може да иска изпълнение от  когото и да е от длъжниците, в конкретният случай такова се иска от солидарния длъжник. Ето защо  имайки предвид волята на страните при подписването на договора,  възражението на жалбоподателят, че  ответницата има качеството на поръчител, се явява неоснователно, доколкото не е подкрепено от доказателствата по делото.

Съгласно разпоредбата на  чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12  и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Действително нормата на чл. 11, ал. 1 т.11 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа  - условия за издължаване на кредита от потребителя, включително  погасителен план. В конкретният случай настоящият съдебен състав намира, че са спазени изискванията на  чл.11 ал.1 т.11 ЗПК,. Възражението на жалбоподателят, че  ищецът е представил  едностранно съставен от него  погасителен план, които не е подписан от заемополучателя – С.О., нито от ответницата и носи дата  17.01.2013г. т.е. четири дни след подписване на договора, съдът намира за неоснователно, доколкото от една страна  е налице погасителен план, макар и с по-късна дата от сключване на договора, а              от друга - дори на кредитополучателят да не беше  предоставен погасителен план, съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл.11 ал.1 т.11 ЗПК би била нарушена от кредитора, едва когато последният откаже да даде такъв, при изрично отправено до него искане от кредитополучателя, каквото в настоящия случай не се констатира.

Възражението, че е уважена непредявена претенция, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. С исковата молба се претендират суми от  неизпълнение на  договорни задължение от страна на длъжника на основание Договор за револвиращ заем, които са предмет и на Заявлението по чл.410 ГПК.

Що се касае до възражението, че е налице съпричиняване  на неизпълнение от страна на кредитора, следва да бъде отбелязано, че  съгласно разпоредбата на чл.16 ЗПК, проверка на кредитоспособността на потребителя се извършва преди сключване на договора. Не са налице доказателства, че  кредиторът не е изпълнил задължението си да направи проверка за кредитоспособността на потребителя, както и че неизпълнението  от страна на длъжника се дължи и  на обстоятелства, за който кредиторът е отговорен, поради което възражението се явява неоснователно.

Без значение  в конкретният случай се явява и обстоятелството, дали ответницата е била уведомена за предсрочната изискуемост, доколкото както правилно е посочил първоинстанционният съд, при преценка  дължимостта  на  сумата, следва да  се  вземе предвид  факта, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 30.05.2017г. е бил настъпил падежа на  цялото задължение по договора.

Гореизложеното обосновава  основателността на предявените искове. Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.

  С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да бъде присъдена сумата  от  300.00 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение, който  размер е съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждение съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и  с фактическата,  и правна сложност на казуса, включително и с депозирания отговор от страна на процесуалния представител.

Следва жалбоподателката да бъде осъдена да заплати по сметка на ПОС и дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25.00лв.

Мотивиран от горното   Пловдивският окръжен съд

 

                                             Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №112/09.01.2020г. постановено по гр.д.№2938/2018г. по описа на ПРС, десети гр.с.

 

 ОСЪЖДА Х.М.М. с ЕГН-********** *** да заплати на Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В  сумата  от 300.00 лева /триста лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Х.М.М. с ЕГН-********** *** да заплати по сметка на ПОС държавна такса  в размер на 25.00лв/ двадесет и пет лева/.

 

Решението е постановено при участието на Г.И.Б., П.Д.К. и А.Д.К., в качеството на трети лица помагачи на страната на ответницата Х.М..

Решението  е  окончателно.

  

        

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: