МОТИВИ към Присъда № 260024/20.10.2020г., постановена по НОХД № 1223/2020г. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти наказателен състав:

  

Плевенска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимите: 1.) Р.К.К. ***, ЕГН: ********** за  това, че на 13.04.2020 г. в гр. Плевен, при условията на повторност, в немаловажен случай, в съучастие като помагач с Н.Д.Ц., като извършител и чрез използване на техническо средство – отвертка, направил опит да отнеме чужди движими вещи – 53,80 лева от кафе автомат „**“, от владението на собственика К.Л.К. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини – престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 4 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК и 2.) Н.Д.Ц. ***, ЕГН: ********** за това, че на 13.04.2020 г. в гр. Плевен, в съучастие като извършител с Р.К.К., като помагач, чрез използване на техническо средство – отвертка, направил опит да отнеме чужди движими вещи – 53,80 лева от кафе автомат „**“, от владението на собственика К.Л.К. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК.

Представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатите обвинения против подсъдимите Ц. и К., като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъплението, за което  са предадени на съд. Предлага на съда да определи и наложи на подсъдимите наказание лишаване от свобода в размер към минимума предвиден от законодателя. 

Частният обвинител К.Л.К. се присъединява към изразеното от представителя на Р. становище.

Назначеният служебен защитник на подсъдимия Р.К.– адв. М. К. от ПлАК взема становище, че обвинението е не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Счита, че подзащитният и следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 4 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК..

Подсъдимият Р.К.К. поддържа изразеното му от защитника становище. При осигуреното му от съда право на последна дума заявява, че иска да бъде оправдан, тъй като нямал нищо общо със станалото.

Защитникът на подсъдимия Н.Ц. – адв. К. Д. от ПлАК моли съда да постанови присъда, с която да признае подзащитния му за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му от Р. обвинение. Взема становище, че от доказателствения материал по делото не може да се направи обоснован и категоричен извод, че подсъдимия Н.Ц. е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК.

Подсъдимият Н.Д.Ц. поддържа изразеното от защитника му становище и моли съда да бъде оправдан.

 СЪДЪТ, като прецени събраните  по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От фактическа страна:

Подсъдимият Р.К.К. е роден на ***г***, понастоящем в Затвора - Плевен, *, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН: **********.*** с определение от 18.10.2018г., влязло в сила на същата дата, постановено по НОХД 1894/2018г. е одобрил споразумение, по силата на което на подсъдимия К. е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК е било отложено с тригодишен изпитателен срок за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

Подсъдимият Н.Д.Ц. е роден на *** ***, живее в същия град, *, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН: **********.

Подсъдимите Р.К.К. и Н.Д.Ц. се познавали и поддържали приятелски отношения помежду си. Живеели в един и същ жилищен район на гр. Плевен, а именно ***, като им било известно за разположения на видно място в бл. 312 уличен кафе-автомат, марка „***“, модел „***“, италианско производство, стопанисван от свидетеля (конституиран като частен обвинител в настоящото производство) К.Л.К.. В тъмната част на денонощието на 14.04.2020 година и по-конкретно в ранните часове на посочената дата подсъдимите К. и Ц. решили да се сдобият с парични средства, като разбият описания по-горе кафе-автомат и отнемат намиращата се в монетника му сума. За целта двамата отишли до набелязания обект, като подсъдимият К. застанал на разстояние от около 1-2 метра, за да наблюдава за евентуално преминаващи очевидци, а подсъдимият Ц. с поставени на ръцете си ръкавици и посредством предварително подготвената отвертка предприел разбиване на заключащото устройство на кафе-автомата. В този момент свидетелите Г.М. *и И.Ц. *(**) извършвали обход на района и забелязали извършваната от подсъдимите деятелност. Свидетелите извикали: „Стой! Не мърдай! Полиция!“ и именно тяхната реакция препятствала подсъдимите К. и Ц. да довършат замисленото престъпно деяние. Независимо и въпреки разпореждането на служителите на реда никой да не мърда, подсъдимият К. побягнал. Свидетелят *го последвал, но го изгубил от погледа си, като малко по-късно същият сам се върнал на мястото. Полицейските служители се обадили на свидетеля К.Л.К., чийто номер бил обявен върху кафе-автомата като координати на лице за контакт и същият незабавно пристигнал до мястото на деянието, като отворил монетника на кафе-машината и констатирал, че сумата в него възлиза на 53,80 лева.

По случая било образувано и проведено досъдебно производство. 

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от анализа на ангажираните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.Л.К., Г.М. *и И.Ц.Д. дадени лично пред настоящия съдебен състав и прочетените по реда на чл. 281, ал.4 вр. чл. 281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, както и писмените такива, приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК чрез тяхното прочитане. 

За да приеме описаната фактическа обстановка, съдът обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Основният факт, който следва да бъде изяснен безпротиворечиво е свързан с авторството на деянието, поради което съдът внимателно и прецизно обсъди събраните в хода на проведеното наказателно производство писмени и гласни доказателства. Съдът обсъди обясненията на подсъдимите Р.К.К. и Н.Д.Ц., като съобрази че същите освен доказателствено средство, са и средство за защита. След като съпостави същите с останалите събрани по делото доказателства, съдът намери, че същите са нелогични, непоследователни и по същество са израз на предприетата защитна теза. По делото липсват доказателства, които да подкрепят твърдението на подсъдимите, че същите са се намирали в близост до кафе-автомата, тъй като подсъдимият Ц. възнамерявал да закупи 2 бр. кафета съответно за себе си и за подсъдимия К., както и че имал намерение да блокира заключващото устройство на автомата като постави клечка в патронника и по този начин да навреди на лицето, което го стопанисва – свидетелят К.Л.К., с когото не бил в добри отношения. Свидетелите очевидци на осъществените от подсъдимите действия (Г. и Д.) ясно са видели,  действията, осъществявани от всеки от подсъдимите. Двамата пресъздават свои преки и непосредствени впечатления, според които подсъдимият Ц. с поставени текстилни ръкавици е бил приклекнал с отвертка в ръка до кафе-автомата като се опитвал да отвори ключалката, а подсъдимият К. бил застанал на близко разстояние, за да следи за преминаващи лица, които евентуално биха видели извършваните от тях престъпни действия. Свидетелите Г. и Д. ясно са възприели и изненадата на двамата подсъдими от появяването им, както и че след като чули разпореждането им „Стой! Не мърдай! Полиция!“, подсъдимият Д. побягнал и след известно време се върнал сам, а подсъдимият Ц. споделил пред тях, че намерението им било да отнемат сумата, съдържаща се в монетника на кафе-машината. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и Д. като логични, убедителни, непротиворечиви и обективни. Нито един от свидетелите очевидци не е възприел чаши с кафе на инкриминираното място, което би създало известна степен на вероятност за истинност на тезата на подсъдимите, според която двамата желаели да пият кафе, а подсъдимият Ц. и да блокира ключалката с клечки. Би било логично за осъществяване на тези именно твърдяни от подсъдимите намерения, Ц. да предприеме блокиране на ключалката едва след като вече са се снабдили с 2 бр. кафета.  Твръдения, че вече са взели или консумирали кафе не се съдържат и в обясненията на подсъдимите, което прави неубедителна тезата им, че към момента на повяване на полицейските служители, подсъдимият Ц. е бил приклекнал до кафе-автомата с насочена към патронника отвертка, за да постави клечки в ключалката, каквото действие може да бъде осъществено и без ползване на посоченото техническо средство. Съдът обсъди и показанията на свидетеля К.Л.К., като намери, че същите са логични, убедителни и непротиворечиви. От същите се установява, че именно свидетелят К. е стопанисвал процесния кафе-автомат, поради което е бил потърсен от служителите на реда. От показанията му се изясняват времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние, а именно в ранните часове на 13.04.2020 година в гр. Плевен, **, както и че монетникът на процесния кафе-автомат към релевантния момент е съдържал сумата от 53,80 лева. Съдът обсъди и показанията на свидетелката Г.С.М., като намери, че същата няма преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти, както и че показанията и са повлияни от близката родствена връзка с подсъдимия Н.Д.Ц. - **, поради което не следва да бъдат приети с доверие. Дори да се приеме, че са налице влошени отношения между подсъдимия Ц. и семейството му една страна и свидетелят К.Л.К., произтичащи от това, че последният е подавал жалби против подсъдимия Ц., в които твърдял, че в жилището му се съхраняват забранени от закона вещества и др. и отправяне закани, то от това не може да се направи обоснован и категоричен извод за формирано намерение у подсъдимия Ц. „да отмъсти“ чрез поставяне на клечки от кибрит в стопанисвания от свидетеля Л. кафе-автомат. Подобен вид реакция в отговор на подадена жалба, за която се сочи, че е неоснователна е морално неприемлива и житейски необоснована и не може да бъде възприета като логична последица, годна да породи подобен вид субективни нагласи и намерения в който и да е било член на демократичното общество в страната. Недопустимо е на съвременния етап от развитието на обществените отношение да се толерират отношения, почиващи на талиона и възмездието, характерни за отдавна отминали епохи, които при това да целят внушаване на логичност и търпимост към подобен вид „мъст“.

От приобщената към доказателствената съвкупност по делото справка за съдимост рег. № 1154/15.04.2020г., издадена от БС при РС-Плевен се установява, че РС – Плевен с определение от 18.10.2018г., влязло в сила на същата дата, постановено по НОХД 1894/2018г. е одобрил споразумение, по силата на което на подсъдимия К. е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК е било отложено с тригодишен изпитателен срок за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

В изпълнение на задължението да се изчерпят всички процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на обективната истина по делото свидетелят Г.М.Г. и всеки от подсъдимите Н.Д.Ц. и И.Ц.Д. бяха поставени в очни ставки на основание чл. 143 от НПК,  които не променят техните показания и обяснения от страна на подсъдимите и не добавя никакви оневиняващи доказателства, които да бъдат ценени в полза на подсъдимите. Косвени доказателства относно авторството на престъплението са и фактите,  че подсъдимите са били безработни, намирали са се в приятелски отношения, а подсъдимият Р.К.К. е имал рожден ден на тринадесети април и съществува известна доза вероятност, намерението им да се снабдят с финансови средства по неправомерен начин да е обусловено и от необходимостта да разполагат със средства за почерпка за личния празник на К..

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.

От обективна страна подсъдимият Р.К.К.:***, при условията на повторност, в немаловажен случай, в съучастие като помагач с Н.Д.Ц., като извършител и чрез използване на техническо средство – отвертка, направил опит да отнеме чужди движими вещи – 53,80 лева от кафе автомат „**“, от владението на собственика К.Л.К. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини.

От обективна страна подсъдимият Н.Д.Ц.:***, в съучастие като извършител с Р.К.К., като помагач, чрез използване на техническо средство – отвертка, направил опит да отнеме чужди движими вещи – 53,80 лева от кафе автомат „**“, от владението на собственика К.Л.К. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини.

От субективна страна при осъществяване на деянието подсъдимите К. и Ц. са действали при форма на вината пряк умисъл. Те са съзнавали, че инкриминираните вещи са чужда собственост, както и че предприемат действия с цел да лишат собственика им от фактическата власт, като при това са предвиждали и пряко са целели установяването на своето владение върху тях, като деянието останало недовършено поради независещи от тях причини.

Квалификацията на деянието по чл. 195, т.4 от НК се определя от използването на техническо средство – отвертка за преодоляване на защитната преграда – ключалка на монетника на кафе-автомата „**“.  

Квалифициращият признак „повторност“ по отношение на подсъдимия Р.К.К. се определя от предходната съдимост на подсъдимия, по отношение на когото РС – Плевен с определение от 18.10.2018г., влязло в сила на същата дата, постановено по НОХД 1894/2018г. е одобрил споразумение, по силата на което на подсъдимия К. е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК е било отложено с тригодишен изпитателен срок за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

При тази установеност на фактите, съдът призна подсъдимия Р.К.К. ***, ЕГН: ********** за виновен в това, че на 13.04.2020 г. в гр. Плевен, при условията на повторност, в немаловажен случай, в съучастие като помагач с Н.Д.Ц., като извършител и чрез използване на техническо средство – отвертка, направил опит да отнеме чужди движими вещи – 53,80 лева от кафе автомат „**“, от владението на собственика К.Л.К. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини – престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 4 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК. При определяне вида и размер на наложеното наказание, съдът съобрази санкционната разпоредба на чл.195, ал. 1 т. 4 и т. 7 от НК, която предвижда наказание лишаване от свобода в размер от една до десет години, както и многобройните смекчаващи вината обстоятелства, каквито са липсата на настъпили значителни вредни последици, младата възраст на подсъдимия, осъществената от него деятелност за осъществяване на престъпните намерения, изразяваща се в наблюдение с цел осигуряване безпрепятствено реализиране на елементите на престъплението и сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от охранявания от законодателя обект  - обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на правото на собственост. Съдът намери, че наказанията следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1 от НК, тъй като и най-лекото предвидено наказание в приложимата санкционна разпоредба би се оказало несъразмерно тежко, като осъди подсъдимия К. на основание чл. 195, ал. 1 т. 4 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 НК на наказание три месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален общ режим. След като съобрази, че деянието по настоящата присъда е извършено от подсъдимия К. в изпитателния срок на наказанието, наложено ми по НОХД № 1894/2018 г. по описа на РС – Плевен и на основание чл. 68 ал. 1 НК, съдът приведе в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода” в размер на шест месеца, наложено на подсъдимия Р.К.К. по НОХД № 1894/2018 г. по описа на РС – Плевен, като постанови да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

 

С оглед установената фактическа обстановка и тъй като прие, че възведеното против подсъдимия Н.Д.Ц. обвинение е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НК със събраните в съдебното производство доказателства, съдът призна подсъдимия Ц. за виновен в това, че на 13.04.2020 г. в гр. Плевен, в съучастие като извършител с Р.К.К., като помагач, чрез използване на техническо средство – отвертка, направил опит да отнеме чужди движими вещи – 53,80 лева от кафе автомат „**“, от владението на собственика К.Л.К. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 НК го осъди на наказание четири месеца „Лишаване от свобода“. Съдът определи наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, след като констатира наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, каквито са: младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, липсата на настъпили значителни вредни последици, поведението на подсъдимия непосредствено след извършване на престъпното деяние, характеризиращо се с липса на опит да се укрие и признание пред органите на реда за престъпните му намерения и намери, че и най-лекото предвидено наказание в приложимата санкционна разпоредба би се оказало несъразмерно тежко. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът намери конкретно осъществената от подсъдимия Ц. водеща роля при осъществяване на престъплението.  Поради изложеното съдът определи на подсъдимия Ц. наказание на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 НК в размер на четири месеца лишаване от свобода. След като констатира, че подсъдимият Н.Д.Ц. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и намери, че за постигане целите на наказанието  и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието и на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на така наложеното наказание от четири месеца „Лишаване от свобода” с тригодишен изпитателен срок.

Съдът счита, че тези по вид и размери наказания ще изпълнят целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.

На основание чл. 53, ал. І, б. “а” от НК съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство – 1 бр. отвертка с дължина 19 см. с дръжка в червен, черен и бял цвят, като постанови унищожаването му.

 По изложените съображения съдът постанови присъдата си.       

 

                                                            

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: