№ 29437
гр. София, 19.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Частно гражданско
дело № 20221110114193 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
По заявление на ............... ЕООД съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК от 10.05.2022 г. и изпълнителен лист от същата дата срещу „................. ООД за
сумата в размер на 196 000 лева – главница по запис на заповед от 01.10.2014 г., ведно със
законната лихва от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и за сторените от
заявителя разноски по делото, от които: държавна такса в размер на 3 924,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 9 900,00 лева.
По делото е депозирано възражение по чл. 423 ГПК, което е в процедура по
администриране.
По делото е постъпила молба вх. № ............... г., докладвана на съдията-докладчик на
19.07.2024 г. В същата се съдържа искане за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2 ГПК.
По отношение на така направеното искане за спиране на изпълнението съдът съобрази
чл. 423, ал. 3 и ал. 4 ГПК, разграничаващи начина на процедиране на въззивния съд, сезиран
с възражение срещу издадена заповед за изпълнение с оглед на това дали тя е по чл. 410
ГПК или по чл. 417 ГПК. При веднъж прието от въззивния съд възражение, в неговите
правомощия е сам да спре принудителното изпълнение, само когато то е било предприето
въз основа на заповед по чл. 410 ГПК – аргумент от чл. 423, ал. 3 изр. 2 ГПК, но не и въз
основа на такава, издадена по реда на чл. 417 ГПК, каквато е процесната, издадена въз
основа на запис на заповед /чл. 417, т. 10 ГПК./ Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 4 ГПК,
компетентен да разгледа подаденото с възражението искане по чл. 420 ал. 2 ГПК е
заповедният съд.
Следователно компетентен да разгледа искането по чл. 420, ал. 2 ГПК е именно
заповедният съд.
В разглеждания случай според фактическите твърдения на молителя не е било
подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. При конкретно наведени от същия
твърдения е подадено възражение по чл. 423 ГПК.
Следва да се отбележи, че възможността за спиране на изпълнението в хипотезата на
чл. 420, ал. 1 ГПК е приложима при подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, каквато не е
настоящата.
Що се касае до хипотезата на чл. 420, ал. 2 ГПК, за която по аргумент на нормата на чл.
423, ал. 4 ГПК единствено компетентен да се произнесе е районният съд, настоящият
съдебен състав намира, че не се установява предпоставките за основателност, установени в
посочената процесуална норма. Съгласно чл. 420, ал. 2, т. 1-3 ГПК, спиране на принудително
изпълнение, предприето въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, се извършва
при представено от длъжника обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД или
по преценка на съда – ако е подкрепено с убедителни писмени доказателства, че вземането:
не се дължи, се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и
1
неправилно е изчислен размерът му по договор, сключен с потребител.
По делото обаче не се установява да са налице предпостаките на чл. 420, ал. 2, т. 1-3
ГПК, доколкото посочените хипотези са изначално неприложими. Това е така, тъй като става
въпрос за вземане по запис на заповед, издаден от и в полза на юридическо лице /търговец/.
Ето защо, не се касае за потребителски спор, поради което следва да се прецени дали
доводите, че вземането не се дължи са подкрепени с писмени доказателства. Целта на
производството по чл. 420 ГПК е без да се решава същинския материалноправен спор
относно съществуването или не на претендираното вземане, да се предотврати усложняване
на правоотношението при провеждано принудително изпълнение, ако впоследствие по
съдебен ред бъде отречено съществуването на вземането, което би довело до необходимост
от премахване на последиците от станалото вече неоснователно принудително изпълнение.
Съдът преценява вероятната основателност на предявеното вземане, при непроведено все
още спорно исково производство, а само въз основа на твърдените от страните факти и
сочените доказателства, но без да решава спора по същество. В случая към подаденото от
длъжника възражение не се представят писмени доказателства, въз основа на които да може
да се направи извод за недължимост на търсеното вземане, за да се приеме, че искането за
спиране е основателно. Това е така, тъй като приложените от длъжника сигнали до органите
на разследването съдържат единствено изгодни за молителя твърдения, които обаче не са
подкрепени от каквито и да е обективни източници на данни в същата насока. В допълнение
следва да се отбележи, че от страна на длъжника не се представя и обезпечение по реда на
чл. 180 и чл. 181 ЗЗД.
Предвид посоченото, искането на длъжника за спиране следва да се остави без
уважение като неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № ............... г. на длъжника „................. ООД за
спиране на незабавното изпълнение на издадените на 10.05.2022 г. заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 14193/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на молителя.
Препис от определението да се връчи на молителя, чрез назначения му
ликвидатор В........... Д..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2