Решение по дело №923/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 748
Дата: 3 юни 2019 г. (в сила от 26 юни 2019 г.)
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20195530100923
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                    03.06.2019г.        Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               VI ГРАЖДАНСКИ състав

На 13 май                                    2019 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

 

Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 923 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищецът К.Т.П., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че с ответника се намира в договорни отношения по силата на които, те като дружество което разпространява и продава електрическа енергия, а ищецът като потребител на такава енергия. На 12.02.2019 год., ищецът намерил в пощенската си кутия пощенски плик с писмо от ответника, в който плик се съдържали следните документи:

1. Документ – ненаименован, от дата 06.02.2019 год., с изходящ № 6780612, като с този документ му съобщавали, че на дата 01.06.2017 год., служител на Електроразпределение - юг ЕАД е демонтирал и предал за експертизна проверка в Български Институт по Метрология електромер с фабричен № ********* от измервателна точка / ИТН/ 2042509 в гр. Стара Загора, ул. Иван Хаджи Христов 16, на клиент с клиентски номер **********.

Констатирано било от служители на Български Институт по Метрология, че електромерът е манипулиран и отчита грешка минус 86,82 %, за което бил издаден Констативен протокол № 756/30.07.2018год. от Български Институт по Метрология София. Вследствие на това същият процент от използваната от ищеца електроенергия е неизмерена и съответно незаплатена. На основание чл. 48 и 51 от ПИКЕЕ, му коригирали сметката за ел.енергия за периода 03.03.2017год. - - 01.06.2017 год., за 90 дни. Дължима сума в следствие на установено неизмврване, непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия била на стойност 651.71 лв.

2.   Констативен протокол N9 375801, за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, като в същия протокол били посочени две лица, чийто имена не можело да се прочетат, които не познава и са отбелязани като представители/свидетели на ищеца.

3.   Констативен протокол № 756/30.07.2018год., от метрологична експертиза на средство за измерване.

4.   Справка за коригиране на сметка за електроенергия, без номер, от дата 28.01.2019ГОД.

5.   Фактура с № **********/06,02.2019год. В посочената фактура ответното дружество посочвало, че ищецът им дължи сумата в размер на 651.71 лв., както и че въпросната сума дължи на ответника на основание „Дължима сума в следствие на установено неизмврване, непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия за електромер № *********, за периода 03.03.2017год. - - 01.06.2017 год. На фактурата пишело, че датата на падежа е 13.12.2018 год.

Ответникът твърдял, че основанието за преизчисляване ел.енергията на ищеца той намира в чл. 48 и 51 от ПИКЕЕ. Пълномощникът на ищеца счита, че разпоредбите на чл. 48- 51 ПИКЕЕ са приети от КЕВР в нарушение на предоставената й делегация с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, че са посветени на начина на определяне и изчисляване на стойността на количеството електрическа енергия при установена неточност вследствие на извършените два вида проверки. При внимателния прочит на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ се установявало, че такова правомощие не е делегирано на КЕВР, поради което с тези текстове тя е излязла извън делегираната й компетентност. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по - висока степен. Като подзаконов акт по неговото прилагане с правилата можело да се урежда само материята, за която е предвидено да бъдат издадени - чл. 12 ЗНА. Не било допустимо в подзаконовия нормативен акт да бъдат предвидени разпоредби, с които да се допълват или изменят законовите разпоредби, за прилагането на които е издаден подзаконовия нормативен акт. Следвало да се наблегне на твърде важния факт съществуващ в правния мир - ПИКЕЕ са отменени с изключение на 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от раздел IX на ПИКЕЕ с Решение на Върховния Административен Съд на Република България. След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсвал ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Сами по себе си, четирите неотменени разпоредби на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от раздел IX на ПИКЕЕ не давали пълната регламентация изискуема от чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ относно принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция в сметките за предоставената електроенергия. Освен това при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел.енергия по партидите на абонатите не можело да бъде осъществено. Общите правила за доказване на фактите, имащи значение при извършване на корекцията по неотменения чл. 48 от ПИКЕЕ били неприложими, доколкото отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специалния закон (ЗЕ) и в регулирането им участва държавата чрез своя орган КЕВР. При това положение, с настоящия казус не било осъществено условието да са налице правила чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и част от тези за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Освен това, следвало да се има предвид, че през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1 т.6 от ЗЕ, до 16.11.2013 г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ обн. в ДВ, бр.98/2013 г. (понастоящем изменени с решение № 1500 на ВАС на РБ от 06.02.21317 г. - бр. 14.02.2017 г.) не съществувало законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатиране неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерното поведение от страна на потребителя (решение 115 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4907/2014 г., IV г.о.). Недопустимо било едностранно, с приемането на правила, да се въвежда обективна отговорност на потребителя. С приемането на правилата грубо била нарушена посочената по - долу директива. В тази насока била и практиката на Европейската общност. Принципите на Европейското законодателство в тази област били посочени категорично и конкретно в приложимата ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност. Директива 2012/27/ЕС била публикувана в Официалния вестник на ЕС на 14.11.2012 г. и е влязла в сила след двадесет дни. Държавите членки били задължени да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с тази директива до 5 юни 2014 г., и независимо, че в Република България посочената Директива не била транспонирана правилно и българското законодателство не било съобразено с нея, то точно поради този факт посочената Директива следвало да се прилага изцяло и безусловно от институциите на Република България. В посочената Директива - в чл. 9 и чл. 10 било описано, че отчитането и фактурирането на потребената енергия трябва да бъде основано на точно, действително и реално потребление. В настоящия случай „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД не доказвало точно, реално и действително потребление от страна на ищеца на консумирана и неплатена от него такава енергия, т.е. ответникът само въз основа на негови предположения по правила и общи условия, които са в грубо противоречие с посочената Директива, е преизчислил за минал период и то предполагаем период, някаква потребена ел. енергия, която в действителност не била консумирана от ищеца. Следователно, начислената корекция за потребената електроенергия от ответника за минало време се основавала на нищожна норма, поради което не поражда валидно задължение за ищеца за заплащането й. Отречена била възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на приетите Общи условия и правилата на ПИКЕЕ, тъй като поставят в неравноправно положение потребителите на този вид услуги и поради това следвало да се считат за нищожни по силата на член 146, ал. 1 от ЗЗП и член 26, ал. 1 от ЗЗД., както и твърди, че извършената корекция е в разрез с императивните норми на Директива 2012/27/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност. Счита, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана консумирана енергия от доставчика е лишена от законово основание - такава разпоредба липсва в ЗЕ и в Наредба № 6 от 09.06.2004 година, като освен това с решение №165 от 19.11.2009 г. пот.д.№103/2009г. на ВКС,11 т.о., решение №104 от 5.07.2010 г. по гр.д. № 885/2009 г. на ВКС, II т.о., решение №26/04.04.2011г. пот.д.№ 427/2010г. на ВКС, II т.о., и решение №189 от ll.04.20Hr . по т.д.№39/2010г . на ВКС,II т.о. , постановени по реда на чл.290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г . на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, било прието, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от законово основание С решение № 189 /11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите ОУ поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146,ал.1 от ЗЗП и чл.26,ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. С оглед на гореописаното ищецът твърди, че не дължи на ответника посочената във фактура № **********/06.02.2019год., сума в размер на 651.71 лв.

-    „ЕВН Електроснабдяване” АД, в противоречие с редица правни норми ЗЗД, ЗЗП, както и Директива 2012/27/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност е преизчислил и то със задна дата ел. енергия, която ищецът не е потребил. „ЕВН Електроснабдяване„ АД, не са орган, който можел едностранно да определя каква сума им дължи ищецът, въз основа на недоказано от тяхна страна и позоваващо се на предположение потребление.

От гореописаната фактическа обстановка за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск, Ищецът моли, след като съдът се убеди в основателността на твърдените от него обстоятелства, да постанови решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо, че не дължи сумата от 651.71 лв. на ответното дружество -„ЕВН Електроснабдяване” ЕАД.  Претендира за направените по делото съдебни и деловодни разноски, а именно: 50 лв. държавна такса и 360 лв., с ДДС., за адвокатско възнаграждение.

Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив в  депозирания писмен отговор, чрез представителя си – юриск.  Чолакова, навежда доводи за неоснователност на предявения иск, както по основание така и по размер.

 Сочи, че на 01.06.2017г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Юго­източна България - „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) са извършили проверка на електромера, отчитащ дос­тавената електрическа енергия в обекта на ищеца, находящ се гр. Стара Загора, ул. „Иван Хаджихристов" 16: /ИТН 2042509/ Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които установили, че грешката на електромера е извън допустимите норми. Поради изложеното у служителите на ЕР Юг възникнали обоснова­ни съмнения, че върху електромерът е осъществено нерегламентирано въздействие (т.нар. „манипулация"), те го демонтирали и го поставили в безшевна торба, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2 %. За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №375801/01.06.2017 г. Въпреки положените усилия от страна на служителите на ЕР Юг да открият клиента, с цел да присъства на проверката, същият не е бил открит. Проверката  била извършена в присъствието на двама свидете­ли, които са подписали така съставения Констативен протокол. Демонтираният електромер бил предаден на Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - гр. София (БИМ) за извършване на метрологична експертиза по реда на глава пета от Закона за измерванията. Поводът за проверката бил анализ на товаровият профил на клиента (консумирана мощност в обекта през определен период от време), според който от датчика на електромера за неправомерен достъп е постъпвала информация в системата на ЕВН България Електроразпределение ЕАД за несвойствени явления (манипулация).

Съмненията за извършена нерегламентирана манипулация се потвърждавали и от заключенията на експерти¬зата на СТИ, извършена от БИМ. Резултатите от тази проверка били обективирани в Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 756/30.07.2018г. на БИМ, където било записано, че електромерът е постъпил за експертиза в чувал с пломба №475946, а в т. 5 „Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп било записано, че: „Към електрическата схема допълнително е присъединено устройство-платка с електронни компоненти, непринадлежащо към схемата на електромера. Има изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип. Изменени са техническите и метрологични характеристики на електромера, а преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение, извън границите на допустимото...”

С оглед на описаното по-горе и като било установено, че са налице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 4484 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) била 651.71 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията е 90 дни, като първата дата – 03.03.2017 г. - началото на корекционния период е датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ е максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която е констатирана манипулацията, последната дата е датата на извършената техническа проверка – 01.06.2017 г.

ЕР Юг  предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна е издало и процесната фактура № **********/06.02.2019 г. за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № 6780612/06.02.2019г. изпратило на адреса му кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление. Писмото било получено от ищеца.

Анализът на ответника е, че в случая става дума за спор за установяване със силата на съдебно решение, че ищецът не дължи на ответника сума, начислена вследствие на т.нар. „корекция на сметка за електрическа енергия" (иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК), които спорове са изключително добре познати на съда, но за съжаление към настоящия момент, въпреки ясната и последователна практика на Върховния касационен съд (ВКС), някои състави зачитат мотиви от стари решения, постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика и масово да уважават предявените искове от клиенти, по отношение на които е установено, че електромерите им са манипулирани и отчитат доставяната им електрическа енергия с грешка, която винаги води до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално доставеното количество.

Според ответника, съществува законово основание за начисляване процесната сума. КЕВР имала правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (чл. 83, ал, 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал, 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях е посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи.

В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че „... в случаите, когато при метрологичната проверка се установи че средството за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, тъй като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза е установен точният процент на грешка, формулата, която се прилага при изчисляването на количеството за корекцията се съдържа в чл. 48, ал. 1, б .”а” ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване”.

 Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ са и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента.Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.

Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента ( Решение № 111 от 17.07 2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г, I т о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г., докладчик съдията Емилия Василева).

ЕВН ЕС нямали задължение да доказват виновно поведение от страна на ищеца. Счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно е извършил това въздействие, и че то не може и не следва да се вмени във вина на него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина са от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс.

Що се касаело до настоящия спор, въпросът кой е конкретният извършител е ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържат изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражняване правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.

Сочи, че този въпрос е разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върховната съдебна инстанция са единодушни, че законът дава възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени отношения, (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о.. Решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.)

   

     В ОУ на ЕВН ЕС не бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продавало електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г.(0У на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия.В чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомява клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като в цялост разпоредбата имало следното съдържание:

„Чл.28. (1) ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределител¬ното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период.

(2) 8 случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и е 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане."

Според ответника не може да се сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да има ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове, само ако ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) няма подобна инструкция), още повече, че както отбелязва по- горе, такъв ред е предвиден.

Неговото тълкуване се споделя и от ВКС, като съдът приема, че в чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) е предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118 ст 18.09.2017 г. на 8КС по т. д. № 961/2016 г„ II т. о„ ТК). Тук следвало да се отбележи, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД" са одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., като дословно чл. 24 имал следното съдържание:

„Чл.24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за измина/, период.

(2) В случаите по ал.1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за су¬мите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със след¬ващото плащане."

Ответникът сочи, че при сравнение на двете разпоредби (чл. 23 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД) ясно се вижда, че те са напълно еднакви, т.е. няма особена логика при идентична фактическа обстановка. ВКС КС да приема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е изпълнено, а този съд да възприема диаметралнопротивоположна теза и да твърди, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия.

Ответникът счита, че тъй като са налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай, искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, като претендира за сторените деловодни разноски.

     

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответното дружество, редовно  призовано, не изпраща представител. Представена е молба от пълномощника му, с която заявява, че поддържа становището си в писмения отговор и оспорва предявения иск като неоснователен както по основание, така  и по размер.

 

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Не е спорно между страните, че по силата на договорни отношения ответникът разпространява и продава електрическа енергия за обект в гр. Стара Загора, ул. „Иван Хаджи Христов” № 16, като потребителят е с клиентски № **********  и ИТН 2042509.

Видно от Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 375801/01.06.2017г., се установява, че при извършена на 01.06.2017г. проверка на електромера на посочения по-горе адрес е  възникнало съмнение за манипулация върху проверявания електромер, поради което електромерът е демонтиран в присъствието на свидетели, поставен в безшевен чувал, запечатан с пломба № 475946 и предаден на български институт по метрология(БИМ) за извършване на метрологична експертиза. При експертизата на процесния електромер е издаден констативен протокол № 756/30.07.2018г. При отваряне на електромера е контатирано, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера. Към електрическата схема допълнително е монтирано срисъединено устройство – платка с електронни компоненти, непринадлежащо към схемата на електромера. Има изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип.  Изменени са техническите и метрологични характеристики на елекромера, а преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение, извън границите на допустимото, посочено в точки 4.4 и 4.6.

С писмо  с изх. № 6780612/06.02.2019г. ответното дружество е уведомило потребителя за констатациите при проверката, за която е съставен констативен протокол № 756/30.07.2018г. на Българския институт по метрология - София, а именно, че електромерът отчита реално консумираната ел. енергия с грешка  минус 86.82%, което наложило корекция на сметката за ел. енергия за периода 03.03.2017г. до 01.06.2017г. за 90 дни, като допълнително начислената сума е в размер на  651.71 лв.

От представената по делото фактура № **********/06.02.2019г. се установява, че за периода 03.03.2017г. до 01.06.2017г. по партидата на ищеца е начислена ел. енергия от 4481 кВтч, на стойност  651.71 лв., с ДДС. Няма данни ищецът да е заплатил сумата.

   

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск се явява основателен по следните съображения:

Предявеният иск има за предмет установяване на недължимост на сумата,  начислена от ответника за електроенергия, след едностранно коригиране на сметката му, при което според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в тежест ответника е да докаже основанието, от което произлиза вземането му, т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от ищеца за доставената за процесния период електроенергия.

Ответникът обосновава защитата си въз основа на твърдението, че сумата по процесната фактура  се дължи на основание чл.98а, ал.2, т.6, чл.104а, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл. 51, ал.1 от ПИККЕ, във вр. чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ.

Съгласно чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 се установи грешка над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството ел. енергия се определя, съгласно процедура, определена в договорите с оператор на преносната мрежа или в раздел ІХ от тези правила за оператора за разпределителната мрежа.

Уредбата на процедурата, по която количеството на електроенергията се определя по реда ПИККЕ не предвижда правомощия за корекция от страна на крайния снабдител на ел. енергия, какъвто се явява ответното дружество. Краен снабдител, по см. на §1, т.8а от ДР на ЗЕ,  е енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Съществува разграничаване между операторите на преносни и на разпределителни мрежи относно процедурата, при която се определя количеството електрическа енергия, като за оператора на преносната мрежа/лице – оператор на електропреносна мрежа, което осъществява пренос на електрическа енергия по електропреносната мрежа и отговаря за нейната експлоатация, поддръжка и развитие на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи/ е предвидено процедурата да е утвърдена в Общите условия, а за оператора на разпределителната мрежа/лице – оператор на електро- разпределителната мрежа, което осъществява разпределение на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа и отговаря за функционирането на тази мрежа, за нейната поддръжка, развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива разумни искания за разпределяне на електрическа енергия/, процедурата е по раздел ІХ от ПИКЕЕ.

Както е споменато по-горе, ответното дружество е краен снабдител по см. на §1, т.8а от ДР на ЗЕ, поради което за него не е налице основание да извършва корекция на сметката на крайния клиент за минал период по реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ.

Ответникът не представя доказателства относно начина на извършване на корекцията и кое дружество я е извършило – Е.ЕС или Е.ЕР, както и дали е спазена процедурата за това.

 Дори да се приеме, че с измененията на ЗЕ, в сила от 17.07.2012г. се предвижда възможност да бъде извършена корекция на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия / по арг. от чл. 98а, ал.2, т.6, вр. чл.  83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ/, при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013г. ПИКЕЕ, то тази законова възможност за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период от време не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел. енергия, а само  и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента – потребител, регламентирани в чл. 48, ал.1, чл.47 и (чл. 45 ПИКЕЕ, включително след установяване, че грешката в отчитането на ел. енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента, съгл. чл. 82 от ЗЗД. Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електрическа енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на потребителя, които влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия. В случая, вземането на ответното дружество произтича от сключен между страните договор. Т.е. не се касае за деликтна отговорност, за да се изследва въпроса за наличие на противоправно поведение на клиента, изразяващо се в нарушаване на императивна правна норма. Приложими са общите правила по ЗЗД, регламентиращи пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна. Ето защо, необходимо се явява установяването на вината у насрещната страна при неизпълнение на договорните й задължения, и едва след доказано виновно поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, /което представлява неизпълнение на договорните му задължения да не въздейства върху средствата за търговско измерване/ би могло да се осъществи корекция на сметки.

        

За пълнота следва да се посочи, че съгл. чл. 120, ал.1 от ЗЕ и чл. 28, ал.8 от Наредба № 6/09.06.2004г. средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. За да се ангажира отговорността на потребителя, ответното дружество следва да докаже наличие на осъществен, без санкцията на дружеството,  достъп до електромера, като при липса на всякакви данни в тази насока не може да се презюмира виновно поведение на потребителя. В случая липсват такива данни, още повече, имайки предвид всеизвестния факт, че потребителите не разполагат с ключ за заключените електромерни табла.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че по делото не се установява валидно правно основание за ответното дружество да получи от ищеца начислената в резултат на корекцията сума в размер на 651.71 лв., поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал.1 от  ГПК в тежест на  ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски, в размер на 410 лв., от които 50 лв. за платена държавна такса и 360 лв. – адв. хонорар. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца. Съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7 ал. 2, т. 1 от Наредбата при защита по дела с определен материален интерес до 1000 лв., каквото е настоящото, размерът на минималното адвокатско възнаграждение е 300 лв. Договореното от ищеца с пълномощника му  адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв., което е изцяло платено, заедно с дължимия ДДС /общо 360 лв./.Ето защо, не е налице основание за намаляване на адвокатския хонорар.

 Водим от горните мотиви, съдът

 

          

             Р Е Ш И:

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на К.Т.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, оф.2, чрез адв. А.М. - СтАК, че не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н „Централен”, ул.”Христо Г.Данов" № 37, представлявано от членовете на управителния съдет Робърт Дик, Жанет Петкова Стойчева и Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, сумата от 651.71 лв. /шестстотин петдесет и един лева и 71 стотинки/, представляваща допълнително начислена стойност на електроенергия за периода 03.03.2017г. до 01.06.2017г., за което е издадена фактура № **********/06.02.2019г.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н „Централен”, ул.”Христо Г.Данов" № 37, ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.П., с ЕГН **********, с п. а., сумата от 410 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

            

                         Районен съдия: