Р Е Ш Е Н И Е
Номер 19.04.2019г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На петнадесети април
Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Божура А.
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №05798 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу К.А.Р. и Б.А.В.,***, с която са предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от по 458,71лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г., сумата от 125,05лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.07.2014г.- 26.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***по ч.г.д.№***. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът К.А.Р. е подал отговор чрез своя процесуален представител адв. Е.Г.. Ответникът е оспорил вземанията по основание и размер, поради което и иска отхвърляне на исковете като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като твърди, че не притежава правото на собственост върху процесния апартамент. Ответникът оспорва да е ползвал процесния апартамент през процесния период. Ответникът оспорва всички представени с исковата молба документи. Ответникът е направил възражение, че част от сумите, претендирани с исковата молба са погасени по давност.
В
законоустановения срок ответникът Б.А.В. не е подала отговор.
С възражението срещу заповедта за изпълнение Б.А.В. е направила възражение за погасяване на вземанията по давност.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №***по ч.г.д.№***. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на $1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
От съвкупната преценка на Нотариален акт №191/08.07.1997г. и удостоверение за наследници от община П. е видно, че ответникът Б.А.В. е придобила правото на собственост върху процесния апартамент чрез дарение, като майка и Венета Андонова е имала запазено вещно право на ползване върху същия имот, считано до датата на смъртта си на 17.11.2015г.
Предвид гореизложеното и съдът намира, че Венета Андонова е била носител на вещното право на ползване върху процесния апартамент, за периода от 01.05.2014г.- 17.11.2015г., като за този период е съществувала и облигационна връзка между ползвателя и ищцовото дружество. След смъртта на ползвателя е възникнала облигационна връзка между ищеца и ответника Б.В., в качеството и на собственик на процесния апартамент. Поради това и съдът намира, че ответникът Б.В. следва да отговаря за 1/ 2 от задълженията за периода 01.05.2014г.- 17.11.2015г., в качеството си на наследник на половината от задълженията на ползвателя Венета Андонова, както и за задълженията след 16.11.2015г. до края на процесния период 30.04.2016г.
По делото няма доказателства за това ответникът К.А.Р. да е бил носител на правото на собственост, респективно на вещното право на ползване върху процесния имот, поради което и съдът намира, че няма облигационна връзка с ищцовото дружество. Ответникът не е наследник на ползвателя Венета Андонова, поради което и същият не следва да носи отговорност за задълженията на починалия ползвател. Предвид гореизложеното и исковете спрямо ответника К.А. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. за процесния период в процесния имот няма монтирани отоплителни тела в помещенията кухня, дневна и стая. Единствено в банята на имота има отоплително тяло- щранг лира, на което няма техническа възможност да се монтира индивидуален разпределител, поради което и за него е начислявана топлинна енергия по изчислителен път. Видно от съдебно- техническата експертиза за процесния период ищецът не е начислявал топлинна енергия за отопление на общи части.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. в процесния случай е начисляван разход за подгряване на битова гореща вода, като в имота на ответника има монтиран един брой водомер. За годишния отчет през 2016г. не е осигурен достъп, поради което и разходът за този компонент е определен служебно от ФДР.
За целия процесен период ищецът е начислявал и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем от 160 куб.м. Разходът на топлинна енергия за сградна инсталация е направен по изчислителен път съгласно методиката, приложена към Наредба за топлоснабдяването №16-334 от 06.04.2007г. Този разход е начисляван само през зимния отоплителен период за времето, през което е работила отоплителната инсталация.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. дружеството, извършващо дялово разпределение, е начислявало ежемесечно за процесния имот прогнозно потребление на топлоенергия на база реален разход за предходен период. По действителния отчет на средствата за измерване след всеки един период прогнозната топлоенергия е изравнявана с реално използваната чрез изравнителна сметка, а веднъж годишно – след края на отоплителния сезон, и чрез годишна изравнителна сметка.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В.П. на ищцовото дружество се дължи сумата от 917,41лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г., сумата от 250,10лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.07.2014г.- 26.09.2017г.
Ответниците обаче са направили възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, което се погасява с тригодишен давностен срок. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 26.04.2018г., поради което и съдът намира, че вземането на ищеца за главница, чиято изискуемост е настъпила преди 26.04.2015г. са погасени по давност.
По гореизложени съображения съдът намира, че ответникът следва да отговаря само за половината от непогасената по давност за главница. За периода 01.05.2015г.- 17.11.2015г., в качеството си на наследник на половината от задълженията на ползвателя Венета Андонова, а за задълженията след 17.11.2015г. до края на процесния период 30.04.2016г.- в съответствие с диспозитивното начало, доколкото ищецът претендира само половината сума. Поради това и съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът Б.В. дължи на ищеца сумата от 24,52лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2015г.- 30.04.2016г.
За разликата до пълния предявен размер на иска за главница в размер от 458,71лв. за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г. същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Съгласно разпоредбата на чл.119 ЗЗД с погасяването по давност на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания. Поради това и съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът В. дължи на ищеца и сумата от 8,23лв., представляваща лихва за забава за периода 08.06.2015г.- 26.09.2017г. За останалата част от лихва за забава до пълния му предявен размер и период искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 250,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 570,00лв. или по 285,00лв. за всеки от двамата ответници. Поради това и в съответствие с уважената част от исковете му ответникът В. му дължи сумата от 15,99лв., която и следва да му бъде присъдена.
С оглед изхода на делото на ответника К.А. следва да бъде присъдена сумата от 450,00лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото и заповедни производства.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу Б.А.В.,***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 24,52лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2015г.- 30.04.2016г., сумата от 8,23лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.06.2015г.- 26.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***по ч.г.д.№***. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ В ЧАСТТА ИМ, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца и разликите до пълните предявени размери на иска за главница от 458,71лв. за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г., и на обезщетение за забава от 125,05лв. за периода 08.07.2014г.-26.09.2017г.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу К.А.Р. със съдебен адрес:***1А, Търговски дом, ет.2, кантора 223, чрез адв.Е.Г., с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 458,71лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г., сумата от 125,05лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.07.2014г.- 26.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***по ч.г.д.№***. на ПРС.
ОСЪЖДА Б.А.В.,***, да заплати на “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, сумата от 15,99лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавна такса, експертизи и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, да заплати на К.А.Р. със съдебен адрес:***1А, Търговски дом, ет.2, кантора 223, чрез адв.Е.Г., сумата от 450,00лв., представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№***. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: