Р Е Ш Е Н И Е
127/13.2.2020г.
13.02.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 23 (двадесет и трети) януари Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1395 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за
електронните съобщения и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 345,
ал. 1 от ТЗ.
В
подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът
„Теленор България” ЕАД гр. София, представлявано от М.С. и Д.К.К. твърди, че на
25.03.2016 г. сключило с ответницата Д.Г.П. договори за предоставяне на
електронни съобщителни услуги за телефонни номера +359877454251, +359877067151. Между същите страни, на 20.09.2016
г. бил сключен такъв договор и за телефонен номер +359893663853. За периодите
10.08.2016 г. – 09.10.2016 г. и
10.09.2016 г. – 09.10.2016 г. ищцовото дружество издало фактури на обща
стойност 111,35 лв. за потребените услуги. Освен това, на посочените дати между
страните били сключени и договори за лизинг, по силата на които „Теленор“ ЕАД
предоставило на ответницата мобилни устройства, а същата се задължила да плаща
лизингови вноски. Техният общ размер възлизал на 204,62 лв. П. не изпълнила
задълженията си по договорите и все още дължала цитираните суми. Ищецът
депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 748/2019 г. по описа на съда.
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда
да постанови решение, по силата на което по отношение на ответницата да бъде
признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество: в размер на 33,22 лв., представляващо неплатената в срок
цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за телефонен номер +359877454251
за периода 10.08.2016 г. – 09.10.2016 г. по договор от 25.03.2016 г.; в размер на 39,03 лв., представляващо неплатената в срок
цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за телефонен номер
+359877067151 за периода 10.08.2016 г. – 09.10.2016 г. по договор от 25.03.2016 г.; в размер на 46,62 лв., представляващо задължение за плащане на
лизингови вноски за периода
10.08.2016 г. – 09.10.2016 г. по договор
от 25.03.2016 г.; в размер на 39,10 лв., представляващо неплатената в срок цена на предоставени и
таксувани далекосъобщителни услуги за телефонен номер +359893663853 за периода
10.09.2016 г. – 09.10.2016 г. по договор
от 20.09.2016 г.; в размер на 92,00
лв., представляващо задължение за плащане на лизингови вноски за периода
10.09.2016 г. – 09.12.2016 г. по договор
от 20.09.2016 г.; в размер на 66,00 лв., представляваща задължение за
плащане на лизингови вноски за периода 05.12.2016 г. – 04.01.2017 г. по
договор от 20.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане,
като претендира и разноските по заповедното и по настоящото исково
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата не
подава отговор на исковата молба. В същия срок, назначеният ѝ особен
представител подава отговор на исковата молба, в който оспорва исковете.
Излага, че не са налице категорични доказателства, че П. следва да плати
претендираните суми. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното:
Видно от представените договори за мобилни услуги от 25.03.2016
г. и 20.09.2016 г. е, че „Теленор
България“ ЕАД се задължило да предоставя чрез своята обществена
далекосъобщителна мрежа, на Д.Г.П., мобилни услуги. Потребителят декларирал, че
е запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на мобилни услуги.
Видно от представените Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги е, че в чл. 71,
гл. 13 е предвидено задължение за потребителя да заплаща определените цени по
начин и срокове, предвидени в чл. 27 от ОУ. Според чл. 75 от ОУ, при неспазване
на което и да е задължение по част 13 от ОУ, Теленор има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя. По делото са представени и договори за лизинг от
25.03.2016 г. и 20.09.2016 г., по силата на които ищцовото дружество
предоставило за ползване на ответницата мобилни устройства, подробно описани в
тях, а последната се задължила да плаща месечни лизингови вноски с посочени
размери.
По делото са приложени фактури №№ **********/10.09.2016
г., **********/10.10.2016 г., **********/10.12.2016 г., **********/10.09.2016
г., **********/10.10.2016 г., **********/10.12.2016 г., **********/05.01.2017
г., издадени от „Теленор България“ ЕАД, от които е видно, че на ответницата са
начислени суми в общ размер 315,97 лв., представляващи потребени услуги и
неплатени лизингови вноски.
Според заключението
на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на
задълженията на ответницата към „Теленор България“ ЕАД възлизат, както следва:
на 111,35 лв., представляващи суми за предоставени далекосъобщителни услуги по
договорите и 204,62 лв. – лизингови вноски.
От приложеното ч.гр.д. № 748/2019
по описа на ШРС се установи, че ищецът „Теленор България” ЕАД подал по реда на
чл. 410 от ГПК заявление на 07.03.2019 г., по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 424/11.03.2019
г. за сумите, предмет на предявените в
настоящото исково производство установителни искове и за разноски в общ размер 385,00
лв., направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на установителните искове:
Исковете
са предявени от „Теленор България” ЕАД гр. София по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата Д.Г.П. в качеството ѝ
на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 424/11.03.2019 г. по ч.гр.д. № 748/2019 г. на ШРС, и след
връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на
страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се
установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и
заповедното производство, приема, че установителните искове са допустими.
По основателността на исковете:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за
електронните съобщения:
Доказа се, че страните по
делото са насрещни страни по три валидни двустранни облигационни правоотношения,
представляващи търговски сделки по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадени чрез
сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на
индивидуални договори от 25.03.2016 г. и от 20.09.2016 г. за предоставяне на
обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същите, ищецът, като
доставчик, се задължил да предоставя на ответницата, като потребител, услуги от
собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последната да
заплаща цената на тези услуги.
Чрез
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че П. не
изпълнила това свое задължение по трите договора и дължи сума в общ размер 111,35
лв., представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни
услуги по индивидуалните договори.
Предвид
така установеното по-горе, съдът намира, че исковете по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС се явяват основателни и доказани. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществуват
следните вземания на „Теленор България” ЕАД гр. София от Д.Г.П.: за парична
сума в размер на 33,22 лв., представляваща неплатената в срок цена на предоставени и
таксувани далекосъобщителни услуги за телефонен номер +359877454251 за периода
10.08.2016 г. – 09.10.2016 г. по договор
от 25.03.2016 г.; за парична сума в размер
на 39,03 лв.,
представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги за телефонен номер +359877067151 за периода 10.08.2016
г. – 09.10.2016 г. по договор от 25.03.2016 г. и за парична сума в размер на 39,10 лв., представляваща
неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за
телефонен номер +359893663853 за периода 10.09.2016 г. – 09.10.2016 г. по
договор от 20.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
07.03.2019 г.
По искове с
правно основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ:
Доказа се, че между
страните по настоящото производство възникнали валидно и облигационни
правоотношения, чрез сключване на три договора за лизинг от 25.03.2016 г. и от
20.09.2016 г. По силата на сделките, „Теленор България“ ЕАД гр. София
предоставило на Д.П. за временно възмездно ползване движими вещи,
представляващи мобилни телефонни устройства,
като страните уговорили възможност лизингополучателят да придобие собствеността
върху същите след изтичане на срока. Тоест, същите сключили валидни договори за
лизинг по смисъла на чл. 342, ал. 1 от ТЗ. Според предвиденото в договора, а и
съобразно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от ТЗ, основно задължение на
лизингополучателят е да заплаща дължимите лизингови вноски.
Чрез
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че П. не
изпълнила това свое задължение по трите договора и дължи сума в общ размер
204,62 лв., представляваща неплатените в срок лизингови вноски по индивидуалните договори.
Предвид
така установеното по-горе, съдът намира, че исковете по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ се явяват основателни и доказани. Ето
защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че
съществуват следните вземания на „Теленор България” ЕАД гр. София от Д.Г.П.: за
парична сума в размер на 46,62 лв., представляваща задължение
за плащане на лизингови вноски за периода 10.08.2016 г. – 09.10.2016 г. по договор от
25.03.2016 г.; за
парична сума в размер на 92,00 лв.,
представляваща задължение за плащане на лизингови вноски за периода 10.09.2016
г. – 09.12.2016 г. по договор от
20.09.2016 г. и за парична сума в размер на 66,00 лв., представляваща
задължение за плащане на лизингови вноски за периода 05.12.2016 г. – 04.01.2017
г. по договор от 20.09.2016 г., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 07.03.2019 г.
При направеното искане от
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на „Теленор България” ЕАД гр. София направените разноски по настоящото
исково производство в размер на 1735,00 лв. и по заповедното производство в
размер на 385,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На
основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.П. с ЕГН **********,***
и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на управление
гр. София 1766, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от М.С. и Д.К.К., че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД от Д.Г.П. в размер на 33,22 лв.
(тридесет и три лева и 22 стотинки), представляваща неплатената
в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за телефонен
номер +359877454251 за периода 10.08.2016 г. – 09.10.2016 г. по договор от
25.03.2016 г., сключен между страните, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.03.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 424/11.03.2019 г. по ч.гр.д. №
748/2019 г. по описа на Районен съд –
Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
228 от ЗЕС, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.П. с
ЕГН ********** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София с ЕИК ***, че съществува
вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от Д.Г.П. в размер на 39,03 лв. (тридесет и девет лева и 03 стотинки), представляваща неплатената
в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за телефонен
номер +359877067151 за периода 10.08.2016 г. – 09.10.2016 г. по договор от
25.03.2016 г., сключен между страните, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.03.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 424/11.03.2019 г. по ч.гр.д. №
748/2019 г. по описа на Районен съд –
Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
228 от ЗЕС, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.П. с
ЕГН ********** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София с ЕИК ***, че съществува
вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от Д.Г.П. в размер на 39,10 лв. (тридесет и девет лева и 10 стотинки), представляваща неплатената
в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за телефонен
номер +359893663853 за периода 10.09.2016 г. – 09.10.2016 г. по договор от
20.09.2016 г., сключен между страните, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 07.03.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 424/11.03.2019 г. по ч.гр.д. №
748/2019 г. по описа на Районен съд –
Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
345, ал. 1 от ТЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.П. с
ЕГН ********** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София с ЕИК ***, че съществува
вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от Д.Г.П. в размер на 46,62 лв. (четиридесет и шест лева и 62 стотинки), представляваща задължение за плащане на лизингови вноски за периода 10.08.2016 г. –
09.10.2016 г. по договор от 25.03.2016 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
07.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
424/11.03.2019 г. по ч.гр.д. №
748/2019 г. по описа на Районен съд –
Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
345, ал. 1 от ТЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.П. с
ЕГН ********** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София с ЕИК ***, че съществува
вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от Д.Г.П. в размер на 92,00 лв. (деветдесет и два лева), представляваща задължение за плащане на лизингови вноски за периода
10.09.2016 г. – 09.12.2016 г. по договор
от 20.09.2016 г., сключен между страните, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 07.03.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 424/11.03.2019 г. по ч.гр.д. №
748/2019 г. по описа на Районен съд –
Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
345, ал. 1 от ТЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.П. с
ЕГН ********** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София с ЕИК ***, че съществува
вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от Д.Г.П. в размер на 66,00 лв. (шестдесет и шест лева), представляваща задължение за плащане на лизингови вноски за периода
05.12.2016 г. – 04.01.2017 г. по договор
от 20.09.2016 г., сключен между страните, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 07.03.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 424/11.03.2019 г. по ч.гр.д. №
748/2019 г. по описа на Районен съд –
Шумен.
ОСЪЖДА Д.Г.П. да заплати на „Теленор България” ЕАД гр. София, направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 1735,00 лв. (хиляда седемстотин тридесет и пет лева).
ОСЪЖДА Д.Г.П. да заплати на „Теленор България” ЕАД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 748/2019 г. на ШРС, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 385,00 лв. (триста осемдесет и пет лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: