Решение по дело №1039/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Н. П. С., [ЕГН], ***, [улица], подадена чрез процесуален представител адвокат И. В., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0346-000176/23.07.2023 г. на Началник РУ – Созопол при ОД на МВР – Бургас. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146 АПК, по които се претендира отмяната на акта, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът – Началник РУ – Созопол при ОД на МВР – Бургас, не изразява становище по жалбата.

Административен съд-Пазарджик, VI-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0346-000176/23.07.2023 г. на Началник РУ – Созопол при ОД на МВР – Бургас, на посочено правно основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, на Н. П. С. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца, считано от 23.07.2023 г. Посочено е, че на 23.07.2023 г., около 03:16 часа в гр. Созопол, на ул. „Републиканска“ е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц280“, с рег. № ***, Държава Великобритания, лична собственост, след употреба на алкохол. Водачът е изпробван с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“, номер 0245, чиято цифрова скала е отчела 0.54 промила алкохол в издишания от водача въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 103432, който е подписал и получил. От съдържанието на същия е видно, че водачът е избрал да бъде изследван за установяване на концентрация на алкохол в кръвта чрез доказателствен анализатор. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 464382/23.07.2023 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорваният акт е издаден от Н. А. – Началник РУ – Созопол към ОД на МВР – Бургас, в това му качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен със Заповед № 251з-1821/26.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Бургас.

В заповедта е посочено правното основание за издаването - чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН, фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление от оспорващия на собствения му автомобил, след употреба на алкохол. Предвид наличието на посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение обжалване на заповедта за налагане на ПАМ. В случая оспорената заповед е издадена, след като със съставения АУАН е установено извършеното административно нарушение. Административният орган, преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК, в принципа за законност – чл. 4, ал. 2 АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт. В този смисъл, съдът приема, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на Н. П. С., така че да се квалифицират като съществени процесуални нарушения.

За осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, се прилагат ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година“, по арг. от чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на процесното МПС, което е било управлявано от собственик-водач, за който е установено с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, че е употребил алкохол.

С оглед установените по делото факти, Административен съд – Пазарджик приема, че правилно административният орган е приложил процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП спрямо оспорващия за констатирано нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Доводите на оспорващия за неустановеност на нарушението – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда, предвид липсата на годен доказателствен анализатор за установяване на концентрацията на алкохол, съгласно избора на жалбоподателя отразен в талона за изследване, е неоснователен.

Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, е установяването по надлежния ред управление на МПС от собственик-водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Писмените доказателства, приложени към административната преписка по категоричен начин установяват, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Чрез техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“, номер 0245, е установено 0.54 промила алкохол в издишания от водача въздух. В конкретния случай административният орган не само е разполагал с правото, но и е бил задължен да наложи процесната ПАМ, предвид на обстоятелството, че нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е императивна. Тоест органът е действал в условията на обвързана компетентност, тъй като в случая няма право на преценка дали да наложи предвидената от закона ПАМ, или не.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, се определя с Наредба на Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието. Законодателят обаче в ЗДвП не посочва като определящи установените стойности от изследване с доказателствен анализатор по отношение на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Конкретно разписаното от законодателя в посочената норма не сочи на извод, че следва да се игнорира и пренебрегва напълно положителният резултат от извършената проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол, установяващ употребата на алкохол. Определящи ще са стойностите от доказателствения анализатор, но едва когато те бъдат налице. Според разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. Обстоятелството, че жалбоподателят не е приел резултата от техническото средство Алкотест „Дрегер 7510“, номер 0245, не влече автоматично извод, че не са налице предпоставките за налагане на процесната ПАМ.

В случая, от събраните по делото писмени доказателства безспорно се доказва, че оспорващият на 23.07.2023 г. не е извършил изследване с доказателствен анализатор, като избран от него метод на изследване. Налице са само данни, че служителите не са осигурили такава възможност за установяване точното съдържание на алкохол в кръвта му към 03:16 часа на 23.07.2023 г., тъй като не са разполагали с технически изправен доказателствен анализатор. Настоящият състав счита, че в случая за жалбоподателя е съществувала възможност да бъде направено друго изследване, което да опровергае резултатът от техническото средство и в този смисъл, правата на водача не са били ограничени. В талона за изследване е посочено, че в срок до 04,20 ч. на 23.07.23 г., водачът е можел да се яви в ЦСМП Созопол, където да даде кръв за медицинско изследване, което той не е сторил. Ако водачът се беше явил в ЦСМП Созопол в указаните дата и час и беше дал кръв за медицинско изследване, меродавен за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта му щеше да бъде резултатът от медицинското изследване. Действително за жалбоподателя не възниква задължение повторно или отново изрично да поиска друг начин на изследване, но при отсъствие на обективна пречка и при липса на възможност за изследване на доказателствен анализатор водачът е могъл да извърши медицинско изследване и да обори оспорените от него показания. При така събраните доказателства съдът приема за недоказани по делото тезите на оспорващия, изложени в жалбата.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП и на нормата на чл. 171 от същия закон, да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се прекрати регистрацията на МПС и се отнемат регистрационните табели при установяване на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда. По този начин се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност прекратяването на регистрацията на лекия автомобил, управляван от водача-собственик, за срок от 6 месеца, самият законодател е преценил, че е съразмерно с високата обществена опасност на конкретното деяние. При определяне срока на мярката административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност. В случая е определен минималният, предвиден в закона срок, който съдът намира за съразмерен и съответен на преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП се прилага ПАМ.

Предвид изложеното, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита.

С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателя не се дължат. Такива не са поискани от ответника, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд–Пазарджик,V I-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. П. С., [ЕГН], г***, [улица], подадена чрез процесуален представител адвокат И. В., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0346-000176/23.07.2023 г. на Началник РУ – Созопол при ОД на МВР – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.