№ 602
гр. Бургас, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501746 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С А С,с код по Булстат
*********,подадена чрез пълномощника и адв.Н.Г. от БАК със съдебен
адрес:гр.Бургас,ул.“Сливница“№26,ет.2 против съдебно решение № 260157 от
13.07.2021г.,постановено по гр.д.№ 950 /2020г.по описа на НРС,с което съдът е приел за
установено съществуването на вземане в полза на „Емералд Хоспиталити“ООД с ЕИК-
*********, представлявано от Весела Николаева Асенова против С А С за сумата
от 3262.66 лв., представляваща дължима от ответницата такса за поддръжка за 2018 г.
по Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Emerald Resrot
Ravda № ММС-S1-PD/466-12.08. от 06.05.2009г., ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от 16.04.2020 г. до окончателното й изплащане; за сумата от 3262.66 лв.,
представляваща дължима от ответницата такса за поддръжка за 2019 г. по Договор за
поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Emerald Resrot Ravda №
ММС-S1-PD/466-12.08. от 06.05.2009г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
16.04.2020 г. до окончателното й изплащане; за сумата от 721.41 лв., представляваща лихва
за забава в плащането на таксата за 2018 г., дължима за периода от 15.02.2018 г. до
01.04.2020 г.; за сумата от 390.61 лв., представляваща лихва за забава в плащането на
таксата за 2019 г., дължима за периода от 15.02.2019 г. до 01.04.2020 г., за които е издадена
Заповед № 154/22.04.2020 г. по ч.гр.д. № 298/2020 г. по описа на РС- Несебър.
С въззивната жалба е оспорено решението на НРС като неправилно и
необосновано,като на първо място са изложени аргументи за неправилността на изводите на
съда за последиците от неравноправността на клаузата на раздел ІVт.9 от договора.
Изложени са аргументи,които въззивницата счита,че оборват тезата на съда,че въпреки
нищожността на клаузата,договорът се е подновил за нови пет години,тъй като нямало
1
твърдения и доказателства Степанова да е изразила желание за прекратяването му. Наведени
са пространни доводи относно тълкуването и приложението на разпоредбата на чл.146 ал.5
ЗЗП,като се сочи,че под прилагане на договора без неравноправните клаузи следва да се
разбира възможността за изпълнение на останалите условия по договора.На следващо място
се прави оплакване за необоснованост на решението,тъй като не е съобразено със събрания
по делото доказателствен материал- неправилно възприети показания на св.С,необсъждане
на представени от ответницата писмени доказателства.Счита за неправилни изводите на
съда,че от заключението по приетата по делото ССчЕ и свидетелските показания е било
установено,че ищецът е изпълнявал задълженията си по договора,като са изложени доводи в
обратния смисъл и се твърди,че от доказателствата не може да се установи,че ищецът е
изпълнил пълно и точно задълженията си по договора. Отправеното до въззивния съд
искане е за отмяна на решението на НРС и постановяване на въззивно решение,с което
исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло.Няма доказателствени искания.
В представения писмен отговор въззиваемото дружество „Емералд Хоспиталити“ ООД
чрез пълномощника си АД“Д. и Георгиева“ с ЕИК-********* ,представлявано от управителя
адв.Д. е оспорило въззивната жалба като неоснователна.Счита,че правилно и
законосъобразно районният съд е уважил исковите претенции на дружеството.Изложени са
подробни доводи в подкрепа на становището,че условието за продължаване на договора не е
поставено в зависимост от изпълнителя,а напротив- то е в зависимост от волята на
възложителите,но доколкото те имат общ интерес от изпълнението,то и условието е те да
вземат решение за непродължаване на договора с мнозинство. Счита,че договорът следва да
се преценява и с оглед правилата на ЗУЕС относно поддръжката на общите части на
етажната собственост.Излага аргументи в подкрепа на тезата,че оспорената клауза не е
неравноправна. Счита,че оспорването на факта за надлежното изпълнение на договорните
задължения от страна на ищеца е защитна теза на ответника,която няма нищо общо с
действителността и представлява още един конкретен израз на недобросъвестното му и
противоречащо на добрите нрави поведение.Позицията,че ответникът не се смята за
обвързан от процесния договор е основен аргумент за неплащането на предоставените
услуги,а това поведение е способствало през м.април 2018г.дружеството да бъде доведено
до критично финансово състояние,което е принудило собствениците на капитала да
продадат собствеността си в него.Счита,че надлежното изпълнение е доказано чрез приетата
ССчЕ и показанията на свидетеля С. Отправеното до въззивния съд искане е да се потвърди
решението на НРС ,а въззивната жалба да се остави без уважение.Няма доказателствени
искания.
В съдебно заседание въззивницата,редовно уведомена,не се явява.Представлява се от
процесуалния си представител адв.Г.,която поддържа въззивната жалба,няма
доказателствени искания,претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,се представлява от
процесуалния си представител адв.Д.,който оспорва въззивната жалба,няма доказателствени
искания,претендира присъждане на разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намери следното:
С атакуваното съдебно решение НРС е уважил предявеният от „Емералд
Хоспиталити“ООД иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415 ГПК вр.с чл.79 ЗЗД за
приемане за установено по отношение на ответницата С А С ,че съществува вземането на
ищеца за сумата от 3262.66 лв., представляваща дължима от ответницата такса за
поддръжка за 2018 г. по Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен
комплекс Emerald Resrot Ravda № ММС-S1-PD/466-12.08. от 06.05.2009г., ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 16.04.2020 г. до окончателното й изплащане; за
сумата от 3262.66 лв., представляваща дължима от ответницата такса за поддръжка за 2019
г. по Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Emerald
2
Resrot Ravda № ММС-S1-PD/466-12.08. от 06.05.2009г., ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от 16.04.2020 г. до окончателното й изплащане; за сумата от 721.41 лв.,
представляваща лихва за забава в плащането на таксата за 2018 г., дължима за периода от
15.02.2018 г. до 01.04.2020 г.; за сумата от 390.61 лв., представляваща лихва за забава в
плащането на таксата за 2019 г., дължима за периода от 15.02.2019 г. до 01.04.2020 г., за
които е издадена Заповед № 154/22.04.2020 г. по ч.гр.д. № 298/2020 г. по описа на РС-
Несебър.
Съдът е разгледал правоизключващите и правопогасяващи възражения на
ответницата,наведени в отговора на исковата молба,като е изложил подробни и обосновани
мотиви по всяко едно от тях.Приел е,че възражението за неравноправност на клаузата на т.9
раздел ІV от договора е основателно и клаузата е неравноправна ,но не влече след себе си
нищожност на целия договор,а той може да се прилага и без тази клауза по аргумент на
чл.146 ал.5 ЗЗП.НРС е приел,че нищожността на клаузата води до извод,че
възложителят/ответницата/може да заяви и сам прекратяване на договора не по-късно от 4
месеца преди изтичането на петгодишния му срок. В частта,относно продължаването на
срока на договора за нов петгодишен период НРС е приел,че клаузата не е
неравноправна,тъй като даденият срок не е твърде отдалечен от датата,на която изтича
срочният договор. Районният съд е приел,че договорът е валиден и е действал през
процесния период 2018г. и 2019г. тъй като ответницата не е ангажирала твърдения и
доказателства да е отправяла волеизявление за прекратяването му с изтичане на срока.
С въззивната жалба са оспорени като неправилни изводите на НРС относно
последиците от неравноправността на клаузата на т.9 раздел ІV от договора.Изложени са
аргументи в насока,че тъй като процесният договор е договор за изработка и за поръчка,то
липсва повелителна или диспозитивна норма в закона,която да замести клаузата за
автоматично продължаване на срока на договора и същият следва да се счита за прекратен с
изтичането на срока,за който е сключен. Въззивният съд намира,че анализът на
клаузите,конкретизиращи обема на правата и задълженията на страните по договора,налага
извод,че процесният договор не може да бъде квалифициран като договор за поръчка или
изработка, а има комплексен предмет. Предмет на договора е поддръжката и управлението
на курортния комплекс, като ищцовото дружество,съгласно т.1 раздел І от договора е поело
задължение да извършва целогодишна техническа поддръжка и провежда целогодишно
организационно и административно управление на комплекса срещу заплащане на
възнаграждение от възложителя-ответник. Съгласно т.2,раздел І на договора техническата
поддръжка включва поддръжката на общите части на сградата;поддръжката на басейните и
обслужващите ги съоръжения;поддръжка на асансьорите в сградите,спортните съоръжения
и детската площадка;поддържката на зелените площи в комплекса.Съгласно т.3 раздел І на
договора организационното управление включва организиране на режима за достъп и
вътрешния ред в сградата;организиране на санитарно-хигиенните услуги в общите части на
сградата и в общодостъпните части и съоръжения в комплекса;организиране на занимания
за деца. Съгласно т.4 раздел І на договора дружеството изпълнител е поело задължение да
извършва административно управление ,да организира единна рецепция,да организира
предоставянето на необходимата информация на възложителя след поискването и;да
организира достъпа до спортните съоръжения. В правата на възложителя,уредени в раздел
ІІІ на договора е включено и правото на възложителя и гостите му на свободен достъп до
общодостъпните части и съоръжения в комплекса,както и право да ползват платените
услуги,предоставяни на територията на комплекса.Задълженията за поддръжка на общите
части на сградата,в която се намира апартаментът,собственост на ответницата,които
включват почистване,дребни поправки,заплащане на консумативи/ел.енергия,такса за
асансьор и др./ могат да бъдат отнесени към предмета на договор за изработка,а
задълженията за организиране на административното управление – към предмета на
договора за поръчка. Освен тези задължения ищцовото дружество,в качеството си на
мениджър на комплекса е поело задължение да осъществява поддръжката на
общодостъпните съоръжения в комплекса-басейни,спортни съоръжения,паркинг,детска
3
площадка,тревни площи и др.,които несъмнено не са собственост на възложителката. На
това задължение кореспондира насрещното право на собственика и неговите гости да
ползват необезпокоявано и по предназначение общодостъпните части в комплекса и
съоръженията,изградени върху тях. В тази си част предметът на договора се доближава до
предмета на договора за наем, а не на договора за поръчка.Следователно,процесният
договор има комплексен предмет,а естеството на правата и задълженията на страните по
него обосновава извод,че след изтичане на срока,за който е сключен, същият продължава
действието си като безсрочен,по аргумент на чл.236 ЗЗД. Въззивницата не е заявила
твърдения и не е представила доказателства да е отправяла волеизявление за прекратяване
на договора ,поради което правилно и законосъобразно НРС е приел,че процесният договор
е валиден и е бил действащ през процесните 2018г.и 2019г.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба,че НРС не е съобразил
представените доказателства за това,че ищцовото дружество е преустановило дейността си в
комплекса през 2018г. В решението си районният съд е обсъдил заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза,анализирани са и показанията на св.С. По отношение на
представените електронни писма,отправени от ищцовото дружество до собствениците през
м.април 2018г.от съдържанието им се установява,че поради неизпълнение на задълженията
на 70 % от собствениците на обекти да заплатят дължимите по сключените договори такси
за поддръжка и управление,дружеството се е оказало в невъзможност да изпълнява
задълженията си по договора. От показанията на св.С се установява,че действително през
м.май 2018г.в комплекса е била преустановена поддръжката по причина,че много
собственици не са изпълнили задълженията си да заплатят дължимите такси и дружеството
не е разполагало с необходимия финансов ресурс да изпълнява задълженията
си.Впоследствие е бил сменен екипът и през лятото на 2018г. поддръжка на комплекса е
осъществявана,а през 2019г.комплексът е бил управляван и поддържан много добре. От
заключението на ССчЕ се установява безпротиворечиво,че дружеството е осчетоводило
разходи по партида „Пропърти/фасилити мениджмънт за 2018г.в размер на 187 880.06 лв.,а
за 2019г.- 114 553.32 лв.,които разходи са за поддръжка и управление на имотите на
собствениците.През 2019г. отчетността е допълнена с нови партиди,като са отделени видове
дейности- басейни,лоби бар,ресторант,спортни площадки и др.,които се отнасят към
хотелската дейност.В заключението на ССчЕ се съдържат констатации за осчетоводени
разходи за извършени СМР на басейни,ремонти на филтърни съоръжения,покупка на
помпа,сключени договори с „Елео трейд“ЕООД и „Марлин -2“ЕООД през двете години за
поддръжка на басейните.Съдържат се констатации за издадени фактури и осчетоводени
разходи за профилактика и ремонт на ВиК мрежата,поддържане на парковото
осветление,организиране на охрана,периодично извършване на деизнескционни и
дератизационни услуги,поддържане на технически устройства,доставка на интернет и
мобилни услуги,поддръжка на асансьори и др.Обстоятелството,че извършваните за
поддръжката на сграда „Мадрас“ разходи не са осчетоводени отделно,не може да обоснове
извод,че не са извършвани такива от дружеството.Разходите,извършвани за поддръжка на
имотите на собствениците са осчетоводени в обща партида „Пропърти/фасилити
мениджмънт и те представляват само една от компонентите на комплексното задължение на
дружеството за осъществяване на поддръжка и управление.Както по отношение на тази
компонента,така и по отношение на останалите- поддръжка на басейните,спортните
съоръжения,общодостъпните части,осигуряване на охрана и др.от събраните по делото
доказателства се установява безпротиворечиво,че те са били изпълнявани.
По гореизложените съображения БОС намери въззивната жалба за неоснователна,а
обжалваното решение на НРС за правилно,законосъобразно и обосновано от
доказателствата по делото,поради което същото следва да бъде потвърдено.
Страните са направили искания за присъждане на разноски,като предвид изхода от
въззивното обжалване,разноски следва да се присъдят на въззиваемото дружество.То е
отправило своевременно искане за присъждането им,като е представило и списък по чл.80
ГПК,с претенция за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв.Представен е
4
и договор за правна защита и съдействие,който е подписан и от двете страни с електронни
подписи. Видно от съдържанието на договора е,че страните са договорили възнаграждение
за адвоката в размер на 750 лева,което му е заплатено в брой в деня на сключването на
договора. Съгласно чл.1 ал.2 от ЗЕДЕУУ ,този закон не се прилага относно сделки,за които
се изисква квалифицирана писмена форма,легално определение на което понятие е дадено в
§1 т.1 от ЗЕДЕУУ.По смисъла на ЗЕДЕУУ квалифицирана писмена форма е форма за
действителност или доказване на изявлението,при която законът предвижда допълнителни
изисквания към писмената форма като:нотариална заверка на подписа,нотариален
акт,саморъчно изписване на изявлението,участие на свидетели или длъжностни лица при
извършването му и др. Договорът за правна защита и съдействие,сключван между адвокат и
клиент съобразно чл.36 от ЗА не е от договорите,за които се изисква квалифицирана
писмена форма по смисъла на §1 т.1 от ЗЕДЕУУ.В разпоредбата на чл.36 от ЗА,както и в
общите разпоредби на ЗЗД досежно договора за поръчка/чл.280-чл.292 ЗЗД/ не са
предвидени допълнителни изисквания към писмената форма. Съгласно мотивите към т. 1 на
ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и
адвокат, а писмената форма не е форма за действителтност,а е форма за доказване.Анализът на
нормативната уредба води до извод,че договор по смисъла на чл.36 ал.2 от ЗА между адвокат и
клиент следва да се счита за валидно сключен и когато е подписан с електронни
подписи,валидно е и волеизявлението на страните относно договореният адвокатски
хонорар,както и относно заплащането му в брой от клиента на адвоката.По гореизложените
съображения въззивният съд намира,че страната е удостоверила надлежно извършените
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство и същите следва да и
бъдат присъдени.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260157 от 13.07.2021г.,постановено по гр.д.№ 950
/2020г.по описа на НРС.
ОСЪЖДА С А С,с код по Булстат ********* да заплати на „Емералд Хоспиталити“ООД
с ЕИК-********* сумата от 750/седемстотин и петдесет/лева,представляваща
разноски,направени във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5