Определение по дело №219/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 339
Дата: 30 март 2021 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Атанас Иванов
Дело: 20211200500219
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 339
гр. Благоевград , 30.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500219 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е
образувано пред настоящата съдебна инстанция по частната жалба на ищеца
Т. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Разлог, ул. „Ч.“ № ..., против
определение № 500823/ 15.02.2021 г., постановено по гр. дело № 1262/ 2020 г.
по описа на РС - Разлог, с което е прекратено производството по делото
поради недопустимост на иска.
В частната се изразява недоволство от обжалваното определение, с
искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и връщане на
делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател счита за неправилни
изводите на районният съд, че ищецът не сочи защитимо свое право,
засегнато от правния спор. Сочи се в жалбата, че е налице защитимо право, а
то е правото да се сключи окончателен договор за продажба по чл. 19, ал. 3
ЗЗД спрямо имота, върху който е насочено изпълнението.
Окръжен съд – Благоевград, като взе предвид доводите в жалбата,
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалба
за основателна, по следните съображения:
1
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба
на Т. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Разлог, ул. „Ч.“ № ... против „П.“
ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Разлог, ул. „Ч.“ № ...А,
представлявано от управителя Т.Д. и „Б.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. Разлог, ул. „О.“ № 1, представлявано от Г.М., с посочено
правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК. Сочи се, че между ищеца и ответника
„П.“ ООД, ЕИК .... е сключен предварителен договор за продажба на имот с
идентификатор № 61813.759.39.1.36 по КККР на гр. Разлог от 2006 г..
Констатирайки при извършването на проверка досежно редовността на
исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 129 от ГПК и чл. 130 от
ГПК, наличието на основания за оставянето и без движение, съдът с
определение № 500497 от 28.01.2021 г. е оставил исковата молба без
движение, указвайки на ищеца да отстрани констатираните неродовности
като конкретизира правния си интерес от водене на производството, като
посочи защитимото право, дали същия се основава на претенции, че е
собственик на веща или притежава друго ограничено вещно право върху
същата или облигационно право. В случай, че твърденията на ищеца са за
право на собственост върху недвижимия имот, следва да бъдат посочени
обстоятелствата, на които основава правата си на собственик.
При извършването на проверка по отношение редовността и
допустимостта на предявената искова молба по реда на чл. 129 от ГПК и чл.
130 от ГПК, след изтичане на сроковете предоставени с горецитираните
съдебни актове, съдът приема така предявения иск за недопустим, като
съображенията за това са следните.
Съгласно чл. 130 от ГПК, съдът следи служебно за допустимостта на
иска от подаване на исковата молба до приключване на делото.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая неправилно
районният съд е прекратил делото поради недопустимост на иска, за което
излага следните съображения:
Искът по чл. 440 ГПК е предвиден като защита на третите лица в
случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е
насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с
изпълнението се засягат правата на тези лица. Освен чрез този иск, защитата
на тези трети лица може да бъде осъществена и чрез обжалване на действията
на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, ако в деня на запора,
възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, те се намират във
владение на вещта, по отношение на която са предприети действия по
принудително изпълнение. В случаите, когато третото лице се намира във
владение на вещта към момента на извършване на посочените изпълнителни
действия, то може да избира между двата способа за защита - този по чл. 435,
ал. 4 ГПК и този по чл. 440 ГПК. Искът по чл. 440 ГПК е уреден в закона като
отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо
2
съществуването на правен интерес. В случаите на предявен въз основа на
общата разпоредба на чл. 124, ал. 1 ГПК установителен иск, наличието на
интерес винаги се преценява конкретно, въз основа на изложените в исковата
молба обстоятелства.
Искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е уреден с изрична законова разпоредба,
която очертава както случаите, когато той може да бъде предявен,
респективно кога е налице правен интерес от него, така и кои са надлежните
страни по иска-чл. 440, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Посоченото в закона обстоятелство,
което обуславя интереса за предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, е
засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите
изпълнителни действия. Засегнатото право може да бъде както правото на
собственост на третото лице върху вещта, така и притежаваното от това лице
ограничено вещно право върху същата вещ или пък облигационно право,
което не би могло да се противопостави на купувача по публичната продан
или съществува възможност да се погаси след извършването й. При това
законът е очертал и активната легитимация на лицата, имащи правото да
предявяват такъв иск, като е посочил, че той може да бъде предявен от всяко
трето лице, чието право е засегнато от изпълнението. Затова искът е допустим
и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало
принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните
действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича
правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Правата на
третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по
чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му.
От горното следва, че искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е допустим и в
случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е
насочено принудителното изпълнение, и може да упражни правото си на
обжалване по чл. 435, ал. 4 ГПК, с изключение на случаите, когато това право
е упражнено и жалбата е била уважена. В случая, се твърди в исковата молба,
че ще се засегне право на ищеца да сключи окончателен договор по чл. 19, ал.
3 ЗЗД, установено в предварителен договор за продажба на недвижими имот.
Това потестативно право е предмет на бъдеща защита, тъй като при
публичната продан на имота, правото ще бъде погасено. Ето защо, съдът
намира, че е налице правен интерес от иска, поради което
първоинстанционния акт следва да бъде отменен и делото се върне за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от изложеното и на основание чл. 278 от ГПК, Окръжен съд –
Благоевград,

ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ определение № 500823/ 15.02.2021 г., постановено по гр.
дело № 1262/ 2020 г. по описа на РС - Разлог, с което е прекратено
производството по делото поради недопустимост на иска, като
незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на РС – Разлог за продължаване на производството
по гр. дело № 1262/ 2020 г. по описа на РС – Разлог.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4