Определение по дело №343/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК и е образувано по постъпила жалба от Г. А. А. от Г. против действията на държавния съдебен изпълнител при Районен съд- Кърджали, по изп. дело № 2133/1998 година по описа на същия съд.

Твърди се в жалбата, че върху пенсията на жалбодателката бил наложен запор в половин размер от същата, в качеството й на наследник на сина й А. Ш. А., починал на 12.10.2009 г. в Пазарджишкия затвор, където изтърпявал наказание лишаване от свобода, и срещу когото било образувано изпълнителното дело. Счита, че действията на съдебния изпълнител били неправилни, тъй като: жалбодателката не била приела по опис оставеното от сина й наследство и се отказвала от същото; задължението било с многогодишна давност и съдебният изпълнител имал възможност да събере задължението от длъжника А. А., но нищо подобно не било сторено и също така, незаконосъобразно се търсели лихви за времето от 1998 г. до смъртта на сина й. Моли съда да се постанови решение, с което да се отмени наложения върху пенсията й запор и да бъде заличена като длъжник по делото, тъй като се отказвала от наследството, оставено от сина й.

Държавният съдебен изпълнител при РС - Кърджали е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, като изразява становище, че жалбата е недопустима и неоснователна.

От другата страна, получила препис от жалбата, не са подадени в срока по чл.436, ал.3 от ГПК писмени възражения.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Изпълнително дело № 2133/1998 г. по описа на Съдебно -изпълнителна служба при РС-Кърджали е образувано въз основа на подадена молба от О. В. А. и издаден от Районен съд -Кърджали изпълнителен лист от 16.12.1998 г. в полза на същото лице за сумата от 3 000 000 лева /неденом./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъпление, ведно със законната лихва, считано от 16.06.1998 г. до пълното изплащане на сумата.

След образуване на делото е изпратена покана за доброволно изпълнение до затвора в гр.Стара Загора, където длъжникът А. Ш. А. е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Изпратени са и две запорни съобщения за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, но двете съобщенията са върнати с отбелязване, че лицето не работи. След освобождаването му от затвора, длъжникът е започнал работа, като е наложен запор върху трудовото му възнаграждение и по изпълнителното дело са постъпвали различни суми. Извършвани ни са и справки за семейното положение, имущество, банкови сметки и МПС на длъжника, но такива не са установени. На 10.03.2003 г. в СИС при РС - Кърджали е постъпила молба от Т. С. А., с която лично и като законен представител на непълнолетните си деца С. О. А., В. О. А. и З. О. Ш., моли в качеството на наследници на починалия О. В. Ш., изпълнителните действия по изпълнителното дело да бъдат продължени. С протокол от 10.03.2003 г, съдебният изпълнител при РС-Кърджали е конституирал по изпълнителното дело № 171/1998 г. на мястото на О. В. А., като взискатели наследниците му - Т. С. А., лично и като законен представител на непълнолетните си деца С. О. А., В. О. А. и З. О. Ш.. На 26.10.2005 г. отново е изпратено запорно съобщение до Затвора - гр.Пазарджик, където е установен длъжника, като е получено уведомление, че лицето не получава трудово възнаграждение. През м.април 2008 г. по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 13.41 лв., представляваща удръжка от трудовото възнаграждение на длъжника за 10 дни. На 16.11.2009 г. в СИС при РС-Кърджали е постъпило ксероксно копие от препис-извлечение от акт за смърт на А. Ш. А., от което е видно, че лицето е починало на 12.10.2009 г. С постановление от 23.11.2009 г. на съдебния изпълнител при РС - Кърджали изпълнителното дело е спряно, поради смърт на длъжника. По повод постъпила молба от Т. Ш. е изискана справка за наследниците на починалия А. Ш. А. От получено удостоверение за наследници с изх. №262/30.11.2009 г е установено, че наследник на А. Ш. А. е единствено неговата майка Г. А. А.. С протокол от 15.12.2009 г, съдебния изпълнител при РС- Кърджали е постановил възобновяване на изпълнителното производство и е конституиран като длъжник по същото Г. А. А. с ЕГН *, като наследник на починалия А. Ш. А., за сумата в общ размер на 8010.83 лева. На 16.12.2009 г. на Г. А. е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е върната в цялост с отбелязване от длъжностното лице- връчител, че на посочения адрес не живее такова лице. На 18.12.2009 г. до РУСО Г. е изпратено запорно съобщение, с което е наложен запор върху пенсията на длъжника Г. А.. На 11.01.2010 г. отново е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника на нов адрес, която покана е получена лично от лицето на същата дата.

Съобразно разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК, едно от изчерпателно изброените действия на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва, е насочване на изпълнението върху имущество на длъжника, което последният смята за несеквестируемо. Насочено в случая е изпълнение срещу пенсията на жалбодателката А., и тъй като пенсията е включена в разпоредбата на чл. 446 ГПК – несеквестируем доход, следва да се приема, че налагането на запор върху пенсията на жалбодателя е действие, което е обжалваемо, т.е. жалбата е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е основателна. Така, правилото, залегнало в чл. 446 ГПК е това, че пенсията е несеквестируем доход. Изпълнението върху пенсията може да бъде насочено само ако нейният размер е над минималната работна заплата и то в рамките по т.1-т.4 на посочената разпоредба. В случая, държавният съдебен изпълнител, без да изиска справка за размера на пенсията, която конституираната като длъжник Г. А. получава, е наложил запор и с изпращане на запорното съобщение до Районно управление „Социално осигуряване” Кърджали на практика е възложил на последното задължението да прецени пенсията има ли секвестируема част, и какъв размер от същата, съобразно посочените в чл. 446, ал. 1, т. 1- 4 ГПК размери следва да се удържа, което е незаконосъобразно действие от страна на държавния съдебен изпълнител. С други думи, съдът установи, че в постановлението за налагане на запор върху пенсията на длъжника, държавният съдебен изпълнител не е посочил размера на удръжката, което е нарушение на чл. 507, ал.2 ГПК. Именно негово задължение е да посочи в запорното съобщение точния размер на удръжката или да я определи по начин, по който РУ ”СО”- Кърджали може да изчисли удръжката без затруднение.

На следващо място, предвид изявлението на жалбодателката А. във въззивната жалба, че не е приела по опис наследството на починалия си син и прави отказ от наследство, макар и същото да не е направено по реда на чл. 429, ал.2 ГПК пред държавния съдебен изпълнител, респ. по реда на чл. 51, във вр. с чл. 49 ГПК, следва да се има предвид следното: страни в изпълнителното производство са лицата, указани в изпълнителния лист, представен на съдебния изпълнител за изпълнение. Длъжникът по същия е лицето, срещу което се насочват изпълнителните действия за удовлетворение вземането на взискателя. По изключение чл. 429, ал. 2 ГПК допуска възможността изпълнителните действия по изпълнителния лист, издаден срещу длъжник, който е починал, да бъдат насочени срещу неговите наследници, ако същите не са се отрекли от наследството на наследодателя. В този случай в различие от чл. 48 ЗН законът презумира, че наследникът е приел наследството и затова установява за него задължението да докаже, че не е приел същото, ако прави такова възражение. В този смисъл, макар и отказът от наследство да е заявен с въззивната жалба и не по предвидения от закона ред и форма, е налице индиция, че наследникът не е приел наследството по смисъла на чл. 48 ЗН, като за съдебния изпълнител възниква задължението да прецени налице са условията на чл. 429, ал.2 ГПК за определяне на срок, в който длъжникът да предприеме необходимите действия за отказ от наследство или приемане на същото.

По изложените съображения действията на ДСИ при РС-Кърджали по изп. дело № 2133/1998 година по описа на същия съд по налагане на запор на пенсията на А. със запорно съобщение изх. № 7711/18.12.2009 година са незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ действията на държавния съдебен изпълнител по изп. дело № 2133/1998 година по описа на Районен съд –Кърджали по налагане на запор на пенсията на Г. А. А. от гр. К., кв. „В.”, бл., вх. , ап., ЕГН *, със запорно съобщение изх. № 7711/18.12.2009 година, като незаконосъобразни.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.