О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
4448 Година 02.12.2019 Град
С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ Р. XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На втори декември
Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 3993 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен
отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба
е редовна, а предявените с нея искове допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като писмени
доказателства представените от страните писмени документи, тъй като са относими, допустими и необходими, както и да се изиска и
приложи н.о.х.д. № 1081/2016 г. на СтРС.
Следва
да се допуснат до разпит посочените в исковата молба свидетели, които ищецът ще
води за разпит най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание, за установяване на посочените в исковата му молба обстоятелства,
които са относими към предмета на делото, необходими
за правилното му решаване и е допустимо да се доказват с такива доказателства
съгласно чл. 164 ГПК.
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се
призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и
проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис
от отговора на ответника с приложенията към него. Страните следва да се напътят
към спогодба чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора (чл.
140, ал. 3 ГПК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският Р.
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им
разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно
за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно
удовлетворяване на претенциите по собствена воля, като освен това при спогодба
се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца вземания, са
посочени в исковата му молба и се изразяват по същество в това, че живеел в -.
По професия бил - /-/, със специалност „-“ и работел като такъв на длъжност „-“
към -, -. Наказателното производство срещу него първоначално било образувано
като бързо производство № ЗМ-297 от 31.08.2011 г. по описа на Р. за това, че на
26.08.2011 г., от територията на -, -, в качеството му на длъжностно лице,
възползвайки се от служебното си положение, чрез използване на МПС, отнел 71 м.
меден ел.проводник на обща стойност около 1000 лева, собственост на -, -, от
владението на МОЛ, без негово лично съгласие, с намерение противозаконно да го
присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 6, във вр.
с чл. 194, ал. 1 НК. На 31.08.2011 г., със заповед рег. № 127/2011 г. на Р. бил
задържан за 24 часа в сградата на управлението, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР и чл. 195 НК. С постановление на разследващия полицай и по указания на
наблюдаващия прокурор, по бързо производство № ЗМ-297/2011 г. на Р., на
02.09.2011 г., бил привлечен като обвиняем за това, че за времето от 24.08.2011
г. до 26.08.2011 г., в землището на -, в съучастие с М.Я.М., като извършител, в
качеството си на длъжностно лице - - “-” в “-” -, - “-”, присвоил чужди движими
вещи - ел.кабели тип 6KV 3x120 кв.мм.+3х50кв.мм. с дължина 60 м. на стойност
4896 лева и тип 3х95кв.мм.+3х50кв.мм. с дължина 11 метра на стойност 765.60 лева
- вещи втора употреба на обща стойност 5661.60 лева, собственост на “-” -, - “-”,
връчени в това му качество да ги управлява - престъпление по чл. 201, във вр. чл. 20, ал. 2 НК. В момента на привличането му като
обвиняем била взета мярка за неот-ение „Подписка“. След
приключване на досъдебното производство на 20.09.2011 г., наблюдаващият
прокурор от Р. Ж.Р., изготвил обвинителен акт със същото обвинение, който,
заедно с делото, на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, внесъл за разглеждане в
Р.. Образувано било нохд № 196/2011 г. на Р., което било
гледано по общия ред, с конституиран граждански ищец юридическото лице „-” -. В
хода на делото било направено изменение на обвинението в частта му относно типа
на 60 метровия кабел - от 3x120 кв.мм.+3х50кв.мм. на 3x120 кв.мм.+3х70кв.мм. и
размера на нанесената щета - от 5661.60 лева на 4545.36 лева. С присъда №
165/20.09.2013 г. по нохд № 196/2011 г. на Р., ищецът
бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 201, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с
чл. 54 НК, като му било наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 3
години, при първоначален „строг“ режим, считано от влизането на присъдата в
сила. Със същата присъда бил признат за основателен и доказан гражданския иск,
като двамата подсъдими били осъдени да заплатят солидарно на „-” -, сумата в
размер на 4545.36 лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на
деянието - 26.08.2011 г. до датата на окончателното й изплащане, както и сумата
от 200 лева, представляваща направени разходи за юрисконсултско
възнаграждение, а на Държавата - държавна такса върху уважената част от
гражданския иск - в размер на по 51.73 лева за всеки от тях. В законовия срок
по чл. 319, ал. 1 НПК обжалвал присъдата на Р.. С решение № 21 от 13.02.2015 г.
по внохд № 1016 по описа за 2014 г., О., като въззивна инстанция, отменил изцяло присъдата по нохд №196/2011 г. на Г. Р. и върнал делото за ново
разглеждане на Р. и изготвяне на нов обвинителен акт съобразно стандартите на
НПК. Дадени били задължителни указания относно обстоятелствата, които следвало
да съдържа акта, както и изискването правната квалификация в диспозитива на обвинението и в обстоятелствената част да
бъде уеднаквена, респективно да бъдат отстранени противоречията в същата. С постановление
от 23.04.2015 г. на разследващият полицай и по указания на наблюдаващият
прокурор по досъдебно производство № ЗМ-297/2011 г. по описа на Р., ищецът
повторно бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление от
общ характер, за това, че през периода от 24.08.2011 г. до 26.08.2011 г., в
землището на -, в съучастие с М.Я.М., като съизвършител,
в качеството си на длъжностно лице - - “-” в “-” -, - “-”, присвоил чужди
движими вещи - 60 м. ел.кабел 3x120 кв.мм.+3х70кв.мм. на стойност 3980.76 лева и
11 м. ел.кабел тип 3х95кв.мм.+3х50кв.мм. на стойност 564.60 лева - вещи на обща
стойност 4545.36 лева, собственост на “-” -, - “-”, поверени в това му качество
да ги управлява - престъпление по чл. 201, във вр.
чл. 20, ал. 2 НК. В момента на привличането му като обвиняем била взета мярка
за неот-ение „Подписка“. След приключване на
досъдебното производство на 24.06.2015 г. наблюдаващият прокурор от Р. Ж.Р.
изготвил обвинителен акт със същото обвинение спрямо ищеца, който заедно с
делото, на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, внесъл за разглеждане в Р..
Образувано било нохд № 146/2015 г. на Р., но предвид
невъзможността на съдиите от този съд да разгледат делото, посредством
определение от 28.07.2015 г. на ВКС, делото било изпратено за разглеждане в Р..
Образувано било нохд № 1851 от 2015 г. на Р., II
състав. С определение от 30.09.2015 г. в хода на открито съдебно заседание,
съдебният състав, на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 НПК, прекратил съдебното
производство, поради съществени нарушения на процесуалните правила и върнал делото
на съответния прокурор, в случая Р., за изпълнение на дадените указания. С постановление
от 05.11.2015 г. на разследващият полицай и по указания на наблюдаващият
прокурор по досъдебно производство № ЗМ-297/2011 г. по описа на Р. - Г., ищецът
отново бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление от общ
характер, за това, че през периода от 24.08.2011 г. до 26.08.2011 г., в
землището на -, в съучастие с М.Я.М., като извършител, в качеството си на
длъжностно лице - - “-” в “-” -, - “-”, присвоил чужди движими вещи - 60 м.
ел.кабел 3x120 кв.мм.+3х70кв.мм. на стойност 3980.76 лева и 11 м. ел.кабел тип
3х95кв.мм.+3х50кв.мм. на стойност 564.60 лева - вещи на обща стойност 4545.36 лева,
собственост на “-” -, - “-”, поверени в това му качество да ги управлява -
престъпление по чл. 201, във вр. чл. 20, ал. 2 НК. В
момента на привличането му като обвиняем била взета мярка за неот-ение „Подписка“. След приключване на досъдебното
производство на 30.11.2015 г., наблюдаващият прокурор от Р. Ж.Р. изготвил
обвинителен акт със същото обвинение спрямо ищеца, който заедно с делото, на
основание чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, внесъл за разглеждане в Р.. Делото отново било
изпратено за разглеждане в Р.. Образувано било нохд №
2942 по описа за 2015 г. на Р., II състав. След запознаване със съдържанието на
обвинителния акт и материалите по делото, съдията - докладчик констатирал, че
при извършване на допълнителните процесуално-следствени действия, разследващият
орган бил допуснал ново съществено нарушение на процесуалните правила, поради
което с разпореждане от 08.01.2016 г., на основание чл. 249, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т.
3 НПК, прекратил съдебното производство и върнал делото на Р. за изпълнение на
указанията в съдебния акт. С постановление от 18.03.2016 г. на разследващият
полицай и по указания на наблюдаващият прокурор, по досъдебно производство №
ЗМ-297/2011 г. по описа на Р., ищецът за пореден път бил привлечен като обвиняем
за извършено престъпление от общ характер, за това, че през периода от
24-26.08.2011 г., в землището на с.-, общ.Г., в съучастие с М.Я.М., като
извършител в качеството си на длъжностно лице - - “-” в “-” -, - “-”, присвоил
чужди движими вещи - 60 м. ел.кабел 3x120 кв.мм.+3х70кв.мм. на стойност 3980.76
лева и 11 м. ел.кабел тип 3х95кв.мм.+3х50кв.мм. на стойност 564.60 лева - вещи
на обща стойност 4545.36 лева, собственост на “-” -, - “-”, поверени в това му
качество да ги управлява - престъпление по чл. 201, във вр.
чл. 20, ал. 2 НК. В момента на привличането му като обвиняем била взета мярка
за неот-ение „Подписка“. След приключване на
досъдебното производство на 25.04.2016 г., наблюдаващият прокурор от Р. Ж.Р.
изготвил обвинителен акт със същото обвинение спрямо ищеца, който заедно с
делото, на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, внесъл за разглеждане в Р.. Образувано
било нохд № 1081 по описа от 2016 г. на Р., II
състав. С присъда № 22 от 02.02.2017 г. съдебният
състав признал ищеца за невиновен и го оправдал изцяло по повдигнатото му
обвинение по чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. На 06.02.2017 г., в законовия срок по чл. 319,
ал. 1 НПК, Р. п. С. протестирала оправдателната присъда чрез протест на
зам.районен прокурор М.Н.. С решение № 91 от 04.07.2017 г. по внохд № 1087 по описа за 2017 година, О., като въззивна инстанция, потвърдила присъдата по нохд № 1081/2016 г. на Старозагорския Р.. Това решение било
окончателно и не подлежало на обжалване и протестиране. Разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвиждала обективна отговорност на държавата в случаите на
незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление,
като субекти на тази отговорност можели да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за
престъпления от общ характер. Действията по повдигане и поддържане на обвинение
се считали за незаконни, ако лицето бъдело оправдано или наказателното производство
бъдело прекратено, поради това, че деянието не било извършено от подсъдимия,
или не представлявало престъпление, или поради образуването му след амнистиране
на деянието, или погасяване на наказателното преследване по давност.
Отговорността на държавата била обективна и не се предполагала вина от
действията на съответния орган за понесените от ищеца щети. Достатъчно било
ищецът да бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление и да бъдел
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение в наказателното
дело /ТР 3-2005-ОСГК/. Отговорност се носела за всички неимуществени и
имуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали били причинени виновно от длъжностни лица. За да се
ангажирала отговорността по чл. 2 ЗОДОВ, законът изисквал да била налице
кумулативна даденост на посочените в исковата молба предпоставки. Видно било от
изброената подробно по-горе фактология и краен
резултат като съдебен акт, че действията на П. по повдигане на обвинение на
ищеца били незаконосъобразни. Следвало да бъде ангажирана отговорността й, в
чиито правомощия влизало повдигането и поддържането на обвинение. Материалната
претенция за обезщетение се определяла от отговорността на държавата за незаконна
дейност на нейните правозащитни органи. В случая държавата отговаряла
независимо от наличието на вина на правозащитните си органи. В съответствие с
чл. 7 ЗОДОВ процесуално легитимирани по този иск бил органите по чл. 2 ЗОДОВ,
чиито актове и действия се твърдяло, че причинили вреди на ищеца. Съгласно ЗСВ
и НПК, прокурорът бил държавният орган, който проверявал съставлявало ли
деянието престъпление, длъжен бил да му даде правилна квалификация, проверявал
имало ли основание за прекратяване или спиране на предварителното наказателно
производство, събрани ли били всички доказателства, необходими за разкриване на
обективната истина, подкрепяло ли се обвинението от тези доказателства,
отстоявал обвинението в процеса. След образуването на наказателното производство
срещу ищеца и привличането му като обвиняем, животът му коренно се променил.
Повдигнатото обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, МН „Подписка“,
необосновано дългият период на воденото против него наказателно производство,
оказали силно негативно въздействие и в личния, и в обществения, и в социалния му
живот. Тези обстоятелства повлияли силно върху психическото му състояние и
здраве. Преживял огромно психическо напрежение. Получил емоционален срив, въз
основа на преживения стрес. Изпитал притеснения и безпокойство в завишена
степен, породени от наказанието предвидено по обвинението за престъпление по
чл. 201 НК, което било лишаване от свобода до осем години, като съдът можел да
постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от
права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК. В случая претърпените емоционални и
психологически терзания от ищеца били в размер, надхвърлящ обичайното.
Негативните преживявания от привличането му като обвиняем и подсъдим,
ограниченията, свързани с наложената МН „Подписка“, се отразили на
спокойствието и психическото му състояние. Продължили дълго след приключване на
целия наказателен процес. Неколкократно бил привличан
като обвиняем, а делото било връщано от съда на П.. Бил осъден на една
инстанция на „лишаване от свобода“ за срок от 3 години при „строг“ режим. Тази
присъда била отменена и делото върнато, имал оправдателна присъда, която била протестирана и в крайна сметка още едно дело с решение за
потвърждаване на оправдателната присъда. Тази хронология продължила почти 6
години. Показвала единствено перипетиите, промените и обратите на целия
наказателен процес, които се наложило да преживее и участва, които били много
повече от един процес, развиващ се без тези постоянни промени и несигурност. Една
от най-сериозните последици в личен и служебен аспект, свързана и с финансовото
му положение, с психологическото и социално състояние, била оставането му без
работа, което станало непосредствено след привличането му като обвиняем. С
писмо с изх. № 8131/03.09.2011 г. на Р. Г. работодателят му - - „-” - с. -, -
на „-” - - гр. Р., бил уведомен за задържането му, за воденото срещу него
наказателно производство и повдигнатото му обвинение. Със заповед №
07/26.09.2011 г. на управителя на - "-", трудовият му договор бил
прекратен, поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Обжалвал
издадената заповед като незаконосъобразна, въз основа на което било образувано
гражданско дело № 383 по описа за 2011 г. на Г. Р.. Съдията спрял
производството по посоченото гражданско дело, тъй като в същия съд се
разглеждало нохд № 196/2011 г. на Р., решението по
което имало значение за правилното решаване на спора. С молба входящ № 1919 от
18.07.2017 г. поискал възобновяване на делото след окончателното приключване на
наказателното дело срещу него и влизане в сила на съдебния акт. С решение № 93
от 04.10.2017 г. по гражданско дело № 383 по описа за 2011 г. на Г. Р., било
отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като незаконосъобразно,
уволнението му, извършено със заповед № 07/26.09.2011 г. на управителя на “- -”
- с. -, - на „-” - - гр. Р. и бил възстановил на заеманата преди
незаконосъобразното му уволнение длъжност като “- - - -” в “-” -, - “-”.
Решението било обжалвано с въззивна жалба от 17.10.2017
г. от ответника “-” -, - “-”. Образувано било въззивно
гражданско дело № 1491 по описа за 2017 година на О.. С решение № 19 от
15.01.2018 г. въззивният съдебен състав потвърдил решение
№ 93 от 04.10.2017 г. по гр.дело № 383/2011 г. на Г. Р.. Същото влязло в сила
на 23.02.2018 г. Въз основа и в изпълнение на това решение, бил възстановен на
26.02.2018 г. на работа на заеманата преди уволнението му длъжност. Въпреки
това още на следващия ден след встъпването му в длъжност и започване на работа
- 27.02.2018 г., му било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия му
договор. Непосредствено след това пак в рамките на същия ден му била връчена заповед
№ 04/27.02.2018 г., с която на основание чл. 328, ал. 2 КТ отново му било
прекратено трудовото правоотношение, считано от 28.02.2018 г. Обжалвал и тази
издадена заповед като незаконосъобразна, въз основа на което било образувано
гражданско дело № 223 по описа за 2018 г. на Г. Р.. С решение № 78 от
20.07.2018 г. по същото било отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
като незаконосъобразно, уволнението му, извършено със заповед № 04/27.02.2018
г. на управителя на “- -” - с. -, - на „-” - - гр. Р. и бил възстановил на
заеманата преди незаконосъобразното му уволнение длъжност като “- - - -” в “-” -,
- “-”. Решението било обжалвано с въззивна жалба от
02.08.2018 г., от ответника “-” -, - “-”. Образувано било въззивно
гражданско дело № 1367 по описа за 2018 г. на О.. С решение № 373 от 30.11.2018
г. по същото било потвърдено първоинстанционното
решение. Въззивното решение било обжалвано с касационна
жалба от 28.12.2018 г. от въззивника “-” -, - “-”. С определение
от 14.06.2019 г. по гражданско дело № 603/2019 г. Върховният касационен съд не
допуснал касационно обжалване, с което от същата дата влязло в сила и решението
на О.. И двете уволнения били в пряка и непосредствена връзка с незаконното
обвинение. Първото било на база посоченото по-горе писмо до - „-” - с. -, - на
„-” - - гр. Р., което автоматически довело незабавно до дисциплинарно
уволнение. Второто било на друго основание, но на практика било свързано отново
с това писмо и обвинението на ищеца и станало само ден след неговото
възстановяване. След привличането му като обвиняем /а на по-късен етап и в
качество като подсъдим/ и особено след дисциплинарното му уволнение от работа,
постоянно бил притеснен и усещал неудобство сред роднините, колегите, близките
и съседите си от повдигнатото му обвинение. Случаят, за който бил задържан,
обвинен и уволнен от работа бил известен, както в целия -, така и на неговите
близки и обществеността в Г., С. и Р., които знаели, че бил обвинен за това
деяние. Особено след уволнението му хората започнали да странят от него.
Коментирало се, че било доказано, че бил извършил престъплението и щял да влезе
в затвора за дълъг период от време. В резултат на ширещите се слухове, колеги,
приятели и познати се отдръпнали от него. От своя страна той също започнал да
страни от тях, тъй като не желаел да дава обяснения за наказателното
производство. Станал затворен и необщителен. Проявявал раздразнителност, което
нарушило нормалното му общуване с околните и познатите. Чувствал се обиден и
унизен. С накърнено достойнство. По този начин бил засегнат личния и
обществения му авторитет, честта и доброто му име. Все пак бил работил 20
години в системата на “-” - и над 5 години в
- “-”. Дълго време се принуждавал да крие тези факти от неговите
родители, които били възрастни и болни хора, а при пожар изгоряла къщата им, в
която живеели в с. -, общ. -. Отделно, поради наложената му МН „Подписка“,
ограничил до минимум възможността за професионална работа и личните
ангажименти, свързани с напускане на обичайното му местоживеене. За дълъг
период останал без работа, тъй като специалността му „-“, намирала приложение в
рудници, мини и кариери, които се намирали на определени места и извън С..
Въпреки че не бил с МН „Задържане под стража“, възможностите му за намиране на
подходяща работа допълнително намалели, спазвайки изискванията на МН „Подписка“
да не променял местоживеенето си и се явявал при призоваване. Фактът, че бил
обвиняем и се водело наказателно дело срещу него с неясен край, в повечето
случаи отдръпвало работодателите, при които кандидатствал за работа, а
обстоятелството, че бил дисциплинарно уволнен, окончателно ги демотивирало да
сключат трудов договор с него. Наложило се на няколко пъти да от-ява добри във финансово изражение оферти за работа,
свързани обаче с обекти извън С.. Така за много продължителен период загубил
възможност за добра професионална реализация. Де факто, само за времето от
дисциплинарното уволнение /26.09.2011 г./ до влизане в сила на съдебното
решение за оправдаването му /04.07.2017 г./, близо 6 години, имал само 16 дни
трудов стаж. Ако се прибавел и периода до възстановяването му на работа със
съдебно решение - 23.02.2018 г., което било в причинно-следствена връзка с
повдигнатото му обвинение, времето, през което бил без работа, ставало седем
години и пет месеца. Това от само себе си представлявало много сериозен дискомфорт, който бил ноторно
известен и лесно обясним, и не се нуждаел от специално доказване. Това довело
до сериозни финансови затруднения за него. От една страна нямал доходи. А от
друга имал разходи за наем и консумативи за квартира, месечна издръжка на детето
си от прекратен брак, разноски и хонорари за адвокати по делата. Наложило се
вследствие на тези затруднения да се върне и заживее отново в семейното жилище
при бившата си съпруга, която го съжалила и помогнала в това затруднено
положение, включително и за известен период да не заплаща определената месечна
издръжка. Сестра му също му помагала с финансови средства и предоставила
безвъзмездно за ползване лек автомобил, какъвто не притежавал. Близо шест
години след привличането му като обвиняем, изчаквал да се съберат
доказателства, като бил уверен в своята невинност. През целия период на
наказателното производство изпитвал психическо напрежение поради
обстоятелството, че бил привлечен като обвиняем за престъпление, което не бил
извършил, и несигурност дали нямало да бъде осъден. Страхът от незаконно
осъждане в този житейски превратен размер /тук институтът на условното осъждане
бил неприложим/ продължил в период, несъобразен с този по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС -
5 години и 10 месеца. Само по себе си наслагването на факторите относно стреса
и ангажираността на вниманието на незаконни обвинения водело до изваждането му
от нормалния житейски ритъм. Още повече, че за този период бил викан
многократно за процесуални действия. Не било необходимо да се стигна до трайни психологически
увреждания в степен изискваща продължителен период за отшумяване на
неблагоприятния ефект на нервното безпокойство. Самият период на стрес бил
достатъчно продължителен. И след прекратяване на наказателното производство
отрицателните му преживявания, свързани с този период, не се преустановили. За
голяма част от близките и познатите му неговото име се асоциирало с недобро
обществено поведение. Както било посочено, това довело и до повторното му
освобождаване от работа, въпреки оправдателната присъда и решението на PC Г. за
възстановяването му на работа. На практика, проблемите му не приключили с
приключването на наказателния процес, а продължили и след него - до момента.
Това наложило да води допълнително дела, които да изчистят името му и
професионалната му репутация, но отново това било свързано с разноски по същите,
време, нервни разстройства, безработица и по-ниско възнаграждение. Бил в
условията на обвиняемо и подсъдимо лице без да били налице основанията на
закона за това - в този смисъл несъмнено и безспорно било, че актовете и
действията, проведени по целия наказателен процес - и по досъдебно производство
№ ЗМ-297/2011 г. на Р. и по различните наказателни дела, били изцяло незаконни
по смисъла на закона, тъй като наказателното производство срещу него приключило
с оправдателна присъда. Това налагало безспорния извод, че актовете и
действията на органите на П., с оглед тази присъда, също се явявали изцяло
незаконосъобразни и неправилни. Следователно били изцяло незаконни по смисъл на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В случая било безспорно, че претърпял неимуществени
вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с присъда, с
която бил признат за невиновен. Без съмнение изпитал притеснения и безпокойство,
които били присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Уронен бил
авторитета му пред приятели, колеги и познати. Извън тези вреди получил
отрицателни изживявания, неудобства, тревоги, безпокойство, стрес, притеснения,
напрежение, страх от неоснователно осъждане и лишаване от свобода. Накърняване
на името и авторитета му. Засягане на честта и достойнството му. Страх от
тежкото наказание, което се предвиждало за тежкото умишлено престъпление. Промяна
на начина му на живот. Загуба на лично време. Ограничаване на законни права. Затрудняване
на ежедневието му. Основна негова грижа в този продължителен период било да
докаже невинността си и защити името си. Длъжността, която заемал преди
обвинението, била ръководна и такава по смисъла на §1, т. 3 от ДР на КТ. Ръководел
около 50 души. Вярно било, че съдът му присъдил обезщетение за оставането му
без работа, поради незаконосъобразните му уволнения и за работата му на
по-нископлатена длъжност. Но те не обхващали целия период. Същевременно не можели
да компенсират причинените му физически и психически неудобства, и усилията и
времето, които му коствали да получи този резултат. В момента, макар и
стабилизиран, продължавал да има по-ниско самочувствие. Тежко били преживени
уронването на доброто му име в обществото. Отдръпването на приятелския кръг и
изразените съмнения в неговата невинност вследствие на наказателното
производство срещу него и уволненията му от работа. Изпитвал страх и
притеснение дали нямало отново да го уволнят от работа. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, когато пострадалият виновно бил допринесъл за увреждането, обезщетението
се намалявало с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Проучвайки
материалите по изброените по-горе дп и нохд, и анализирайки доколко поведението на пострадалия било
в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното
действие на държавния орган, било видно, че нямало данни да бил извършил
действия, които да имали отношение към законността на действията на
правозащитните органи при привличането му към наказателна отговорност и
осъществяването спрямо него на процесуална принуда. Обратно. През цялото време
на наказателния процес срещу него и в постановленията за привличане като
обвиняем, и в обвинителните актове, било посочено, че бил осъждан, което не
отговаряло на истината. С присъда № 303 от 20.11.1992 г. на PC Р. бил признат
за виновен за извършено престъпление по чл. 343а, б.”а” НК, а тя била влязла в
сила на 04.12.1992 г. Със закон за амнистията, публикуван в Държавен вестник от
07.04.2009 г., в сила от 22.04.2009 г., съгласно чл. 1 на с.з., се освобождавали
от наказателна отговорност и последиците от престъпленията, извършени по
непредпазливост, наказуеми с „лишаване от свобода” до 5 години, какъвто бил случая.
Тоест към тази дата бил амнистиран. Тоест било заличено последствието от
неговото осъждане. Бил осъждан с присъда по нохд №
329/2006 г. на PC Р.. С нея, за извършено на 12.04.2006 г., престъпление по чл.
197, т. 3, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, във вр. чл. 194, ал. 1 НК, му било наложено наказание 6 месеца
“лишаване от свобода”. Изпълнението му било отложено с изпитателен срок от 3
години. Присъдата била влязла в сила на 22.05.2008 г. По тази причина, че му било
наложено наказание при условията на чл. 66 НК, наказание „лишаване от свобода”,
чието изтърпяване било отложено по този ред, с изтичане на изпитателния срок на
22.05.2011 г., била настъпила
реабилитация по право и към момента на повдигнатото му обвинение - 02.09.2011 г.
бил неосъждан. Едва с произнесената оправдателна присъда № 22 от 02.02.2017 г. по нохд № 1081/2016 г
на PC С., съдебният състав правилно анализирал свидетелството му за съдимост и
приел, че бил неосъждан/реабилитиран. Този неверен факт допълнително допринесъл
да живее 5 години и 10 месеца в силно притеснение от наказателното производство.
Изпитвал страх и безпокойство от това, че ако бъдел признат за виновен,
наказанието му задължително следвало да бъде „лишаване от свобода“ ефективно, и
то при „строг“ режим на изпълнение. През същия период нямал други обвинения или
висящи наказателни производства. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС №
4/1968 г., нарушения от категория физически, професионален и психически дискомфорт, следвало да бъдат обезщетени по справедливост.
Обезщетението трябвало да бъде съразмерно с вредите и отговаря, както на
конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.
При определяне на размера му, с оглед чл. 52 ЗЗД, следвало да се има предвид
факта, че целият наказателен процес продължил достатъчно дълго - 5 години и 10
месеца. Поведението му не препятствало процесуалните действия и не ставало
причина за отлагането им в толкова продължителен срок. Причина за това била в
поведението на служители на П. с многократните му привличания като обвиняем,
внасяне на обвинителни актове в съда /една част от които били връщани от съда,
тъй като не отговаряли на изискванията/ и протестиране на съдебни актове, което
от своя страна станало причина за удължаване некомфортното му физиологично и
психично състояние, и всички произтекли от това вредни последици. И всичко това
при посочените по-горе задължения на тези органи да преценявали дали имало
достатъчно данни за повдигане на обвинение, дали били събрани всички
доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепяло ли се
обвинението от тях, какво било съдебното му минало и т.н. Въпреки многократните
връщания на делото от съда на П., същата в разрез с тези си задължения
продължавала докрай да повдига и поддържа обвинение без основание за това. От
друга страна позицията му, която била поддържана в хода на наказателното
производство, била последователно отстояване на становището му за невиновност
по така предявеното му обвинение. Той по никакъв начин не бил дал повод за
действията на П.. При иск за неимуществените вреди, причинени от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъдело оправдано, съдът бил надлежно
сезиран за обезщетяване на неприятните чувства, усещания и преживявания,
независимо дали в исковата молба те били подробно описани. Нормално било да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство, лицето, обвинено в
извършване на престъпление, за което впоследствие било оправдано, изпитвало
неудобства, чувствало се унизено, а също така било притеснено и несигурно;
накърнявали се моралните и нравствените му ценности, както и социалното му
общуване, като в тази именно връзка било и възприетото в съдебната практика
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бивало да се
изхожда само от формалните, външни доказателства. Предвид това и тежестта на
повдигнатото и поддържано обвинение, възрастта и социалното му положение, и
данните за личността му, както и обстоятелството, че негативното влияние на
наказателното преследване върху общото му психологично състояни,
не било в рамките на нормалното, а с много продължителен и интензивен характер,
неимуществените вреди, които нормално бил претърпял, можели да бъдат обезщетени
със сумата от 12 000 лева. При незаконни актове на правозащитните органи,
началният момент на забавата и дължимостта на мораторната лихва, и началният момент на погасителната
давност, възниквали от влизането в сила на оправдателната присъда, в случая -
04.07.2017 г. Вследствие на водения спрямо него наказателен процес и в пряка
причинно-следствена връзка с него, претърпял имуществени вреди, свързани с
ангажирането на адвокатска защита по делото и нейното заплащане по договор за
правна защита и съдействие от 19.07.2019 г. в размер на 890 лева. Местната
подсъдност била изборна, като изборът се правел от ищеца. Поради тази законова
възможност в чл. 7 ЗОДОВ и факта, че и двамата съдии в PC Г. гледали част от
делата /наказателно и граждански/, предявявал иска по настоящия си адрес в С..
Искането
е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000 лева за обезщетение
на причинените му в периода от 02.09.2011 г. до 04.07.2017 г. неимуществени
вреди, изразяващи се в унижения, притеснения, уронване на престижа и доброто му
име в обществото, болки и страдания от стрес, накърняване на честта,
достойнството и авторитета му, и нарушаване на спокойствието му, вследствие на
повдигнатото и поддържано обвинение за извършено престъпление, за което е
оправдан с влязлата в сила горепосочена присъда, и законна лихва върху тази
сума от 04.07.2017 г. до изплащането й, както и разноските по делото.
Правната
квалификация на предявения иск за обезвреда - нормата
на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, а на иска за законна лихва – нормата на чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че по силата на чл. 136,
ал. 1 ЗСВ, П. била единна, от който принцип следвало, че всеки прокурор, по
каквото и да било дело /гражданско, наказателно, административно, търговско/, я
представлявал, съобразно своята компетентност /съответна на компетентния съд/. Това
била неговата служебна функция, която му била възложена от закона и възниквала
по силата на самото му назначаване, като прокурор. В т. 5 от ТР № 3-2004-ОСГК на
ВКС било прието, че структурните звена на П., респективно прокурорите при тях,
я представлявали по право, без да било нужно изрично упълномощаване по чл.
32-33 ГПК. Исковата молба, ведно с приложенията, била подадена пред Р. от ищеца,
чрез адв. И.М. ***. Предявена била искова претенция
от ищеца за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева срещу П., във връзка с
образувано и водено срещу ищеца наказателно - досъдебно производство - № зм 297/2011 г. на Р. Г., преписка № 417/2011 г. по описа на
Р. п. Г., приключило с влязла в сила на 04.07.2017 г. оправдателна присъда, която
била постановена по нохд № 1081/2016 г. на РС С.,
потвърдена била на 04.07.2017 г. по внохд №
1087/2017г. на О., ведно със законната лихва считано от 04.07.2017 г., до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по настоящото
гражданско дело. Предявената претенция за неимуществени вреди в размер на 12
000 лева била неоснователна по размер, била силно завишена, прекомерна и не била
съобразена, както с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, така и с трайно установената
съдебна практика. Съгласно посочената разпоредба, обезщетението за
неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. При определянето му
съдът следвало да съобрази такива обективни обстоятелства, каквито били продължителността
на воденото наказателно производство, налице ли била взета мярка за неот-ение, тежестта на престъплението и отражението, което
образуваното и воденото наказателно, и досъдебно производство породило репресия
върху семейния и приятелския кръг на ищеца, сред колегите и в обществото, върху
психиката и физическото му здраве и др. Претендираното
от ищеца обезщетение в размер на 12000 лева било в разрез със съдебната
практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ, и на икономическия
стандарт в страната. Искът бил изключително завишен и неотговарящ на твърдените
вреди, и несъобразен с продължителността на наказателното производство. Следвало
да се има предвид, че в исковата молба не се сочели конкретните ограничения,
които бил претърпял ищецът във връзка с образуваното и воденото наказателно
производство срещу него, приключило с влязла в сила оправдателна присъда. В
случая, било видно от приложенията към исковата молба, която била депозирана от
ищеца, че не се съдържали доказателства да била взета мярка за неот-ение „Задържане под стража“. От материалите било
видно, че спрямо него била взета най-леката мярка за неот-ение
„Подписка“. Тоест повдигнатото обвинение не променило в значителна степен
обичайния му начин на живот. Тежестта на доказване била за ищеца и той следвало
да представи доказателства и за вида, и за размера на вредите, както и за
наличието на пряка причинна връзка между претендираните
неимуществени вреди и обвинението, по което бил оправдан от съда. Твърдял, че в
резултат от воденото срещу него наказателно производство, което приключило с
влязла в сила оправдателна присъда, за него настъпили увреждания в социален,
обществен и личен план, изразяващи се в нарушаване на спокойствието му,
накърняване на честта и достойнството му, авторитета и доброто му име,
влошаване на психично му здраве в резултат на претърпените емоционални и
психологически терзания, емоционален срив, притеснения и стрес. В тази насока
не бил ангажирал и представил доказателства, включително за наличието на пряка
причинна връзка между воденото срещу него наказателно производство и посочените
обстоятелства. Воденото срещу него досъдебното производство не било с
фактическа и правна сложност. Ако увреждането било причинено поради
изключителна вина на пострадалия, тоест неговото поведение било единственият
каузален фактор, съгласно ТР № 3-2005-ОСГК на ВКС, държавата не отговаряла. В
случая ищецът сам допринесъл за настъпването на вредите със своето процесуално
поведение - недобросъвестно създал предпоставки за повдигане и поддържане на
обвинението, по което бил оправдан, тъй като едва в съдебната фаза на процеса -
по нохд № 1081/16 г. на PC С. били установени нови
факти и обстоятелства. От друга страна не упражнил правата си, предоставени му
от закона, касаещи депозиране на искане за ускоряване на наказателното
производство по реда на чл. 368 - 369 НПК. В тази насока била и непротиворечивата
съдебна практика. В хода на досъдебното производство и на съдебното такова,
водени срещу ищеца, липсвали доказателства органите на П. да били осъществявали
действия извън правнорегламентираните в хода на
наказателното производство. В ЗОДОВ било уредено, че Държавата отговаряла за
виновно поведение на съответните длъжностни лица. За да било налице такова
действие или бездействие, било необходимо лицето с държавнически правомощия да било
издало акт противоречащ на закона или с действие или бездействие да го било
нарушило. Извършваните действия от страна на П. в хода на досъдебното и
съдебното производство, не били актове, противоречащи на закона и не
представлявали действия или бездействия, нарушаващи основните принципи на материалния
и процесуалния закон. От друга страна в настоящото производство по ЗОДОВ не можели
да се подлагат на инцидентна проверка действията на органите по наказателното
производство - те следвало да бъдат възприети само откъм формалната им страна
на стабилитет и последици. В този смисъл било ТР 3-2005 г. Съгласно
константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди
бил свързан с критерия за справедливост, като справедливостта не била
абстрактно понятие, а се извеждала от съвкупната преценка на конкретни факти и
обстоятелства. Паричното обезщетение за морални вреди следвало да съответства
на необходимото за преодоляването им. Тежестта на доказване била за ищеца и той
следвало да представи доказателства в подкрепа на фактическите си твърдения в
исковата молба, за вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка
причинна връзка между претендираните вреди и
досъдебното производство, което било образувано и водено срещу него, което
впоследствие приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Претърпените
вреди следвало да били в пряка причинна връзка с воденото и образуваното срещу
ищеца наказателно - досъдебно производство. П. не била материалноправно
легитимирана да отговаря за голяма част от претендираните
вреди /уронване на престижа, авторитета и доброто име в обществото на ищеца/,
тъй като те били резултат от съдебното минало на ищеца. ПРБ не била пасивно
легитимирана и по отношение на вредите от задържането му за 24 часа по ЗМВР,
тъй като това задържане било извършено от друг правен субект, различен от
ответника и не било санкционирано от ПРБ. Вредите от уволнението и прекратеното
трудово правоотношение с ищеца също не били в причинна връзка с уврежданията,
за които твърдял. От представеното копие на заповед за уволнение с №
07/26.09.11 г. било видно, че обвинението не било основание за издаването й, а
ищецът бил нарушил вътрешна заповед на работодателя, издадена много преди
образуването на наказателното производство. Втората заповед за прекратяване на
трудовото му правоотношение с № 04/27.02.2018 г., била издадена, когато вече
бил оправдан с влязла в сила присъда и поради това причинна връзка била
невъзможна, като този факт личал и от посочените в заповедта мотиви. В исковата
молба било направено искане за присъждане на разноски по настоящото дело, но в случая
била приложима хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. При условията на пълно и главно
доказване ищецът следвало да докаже търпените вреди, техния размер и връзката
им с повдигнатото обвинение, по което бил оправдан. Не били подкрепени с
доказателства твърденията му, че бил сринат психически, че бил ограничил
социалните си контакти. Независимо от обективната отговорност по ЗОДОВ, в негова
тежест било да докаже размера на търпените вреди, техния размер и връзката им с
повдигнатото му обвинение, по което бил оправдан. Не бил посочил доказателства
в подкрепа на твърденията си за негативни последици - унижения, страдания,
сриване на личното му достойнство, променено отношение на хората към него, и че
търпял вреди, които се изразявали в неблагоприятни отражения и в личен, и
служебен план, стрес, уронване на доброто му име в обществото, както и те да били
пряк резултат от процесното обвинение. Моли съда да
отхвърли, като недоказан по размер предявения от ищеца иск.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е
основал предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже по делото
твърдените в отговора му обстоятелства, защото на тях е основал възраженията си
срещу тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: постановление
от 02.09.2011 г.; заповед от 31.08.2011 г.; обвинителен акт от 20.09.2011 г.,
присъда по нохд № 196/2011 г. на ГРС; решение по внохд № 1016/2014 г. на СтОС;
постановление от 23.04.2015 г.; обвинителен акт от 24.06.2015 г.; определение
по нохд № 146/2015 г. на ГРС; протокол от 30.09.2015
г. по нохд № 1851/2015 г. на СтРС;
постановление от 05.11.2015 г.; обвинителен акт от 30.11.2015 г.; разпореждане
от 08.01.2016 г.; постановление от 18.03.2016 г.; обвинителен акт от 25.04.2016
г.; присъда по нохд № 1081/2016 г. на СтРС; решение по внохд №
1087/2017 г. на СтОС; протест от 06.02.2017 г.;
заповед № 7/26.09.2011 г.; допълнително споразумение от 27.07.2009 г.; длъжностна
характеристика; заповед № 04/27.02.2018 г.; предизвестие изх.№
ЧР-0191/27.02.2018 г.; копие от трудова книжка; решение по гр.д. № 1255/2008 г.
на СтРС и свидетелство за съдимост от 09.10.2019 г.
ДА
СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ н.о.х.д. № 1081 по описа за
ДОПУСКА
до разпит в качеството на свидетели по делото лицата П.Д.Т., З.А.Т. и С.К.К., които ищецът ще води за разпит най-късно в насроченото
за разглеждане на делото съдебно заседание, за установяване на обстоятелствата,
посочени в исковата му молба.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 15.01.2020
г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на
ответника с приложението към него, а допуснатите до разпит свидетели ще се
водят за разпит от ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Р.ИЯ: