Решение по дело №361/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 69
Дата: 15 април 2025 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20243000500361
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Варна, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500361 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 361/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано:
- по въззивна жалба на Р. Н. Д., подадена чрез адв. Е., против решение
№ 450/25.04.2024 г., постановено по гр.д. № 2113/2023 г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен, предявения от него срещу К. О.
К. иск за заплащане на сумата от 37 650 евро, представляваща предадена при
начална липса на основание, чрез заверяване банковата сметка на ответника
със следните суми, както следва: за 2018г. сумата от 11 950 евро, преведени 1./
на 02.11.2018г. сумата от 950 евро; 2./ на 20.11.2018г. сумата от 6 500 евро; 3./
на 20.11.2018г. сумата от 3 700 евро; 4./ на 27.11.2018г. сумата от 300 евро; 5./
на 06.12.2018г. сумата от 300 евро; 6./ на 17.12.2018г. сумата от 200 евро; за
2019 г. сумата от 12 820 евро, преведени 1./ на 02.02.2019г. сумата от 725 евро;
2./ на 10.02.2019г. сумата от 200 евро; 3./ на 02.03.2019г. сумата от 925 евро; 4./
на 06.03.2019г. сумата от 350 евро; 5./ на 02.04.2019г. сумата от 925 евро; 6./ на
03.05.2019г. сумата от 925 евро; 7./ на 02.06.2019г. сумата от 925 евро; 8./ на
06.06.2019г. сумата от 150 евро; 9./ на 11.06.2019г. сумата от 920 евро; 10./ на
02.07.2019г. сумата от 1 000 евро; 11./ на 05.07.2019г. сумата от 75 евро; 12./ на
03.08.2019г. сумата от 1 110 евро; 13./ на 07.09.2019г. сумата от 900 евро; 14./
на 04.10.2019г. сумата от 1 000 евро; 15./ на 06.11.2019г. сумата от 900 евро;
16./ на 05.12.2019г. сумата от 900 евро; за 2020г. сумата от 12 880 евро,
преведени 1./ на 04.02.2020г. сумата от 750 евро; 2./ на 03.03.2020г. сумата от
750 евро; 3./ на 04.04.2020г. сумата от 550 евро; 4./ на 05.05.2020г. сумата от
1
670 евро; 5./ на 07.05.2020г. сумата от 100 евро; 6./ на 05.06.2020г. сумата от
550 евро; 7./ на 02.07.2020г. сумата от 550 евро; 8./ на 20.08.2020г. сумата от 6
990 евро; 9./ на 02.09.2020г. сумата от 570 евро; 10./ на 19.10.2020г. сумата от
300 евро; 11./ на 02.10.2020г. сумата от 550 евро; 12./ на 03.11.2020г. сумата от
550 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба - 18.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и Р. Н. Д. е осъден да заплати на К. О. К. сумата от 3 000 лв.,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно -
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и
необосновано, като е молил за отмяната му, за уважаване на иска и
присъждане на сторените по делото разноски. Навел е следните оплаквания:
окръжният съд неправилно квалифицирал предявения иск, като такъв по чл.
55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, вместо по чл. 59 ЗЗД, като не съобразил наведените
твърдения в исковата молба и събраните по делото доказателства; съдът не
разгледал иска на основание чл. 59 ЗЗД и като евентуален, в каквато насока
бил заявен петитума в уточненията на исковата молба; не отчел също
признанието на ответницата за получаването на парите и обещанието й да му
ги върне, както и липсата доказано от нея основание за задържането им; съдът
достигнал до погрешен краен извод за неоснователност на иска, приемайки
неправилно, че отношенията между страните са били „като между съпрузи“,
тъй като страните не били в брачни отношения, не са живели в едно
домакинство, липсвала взаимност в отношенията им, комуникацията им се
свеждала до финансите, ищецът се грижил за общото дете плащайки
издръжка, „а ответницата го заблуждавала, че един ден като се прибере в
България ще живеят заедно „като семейство“ и в този случай нямало
изпълнение на нравствен дълг; съдът приел наличие на съществуваща семейна
връзка и общност между страните, без по делото да са били изложени
твърдения от ответницата в тази посока;
Въззиваемата К. О. К., чрез адв. Х., е подала писмен отговор на
въззивната жалба, с който е оспорила същата и по подробни съображения за
неоснователност на оплакванията и по такива за правилността на
обжалваното решение, е молила за потвърждаване на последното и за
присъждане на разноските.
-По въззивна жалба на Р. Н. Д., подадена чрез адв. Е., против решение
№ 1426 от 18.12.2024 г., с което е допълнено решение № 450/25.04.2024г. и е
отхвърлен, предявен в евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД на Р. Н. Д. срещу К. О.
К. за заплащане на сумата от 37 650 евро, с която ответникът се е обогатил за
сметка на обедняването на ищеца, предоставяйки му следните парични
средства, както следва: за 2018г. сумата от 11 950 евро, преведени 1./ на
02.11.2018г. сумата от 950 евро; 2./ на 20.11.2018г. сумата от 6 500 евро; 3./ на
20.11.2018г. сумата от 3 700 евро; 4./ на 27.11.2018г. сумата от 300 евро; 5./ на
06.12.2018г. сумата от 300 евро; 6./ на 17.12.2018г. сумата от 200 евро; за 2019
2
г. сумата от 12 820 евро, преведени 1./ на 02.02.2019г. сумата от 725 евро; 2./
на 10.02.2019г. сумата от 200 евро; 3./ на 02.03.2019г. сумата от 925 евро; 4./ на
06.03.2019г. сумата от 350 евро; 5./ на 02.04.2019г. сумата от 925 евро; 6./ на
03.05.2019г. сумата от 925 евро; 7./ на 02.06.2019г. сумата от 925 евро; 8./ на
06.06.2019г. сумата от 150 евро; 9./ на 11.06.2019г. сумата от 920 евро; 10./ на
02.07.2019г. сумата от 1 000 евро; 11./ на 05.07.2019г. сумата от 75 евро; 12./ на
03.08.2019г. сумата от 1 110 евро; 13./ на 07.09.2019г. сумата от 900 евро; 14./
на 04.10.2019г. сумата от 1 000 евро; 15./ на 06.11.2019г. сумата от 900 евро;
16./ на 05.12.2019г. сумата от 900 евро; за 2020г. сумата от 12 880 евро,
преведени 1./ на 04.02.2020г. сумата от 750 евро; 2./ на 03.03.2020г. сумата от
750 евро; 3./ на 04.04.2020г. сумата от 550 евро; 4./ на 05.05.2020г. сумата от
670 евро; 5./ на 07.05.2020г. сумата от 100 евро; 6./ на 05.06.2020г. сумата от
550 евро; 7./ на 02.07.2020г. сумата от 550 евро; 8./ на 20.08.2020г. сумата от 6
990 евро; 9./ на 02.09.2020г. сумата от 570 евро; 10./ на 19.10.2020г. сумата от
300 евро; 11./ на 02.10.2020г. сумата от 550 евро; 12./ на 03.11.2020г. сумата от
550 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 18.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно –
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и
необосновано, като по изложени съображения в тази връзка е молил за
отмяната му и за уважаване на иска с присъждане на сторените по делото
разноски.
К. О. К., чрез адв. Х., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с
който е оспорила същата и по съображения за неоснователността й и за
правилността на обжалваното решение е молила за потвърждаване на
последното и за присъждане на разноските за въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, възивникът чрез своя
процесуален представител е поддържал въззивните жалби, а ответницата –
отговорите, като процесуалният й представител е депозирал и писмено
становище. Страните са претендирали и присъждане на разноски.
Предявеният пред окръжния съд иск от Р. Н. Д. срещу К. О. К. е
осъдителен, за връщане на сумата от 37 650 евро, които ищецът дал на
ответницата чрез преводи по банковата й сметка в периода от м.ноември 2018
г. до октомври 2023 г. както следва: за 2018г. сумата от 11 950 евро, преведени
1./ на 02.11.2018г. сумата от 950 евро; 2./ на 20.11.2018г. сумата от 6 500 евро;
3./ на 20.11.2018г. сумата от 3 700 евро; 4./ на 27.11.2018г. сумата от 300 евро;
5./ на 06.12.2018г. сумата от 300 евро; 6./ на 17.12.2018г. сумата от 200 евро; за
2019 г. сумата от 12 820 евро, преведени 1./ на 02.02.2019г. сумата от 725 евро;
2./ на 10.02.2019г. сумата от 200 евро; 3./ на 02.03.2019г. сумата от 925 евро; 4./
на 06.03.2019г. сумата от 350 евро; 5./ на 02.04.2019г. сумата от 925 евро; 6./ на
03.05.2019г. сумата от 925 евро; 7./ на 02.06.2019г. сумата от 925 евро; 8./ на
06.06.2019г. сумата от 150 евро; 9./ на 11.06.2019г. сумата от 920 евро; 10./ на
02.07.2019г. сумата от 1 000 евро; 11./ на 05.07.2019г. сумата от 75 евро; 12./ на
03.08.2019г. сумата от 1 110 евро; 13./ на 07.09.2019г. сумата от 900 евро; 14./
3
на 04.10.2019г. сумата от 1 000 евро; 15./ на 06.11.2019г. сумата от 900 евро;
16./ на 05.12.2019г. сумата от 900 евро; за 2020г. сумата от 12 880 евро,
преведени 1./ на 04.02.2020г. сумата от 750 евро; 2./ на 03.03.2020г. сумата от
750 евро; 3./ на 04.04.2020г. сумата от 550 евро; 4./ на 05.05.2020г. сумата от
670 евро; 5./ на 07.05.2020г. сумата от 100 евро; 6./ на 05.06.2020г. сумата от
550 евро; 7./ на 02.07.2020г. сумата от 550 евро; 8./ на 20.08.2020г. сумата от 6
990 евро; 9./ на 02.09.2020г. сумата от 570 евро; 10./ на 19.10.2020г. сумата от
300 евро; 11./ на 02.10.2020г. сумата от 550 евро; 12./ на 03.11.2020г. сумата от
550 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба - 18.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът е
твърдял, че от 1999 г. започнали дружба с ответницата, а от следващата година
отношенията им станали сериозни, обичал я истински и гледал сериозно на
връзката им. В началото двамата не били обвързани финансово, всеки поемал
своите нужди, не живеели заедно, като за разлика от ответницата, която имала
висше образование и добра работа в България, ищецът нямал такова
образование и работел на непостоянна работа. Заради финансови затруднения,
през 2008 г. той заминал да работи в И., но връзката с ищцата била сериозна,
той бил спокоен, че ще бъдат заедно. Ищцата го посещавала няколко пъти, но
се връщала в България да работи. През * г. се родило и детето им В., което
ответницата отглеждала в България, като ищецът много ги обичал и бил готов
на всичко за тях. Работел в чужбина и изпращал пари за издръжката на детето
редовно и ако успеел да задели повече – изпращал и за ответницата, за да й
помага. През 2010 г. ищцата и детето били при него в И. за два месеца, а през
2013 година отишли заедно на почивка в Г.. Той също се прибирал в България
за кратко. Жената живеела с детето в апартамента на баща си, искала да
закупи жилище, заедно с ищеца го огледали и тя сама теглила кредит и го
купила през 2016 г. Ищецът работел в И. и изпращал пари за покриване на
разходи по кредита, за връщане на заеми и за издръжка на детето. Пратил на
ответницата пари и да закупи паркомясто, а от есента на 2018 г. освен за
покриване на кредита й изпратил пари за покупка на автомобил, за
обзавеждане на жилището, за издръжка на детето, като сумите били различни
по размер и според възможностите му. Стоял в чужбина, за да осигури бъдеще
на ответницата и детето си. През 2020 г. заради Ковид пандемията не можел да
изпраща достатъчно средства, зародили се проблеми помежду им, които се
задълбочили през 2021 г. и довели до разпадане на връзката им, като от
началото на 2022 г. пращал само пари за издръжка на детето. Сочил е, че
средствата давал с убеждението, че един ден с ответницата ще живеят заедно
като едно семейство, че вложенията, които правел са за общия им дом, че
подкрепял ответницата финансово, за да й осигури един нормален начин на
живот, а в крайна сметка, след като той изпитал финансови затруднения, това
не се случило. Претендирал е за връщане на дадените на ответницата, чрез
посочените парични преводи в периода от 02.11.2018г. до 03.11.2020г., общо
37 650 евро. При разговор ответницата обещала да му върне дадените й
средства. С уточняваща молба от 26.10.2023 г., ищецът е пояснил, че в
4
началото на взаимоотношенията им превеждал средствата, тъй като вярвал, че
те са били разходвани за общото благо на семейството. След прекратяване на
връзката им, той поискал обратно сумите, които й изпращал, а тя се съгласила
да му ги върне, като отношенията не били основани на заем.
Ответницата е признала твърденията за дългогодишна интимна връзка
с ищеца, от която имат родено дете, за прякото отглеждане на детето от нея в
България, за пребиваването на ищеца на работа в И. и подпомагането й със
средства за живот, включително и за получаване на конкретно претендираните
суми, като е оспорила иска и е молила за отхвърлянето му по наведено
възражение, че не дължи връщане на даденото, поради съзнателното
изпълнение от ищеца на свой нравствен дълг.
Така изложените от ищеца твърдения в исковата молба за
дългогодишна близка, интимна връзка с ответницата, за общо дете и планове
за съвместно установяване за живеене, за отглеждане на детето от майката в
България и местоработата му в чужбина с цел осигуряване на средства за
живот, както и за съзнателно и доброволно превеждане на ответницата на
парични средства, воден от разбирането, че след завръщането си ще живее със
семейството си в България, т.е. при очаквано, но неосъществено основание да
живее с ответницата и детето и формулираното искане за връщане на дадените
средства, поради прекратяване на взаимоотношенията им, което е и
единствената причина, която го мотивира да заяви претенцията си даденото да
не остане, а да бъде върнато, обосноват правна квалификация на претенцията
по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Ищецът не е длъжен да посочи основанието на иска
си, а и посоченото такова не обвързва съда, който има задължението сам да го
определи въз основа на изложените обстоятелства в исковата молба и
заявения петитум. В исковата молба няма различни от посочените твърдения и
няма такива, които да бъдат подведени под хипотезата на чл. 59 ЗЗД (общата
хипотеза на неоснователно обогатяване), който иск освен това е субсидиарен
и може да намери приложение (би бил допустим) единствено ако ищецът не
разполага с друг иск за защита. Затова, посочването от ищеца в исковата
молба на разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е невярна квалификация на иска (която не
обвързва съда). Освен това, в уточняващата молба, ищецът е поправил
дадената от него квалификация, като е посочил, че вярната такава би била по
чл. 55 ЗЗД - при начална липса на основание. Иск по чл. 59 ЗЗД няма предявен
по делото, тъй като няма изложени съответни му твърдения, различни от тези
по иска по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Затова и посочването в уточняващата молба,
че в евентуалност е налице иск по чл. 59 ЗЗД не води до друг извод, тъй като
липсва заявена такава претенция, а е налице само посочване (в евентуалност)
на различна правна квалификация на вече заявената претенция. В този
смисъл, настоящият състав на съда не споделя съображенията на друг състав
на апелативния съд, обективирани в определение № 512/20.08.2024 г. по
ч.гр.д. № 362/2024 г. по описа на ВАпС, които окръжният съд е съобразил,
след отмяна на определението му (№ 2560/25.06.2024 г.) за оставяне без
разглеждане на молбата по чл. 250 ГПК за допълване на постановеното по
5
делото решение № 450/25.04.2024 г. с произнасяне по евентуален иск по чл. 59
ЗЗД. Така, при горните съображения, постановеното решение № 1426 от
18.12.2024 г., с което е допълнено решение № 450/25.04.2024г. и е отхвърлен,
предявен в условията на евентуалност иск на Р. Н. Д. за осъждане на К. О. К.
да заплати сумата от 37 650 евро на основание чл. 59 ЗЗД, е недопустимо и
следва да бъде обезсилено.
По иска по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД:
Установената със събраните по делото доказателства фактическа
обстановка, по която спор между страните няма, е следната:
Страните са били в близка емоционална и интимна връзка в
продължение на повече от двадесет години (от около 2000 г. до 2021 г.) и имат
общо дете, родено през * г. През 2008 г. ищецът започнал работа в чужбина, а
ответницата останала в България, но поддържали връзката си от разстояние,
като се чували и общували непрекъснато и се събирали, когато им било
възможно – ответницата му гостувала в И., заедно ходили на почивка в Г. и
поне веднъж годишно ищецът се връщал и оставал в България при
ответницата, в дома на баща й (така и показанията на свидетелите З. Кр. -
майка на ответницата и Д. Х. – приятел на страните). Те имали съзнанието и
намерението да имат семейство и близките им ги възприемали като семейство.
През 2011 - 2012 г. двойката споделяла плановете си за второ дете (така св. Х.).
И двамата родители работели, като жената работела и отглеждала детето в
България, а мъжът – изпращал пари от чужбина. Сумите не постъпвали
равномерно, като ищецът пращал пари за издръжка на детето, за подпомагане
на ответницата в разходите при отглеждането му, вкл. за покупка на
автомобил, за покриване на разходи по личните й заеми и кредит за покупка
на жилище, за обзавеждане на жилището и др. Р. изпращал пари за К. и за В.,
за да може да живеят добре, да не са лишавани, като К. била „гледана“ жена и
малката не била лишавана от нищо. Р. пращал пари за К. и отделно за В., за
подаръци, за ремонти на апартамента, имал чувства, държал на семейството
си, разчитал, че като се върне ще живеят заедно. След като Р. си купил нова
кола в И., К. също искала кола и Р. я избрал и пратил пари за нея. Винаги,
когато имал възможност, Р. пращал пари за детето и жена си, а К. била
„поддържана жена“ (така св. Х.). Установено е с писмените доказателства и
ответницата е признала получаването на множество суми, пратени й от ищеца
в периода от м.ноември 2018 г. до октомври 2020 г. в общ размер от 37 650
евро (конкретно посочените по дати на преводи и по размер суми в исковата
молба). Установено е също така, че отделно от тези суми, в посочения период
ищецът е изпращал пари конкретно за издръжка на детето. Разривът между
страните е настъпил около 2021 г. и те окончателно се разделили. Установено е
също така, от твърденията на ищеца в исковата молба, които са и подкрепени
от показанията на двамата свидетели, че сумите са били давани доброволно и
съзнателно от мъжа, по негова преценка като грижа към майката на детето му
и за подпомагане финансово на същата в отглеждането на детето им и в
ежедневието й заради изградената дългогодишна връзка и очакването да
6
живеят заедно като семейство при завръщането му, като единствената
причина да претендира връщането на средствата е разривът в отношенията им
и прекратяване на връзката с ответницата.
Основанието представлява типичната правна цел на една сделка или
правно действие и следва да бъде разграничавано от намерението или мотива,
с който това действие е било извършено. Типичната правна цел на една
парична престация се основава или на очакване за получаване на насрещна
престация, в който случай би могло да се претендира връщане на даденото по
причина на неосъществено или отпаднало основание, или на липса на подобно
очакване, което обуславя или хипотеза на престиране при начална липса на
основание или хипотеза на даване с цел получателят на сумата да бъде
надарен.
Горепосоченото, че мотивите за даването на парите са били чисто
човешки, продиктувани от взаимни отношения от лично естество води до
извод, че превеждането на средствата в случая не е с типична правна цел и е
налице хипотезата на чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД – дадено при начална липса на
основание, при която подлежи на изследване възражението на ответницата по
чл. 55, ал.2 ЗЗД, че даването е сторено съзнателно и в изпълнение на морален
дълг.
Макар и да не са живели в едно домакинство, съвместно (тъй като
мъжът е работил в друга държава), отношенията между страните са били
близки, интимни, дългогодишни и изградени като фактически сложили се
съпружески отношения, с присъщите на семейството (в юридическия смисъл)
отношения между мъжа и жената, на грижа и подкрепа, взаимно уважение и
взаимопомощ, взаимна отговорност за благополучието на семейството, грижа
за детето, материална и морална подкрепа. В случая, израз на такова
отношение е и превеждането на средства за подпомагане издръжката на
домакинството (жената и детето) - включително финансова помощ на жената
при покупка на автомобил, за ремонт и обзавеждане, за покриване на разходи
по заеми и кредит и т.н. в продължителния период на отсъствието на мъжа от
семейството, като то е извършено съзнателно от ищеца. Налице е изпълнение
на нравствен дълг от ищеца, хипотеза - приложима на осн. чл.55, ал.2 ЗЗД.
Както е изяснено в Постановление №1 от 28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79, Пленум
на ВС, съзнателното изпълнение на нравствен дълг е основание за престиране,
поради което даденото не подлежи на връщане. В случая престацията е
извършена съзнателно от ищеца и в съгласие с изискванията на морала,
поради което и не е лишена от основание. Следователно, след като
извършилият престацията е съзнавал при изпълнението моралното си
задължение към семейството си, то даденото не следва да се присъжда
обратно, поради което предявеният иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, следва да бъде отхвърлен. До идентичен резултат и по подобни
съображения е достигнал окръжният съд в обжалваното решение, поради
което то следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3
7
и ал.4 ГПК, Р. Н. Д. следва да заплати на К. О. К. сторените от последната
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2 000 лв. за
уговарянето и заплащането на което по делото са представени доказателства.
Възражението по чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно и платеното от
ответницата адвокатско възнаграждение на адв. Х. не е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото и е съобразено с предмета на
делото, цената на иска (37 650 евро), обема и сложността на извършената
работа от адв. Х. (по подаване на отговори на двете въззивни жалби и писмено
становище по същество на делото, депозирано преди заседанието) и същото е
в близък до платения адвокатски хонорар от насрещната страна, заявила
възражението.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1426 от 18.12.2024 г., с което е допълнено
решение № 450/25.04.2024г. като е отхвърлен, предявен в евентуалност иск по
чл. 59 ЗЗД на Р. Н. Д. срещу К. О. К. за заплащане на сумата от 37 650 евро, с
която ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца,
предоставяйки му следните парични средства, както следва: за 2018г. сумата
от 11 950 евро, преведени 1./ на 02.11.2018г. сумата от 950 евро; 2./ на
20.11.2018г. сумата от 6 500 евро; 3./ на 20.11.2018г. сумата от 3 700 евро; 4./
на 27.11.2018г. сумата от 300 евро; 5./ на 06.12.2018г. сумата от 300 евро; 6./ на
17.12.2018г. сумата от 200 евро; за 2019 г. сумата от 12 820 евро, преведени 1./
на 02.02.2019г. сумата от 725 евро; 2./ на 10.02.2019г. сумата от 200 евро; 3./ на
02.03.2019г. сумата от 925 евро; 4./ на 06.03.2019г. сумата от 350 евро; 5./ на
02.04.2019г. сумата от 925 евро; 6./ на 03.05.2019г. сумата от 925 евро; 7./ на
02.06.2019г. сумата от 925 евро; 8./ на 06.06.2019г. сумата от 150 евро; 9./ на
11.06.2019г. сумата от 920 евро; 10./ на 02.07.2019г. сумата от 1 000 евро; 11./
на 05.07.2019г. сумата от 75 евро; 12./ на 03.08.2019г. сумата от 1 110 евро; 13./
на 07.09.2019г. сумата от 900 евро; 14./ на 04.10.2019г. сумата от 1 000 евро;
15./ на 06.11.2019г. сумата от 900 евро; 16./ на 05.12.2019г. сумата от 900 евро;
за 2020г. сумата от 12 880 евро, преведени 1./ на 04.02.2020г. сумата от 750
евро; 2./ на 03.03.2020г. сумата от 750 евро; 3./ на 04.04.2020г. сумата от 550
евро; 4./ на 05.05.2020г. сумата от 670 евро; 5./ на 07.05.2020г. сумата от 100
евро; 6./ на 05.06.2020г. сумата от 550 евро; 7./ на 02.07.2020г. сумата от 550
евро; 8./ на 20.08.2020г. сумата от 6 990 евро; 9./ на 02.09.2020г. сумата от 570
евро; 10./ на 19.10.2020г. сумата от 300 евро; 11./ на 02.10.2020г. сумата от 550
евро; 12./ на 03.11.2020г. сумата от 550 евро, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 18.10.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 450/25.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 2113/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. Н. Д. с ЕГН ********** да заплати на К. О. К. с ЕГН
8
********** сумата от 2 000 лв., представляваща сторените от ищцата
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването на препис от него на страните, при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9