№ 119
гр. Варна, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Уляна К. Савакова
Членове:Станчо Р. С.
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Николета Н. Николова
в присъствието на прокурора В. М. Р.
като разгледа докладваното от Уляна К. Савакова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20223100600216 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е присъда № 260033/11.02.2021г. по НОХД №
1473/20 г. на Районен съд гр. Варна, първи състав, с която подсъдимият Р. Р. ХР. е осъден
по чл.129 ал.1 вр. чл.54 от НК с наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1
година, изпълнението на което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3
години. С присъдата е ангажирана и гражданската му отговорност, като на осн. чл.45 от ЗЗД
е осъден да заплати на гражданския ищец А.Р. сумата от 5 000 лева за причинени
неимуществени вреди, както и сумата от 714,31 лева за причинени имуществени вреди, като
исковете са били отхвърлени до пълния им размер като неоснователни и недоказани.
За да вземе това решение, в съответствие с първоначално повдигнатото обвинение,
първоинстанционният съд е приел, че на 05.09.2016г. в гр. Варна, подсъдимият умишлено /
при евентуален умисъл/ причинил на АНГ. М. Р. средни телесни повреди.
Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Р.Г. от АК – София с
молба за отмяна на първоинстанционната присъда поради нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Производството се разглежда за втори път от въззивния съд след отмяна по реда на
възобновяването и провеждане на допълнително съдебно следствие от въззивния съд.
Въззивникът редовно призован в съдебно заседание се явява лично и в последната
си дума моли да бъде оправдан. Защитникът му в пледоарията си по същество счита, че не е
налична причинно – следствена връзка между действията на подзащитния му и причинения
престъпен резултат и поради липса на вина у последния следва да бъде оправдан,или да бъде
приложен състав на по-леко наказауемо престъпление по чл.133 от НК ,което да се прекрати
поради изтекла давност .
1
Пострадалия А.Р., конституиран като частен обвинител и граждански ищец, чрез
повереника си адв. Й.Й. от АК – Варна моли за потвърждаване изцяло на
първоинстанционния съдебен акт.
Представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли
потвърждаването на първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.
Окръжният съд намира, че жалбата е неоснователна.
По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички
налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за
тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина и е установил фактите по делото
.
Наред със събраните от първата инстанция доказателства, въззивния съд е провел и
допълнителни разпити на жалбоподателя – осъден подсъдим , пострадалия – частен
обвинител и гр.ищец и свид.Д.А.-воден от подс.,свид.Ив.С. – полицай- провел
предварителна проверка по случая както и е назначил съдебно- криминалистическа
експертиза и техническо изследване на пиротехнически изделия – с в.л. И.М..
От фактическа страна съставът намери за установено следното :
Подсъдимият жалб. Р. Р. ХР. и неговите родители се изявявали като артисти в
заведения в к.к."3латни пясъци". Поради това няколко години подред прекарвали летния
период в наето бунгало в почивна база „Баба Елено", стопанисвана от ПГ АТ „Цанко
Церковски"-гр.Павликени, находяща се в гр.Варна, местност „Ален мак", к.к."3латни
пясъци". На 01.07.2016г. майката на подсъдимия-Дора Иванова Х.а сключила договор за
наем с посочената професионална гимназия, по силата на който й било предоставено за
временно и възмездно ползване бунгало №7 в посочената почивна база, за времето от
01.07.2016г. до 31.08.2016г/ приложен в ДП/. Подсъдимият се настанил в наетото бунгало,
заедно с родителите си. След края на м.август 2016г. майката и бащата на подсъдимия си
тръгнали, но той останал и след тази дата.Работел предимно вечер на КК“Зл.Пясъци“ и се
занимавал като правел пиротехнически атракции в различни заведения.Много добре
познавал правилата за безопасна работа с пиротехнически изделия ,а същите закупувал от
магазините в страната .Отделно от това наред с нощните си занимания ,при отиване в
магазина ,срещал скитащи кучета ,поради което и носел в себе си „пиратки“ създаващи гръм
и дим за да се предпази при евентуални нападения.
В близост до почивната база,където бил подс., на ул."Федот Попов" 8-9 в
местност„Ален мак", КК."3латни пясъци" се намирала вила, притежавана от семейството на
пострадалия Р..
На 05.09.2016г. пострадалият се намирал във вилата, заедно със съпругата си - св.Мая
Р.а, синът им –тогава на 10 години и неговата тъща. Около обяд св.Р. решил да изгори
насъбрали се в имота листа и съчки и запалил огън. Същевременно майката на съпругата
му/тъща / се занимавала с барбекю, което поради денивелацията на имота се намирало на
ниво около 1 метър под мястото, на което бил запален огънят и се намирал постр.Рашушев.
От запалените листа се разнесъл пушек, който обезпокоил подсъдимия в неговото бунгало.
Х. се приближил до оградата и поискал от пострадалия да изгаси огъня.
Свид. Р. не намерил за необходимо да се съобрази, тъй като се намирал в собствения си
имот и между двамата възникнали пререкания по този повод,като постр. отговорил на подс.,
че ако нещо му пречи – да се обърне към съответните органи. Синът на пострадалия-
десетгодишен към този момент, се притеснил от тона на подсъдимия и се прибрал в
2
сградата. Св.Р.а го последвала, като казала на съпруга си да не се занимава с този човек.
Майката на свидетелката също се разтревожила и предложила на пострадалия да изгасят
огъня и да се приберат, но свид.Р. решил да остави отпадъците да доизгорят.
Междувременно подсъдимият Х. се отдалечил,отишъл до бунгалото си ,събудил
свид.Д.А. ,който пристигнал предната вечер от София,като след 3-4 часа сутринта се
прибрали от дискотека и заспали.Подс.обяснил бързо ,че един човек запалил шума и взел
три пиратки в джоба на панталоните си , прескочил оградата на бунгалата и след това се
върнал до оградата на имота, запалил пиротехническо изделие, известно като„пиратка" и го
хвърлил в непосредствена близост до краката на свид.Р. –постр. и съответно- в
непосредствена близост до главата на тъщата на последния, намираща се на по-ниско ниво
на имота. За да не се взриви пиратката и да нарани него или майката на съпругата му,
пострадалият бързо я взел в дясната си ръка, с намерение да я хвърли встрани. В момента, в
който той изнасял ръката си , при преминаването й в близост до дясното ухо, изделието
избухнало. В резултат от действието на ударната вълна и на вторичните проектили от
обвивката на пиратката св.Р. получил многофрагментно счупване на последната фаланга на
първи пръст на дясната ръка, разкъсно-контузна рана в същата област, разкъсване на
сухожилието на разгъвния мускул на първи пръст на дясната ръка, разкъсно-контузна рана
на втори пръст на дясната ръка в областта на върха на пръста, разкъсно-контузна рана и
счупване в областта на върха на последната фаланга на трети пръст на дясната ръка,
разкъсване на дясната тъпанчева мембрана, ожулване в областта на дясното ухо, ожулване в
областта на четвърти пръст на дясната ръка. Свидетелят Р. изпитал силна болка и установил,
че ръката му кърви обилно. Съпругата му, която чула гърмежа и виковете на пострадалия,
излязла от вилата и опитала да му помогне, като увила ръката му с кърпа. След това двамата
се обърнали към съседка, разполагаща с автомобил, която незабавно ги транспортирала до
болнично
заведение и пострадалият бил приет за неотложна операция.
Веднага след хвърляне на пиратката подс.се върнал бягайки по обратния път ,запалил
още две пиратки и ги хвърлил предизвиквайки дим и гръм , и бързо се отдалечил,а също и
напуснал веднага бунгалата .
Свид.Д.А., /разпитан за първи път пред настоящата инстанция и който не е бил
възприет от никой от разпитаните свидетели в продължение на пет години/ , бил на няколко
метра по-назад от подс.и видял хвърлянето на пиратката към краката на постр.Р., но не
възприел наличието на друго лице в близост до пострадалия.Възприел разстоянието между
подс. и пострадалия като 5-6 метра като постр. се намирал на ниско при денивелация на
терена ,възприел как пострадалия хванал пиратката и се опитал да я хвърли към оградата ,но
тя гръмнала.Пострадалия се затичал към къщата ,а подс. и свид. избягали като подс.
произвел още два гърмежа с пиратки, като се страхували постр. да не излезе с каквото и да
било оръжие.
Двамата подс. и свид.Александров незабавно напуснали почивната база, без да
съберат багажа си, като вещите на подс. били прибрани впоследствие от негови познати.
При отдалечаването си от района подсъдимият срещнал св.В.А., когото помолил да не
споменава, че го е видял там. След инцидента подс.Х. и родителите му преустановили
посещенията на почивната база,а подс. Х. бил издирван включително и с ОДИ в
продължение на две- три години.
Поради спешното състояние на постр. Р. той бил откаран в болнично заведение,а
3
оттам били уведомени и органите на МВР .Последвали множество хирургични интервенции
по отношение на свид.Р. ,като в продължение на една година същия не бил на работа ,за да
преодолее последиците от гръмналата в ръката му пиратка.
За да приеме описаната фактическа обстановка като безспорно и категорично
доказана първоинстанционния съд правилно е кредитирал обясненията на подсъдимия –
частично, изцяло свидетелските показания, както и заключенията на вещите лица от съдебно
медицинските експертизи .
Дал е отговор на въпроса защо счита част от обясненията на подсъдимия за
недостоверни в контекста на нормалната житейска логика. Съпоставил е показанията на
пострадалия Р. с останалите гласни доказателства, както и със заключенията по назначените
СМЕ и е дал убедителен отговор защо ги кредитира изцяло и защо извежда изводи за
фактическата обстановка, а от там и правните си изводи. По този начин ВРС е стигнал до
единствения възможен извод за виновността на подсъдимия в престъплението в което е
обвинен.
Изложената фактическа обстановка настоящата инстанция приема за установена
въз основа на събраните доказателства:
- отчасти от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание и пред
въззивния съд.В голяма степен същите са средство за защита,тъй като от една страна в ДП
той не е давал такива и се е укривал ,а в съдебното производство пред първата инстанция е
дал подробни свои оценъчни обяснения ,след изслушване на всички доказателства по
делото с цел оборване на събрани вече доказателства и тълкуване на извършеното в своя
полза .Такива са и обясненията на същия пред настоящата инстанция /л.39 ВНОХД /,които
относно разстоянието с пострадалия и наличието на възрастната тъща на постр. си
противоречат с тези от първата инстанция.
- от показанията на свидетелите АНГ. М. Р., Мая Николаева Р.а, Христо
Константинов Д. и В. Н. Анг., а също и от заключенията на назначените съдебно-
медицински експертизи, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства по делото.
С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са показанията
на пострадалия А.Р., който непосредствено е възприел действията на подсъдимия. Неговите
показания следва да бъдат кредитирани, тъй като са последователни, безпротиворечиви и
логични. Макар и пострадал от престъплението св.Р. да е заинтересуван от изхода на делото,
не са налице основания за съмнение в достоверността на дадените от него показания и като
важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради
евентуалната му заинтересованост като претърпял вреди от престъплението. Обективността
на същите и добросъвестността им съдът преценява след съпоставка с всички други преки
и косвени годни доказателства .В случая както в ДП , така и пред първата инстанция ,а и
4
пред настоящия състав на въззивния съд пострадалият е изложил последователно,отговорно
и в съответствие с другите факти ,заявеното относно самоличността на извършителя и
обстоятелствата, при които е извършено деянието. В хода на досъдебното производство и
при процесуално-следствено действие разпознаване постр.Р./л.50/ категорично е посочил
подсъдимия като извършител на деянието. Твърденията на пострадалия се подкрепят
частично от показанията на свидетелите Р.а, Д. и А.-доколкото същите сочат определени
факти ,кореспондират на заявеното от свид. Р., а и помежду си.
Пред въззивния съд са представени и документи от личния лекар на тъщата на
постр. и майка на свид.Р.а ,от които се установява ,че същата с оглед здравословното си
състояние не е възможно да бъде разпитана пред съд ,което би застрашило живота и
здравето й ,за което и съдът е постановил надлежно определение .Посочените медицински
документи са в подкрепа на тезата на постр. Р..
Отделно от това в протокола за оглед в/ л.68 от ДП и фотоалбум л.71 и сл./постр.
подробно е показал мястото си на площадката до къщата ,като от същото ясно се вижда
денивелацията ,както и че ако там ,в по- ниската част зад постр. би могъл да стои човек ,той
не би могъл да бъде забелязан от подс.
В обясненията си и пред въззивния съд подсъдимият признава, че на процесната
дата действително се е намирал на посоченото в обвинителния акт място, както и че след
известни пререкания с пострадалия е хвърлил в двора му запалена пиратка. Твърди обаче, че
не е хвърлил изделието в близост до свидетеля, а на около три метра от него, с намерение да
го стресне, тъй като той се преструвал, че не го чува. Заявява, че пострадалият е взел
пиратката с намерение да я хвърли към него, както и че възрастната жена не е била там, а
вече е била влязла в къщата.
В случая съдът приема за достоверни твърденията на пострадалия, че пиратката е
била хвърлена в непосредствена близост до краката му и в близост до главата на неговата
тъща, което го е мотивирало да предприеме незабавни действия по отстраняването на
пиротехническото изделие. Показанията на Р. се подкрепят от тези на останалите разпитани
свидетели, като кореспондират напълно и на данните от заключението на съдебно-
медицинската експертиза и новоназначената от въззивния съд съдебно- криминалистическа
експертиза ,както и от извършения оглед , което налага извода за тяхната цялостна
достоверност.
Нелогично е твърдението на подс.- пострадалият да е преодолял разстояние от
няколко метра /твърди три метра/ и да е взел запалена пиратка в ръка, само за да я хвърли по
посока на подсъдимия/ намиращ се на високо/,още повече, че избухването в ръката му става
за части от секундата съгласно изводите на съдебно криминалистическата експетиза ,
възложена от въззивния съд.
Общоизвестно е,а и тези изводи са на съответната експертиза , че тези
пиротехнически изделия избухват много кратко време след запалването си и пострадалият,
като човек с нормална психика и достатъчно образован , е съзнавал, че времето, необходимо
му да се доближи до изделието, увеличава вероятността от избухването му в близост до него
5
и или неговата близка.През съда същия ясно заявява ,че ако се налага –отново би направил
същото за да предотврати каквото и да е увреждане на възрастния човек в близост до него.
Отделно от това настоящия състав на съда обсъди и назначената съдебно
криминалистична експертиза на в.л. М. пред въззивния съд .
От същата се установява ,че от една страна въздействието на пиратката върху
пострадалия е от пряк контакт с взривното вещество,каквото е и заключението на СМЕ .От
експертизата се установява още ,че в условията за безопасност е забранено пиратките да се
използват в близост до хора и огън ,като минималното изискване за безопасност е 15 м./л.59
ВНОХД и л.78 от становището на в.л. в с.з./Съдът изцяло кредитира посочената експертиза
като компетентнто дадена ,още повече ,че същата е в единство с констатираното от СМЕ
,показанията на пострадалия и проведения от вещото лице експеримент с два различни вида
пиратки/пиротехнически изделия/
Поради това и достоверната е позицията на пострадалия,категорично заявена от
първите следствени действия пред първата инстанция и пред настоящата въззивна
инстанция ,и че пиратката е била хвърлена в краката му и той я е възприел като опасност за
себе си и за своята тъща, което го е накарало да се опита да отстрани незабавно изделието.
Изложеното не представлява предположение, а извод, основан на това, което обикновено
става,обичайна реакция на зрял човек ,който предпазва себе си и по- възрастния човек
,намиращ се в непосредствена близост зад него .
Предвид изложеното и при липсата на доказателства,други безспорни доказателства
, подкрепящи твърденията на подсъдимия, съдът приема за установено по несъмнен начин,
че последният е хвърлил запалена пиратка в непосредствена близост до пострадалия, а не на
разстояние от него.
При анализа на достоверността на събраните гласни доказателства съдът се
основава не само на тяхната последователност и логичност, както и на наличието или
липсата на данни за предубеденост или заинтересуваност, но и на съответствието им със
събраните напълно обективни и достоверни доказателства по делото. В настоящия случай
това са заключенията на назначените съдебномедицински експертизи, приложеното
медицинско удостоверение и други медицински документи, данните от които, както беше
посочено, кореспондират на твърденията на пострадалия и подкрепят извода за тяхната
достоверност.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза се установяват и вида и характера на причинените на
пострадалия увреждания, както и че същите могат да бъдат получени по начин, посочен в
неговите показания. Вещото лице изтъква, че многофрагментното счупване на последната
фаланга на първи пръст на дясната ръка, разкъсно-контузна рана в същата област с
разкъсване на сухожилието на разгъвния мускул на първи пръст на дясната ръка са довели
до трайно затруднение във функцията на десния горен крайник за период не по-малък от 2-
6
2,5 месеца. Разкъсването на дясната тъпанчева мембрана е довело до неврит (възпаление) на
слуховия нерв с нервносензорна загуба на слуха, обусловило трайно затруднение на слуха на
дясното ухо за период, надхвърлящ един месец. От заключението се установява, че са били
проведени различни оперативни интервенции на пострадалия по повод травматичните
увреждания на първите три пръста на дясната ръка-отстраняване на некротични меки
тъкани, ампутация на част от последните фаланги и са оформени дефекти на пулпите.
Мекотъканната травма на 1, 2 и 3 пръсти на дясната ръка и причинените дефекти на същите,
довели до ампутация на последните фаланги, са обусловили нарушаване на тактилната
(опознавателна) функция на крайника определят според вещото лице наличие на постоянно
общо разстройство на здравето, неопасно за живота. Травматичната ампутация на крайните
фаланги на пръстите са обусловили и трайно затруднение в движенията на десния горен
крайник за период от повече от 1,5—2 месеца. Останалите констатирани травматични
увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдът не
констатира наличие на основания за съмнение в обосноваността и правилността на
заключението и изцяло кредитира съдържащата се в него информация.
В хода на съдебното производство е назначена съдебномедицинска експертиза с
вещи лица- съдебен лекар и специалист УНГ, от заключението на която се установява, че
към момента на изготвянето й е налице пълно възстановяване на руптурата на дясната
тъпанчева мембрана и възстановяване слуха на дясното ухо. Вещите лица са посочили и кои
от направените от пострадалия разходи са били необходими за лечението на процесните
увреждания.
Всички безспорни доказателства подкрепят тезата на постр.Р.,а обстоятелството ,че
свид.Александров ,разпитан пред въззивния съд, сочи други обстоятелства ,близки до
позицията на подс. и същите не намират опора в обсъжданите доказателствени източници и
най- вече в новоназначената съдебно криминалистична експертиза ,в съд. мед. експертизи,в
огледа и в показанията на постр.
И това е така ,защото от мястото ,където се е намирал свид. ,не би могъл в цялост
да види нито пострадалия, нито възрастен човек ,стоящ в ниското зад него и запаления огън.
Предвид всичко изложено съдът приема за безспорно установено, че на описаните в
обвинителния акт дата и място подсъдимият е хвърлил запалена пиратка в непосредствена
близост до пострадалия Р., при избухването на която са настъпили констатираните в
заключението на СМЕ увреждания.
Поради изложеното и правната квалификация на извършеното по чл.129 ал.2 от НК
е правилна.
Въззивният състав не намира основания да се съгласи с доводите за липса на
причинна връзка между деянието и настъпилия резултат, наведени от защитника, който
изтъква, че процесните увреждания не биха настъпили, ако пострадалият не е взел в ръка
пиротехническото изделие.
Съдебната практика еднозначно приема, че причинна връзка между дадено деяние
7
и настъпилия престъпен резултат съществува, щом като деянието е било едно от
необходимите условия за настъпването на резултата, т.е. щом като деянието е обективна
предпоставка, без която резултатът не би настъпил по такъв начин, в този вид, на
конкретното място, време и т.н.
В посочената насока е Решение № 102 от 25.V.1995 г. по н. д. № 649/94 г., I н. о., в
което се подчертава, че: „Причинната връзка между дадено общественоопасно деяние и
престъпния резултат е обективен факт, който съществува вън и независимо от човешкото
съзнание. Наказателното право излиза от по-широко понятие за „причината“, като включва
в нея и факторите, които са само „условие“ за настъпване на резултата. Причинна връзка
съществува, щом като деянието е било едно от необходимите условия (conditio sine qua non)
за настъпване на общественоопасния резултат“. В цитираното решение ВС указва, че за да
се прецени налице ли е причинна връзка между дадено действие и настъпилия престъпен
резултат, трябва да се отговори на въпроса - щеше ли да настъпи резултатът, ако деецът не
беше извършил това действие. Изложеното становище се споделя и в правната доктрина-
според проф.Ненов човешкото деяние, само за себе си, не може да предизвика тези
последици, ако неговото действие не се съчетае с действието на други фактори, при
определени условия на времето и мястото. Причинна връзка между дадено деяние и
определен престъпен резултат съществува, щом като деянието е такава обективна
предпоставка, без която, съобразно с характера на развиващия се процес, престъпният
резултат не би настъпил. Такава връзка съществува, щом като деянието е елемент на
каузалния комплекс, който предизвиква резултата.
В случая е безспорно, че уврежданията на пострадалия не биха настъпили, ако
подсъдимият не беше хвърлил запалена пиратка в двора на Р.. При това положение между
поведението на подсъдимия и настъпилите увреждания несъмнено съществува причинна
връзка.
Не е налице прекъсване на тази причина връзка поради действието, извършено от
пострадалия. За прекъсване на установения от едно деяние причинен ред, водещ до даден
престъпен резултат, може да се говори само тогава, когато има привнасяне към деянието на
една нова самостоятелна по произход дейност, която се насочва към осъществяване на
резултата, без да е в никакво отношение към първоначалната дейност .
Доколкото без деянието на подсъдимия престъпният резултат не би настъпил, като
привнесените действия на пострадалия не са самостоятелна проява, а са резултат от тези на
извършителя, се формира единствено възможния извод за наличието на пряка причинна
връзка между действията на Х. и настъпилите увреждания на св.Р.. В тази връзка съдът
намира за необходимо да посочи, че е без особено значение дали подсъдимият е хвърлил
пиратката в краката на пострадалия или на близко разстояние от него, доколкото е
безспорно, че именно с тези си действия същият е предизвикал настъпването на
общественоопасните последици.
Съдът намира за необходимо да отбележи и че в случая липсват основания да се
приеме, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Съпричиняването
8
представлява принос на пострадалия към настъпването на общественоопасните последици
чрез негово конкретно поведение. Това поведение обаче трябва да е виновно -т.е.- да се
изразява в нарушаване на нормативно правило. В практиката се приема и че приносът на
пострадалия може да се изразява в поемането на необоснован риск или пък неговото
игнориране, както и в нарушение на общоприети опитни правила за поведение. Макар и
пострадалият да е нарушил подобно общоприето правило за поведение, като е взел в ръка
запалена пиратка, това действие не е било самоцелно, нито представлява поемане на
необоснован риск.
Напротив, пострадалият е поел риск поради необходимостта да предотврати
избухването на пиротехническото изделие в непосредствена близост до него и до главата на
възрастната му роднина, като с действието си същият е целял да отдалечи изделието преди
избухването му. Доколкото поведението на пострадалия е обусловено изцяло от деянието на
подсъдимия, като рискът, поет от Р. не е необоснован, а е бил необходим предвид
конкретната ситуация, съдът приема не само, че е налице пряка причинна връзка между
деянието на Х. и настъпилия престъпен резултат, но и че липсва съпричиняване на този
резултат от страна на пострадалото лице. Изцяло неоснователни са доводите от страна на
защитата, че пострадалият е допринесъл виновно за настъпването на уврежданията, тъй като
е взел в ръка пиратката, вместо да я ритне, с каквото действие защитникът счита, че би била
предотвратена създадената опасност. Във връзка с института на неизбежната отбрана
съдебната практика приема, че застрашеният от увреждане не е задължен да се откаже от
активна защита и да се спасява чрез бягство, помощ от трети лица, да търси други средства
за защита и пр. Съдът намира изложеното становище за относимо и в настоящия случай.
Поведението на пострадалия е предизвикано от извършването на процесното
деяние от подсъдимия, като Р. е предприел такива действия, каквито в този момент е счел за
необходими за отклоняването на възникналата опасност. Избраното от него поведение не
търпи укор, тъй като същият не е бил длъжен да рита изделието, да се спасява с бягство и
т.н., а е реагирал естествено по начин, преценен като удачен в създалата се ситуация. Следва
да се отбележи и че не само осъдителната, но и оправдателната присъда не може да почива
на предположения. От значение са само обективно настъпилите обстоятелства, но не и
хипотетичната възможност за ненастъпване на вреди, ако пострадалият е избрал различно
поведение.
Неоснователни са и възраженията от страна на защитата за липса на умисъл за
извършване на деянието, тъй като подсъдимият не е могъл да предполага, че пострадалият
ще вземе изделието в ръка. Според разпоредбата на чл.11, ал.2 от НК деянието е умишлено,
когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал (пряк умисъл) или допускал (евентуален умисъл)
настъпването на тези последици. Общественоопасните последици се допускат, когато
деецът се съгласява с настъпването им. При евентуален умисъл деецът макар и да не цели
причиняването на последиците от престъплението, все пак ги очаква като възможен
резултат от своето поведение. Евентуален умисъл е налице, когато извършителят съзнава
9
възможното настъпване на общественоопасните последици, но се отнася безразлично към
тях. Съдебната практика последователно посочва, че евентуален умисъл е налице, когато
общественоопасните последици са възможен, но не и неизбежен резултат от деянието.
(Решение №113/97г. на ВКС по н.д.№65/97г., 5-членен състав).
За умисъла при телесните повреди често е характерна една неопределеност
(алтернативност) на представите на дееца. Той предвижда най-общо обществената опасност
на два или повече възможни резултата и иска или допуска настъпването на който и да е от
тях (Решение №32/91г. по н.д.№868/90г., I н.о.). В Решение №397/11г. на ВКС по н.д.
№2022/11г., II н.о. се подчертава, че по начало при телесните увреждания умисълът се
характеризира с неконкретизирано съдържание поради сложността на биологичните и
физиологичните процеси, протичащи в човешкото тяло, но това не изключва
познаваемостта и дефинирането на субективната страна на престъпленията съобразно чл.11
от НК. В цитираното решение се приема, че подсъдимите са действали виновно, тъй като не
са били лишени от ментален капацитет и социален опит и не са били под влияние на други
фактори, осуетяващи възможността да постигнат съзнателни представи за
общественоопасните последици от поведението им. Сочи се, че житейската практика на
подсъдимите, на фона на ненакърнената им вменяемост, прави неоснователно
възражението, че те не са могли да предвидят общественоопасните последици от деянието.
Предвид възприетата фактическа обстановка и при съобразяване на установената
трайна съдебна практика по изложените въпроси, съдът намира, че в разглеждания случай
подсъдимият е действал с евентуален умисъл. Общоизвестно е, че запалените
пиротехнически изделия, каквото е и т.нар. пиратка, пораждат опасност от причиняване на
телесни увреждания при взривяване в близост до дадено лице. Като човек с нормална
психика, който при това е добре запознат с пиротехническите изделия във връзка с работата
си, подсъдимият несъмнено е имал формирани в съзнанието си представи за възможното
причиняване на увреждания на пострадалия при хвърляне в близост до него на запалена
пиратка. Действително, същият не е имал конкретна представа нито за по-нататъшното
развитие на ситуацията, нито за вида и характера на конкретните увреждания, които биха
могли да настъпят. Според установената и коментирана по-горе съдебна практика обаче това
по никакъв начин не изключва евентуалния умисъл за извършване на деянието. След като е
съзнавал потенциалната опасност за пострадалия, която създава, като хвърля запалено
пиротехническо изделие в близост до него, но се е отнесъл безразлично към възможността
да му причини телесно увреждане и е поставил началото на причинен процес, довел до
настъпването на вредите, подсъдимият несъмнено е действал с евентуален умисъл.
По другите възражения на защитата :
Във въззивната жалба е посочено, че и в диспозитива на обвинителния акт и в
диспозитива на присъдата на ВРС не е посочено, че уврежданията на пострадалия Р. са в
резултат на хващане на горяща „пиратка“с ръка от него с ясното съзнание, че е възможно тя
да избухне и да го нарани. Този факт според защитата води до нарушаване на правото на
защита на Х. не би могло да бъде санирано от обстоятелствената част на обвинителния акт
или мотивите към присъдата.
Подобно виждане според въззивния съдебен състав е в противоречие със закона,
10
както и със задължителните за съдилищата указания по ТР 2/2002г. на ОСНК на ВКС на РБ
– т.4.1 и т.4.2 от същото в които лимитативно са изброени фактите, които следва да бъдат
посочени в постановлението за привличане в качеството на обвиняем и в заключителната
част обвинителния акт и описание на действията пострадалия, които според защитата следва
да се посочат не са сред тях. Доколкото подсъдимия Х. се е защитавал срещу фактите
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, възприети в мотивите на ВРС без
съществени отклонения, ВОС не констатира допуснати процесуални нарушения от
категорията на твърдените от защитата. Тук следва да се отбележи, че възражение за
допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения могат да се правят
единствено по време на разпоредителното заседание и е недопустимо да се навеждат пред
въззивната инстанция – чл.248 ал.3 от НПК.
В допълнението към въззивната жалба защитата счита, че първоинстанционния съд
си е служил с предположения по отношение на въпроса къде е паднала пиратката хвърлена
от подзащитния му – дали в краката на пострадалия или на разстояние от няколко метра по
твърденията на подзащитния му в контекста на съжденията на съда за скоростта на
избухване на пиротехническото изделие.
ВОС не счита, че изложените мотиви от ВРС представляват предположения
доколкото обстоятелството, че пиротехническото изделие тип„пиратка“ възпроизвежда
гърмеж в много кратко време след възпламеняването си не е предположение, а установен
по делото факт със съдебно- криминалистическата експертиза и извършен от нея
експеримент и изслушано становище на в.л.М. ,отделно като ноторно известен факт широко
разгласяван от средствата за масово осведомяване в периода на Коледните и Новогодишни
празници в контекста на множество случаи на осакатени хода след тяхното използване.
Основно възражение на защитата е и че се прекъсва причинно следствената връзка
между действията на подзащитния му и настъпилия противоправен резултат от действията
на самия пострадал свързани с хващане и опит за изхвърли насочената срещу него пиратка.
Въззивния съдебен състав не установява пропуски в мотивите на ВРС в частта им
на обсъждане на действията на подсъдимия и връзката им в причинения престъпен резултат.
Изведени са подробни изводи защо деянието е едно от необходимите условия за настъпване
на обществено опасния резултат в контекста на коректно цитираната съдебна практика на
ВС. Основателни са и доводите, че действията на пострадалия не са нова и несвързана с
първоначалното деяние проява, а са последица от извършеното от подсъдимия.
Без подсъдимия да е хвърлил в близост до краката на пострадалия и в близост до
главата на неговата тъща запалена пиратка, не би се стигнало и до действията на
пострадалия по опит да отдалечи опасността от себе си и от свой близък. Доколкото
пострадалия Р. е действал в условията на форсмажор –по- скоро интуитивно и в
непосредствена близост до него и негов роднина е горяла пиратка, то не би могло да се
изисква от него да преценява ситуацията и да предприеме най-адекватните действия – да
ритне пиратката, да избяга, или да извика на тъща си да залегне. Доколкото е действал при
условията на липса на време при надвиснала опасност, пострадалия е взел решение да
отстрани опасността по начин, по който инстинктивно е счел за удачен. Доколкото обаче,
както бе подчертано, и по-горе неговите действия са били обусловени от действията на
подсъдимия съдът счита, е налице пряка причинно – следствена връзка между действията на
подс.Х. и настъпилия престъпен резултат.
И това е така ,защото подс. е бил наясно с условията за безопасно боравене с
пиротехнически изделия още повече ,че това е било основна негова работа и негативните
последици от хвърлянето им в близост до човек и огън и при изрична забрана за това ,която
умишлено е нарушена.
11
В тази насока възраженията на защитата също следва да бъдат оставени без уважение.
От страна за защитата и в допълнението към въззивната жалба и в пледоарията по
същество се оспорва наличието на евентуален умисъл у подзащитния му като се счита, че
той е действал при форма на вината непредпазливост във формата и на престъпна
самонадеяност. В тази насока се счита, че деянието следва да се квалифицира като такова по
чл.133 от НК и наказателното производство да се прекрати поради изтекла погасителна
давност за наказателно преследване.
В тази насока се твърди, че за наличието на евентуален умисъл е следвало Х. да има
представа за последващото поведение на Р..
Подобни съждения не намират опора в закона и съдебната практика. Както е посочил
и ВРС евентуален умисъл е налице, когато обществено опасните последици са възможен, но
не е неизбежен резултат от деянието. В случая хвърляне на запалено пиротехническо
изделие от страна на подсъдимия в непосредствена близост до хора би следвало да създаде у
подсъдимия / бидейки човек с нормална психика/ притеснение, че тези му действия могат да
доведат до увреждане на здравето на тези хора. Случаите на получени увреждания от лица в
следствие на взрив на пиратки са многобройни и степента на житейска зрялост у
подсъдимия Х. му е позволявала да допусне, че действията му могат до доведат до
увреждане на здравето на други лица. Затова и съдът счита, че подсъдимият е действал с
форма на вината евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.2 от НК и правилно
деянието е квалифицирано по чл.129 ал.1 от НК, а не по чл.133 от НК.
Защитата счита, че присъдата е била постановена при доказателствен дефицит в контекста
на липсата на разпит на тъщата на пострадалия Р., както и на дъщерята на св.В.А.. Пред
въззивната инстанция бе поискан представянето и на свидетел, който бил присъствал на
част от инцидента.
ВОС счита,че след събиране на допълнителните доказателства и пред него
присъдата е постановена при спазване на разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК.
Действително добре е било да бъде разпитана тъщата на св.Р. доколкото тя е била свидетел
– очевидец на инцидента, но доколкото от страна на св.Мая Р.а и от изисканите в
настоящата инстанция медицински документи са установени фактите относно влошено
здравословно състояние на майка и свързани с напреднала възраст и високо кръвно
налягане, по делото обективно такъв разпит не е могло да бъде проведен поради възможност
за увреждане на здравето на лицето. Затова и правилно въззивния съд счете ,че и без разпит
на тази свидетелка делото е изяснено и от фактическа и от правна страна . Такъв разпит е
било невъзможно да се проведе и на фаза досъдебно производство поради същите причини.
Свидетелят В.А. не е свидетел очевидец на инцидента, а на последвалите действия на
подсъдимия Х. насочени към бягство от местопроизшествието и опит да си осигури алиби.
Показанията на дъщеря му доколкото и двамата са били заедно в бунгалото си по време на
инцидента не биха могли да доведат до установяване на нови факти релевантни за процеса
различни от тези депозирани от А..
Доколкото по делото през целия пет годишен период на протичане на наказателното
производство в нито един момент не е било твърдяно наличието на друг свидетел –
очевидец, както и наличието на свидетел който да потвърди наличието на очевидеца съдът
счете, че релевантните за делото факти са достатъчно добре изяснени в частта им на
присъствалите на местопроизшествието лица и не се налага събирането на нови гласни
доказателства,освен тези от въззивния съд ,след възобновяване на въззивното производство .
Затова и ВОС счита, че делото и пред първата и пред новата въззивна съдебна
инстанция е решено при наличие на достатъчна по обем доказателствена съвкупност, от
която да могат да се изведат и правилни правни изводи.
По справедливостта на наказанието :
За да наложи наказание удовлетворяващо изискванията на чл.36 от НК ВРС е отчел
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и е отмерил наказанието в размер
между минималния и средния в случая „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година
12
изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години. Доколкото ВОС не
отчита смекчаващи отговорността обстоятелства и счита, че изразеното и пред въззивната
инстанция съжаление за настъпилия резултат за декларативно не намира основания за
изменение на наказанието в посока намаляването му, още по- малко налагане на наказание
при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“Б“ от НК.И това е така ,защото не за пръв път подс.Х.
раздава правосъдие и съдът го отчита като качество на личността ,независимо от
реабилитацията ,която е настъпила ,още повече ,че в извършеното по това обвинение има и
хулигански мотив .
Затова и присъдата в наказателно – осъдителната и част следва да бъде потвърдена.
По гражданския иск:
Въззивната инстанция изцяло споделя преценката на ВРС, че определеното
обезщетение в размер на 5 000 лв. отговаря на критериите на справедливостта и е в
състояние за репарира причинените на пострадалия неимуществени вреди изразени в болки,
страдания и продължителна загуба на трудоспособност. Същата е в съответствие и с
установената практика на ВОС по сходни казуси.
Законосъобразно е определеното обезщетение за имуществени вреди в размер на
714,31 лева доколкото от страна на гражданския ищец са представени писмени
доказателства за сторени разноски за лечение на претърпените телесни увреждания в
резултат на деянието.
Затова и присъдата в гражданско – осъдителната и част следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания
за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл. 338 от НПК съставът на
Варненския окръжен съд като въззивна инстанция
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260033/11.02.2021 г., постановена по НДОХ № 1473
по описа на Районен съд Варна, първи състав, за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13