Решение по дело №262/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 263
Дата: 9 декември 2019 г.
Съдия: Габриела Георгиева Христова Декова
Дело: 20197130700262
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Ловеч, 09.12.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                           МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №262/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 83/20.09.2019г., постановено по а.н.д. №84/2019г., Луковитски районен съд е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 2019-0048390/15.02.2019г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на ЕТ „Крима-Веселана Андреева” с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Луковит, ул. „Възраждане” №87, вх.А, ет.6, ап.20, представляван от управителя В.Б.А., на основание чл.198 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.9, ал.3 от ЗЗП.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – РД Русе към КЗП, страна по а.н.д. № 84/2019г. по описа на Луковитски районен съд.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Доводите са, че неправилно съдът е приел, че не е налице нарушение на чл.9, ал.3 от ЗЗП, тъй като от проверката се установявало, че посочената в етикета на стоката информация за вносител не е вярна и по този начин на потребителите е представена подвеждаща информация; неправилен е извода на съда за допуснато процесуално нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като този срок започва да тече от установяване на всички елементи от фактическия състав, като за конкретния случай по отношение на АНО този срок започва да тече от извършването на насрещната проверка и уведомяване за резултатите от нея. Иска се отмяна на решението на РС Луковит и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Ловеч, втори касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 07.03.2018г. служители на КЗП извършили проверка в магазин в гр. Луковит, обл. Ловеч, на ул. „Христо Ботев“ №14, стопанисван от жалбоподателя. Проверяващите установили, че в обекта се предлагат за продажба три модела детски рокли, предназначени за малки деца до 3-годишна възраст, за които са възникнали съмнения, че не съответстват с изискванията за безопасност на потребителите. Стоките били с етикети със следната информация на български език: артикул: Детска рокля, произход: Турция, вносител: „Милами 2012“ ЕООД, състав: 50 % памук, 50 % полиестер.

По повод на констатациите при проверката бил изготвен Констативен протокол 2018 № К-2643611/07.03.2018г., като на основание чл.192 от ЗЗП било наредено на едноличния търговец да се яви на 12.03.2018г. в 10:30 часа в КЗП, звено Ловеч и да представи документи за произход на гореописаните стоки (доставни фактури). На същата дата – 07.03.2018г., били съставени и два броя протоколи за вземане на проби.

При проверката по документи, от която бил съставен ППД № К- 0103620/12.03.2018г., едноличният търговец представил фактура № 116/02.01.2018 г. и фактура № 117/02.01.2018 г., издадени от ЕТ „Кристина Златкова“, гр.Луковит, който декларира, че е прекъснал дейността на фирмата на 01.01.2018г., като всички стоки са продадени на ЕТ „Крима-Веселана Андреева”. Представени били и фактура № ********** от 30.04.2016г. и фактура № ********** от 26.06.2015г., издадени от „Милами 2012“ ЕООД, гр. София.

Във връзка с представените от едноличния търговец документи за произход била извършена насрещна проверка в „Милами 2012“ ЕООД от служители на РД София. За извършената насрещна проверка в дружеството „Милами 2012“ ЕООД бил съставен Констативен протокол № К-2650244/09.05.2018г., като в протокола било вписано, че „Милами 2012“ ЕООД представя декларация, че никога не е осъществявало внос на стоки от Турция. При проверката било установено, че фирмата идентифицирала детските рокли, които продава с код 001, но от приложената фактура не е видно, че са доставени детски рокли на жалбоподателя. От „Милами 2012“ ЕООД били представени два броя фактури – № 2210/18.05.2017г. и № 1182/23.04.2015г. От докладна записка с изх. № 6-01-132/19.07.2018г. било видно, че при извършената насрещна проверка е установено, че на „Милами 2012“ ЕООД са доставени бебешки рокли Деним, които се идентифицират с код 001 и които се различават от роклите, показани на снимките и продавани от едноличния търговец в търговския обект, находящ се в гр. Луковит.

На 27.09.2018г. на едноличния търговец бил съставен АУАН № К-0048390 за това, че на 07.03.2018г. в магазин в гр. Луковит, област Ловеч, на ул. „Христо Ботев“ №14, предлага на потребителите детски рокли, предназначени за малки деца до 3-годишна възраст, като е поставил етикет с подвеждаща информация относно вносителя. Нарушението било квалифицирано по чл.9, ал.3 от ЗЗП. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП.

При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това лица, същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, посочени са датата на установяване и мястото на извършване на нарушението, последното е описано подробно в АУАН и НП, посочени са нарушената законова разпоредба и санкционната норма. Съдът обаче констатирал, че са допуснати съществени процесуални нарушения по налагане на административното наказание. Решаващият състав извел правен извод, че тримесечният период от откриване на нарушението и нарушителя е бил изтекъл към датата на съставяне на АУАН и производството е образувано в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съдът приел, че срокът за съставяне на АУАН е започнал да тече от 07.03.2018г., а именно от извършената тогава от служители на КЗП проверка. Посочено е от съда, че най-късната дата, от която започва да тече 3-месечния срок е 09.05.2018г., когато длъжностни лица от РД София са извършили насрещна проверка при посочения доставчик на детски дрехи „Милами 2012 ЕООД, отразена в Констативен протокол № К-2650244/09.05.2018г., като към 27.09.2018г. е бил изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушението и нарушителя. На второ място съдът приел, че описаното в АУАН и в НП деяние не е установено от събраните по делото доказателства, т.е. не е осъществен състава на административно нарушение по чл.9, ал.3 от ЗЗП. Съдът приел, че от представените фактури се установява произхода на стоките, а обстоятелството, че КЗП не са могли да проследят произхода на стоките по-нататък, не е достатъчно да се приеме, че търговецът е предлагал стоки, на които е поставил подвеждаща информация относно вносителя. Изтъкнал е, че проверяващите са се задоволили единствено да изискат от насрещно проверявания търговец да представи фактури (представени са две фактури – №1182 изд. на 23.04.2015г. и №2210 изд. на 18.05.2017г.), като са пренебрегнали вероятността „Милами 2012“ ЕООД да е предлагало на търговците на дребно много по-голямо разнообразие от стоки, в т.ч. и на детски рокли. В мотивите на съда е отразено още, че АНО не е изследвал кой е поставил етикетите на детските рокли – ЕТ „Крима-Веселана Андреева” или предишния търговец ЕТ „Кристина Златкова”. С горните мотиви съдът отменил като незаконосъобразно оспореното пред него НП.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

В съответствие с чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

При постановяване на решението съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. Уважени са доказателствените искания на страните, относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила, а доводите на касатора в тази връзка са неоснователни.

Оспореното решение е постановено и при правилно прилагане на материалния закон.

Съгласно чл.9, ал.1, търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни, а съгласно ал.3, информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща. Нарушението на горната разпоредба се санкционира от чл.198 от ЗЗП.

Видно от съдържанието на цитираните норми, задължението за етикиране е на търговеца, който предлага стоката на крайния потребител. По делото обаче е безспорно установено, че процесните артикули – детски рокли, са закупени от ЕТ „Кристина Златкова”, и това не се оспорва от АНО. Последният търговец ги е предлагал за продажба на крайните потребители до 31.12.2017г., когато е преустановил дейността си и е продал цялата стока на ЕТ „Крима-Веселана Андреева”, като е напълно вероятно именно той да е етикирал роклите (за това е бил задължен с разпоредбата на чл.9, ал.1 и ал.3 от ЗЗП). Следователно по делото не е установено по безспорен начин кой търговец е поставил етикетите с информация за вносител – ЕТ „Кристина Златкова” или ЕТ „Крима-Веселана Андреева”, респективно „Милами 2012” ЕООД, ако този търговец не е осъществявал внос, а само търговия на едро.

Във връзка с горното не е установено по несъмнен начин кое именно е задълженото лице, което е нарушило чл.9, ал.3 от ЗЗП и оттам следва да носи административнонаказателна отговорност. Недоказан се явява изводът на АНО, че конкретното действие, в резултат на което стоката е представена с подвеждаща информация за вносителя, е дело на наказания едноличен търговец. Съгласно чл.53 от ЗАНН, наказателно постановление се издава, когато нарушителят е безспорно установен и противоправното деяние е извършено именно от него. Липсата на елемент от фактическия състав на визираната санкционна норма по отношение на настоящия ответник, а именно той да е поставил етикетите, съдържащи подвеждаща информация, обосновава извод за несъставомерност на деянието спрямо наказаното лице и оттам незаконосъобразност на обжалваното НП, до какъвто правилен извод е достигнал и районния съд.

Отделно от горното, преди налагане на наказанието АНО не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН да извърши разследване на спорните обстоятелства, а именно кой е вносителят на детските рокли. Насрещната проверка на „Милами 2012” ЕООД е извършена формално, без да се изясни действително ли това дружество не е извършвало и внос от Турция освен закупуване на детски дрехи от „Макс Евро” ЕООД гр. София. Не е извършено пълно проследяване на опасните стоки, в това число проверка и на последната фирма, която се твърди да е вносител, за да се установи дали това дружество не разполага на склад с опасните рокли. Не е извършена и проверка на счетоводството на „Милами 2012” ЕООД, за да се установи действително ли този търговец не е осъществявал внос от Турция на детски облекла, вкл. през 2014, 2015 и/или 2016г. АНО безрезервно е дал вяра на декларираното от „Милами 2012” ЕООД, без да събере доказателства за това, но не е кредитирал декларираното от ЕТ „Кристина Златкова”. Допуснатите нарушения в хода на административно-наказателното производство са самостоятелно основание за отмяната на НП, тъй като спорът е останал неизяснен от фактическа страна, а тежестта на доказване е на АНО.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Луковит за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 83 от 20.09.2019г., постановено по а.н.д. № 84/2019г. по описа на Луковитски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                       2.