№ 19962
гр. София, 29.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:П. С.
като разгледа докладваното от П. С. Частно гражданско дело №
20211110154851 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на „ф-ма“ ООД, с ЕИК: ********* за издаване на заповед
за изпълнение срещу М. Н. ЛЮБ., с ЕГН: ********** за следните суми: 802,59 лв.,
представляваща главница по Договор за паричен заем № 357633 от 18.09.2019г., с настъпил
краен срок за заплащане на заетата сума на 18.09.2020г., ведно със законна лихва от
21.09.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 105,71 лв. за периода
от 18.09.2019г. до 18.09.2020 г., законна лихва за забава в размер на 146,95 лв. /сто
четиридесет и шест лева и 95 стотинки/ за периода от 08.09.2020г. до 01.09.2021 г.,
неустойка за забава, дължима на основание чл.37 от Общите условия във връзка с Тарифата
за таксите и разходите, събирани от "ф-ма" ООД в размер на 10% от остатъка от дължимата
по договора сума в размер на 134,60 лв., договорна неустойка за непредставяне на
обезпечение, начислена за периода от 18.09.2019г. до 18.09.2020 г. в размер на 587,70 лв. и
разходи за събиране на вземането поради забава в плащането в размер на 50,00лв.,
начислена за периода от 27.01.2020г. до 27.05.2020 г.
Съдът, след като взе предвид изложеното в заявлението намира, че същото следва да бъде
отхвърлено в частта по претенцията за неустойка и такси, като конкретните съображения за
това са следните:
Видно от т.6.1 от Договора заемателят се задължава в срок от 3 дни след усвояване на
заемната сума, да предостави обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. При
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на заемателят,
същия дължи на неустойка в размер на 1341,72лв., която се начислява автоматично.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19,
чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да
се направи само на база на твърденията в заявлението. В тази връзка съдът съобрази, че за
1
клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за
различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по
договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел
единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.
При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че
съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с
оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в
гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. Те не
могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат
защитени по реда на заповедното производно.
По отношение на претенцията за неустойка, преценката за нищожност на клаузата за
неустойка, съобразно задължителното тълкуване дадено с ТР №1/2009год. на ОСГТК на
ВКС, следва да се извърши съобразно нейните функции, принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения като възможни критерии за преценка към
датата на сключване на договора, предвид естеството на задължението, размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка
за нищожност на неустойката, съдът обосновава извод за нищожност поради противоречие с
добрите нрави, тъй като уговорената в цитирания размер неустойка излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Така уговорената неустойка не
обезпечава изпълнение на задължението по договора, а ангажимент за обезпечение, който
при отпуснат вече заем е безпредметен. Претенцията влиза в противоречие с нормата на чл.
143 ЗЗП. Безспорно заемополучателят е потребител. Клаузата в договора, с която е
предвидено потребителят да дължи неустойка на заемодателя при неосигуряване на
обезпечение, е уговорена във вреда на длъжника и не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравно неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. Целта на кредитора в случая е да
получи възнаграждение извън уговореното такова.
По отношение на претендираната такса разходи, същата е в противоречие с чл.33, ал.1 от
ЗПК, според който при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава
законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба , тъй като
се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава.
Предвид изложените съображения, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ф-ма“ ООД, с ЕИК: ********* за издаване на заповед за
изпълнение срещу М. Н. ЛЮБ., с ЕГН: ********** за следните суми: договорна неустойка
за непредставяне на обезпечение, начислена за периода от 18.09.2019г. до 18.09.2020 г. в
размер на 587,70 лв. и разходи за събиране на вземането поради забава в плащането в
размер на 50,00лв., начислена за периода от 27.01.2020г. до 27.05.2020 г.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от съобщаването му.
Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя заедно със
съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3