№ 260088 / 3.11.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 03.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Семов
При секретаря…Тодора Владинова........, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 585 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 5/27.04.2020г. на Директор Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ гр.Монтана е наложена на МОНБАТ АД ЕИК *********, гр.София 1407, район Лозенец, бул.Черни връх № 32А, ет.4, представлявано от прокуриста П.Х.П. ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10000 /десет хиляди/ лева на основание чл.164, ал.1 от Закон за опазване на околната среда / ЗООС/ за нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС.
Недоволно от Наказателното постановление МОНБАТ АД чрез пълномощник моли да бъде отменено като незаконосъобразно, навеждайки доводи за липса на вина, респ. за неправилно приложение на закона и санкциониране.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител пледира за оставяне без уважение на жалбата и потвърждаване на НП.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
МОНБАТ АД, гр.София като оператор на „Инсталация за рециклиране на цветни метали от негодни акумулатори“, не е изпълнило Условие 9.2.1. от издаденото му от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС - София) Комплексно разрешително № 2-Н3/2019г. На 27.02.2020г. и 28.02.2020г. са проведени контролни измервания на емисиите на вредни вещества изпускани в атмосферния въздух от 5 (пет) броя изпускащи устройства на „Инсталация за рециклиране на цветни метали от негодни акумулатори“ за проверка на съответствието им с регламентираните норми за допустимите емисии (НДЕ) в Комплексно разрешително №_2-Н3/2019г. с оператор МОНБАТ АД гр.София.
При извършената на_27.03.2020г. в РИОСВ – Монтана проверка на утвърдени от Директора на РИОСВ – Монтана Доклади за проведени контролни измервания, в Доклад за проведени контролни измервания изготвен на 27.03.2020г. въз основа на Протокол от изпитване № 09-0244/10.03.2020г. на Регионална лаборатория - Плевен - 09 към ИАОС - София, е констатирано превишение на НДЕ по показател СО (въглероден оксид) на изпускащо устройство ИУ № Г-31 след горивна камера на пота - рафинация в „Инсталация за рециклиране на цветни метали от негодни акумулатори“, участък „Рафиниране и легиране“. Измерената концентрация на СО е 3201.90 mg/Nm3 при посочена в Таблица 9.2.4.1 - продължение на Комплексно разрешително № 2-Н3/2019 г., НДЕ = 100 mg/Nm3. Нарушението е извършено на 28.02.2020г. на площадка на Монбат АД, гр.София, в гр.Монтана, ул.Индустриална № 76 (Инсталация за рециклиране на цветни метали от негодни акумулатори).
Всички факти и обстоятелства от извършената на Монбат АД, гр.София. площадка - гр.Монтана проверка по документи в РИОСВ - Монтана, са обективирани в Констативен протокол № КР-2/27.03.2020г. на РИОСВ - Монтана.
За установеното нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС св.П.И.П. съставил АУАН № КР-1/03.04.2020г. в присъствието на св.И.М.М. и св.Т.Л.С., а впоследствие било издадено на основание чл.164, ал.1 от ЗООС обжалваното НП с налагане на минимално предвидената като размер имуществена санкция.
В хода на съдебното следствие се събраха гласни доказателства в лицето на св.П.И.П., св.И.М.М., св.Т.Л.С., Б. В. И., св.С. К. Л., св.М. Д. М., И.Г.Н., св.З. А.Б. и св.И.В.Ч.. Съдът анализирайки всички гласни и писмени доказателства в контекста на разпоредбата на чл.123в, т.2 от ЗООС, намира, че нарушението е доказано за извършено и правилно са били съставен АУАН и издадено НП.
В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд се представиха от страните и следните писмени доказателства - писмо на Монбат до РИОСВ - Монтана с вх. № 1885/22.04.2020г.; писмо от Монбат до РИОСВ – Монтана с вх. № 1542/27.03.2020г., заповед № РД-13/01.02.2017г.; писмо изх. № 117/23.04.2020г.; протокол № 2106М/09.04.2020г.; ремонтна карта № 11; договор № 1-18.10/2019г. с две приложения към него - приложение № 1 и приложение № 2; доклад № 2/23.01.2019г.; писмо изх.№ 271/29.01.2020г.; доклад № 1/25.09.2019г.; писмо изх. № 2638/07.10.2019г.; писмо изх. № 2527/25.09.2019г. и приемо-предавателен протокол към Договор №1-42/2019г., Комплексно разрешително № 2-Н3/2019г. и Доклад № 1- пр./28.09.2020г. По повод на част от цитираните по–горе писмени доказателства, съдът изцяло споделя наведените доводи в писмената защита на процесуалния представител на въззиваемата страна и не намира за нужно да ги преповтаря. Представените писмени данни от МОНБАТ АД не касаят деня на извършване на нарушението и извършените контролни измервания от Регионална лаборатория - Плевен - 09 към ИАОС – София, част от тях се отнасят за предприети ремонтни дейности и собствени измервания за периоди преди и след м.02.2020г.
Съдът не споделя изложените доводи от МОНБАТ АД гр.София чрез пълномощник, намира за безспорно доказано нарушението по чл.123в, т.2 от ЗООС. По отношение на твърдението, че към момента на съставяне на АУАН нарушението било отстранено чрез ремонт, настоящия съд го намира за недоказано. Съдът анализира показанията на св.Б. И., св.С. Л., св.М. Д. М. и св.И.Г.Н., поотделно и в съвкупност с останалите гласни и писмени доказателства, в т.ч. представените от АНЛ чрез пълномощник. Показанията на св.И., св.Л., св.М. и св.Н. противоречат на всички останали гласни и писмени доказателства по делото, които настоящия съд кредитира. Св.П. и св.М. са категорични, че не им е било съобщено по време на извършване на проверката м.02.2020г., че е имало авария и съответно се извършва ремонт в т.ч. и от св.И. и св.М., първата като еколог работещ при АНЛ, а втория като оказващ съдействие на проверяващите, напротив инсталацията е работила при максималния си режим, подкрепено и с Доклад № 1 – пр./28.09.2020г. за резултати от собствените периодични измервания на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, касаещ МОНБАТ АД гр.София. Настоящият съд изцяло кредитира показанията на св.П., св.М., св.З.Б. и св.И.Ч., като обективни и правдиви. Не така стоят нещата с показанията на св.И., св.Л., св.М. и св.Н., които като работещи в АНЛ, съответно са заинтересовани да не бъде потвърдена наложената санкция на работодателя им. Дори да е имало авария, същата не е съобщена на проверяващите, като в тази насока следва да се имат предвид подробните показания на св.П. в тази насока – веднага да е било направено предписание да се предприемат коригиращи мерки от МОНБАТ АД, с обяснение от дружеството какви действия ще предприеме, ако има замърсяване, как същото да бъде предотвратено. Напротив през м.02.2020г. е имало като време най – голямо натоварване на съоръжението – 696 отработени часа, при 540 часа през м.03.2019г., респ. цялата 2019г. – 540 часа. Заради собствения мониторинг, са били извършили контролните измервания, които са констатирали превишението на допустимите норми с КР. Св.М., св.Л. и св.Н. съобщават за възникнал проблем със съоръженията, т. нар. котли /поти/ и за поетапно им изключване, но и тримата свидетели не отричат, че към м.02.2020г. в т.ч. по време на проверката пота № 3 е функционирала, макар и да е предстояло нейното изключване. На практика нарушението е осъществено и доказано, в т.ч. и чрез показанията на св.М., св.Л. и св.Н.. Важно да се уточни, че съгласно показанията на св.Б. и св.Ч., „точките” от едно до три са работили, като реално измерени са били само пет точки от осем общо, като превишение е отчетено при работещата пота № Г – 31. На практика което не е работило, не е било измервано. Св.Б. и св.Ч. са категорични, че представителите на МОНБАТ не са казали, че имат проблеми с потите. Съставените протоколи са били разписани без възражения от представител на МОНБАТ АД.
Настоящият съд не намира, че е била налице т. нар. крайна необходимост, респ., че не е било извършено административно нарушение съгласно чл.8 от ЗАНН, респ. чл.11 от НК, тъй като доказателствата по делото не навеждат подобна хипотеза. Свидетелите, посочени по–горе, чиито показания настоящия съд кредитира като обективни, са категорични, че са извършвали замервания на работещи съоръжения, не и на неработещите, които са били спрени заради възникнали проблеми с експлоатацията им.
Съдът констатира, че са спазени и всички процесуални изисквания при установяване на нарушението, без да са допуснати каквито и да е съществени процесуални нарушения, които да имат за последица отмяна на обжалваното НП – спазени са изискванията на чл.42, чл.52, ал.4 и чл.57 от ЗАНН, подробно са обсъдени възраженията на МОНБАТ АД и са изложени доводи защо не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН. При условията на чл.164, ал.1 от ЗООС правилно е наложена имуществена санкция на МОНБАТ АД гр.София извършило нарушение по смисъла на чл.123в, т.2 от ЗООС. Настоящият съд не споделя доводите на МОНБАТ АД гр.София изложени чрез пълномощник и намира, че материалния закон също е спазен при съставяне на АУАН и издаване на НП. Разпоредбите на чл.69, ал.1 и сл. от ЗООС са общи спрямо тези, които са посочени за нарушени в процесните АУАН и НП. Правилно и законосъобразно следвайки и параметрите в Комплексно разрешително № 2-Н3/2019г. са извършени измерванията, като настоящия съд не открива нарушение на материалния закон от вида на посоченото в писмената защита. Цитираното Комплексното разрешително съдържа режимите и параметрите на експлоатация при които се изпускат емисии с най–високи стойности, поради което не се следва реда на чл.20, ал.2 от НАРЕДБА № 6 от 26.03.1999г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници. Според настоящият съд в случая не е извършено само едно измерване, проведени са 3 бр. измервания на 28.02.2020г. от 12:20 часа до 13:10 часа, видно от Протокол от изпитване № 09-0244/10.03.2020г. – л.19 – л.20 от делото. Съдът намира, че правилно е квалифицирано извършеното нарушение като такова по смисъла на чл.123в, т.2 от ЗООС и правилно е санкционирано съгласно чл.164, ал.1 от ЗООС, тъй като както бе посочено по – горе разпоредбите на чл.69, ал.1 и сл. от ЗООС са общи спрямо визираните в АУАН и НП, при налично Комплексно разрешително, с указани режимите и параметрите на експлоатация, при които се изпускат емисии с най-високи стойности. Не на последно място съдът намира, че са спазени изискванията на чл.23 и чл.24 от НАРЕДБА № 6 от 26.03.1999г., изд. от МОСВ.
Извършвайки цялостен съдебен контрол в т. ч. и за законосъобразността на преценката за маловажност на случая, настоящия съд установява, че наказващия орган правилно не е приложил чл.28 от ЗАНН имайки предвид тежестта на нарушението и значимостта му – допуснатото бездействие може да доведе до сериозни екологични щети и вредни последици за човешкото здраве. Видно от показанията на актосъставителя св.П.П., въглеродния оксид е опасен не само за околната среда, но и за човешкото здраве, той предизвиква превръщането на хемоглобина в кръвта на човека в карбоксихемоглобин, което блокира доставянето на кислород до човешките клетки, само 764 мг/куб. м могат да предизвикат блокиране на 50 % от количеството хемоглобин в човешката кръв, което води до колапс и смърт. В допълнение на доводите изложени в тази насока в НП, съдът намира, че значимостта на защитените със ЗООО обществени отношения в контекста на доказателствата по делото, не извеждат до извод за маловажност на нарушението по чл.28 от ЗАНН.
При служебна проверка, съдът установява, че не са налице условия и за изменение размера на наложената имуществена санкция, тъй като тя е определена при минимума от 10000 /десет хиляди/ лева.
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе по направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски. Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН настоящия съд намира, че на РИОСВ гр.Монтана, която е ЮЛ на бюджетна издръжка, следва да се присъдят 120 лева юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 5/27.04.2020г. на Директор РИОСВ - Монтана, с което на МОНБАТ АД ЕИК *********, гр.София 1407, район Лозенец, бул.Черни връх № 32А, ет.4, представлявано от прокуриста П.Х.П. е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10000 /десет хиляди/ лева на основание чл.164, ал.1 от ЗООС.
ОСЪЖДА МОНБАТ АД ЕИК *********, гр.София 1407, район Лозенец, бул.Черни връх № 32А, ет.4, представлявано от прокуриста П.Х.П.,xxx сумата 120 /сто и двадесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 / четиринадесет / дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: