Р
Е Ш Е Н И Е
№
град
Добрич, 31.07.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание
на десети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
при
участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от съдия Митева
НАХД № 602 по описа на Добричкия районен съд за 2017 г. и за да се произнесе,
взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от *** ЕГН ***,***,
с адрес за призоваване: гр. ***, партер, срещу НП № *** г., издадено от ***, с
което на жалбоподателя за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от
04.08.2008 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2
000.00 /две хиляди/ лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява. С писмено становище се предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен
интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което
констатира следното:
В процесния случай
административнонаказателното производство е започнало с АУАН № 232310 от 23.03.2017
г., съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя,
документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел и е надлежно връчен
на нарушителя. При съставянето на акта нарушителят е изписал, че има изкаран
курс за професионална компетентност, но не е имал възможност да подаде
заявление за карта квалификация, защото е бил извън страната и работи в чужбина.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение по акта. Обстоятелството,
че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок,
тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан
поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата
валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е
обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които
е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори
свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали
наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не
с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а
преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено в рамките на сроковете, предвидени в ЗАНН от
компетентния административнонаказващ орган, съобразно приложената по делото Заповед
№ РД-08-249/15.05.2015 г. на ***, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
На 23.03.2017 г. свидетелите *** –
инспектор в *** и св. *** – *** осъществявали контрол по главен път от гр. ***
за гр. ***, когато около *** ч. пред *** спрели за проверка товарен автомобил
марка *** с рег. № ***, от кат. ***, прикачено ***
с рег. № *** от кат. ***. Проверяващите установили от предоставените им
товарителница /CMR/, заверено копие № *** към международен лиценз, че жалбоподателят извършвал
превоз на товари /палети с тор/ за собствена сметка по маршрут *** - ***. В
хода на проверката жалбоподателят представил карта за квалификация на водача,
валидна до 04.12.2016 г. и посочил, че има издадено Удостоверение за
професионална компетентност за извършване на превоз на товари след изкаран
курс.
Предвид констатираното в хода на
проверката и обстоятелството, че жалбоподателят е извършвал превоз на товари с
МПС, за чието управление е нужно СУМПС от кат. „С+Е”, св. *** образувал
административнонаказателно производство срещу ***, като в присъствието на св. ***
му съставил АУАН Серия ***, с който му вменил административно нарушение по чл.
2, ал. 1 от Наредбата.
На 12.04.2017 г. било издадено и
процесното НП № ***, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП на
жалбоподателя за вмененото деяние, му било наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2 000 лв.
Описаната фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на разпитаните в
хода на съдебното дирене свидетели *** и ***, чиито показания съдът кредитира
изцяло, като обективни и непротиворечиви. Не се спори между страните, че
жалбоподателят на посочените в НП дата е извършвал превоз за собствена сметка.
Видно от приложеното по делото на л. 6 заверено за вярност копие от
Удостоверение за професионална компетентност, жалбоподателят към датата на
процесната проверка е бил преминал периодично обучение в съответствие с
изискванията на Наредба № 41/04.08.2008г. и Директива 2003/59.
Предвид гореизложеното съдът
приема за доказано вмененото административно нарушение на жалбоподателя.
Съгласно чл. 2 от Нардеба № 41 водачите на
моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E,
C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват
обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта
за квалификация на водача. Министърът на транспорта или оправомощено от него
лице издава карта за квалификация на водача на лица, притежаващи удостоверение
за професионална компетентност, удостоверяващо началната квалификация или
периодичното обучение на водача. Изискването за начална квалификация на водача
е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в
курсове за обучение, и е положил успешно изпит. Водачите, придобили начална
квалификация, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията
им на всеки 5 години.
В конкретния случай по – важното условие,
което е от значение за упражняване на съответния вид дейност е притежаването на
познания, придобити чрез посещения на курсове и полагане на изпит. Това условие
е изпълнено и водачът притежава удостоверение, потвърждаващо неговите знания.
Очевидно картата за квалификация е необходима, щом е изискуема по закон и
Директива, но доколкото се касае за първо нарушение и тя се явява само едно
обективиране на изпълнението на условията за нейното притежаване, то органът е
следвало да предупреди водача, че при следващо констатиране на нарушение ще
понесе съответната санкция. Предвидената по закон санкция е висока и затова
следва да бъде преценявано много конкретно и аналитично нейното прилагане. В
този смисъл, конкретното нарушение излиза извън рамките на този вид обществено
опасни деяния,
поради което съдът приема че
следва да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил
длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които
изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28
от ЗАНН. За това го задължава разпоредбата на чл. 53
ал. 1 от ЗАНН, според която наказващият орган
издава НП, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 и чл. 29
от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на
наказателното постановление, наказващият орган дори не е изложил мотиви за
липсата или наличието на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че в
настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 б.“а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване
на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл.28 б.“а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не
означава оневиняване. Съдът
намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието, а именно да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред в
страната, както и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че процесното
НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № ***
г., издадено от ***, с което на *** ЕГН ***,***, с адрес за призоваване: гр. ***,
партер, за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя Митева/