РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Карлово, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225320200349 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-0281-000306 от 18.05.2022 г. на
Началник Група при РУ- Карлово към ОД на МВР- Пловдив, на Н. И. П., ЕГН
**********, от с. И., П. област, е наложено административно наказание на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от
ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като прави искане
за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Мотиви по същество
не се излагат.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и се
представлява се от адв. Н.- упълномощена, която поддържа жалбата. Не се
оспорват фактическите положения, изложени в атакуваното наказателно
постановление. Пледира се за маловажност на случая.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Взема становище за неоснователност на жалбата.
Счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което моли съда да бъде оставено в сила. Прави възражение за
прекомерност на евентуално претендирания адвокатския хонорар.
1
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетел полицейски служител
Н. Д. като актосъставител, допуснатия по почен на жалбоподателя свидетел
Е.Д. както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление
№ 22-0281-000306 от 18.05.2022 г., разписка за връчването му, АУАН серия
GА бл. № 533410 от 08.03.2022 г., справка за нарушител, справка относно
регистрация на лек автомобил в ИС на КАТ, заповед № 8121 з-
1632/02.12.2021 г., заповед № 8121 К-14581/31.12.2019 г., заповед № 8121К-
14578/31.12.2019 г., договор за замяна на МПС от 25.11.2021 г., полица за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, свидетелства за
регистрация на МПС- част 1, удостоверение за раждане, квитанция за
заплатен данък, експертно решение на ТЕЛК, служебна бележка, работен
график, съдът намира за установено следното:
На 08.03.2022 г., около 08,30 ч., полицейските служители Д.- мл.
автоконтрольор при РУ- Карлово и П.- полицай, осъществявали служебните
си задължения на главен път I-6, между гр. К. и гр. С.. В посочения час мл.
автоконтрольор Д. спрял за проверка, движещ се от запад на изток по пътя
лек автомобил марка „Ауди А3“ с регистрационен № ******, собственост на
И.Ч. с ЕГН **********. Причината за спиране на посочения автомобил била,
че същия се движил без включени светлини. При извършената проверка било
установено, че автомобилът бил управляван от жалбоподателя П..
Впоследствие било установено при направената справка в РСОД, че същият е
със служебна прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП на 21.01.2022 г.
За констатираното нарушение мл. автоконтрольор Д. съставил
процесния АУАН, с който приел, че жалбоподателят е осъществил нарушение
на разпоредбата на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, тъй като на 08.03.2022 г., в 08,30
ч., на главен път I-6, км. 253+300м., с посока на движение от запад на изток
управлявал лек автомобил „Ауди А3“ с регистрационен № ******,
собственост на И.Ч. с ЕГН **********, като при извършената проверка в
РСОД се установило, че автомобилът е със служебна прекратена регистрация
по чл.143 ал.15 от ЗДвП на 21.01.2022 г. Т.е. водачът управлявал МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред.
Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя без
възражения.
Въз основа на така съставения АУАН оправомощено длъжностно лице
издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта
обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му и данни,
2
индивидуализиращи нарушителя, на жалбоподателя било наложено
административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
26.05.2022 г., а жалбата срещу него- депозирана на 30.05.2022г.
Съгласно представения по делото препис от договор за замяна с
нотариално заверени подписи, на 25.11.2021 г. М. Т. е придобил процесния
лек автомобил, който впоследствие е предоставил за управление на
жалбоподателя, ведно със СРМПС и полица за „Гражданска отговорност“.
Видно от приложената по делото справка от ИС на КАТ цитирания по-
горе договор за замяна е регистриран на 25.11.2021 г. в системата на Пътна
полиция, като липсват отразени данни за пререгистрация. На 27.01.2022 г. е
прекратена регистрацията, на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП.
Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление в
посочената част не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да
налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а
наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в
изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките
на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно
описание на нарушението, и на обстоятелствата по извършването му, налице е
посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната
квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на
наложеното наказание глоба, както и лишаване от право да управлява МПС.
Индивидуализиран е нарушителят.
Тъй като актът се явява редовен от процесуална страна досежно
посочените по- горе нарушения, то същия се ползва и от презумптивна
доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Отразените в него
констатации досежно нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП се установяват по
безспорен и категоричен начин, както от писмените доказателства по делото,
така и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Тези
обстоятелства не се и оспорват от жалбоподателя.
С разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в
сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени
за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се
определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
3
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, издадена на основание чл.140 ал.2 и чл.142 от
ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.15 ал.1 от Наредбата, при промяна в
регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава
заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към
заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а
според чл.14 ал.1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва
при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в
свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер,
продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на
ПС като „историческо“. Цитираната нормативна уредба указва, че при
промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият
собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в
съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от
разпоредбата на чл.4 ал.1 от Наредбата, според която, собственикът е длъжен
да представи превозното средство и необходимите документи в определения
срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или
прекратяване на регистрацията, а нормата на чл.3 ал.1 регламентира, че
моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един
месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен
или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл.143 ал.15 от
ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система,
се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Санкционната норма на
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба в
размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок
от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6 т.25 предл. първо от ДР
на ЗДвП „Водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство.
По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в
наказателното постановление дата и място, Н. П. е управлявал лек автомобил
марка „Ауди А3“ с регистрационен № ******, поради което е имал
качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този автомобил е бил
управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС,
към датата на процесната проверка 08.03.2022 г., е било със служебно
прекратена регистрация на 27.01.2022 г. Прекратяването на регистрацията на
описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл.143
ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система. Липсата на извършена регистрация в законоустановения срок на
придобито от М. Т. чрез правна сделка МПС е довело като последица
приложението на разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДвП за служебно
прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл.143 ал.15 от ЗДвП
4
законът е приравнил служебното прекратяване на регистрацията на
автомобил на липсата на регистрация на същия.
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови
разпоредби обосновават извод, че П. е осъществил виновно вмененото му
нарушение. Същият, след като е приел да управлява лек автомобил от друго
лице, респективно към момента на проверката е имал качеството на водач на
това МПС, е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик /от лицето,
което му го е предоставило за управление/, дали автомобилът има действаща
регистрация. Най- малкото, което е могъл да направи, е да провери
предадените му с автомобила документи и в частност свидетелство за
регистрация на въпросното МПС и да установи какви данни са вписани
досежно собственика на автомобила. При различие между вписания
собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобил, е следвало да
се увери на какво се дължи това несъответствие. Като не е сторил това, е
проявил небрежност, което обосновава и вината му. В случая деецът не е
съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е
бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил
чужда собственост. По силата на чл.7 ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова
изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на
извършено непредпазливо деяние, а именно нарушение на чл.140 ал.1 от
ЗДвП, правилно е ангажирана административно- наказателната отговорност
на П. по чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП. Независимо, че Н. П. не е бил собственик
на автомобила, а само го е управлявал, същият е бил длъжен да знае
предвидените в ЗДвП последици при бездействие да се регистрира новият
собственик. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме
управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен
да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали
управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало
технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т.н. В случая е имало
достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат жалбоподателя да
прояви активност, в това число да се снабди и с необходимите пълномощия
от собственика на автомобила и да установи дали управляваният от него
автомобил е редовно регистриран.
По отношение вида и размера на наложеното наказание,
административно- наказващия орган е приложил относимата към
нарушението санкционна норма на чл.175 ал.3 т.1 от ЗДвП, която предвижда
налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред. Наложено е на жалбоподателя минималното по размер наказание, а
5
именно глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца. Съдът намира така определеното по вид и размер наказание
за съобразено с изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Не са налице и основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН. По
делото не се установиха обстоятелства, които да обосновават по- ниска
степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.
Нарушени са правила, свързани възможността за правилното и своевременно
индивидуализиране, както на МПС, така и на техните собственици.
Обстоятелствата касателно семейното положение на жалбоподателя не се
противопоставят на обществената опасност на деянието, като същите са
отчетени при определяне размера на наложеното наказание, който е
минималния, визиран в закона.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0281-000306 от
18.05.2022 г. на Началник Група при РУ- Карлово към ОД на МВР- Пловдив,
с което на Н. И. П., ЕГН **********, от с. И., П. област, е наложено
административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Административен съд
гр. Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6