РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Смолян , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело №
20205400500511 по описа за 2020 година
С Решение № 20118/21.09.2020 г. по гр.дело № 62/2020 г.
Златоградският районен съд ОТХВЪРЛЯ иска на ЗАД „Б. В. И. Г.“-гр.София за признаване
за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК спрямо Б. З. Д., че съществува срещу последния
вземане на застрахователното дружество в размер на 789,15 лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението на 09.01.2020 г., мораторна лихва от 21,92 лв. за периода
01.10.2019 г. – 08.01.2019 г., както и направените разноски в размер на 25 лв. държавна
такса и 200 лв. адвокатско възнаграждение. Също така, ЗлРС осъжда застрахователното
дружество-ищец да заплати на Б. Д. 300 лв. разноски.
Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от ЗАД „Б.
В. И.Г.“-гр.София, чрез адв.Н. Т., с искане да бъде отменено и исковете – уважени, заедно с
направените разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от пълномощника адв.Н. Т., която поддържа жалбата и моли за присъждане на
разноските.
Въззиваемият Б. З. Д., чрез
адв.Н. Д., с подробен отговор по чл.263, ал.1 ГПК по доводите в жалбата я оспорва и моли
1
решението да се потвърди, както и да му се присъдят разноските за въззивното
производство.
В съдебно заседание въззиваемият Б. Д., редовно призован, не се явява. За
него пълномощникът му адв.Н. Д. чрез изпратено по пощата писмено становище
продължава да оспорва жалбата, изпраща списък на разноските с пълномощно и договор за
правна защита и съдействие.
Съдът установява следното:
Решението е правилно като краен резултат и следва да се потвърди.
За да търси с регресната си претенция от водача-делинквент и настоящ
ответник Б. Д. сумата от 789,15 лв. и 21,92 лв. мораторна лихва, както и законната лихва от
подаване на заявлението – 09.01.2020 г., ищецът-жалбоподател ЗАД „Б. В. И. Г.“-гр.София,
твърди, че се налице условията на чл.500 ал.1, т.1 и т.3 КЗ, а именно: 09.09.2019 г. Б. Д., като
водач на автомобил Ф. Г., с рег.№ СМ3421СМ, който поради неспазване на дистанция
спрямо движещия се пред него участник № 2 – л.а. О. К. с рег.№ К0616ВА, управляван в
този ден от Хр. Г. К., го удря отзад, получава се верижна реакция и удареният автомобил на
К. от своя страна удря отзад участник № 3 в ПТП-то - Ф.Г.с peг.N .*******, собственост на
Т. А. Х., при което са нанесени материални щети на последния - деформирана задна врата,
счупена задна броня, счупен заден ляв стоп, деформиран заден ляв калник и други.
Вследствие от удара, на автомобила, управляван от участник № 2 Хр. К. също са причинени
щети, за който удар е съставен отделен протокол за ПТП 1575220, съставен на 10.09.2019 г.
и които щети ЗАД БУЛСТРАД също е платило на участник № 2 — по друга щета №
471019191905556 - обезщетение от 472.98 лв.
Ищецът твърди, че ответникът при това ПТП виновно се отклонява от
проверка за алкохол /чл.500, ал.1, т.1 КЗ/ и напуска мястото на ПТП преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, чието посещаване на местопроизшествието е
било задължително по закон /т.3 на чл.500, ал.1 КЗ/.
Въззивният съд намира, че не е налице условието на т.1 от ал.1 на чл.500
КЗ, тъй като не се установява водачът Б. Д. виновно да се е отклонил от проверка за алкохол.
Механизмът на ПТП от 09.09.2019 г., настъпило
между 16 и 17 часа е следният: по третокласния път с № 867, км.52-ри, между Кърджали и
Бенковски, се движат един след друг с автомобилите си лицата Т. Х. /л.а. „Ф. Г.“ с рег.№
****, Хр. К. /л.а. „О.. К.“ с рег.№ ****/ и Б.Д. /л.а. „Ф. Г.“ с рег.№ ****. Управляваният от
св.Т. Х. първи автомобил внезапно намалява скоростта, защото движещ се пред него камион
спира по причина на излизането пред камиона на пътното платно на две крави, точно след
разклона за с.Д.. След св.Х. и св.Хр. К. намалява бързо скоростта си, след което усеща удар
върху управлявания от него автомобил отзад, причинен от автомобила на Б.Д.. Вследствие
2
на този удар автомобилът на К. от своя страна удря намиращия се пред него автомобил на
св.Т. Х.. След ударите водачите на тези три автомобила слизат и проверяват какви за щетите
по машините. Б. Д. пита останалите дали имат претенции, при което свидетелят Хр. К. му
отговаря, че ще ги оправят на базата на застраховките. Последният твърди, че не разбрал
кога точно си е тръгнал Б. Д.
Б. Д., след слизането от автомобила, отива да провери и какво е
състоянието на другите хора в предните коли, като съпругата му-св.Р. Д., носи вода на
съпругата на св.Т. Х., която пътува с него на връщане от химиотерапия.
След като става ясно, че другите двама водачи нямат към него претенции,
Б. Д. напуска местопроизшествието и продължава за Златоград. Причината за това е, че от
удара в движещия се отпред „Опел Корса“ радиаторът на колата на Д.се спуква и изтича
охладителната течност, заради което той и съпругата му бързат да се приберат в Златоград.
Св.Т. Х. обаче се обажда на тел.112, тъй като е стресиран от катастрофата
и се притеснява за съпругата си, пътуваща с него след посещение за химиотерапия. Тя
всъщност не е получила никакви наранявания от сблъсъка. Дъщерята на св.Х. прави снимки
с телефона си. Видно от разпечатката на хартиен носител от електронния картон на приетото
повикване на тел.112, на л.59 от делото на РС, времевият план на това обаждане е 09.09.2019
г. – 16:57 часа – 09.09.2019 г. – 17:02 часа – 10.09.2019 г. – 03:21 часа. В картона е отразено
още, че подалият сигнала съобщава как е станало ПТП без пострадали, между три коли,
едната от които пречи на движението и че двама от водачите са напуснали ПТП, като е
останал на място червеният „Г. Ф.“ с водача му.
Съгласно записването в Дневника на получени и
предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на РУ-Кирково/л.72 от делото на РС/, на
09.09.2019 г. в 17:05 часа е получено тел.съобщение от Т. А.. за възникнало ПТП в района на
с.Дюлица между три коли без пострадали. Отразено е, че сигналът е посетен от АвП-1 Кр.Й.
и В.М., изготвена е докладна записка.
Няма данни между тримата участници да е налице разногласие относно
ПТП. Свидетелят Х. посочва пред съда, че не е бил съгласен К. и Д. да си тръгнат, но не
посочва защо, още по-малко – заради разногласие помежду им относно ПТП; нито
установява да е изразил несъгласието си по начин, по който то да бъде възприето от другите
двама, т.е., те да са разбрали, че той не желае да напускат местопроизшествието.
Когато полицейските служители /св.Кр. Й.и св. В. М./ пристигат на
местопроизшествието, разбират, че, освен Х. и К., съществува още един участник в
инцидента-ответникът. Успяват да го идентифицират и го извикват по телефона с помощта
на златоградските полицаи, да се върне обратно. Б. Д. се завръща на местопроизшествието с
друг автомобил-на сина му/св.З. Д./, тъй като преди това оставя за ремонт своя ударен
3
автомобил, с който е участвал в ПТП.
Извършена е проверка на тримата водачи за наличие на алкохол, като
пробите и на тримата са отрицателни. От разпечатката на хартиен носител на данните от
апарата „Др. А. 7510“ е видно, че пробите за взети на 09.09.2019 г. съответно в 17:27:49
часа, в 17:50:56 и в 18:04:45 часа. Съставени са на Б. Д. и Хр. К. актове за установяване на
административно нарушение от дата 09.09.2019 г. Тъй като същите полицейски служители
биват извикани да отидат на друго местопроизшествие до с.Др., оставят съставянето на
протокол за следващия ден. Така на 10.09.2019 г. тримата водачи Х. К. и Д. се явяват в РПУ-
Кирково, където от полицейския служител – св.Кр. Й., въз основа на техните разкази, е
съставен Протокол за ПТП с № 1575221 от 10.09.2019 г.
Около 2-4 дни след ПТП, Б. Д. получава болки в коремната област.
Първоначално е прегледан в Златоград и му е препоръчано да се оперира по спешност
заради нещо, което е счетено от медиците за тумор в корема. Приет е в болница „Каспела“ в
Пловдив и му е направена операция, която разкрива, че няма образуван тумор, а оток и
оттам-чревни сраствания с непроходимост, което е резултат от рязкото притискане на
корема от предпазния колан на автомобила при ПТП. Б. Д. престоява в болничното
заведение в периода 18-09.2019 г. – 30.09.2019 г. След това, в резултат на настъпило
усложнение-абсцес, е опериран още веднъж, като болничният престой е от 01.10.2019 г. до
14.10.2019 г. Накрая се налага още едно лечение в същото здравно заведение за периода
28.10.2019 г. – 30.10.2019 г., заради поредно влошаване на състоянието, но този път е
излекуван консервативно, без оперативна намеса. Тези обстоятелства са описани в
представените три епикризи от УМБАЛ „Каспела“-Пловдив и не се оспорват от страните.
Св.Р. Д., съпруга на ответника, и
св.З. Д., негов син, обясняват, че така Б. Д. се лекува в „Каспела“ около 45 дни, а след това –
около три месеца вкъщи, при което изобщо не му е до обжалване на наказателно
постановление. Семейството на Д. изтегля кредит от Банка ДСК, за да се направи
операцията му, като св.Д. посочва, че лечението му им струва общо около 5 000 лв.
С наказателно постановление № 19-0318-000384/25.09.2019 г. на началника
на РУ към ОД на МВР-К., въз основа на акт за установяване на административно нарушение
№ 79234/09.09.2019 г., серия GA, от ОД на МВР-Кърджали, РУ-Кирково, на Б. Д. е
наложено административно наказание „глоба в размер на 200 лв.“ по чл.179, ал.2, пр.2 от
ЗДвП и „глоба в размер на 50 лв.“ и „лишаване от право да управлява МПС за 1 месец“ по
чл.175, ал.1, т.5 ЗДвп. Прието е от административнонаказващия орган, че Б. Д. при
процесното ПТП не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко; както и че, при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, го
напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията и.
Наказателното постановление влиза в сила на 15.11.2019 г., тъй като не е обжалвано от Д..
4
На св.Хр. К. също така е наложено
административно наказание по чл.179, ал.2, пр.2 ЗДвП – „глоба в размер на 200 лв.“ с
наказателно постановление № 19-0318-000388/25.09.2019 г. началника на РУ към ОД на
МВР-Кърджали, за това, че при същото ПТП не се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко. Няма данни дали и кога това НП е влязло в сила.
При това положение правилно е прието, че посещаването на
местопроизшествието от органите за контрол на движението по пътищата не е било
задължително по закон, ето защо напускането на ПТП от Б. Д. няма да последица
ангажиране на отговорността му на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ. Това е така, защото от
събраните доказателства не се установява да е налице условието по т.7 на чл.125 ЗДвП,
изискващо службите за контрол на МВР задължително да посетят мястото на
пътнотранспортното произшествие, а именно: между участниците в произшествието да има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Св.В. М., единият от двамата посетили ПТП полицаи, сочи, че никой от
участниците не е спорил за механизма на възникване на ПТП.
Св.Хр. К. не твърди да е имало подобно
разногласие; напротив, казва, че Д. спира автомобила, слиза, оглежда щетите, признава, че
ги е блъснал и пита дали останалите имат претенции към него, на което свидетелят му
отговаря, че ще си оправят колите на базата на застраховките. Св. К. твърди, че не бил казал
на Д. да се прибира, но съдът не дава вяра на това изказване, защото се опровергава от
показанията на св.М., който възпроизвежда казаното му от св.Турхан как водачът на
смолянския автомобил спрял, попитал има ли нещо и му били казали да продължава. К.
подчертава в показанията си, че Т. повече мислел за жена си, която се връща от
химиотерапия, отколкото да разговаря с него и с ответника. Действително, участниците в
ПТП са равнопоставени, не се намират едни спрямо друг в отношение на власт и
подчинение, та да може единият „да пусне“ другия да си върви. Обаче отговорът на св.К. на
въпроса на Д. дали има претенции, възприет от Д. като „пускане“, също говори за липсата на
разногласие относно обстоятелствата по ПТП, защото означава, че нито К. има каквито и да
било претенции към Д., нито последният отрича факти, свързани с ПТП, които другите
двама участници претендират да са настъпили, по смисъла на т.7 на чл.125 ЗДвП. В тази
насока е и изложеното от св.Р. Д., преценено съобразно чл.172 ГПК, че Хр. казал как било
писано така да стане и всеки от тях да си оправя колите, казал им да си тръгват, защото
колата им била в окаяно състояние.
Св.Т. Х. също не изнася данни да е имало
5
разногласие между тримата относно свързаните с ПТП обстоятелства. Той се обажда на
тел.112 не защото има такова, а защото е стресиран, предвид притеснението за съпругата му,
тъй като я връща от химиотерапия. Т.е., тревогата му за нейното състояние и опасение дали
все пак не се налага медицинска помощ го кара да се обади на тел.112, но такава
необходимост няма. Признава, че съпругата на Д. идва да види какво става със съпругата на
свидетеля и и донася вода. Както се каза по-горе, св.Х. твърди, че не бил съгласен Д. и К. да
си тръгнат, но не казва несъгласието му да е по причина на разногласие между тях за ПТП,
нито сочи да е изразил пред двамата това си несъгласие и те, въпреки него, да са си
тръгнали. Д. и К. казват на този свидетел, че отиват да си оправят колите. Св.Р. Д. обяснява,
че св.Х. също нямал претенции, поне нищо не казал; момичето от неговата кола снимало с
телефон и явно, след като Д. си тръгнали, хората от първата кола извикали полиция.
Св.Кр. Й., вторият полицейски служител, също заявява, че никой от
участниците не е оспорил механизма на възникване на ПТП. От показанията му става ясно,
че още при връщането си на местопроизшествието, Д. съобщава на този свидетел как
водачът на „Опел“-а, т.е., св.К., му е казал: „Няма нищо, давай, давай ! “, т.е., да си върви.
Показанията на съпругата и сина на ответника също очертават липсата на
разногласие между тримата участници в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него.
Несъставянето на двустранни протоколи между тях
не може да се квалифицира като доказателство за наличие на подобно разногласие.
Съгласно чл. 2, ал.1 от НАРЕДБА № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия
и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се съставят следните документи:
1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети;
3. двустранен констативен протокол за ПТП. Чл.4 гласи, че при ПТП с материални щети се
съставя протокол за ПТП - приложение № 2. Чл.5, ал.1, изр.първо от същата наредба
предвижда, че, когато при произшествието са причинени само материални щети и между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3. Ал.2
на същия член разпорежда, че застрахователите, които сключват договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, са длъжни да предоставят
безплатно в два екземпляра бланка за двустранен констативен протокол за ПТП -
приложение № 3, при сключване на договора, както и при поискване; а ал.3 – че
двустранният констативен протокол - приложение № 3, е валиден и когато бланката не е
предоставена от застрахователя.
В протокола за ПТП с № 1575221 от 10.09.2019 г.
6
съставен от св.Кр. Й., са попълнени данните само на двама участници – Б. Д. и Т. Х., като са
изброени щетите само върху управлявания от Х. автомобил „Ф.Г.“ с № К 91 39 АВ. В
графата за „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ е отразено, че има и още
един участник в ПТП /участник № 2, чиито данни не са попълнени/, като се описва и как,
след като автомобилът на К., неспазил нужната дистанция, е блъснат от този на Д., също
неспазил нужната дистанция, от своя страна се блъсва в задната част на автомобила на Х..
Записано е още, че след възникването на ПТП у-к 1 го напуска, без да уведоми органите на
МВР. Протоколът е подписан от участниците Т. Х. и Б. Й. без каквито и да е възражения.
Служебно известно е на настоящия съдебен състав,
разглеждащ и В.гр.дело № 510/2020 г. със същите страни, но относно регресна претенция
вследствие щети, нанесени на автомобила на св.Хр. К., че е съставен на 10.09.2019 г. още
един протокол за ПТП с № 1575220, в който участници са само св.Хр.К. и Б. Д., механизмът
на ПТП е еднакъв с този, описан в протокола за ПТП с № 1575221, като са изброени
повредите вече на автомобила на св.К.. Схемите на ПТП и по двата протокола за еднакви. И
този протокол е подписан от К. и Д. без каквито и да е възражения.
Не се установява тримата водачи да са разполагали с
образци на двустранните протокол по чл.5 във вр. с чл.2, ал.1, т.3 от посочената по-горе
наредба. Действително, чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП разпорежда, че, ако между участниците
в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват
превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Нито един от
относимите нормативни актове (КЗ, ЗДвП и посочената по-горе наредба) обаче не задължава
водачите да имат такъв двустранен протокол, макар застрахователят да има задължение да
им предостави безплатно в два екземпляра бланка за двустранен констативен протокол за
ПТП - приложение № 3, при сключване на договора, както и при поискване. Ето защо е
възможно да бъде съставен протокол за ПТП с материални щети от органите на МВР и
когато между водачите има съгласие за причините за ПТП и, макар да не е било
задължително, да е било извършено посещение на местопроизшествието от тези органи. В
под.смисъл е напр.Решение № 170 от 16.06.2020 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 151/2020 г.
Решение № 260114 от 20.08.2020 г. на РС - Велико Търново по гр. д. № 3494/2019 г.,
Решение № 1577 от 8.05.2020 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 3841/2019 г
В наредбата и в закона няма изискване органите на
МВР да бъдат уведомявани незабавно за произшествието. В конкретния случай не е било
нужно те да посетят мястото на ПТП тъй като за тях такова задължение възниква по силата
на чл.125, т.7 от ЗДвП, когато между участниците в произшествието има разногласие
относно обстоятелствата, свързани с него. Както се изясни по-горе, обаждането на тел.112 от
св.Хасан не е по причина, че е имало такова разногласие, а най-вече заради тревогата му
7
относно състоянието на неговата съпруга; никой от участниците нито към момента на ПТП,
нито в деня след него, когато са съставени и подписани без възражения от участниците
протоколите за ПТП, нито в съдебното производство, е оспорил което и да било
обстоятелство относно ПТП, напр.участието, вината, механизма, последиците, щетите и
др.под. Също така, свидетелите Х. и К. признават, че не са си съставяли документи тримата,
когато са се ударили, но не сочат това да е в резултат на разногласие между тях. Вероятна
причина за несъставянето би могъл да е шокът от катастрофата и тревогата предимно за
живота и здравето на участниците. В тази насока са показанията на св.Р. Д., преценени при
съблюдаване изискването на чл.172 ГПК – тя сочи, че никой от тях не се е сетил да попълва
протокол; били доволни, че няма пострадали хора. В обобщение, при свързаното
разглеждане на разпоредбите на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП, чл.125, ал.1, т.7 от същия закон
и чл.500, ал.1, т.1 КЗ се налага извод, че несъставянето на двустранен протокол от
участниците в ПТП по чл.5, ал.1 във вр. с чл.2, ал.1, т.2 от наредбата, при което има само
материални щети и между които има съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП, не
означава непременно и автоматично, че между тях относно същите тези обстоятелства има
разногласие по смисъла, вложен в т.7 на чл.125, ал.1 ЗДвП, което да обоснове приложението
на чл.500, ал.1, т.1 КЗ.
Съгласно мотивите по т. 15 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС, задължителни по смисъла на чл. 300 ГПК за гражданския съд, относно
това дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са
само тези актове на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за
виновно в извършване на престъпно деяние – с присъда, решение по чл. 78а НК или
споразумение в наказателния процес. Т.е., решението по чл. 78а НК се приравнява на влязла
в сила присъда, поради това, че и в този случай деянието си остава престъпление, а не
административно нарушение, като разликата с присъдата е само във вида на отговорността –
освобождаване от наказателна отговорност и налагане или не на административно
наказание. С оглед така възприетия в горното тълкувателно решение критерий, след като
наказателното постановление има за предмет деяние, което не е престъпление, а
административно нарушение, то не обвързва, съгласно чл. 300 ГПК, гражданския съд
относно вината на дееца и противоправността на деянието. В този смисъл е
напр.Определение № 435/12.06.2015 по дело № 2947/2014 на ВКС, ТК, I т. о. Ето защо,
макар с НП № 19-0318-000384/25.09.2019 г. на началника на РУ към ОД на МВР-К., да е
прието, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, Д.го напуска, не
уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията и, заради което му е
наложено и административно наказание, това не обвързва гражданския съд по настоящото
дело да приеме, че действително е имало разногласие между участниците в ПТП. Също така,
това НП не е обжалвано поради посочената от Д. причина – ангажираността му да преодолее
последиците, да оздравее след претърпените от него две операции заради травмата, проявила
се от ПТП, макар и няколко дни след него, и да се възстанови след дългия престой в
болничното заведение, който е именно в периода след издаването на НП – от 18.09.2019 г. –
8
до 14.10.2019 г. и след това от 28.10.2019 г. до 30.10.2019 г.
На следващо място, не се установява Б. Д.
да се е отклонил виновно от проверка за алкохол по смисъла на чл.500, ал.1, т.1 КЗ.
С решение № 183 от 22.11.2010 г. по търг.дело.№
30/2010 г. на ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, е прието, че само фактът на
напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от
проверка за алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване
от ищеца по регресния иск. Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване
на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно да се отклонил, би могло
да се приеме, че е налице основанието по чл.274, ал.1, т.1, предл. последно КЗ за регресна
отговорност на застрахования. В същия смисъл са например и решение № Решение № 16 от
02.02.2011 г. по т. д. № 374/2010 г. на II т. о. на ВКС; Решение № 152 от 15.11.2014 г. по т. д.
№ 2080/2013 г. на I т. о. на ВКС и много други. Посочените са постановени по спорове по
чл.274, ал.1, т.1, пр.посл. КЗ /отм./, но са приложими и към тези по чл.500, ал.1, т.3 КЗ,
защото тази правна норма има съдържание, идентично с това на чл.274, ал.1, т.1,
пр.последно КЗ/отм./
В случая няма данни да са предприети мерки за извършване на проверка за
алкохол на участника в ПТП Б. Д., от която той да се е отклонил. Напротив, той не напуска
ПТП въпреки някаква съпротива на другите двама участници и при съществуващо у него
знание, че някой от тях ще подаде сигнал на тел.112 и че предстои идване на контролните
органи и евентуално проверка за алкохол. Д. напуска, преди изобщо да разбере, че
участникът в ПТП-св.Т. Х., има намерение да вика полиция и че нейни представители
въобще ще идват. Това е така, защото му е дадено уверение от този, чийто автомобил е
пострадал от удара на Д. – св.Хр.К., че ще се оправят на базата на застраховките, затова е
свободен да си тръгне; защото и самият св.Костурски също за момента напуска ПТП /това се
сочи от съпругата на ответника-св.Р. Д. и от св.Т. Х., отразено е и в електронния картон на
сигнала на тел.112, а и самият К. обяснява как потеглилс автомобила след ПТП, стигнал до
уширение по-надолу по пътя, където имало чешма, измил се, налял вода и се върнал, като
вече предницата на колата му сочела към К./, но после се връща, преди напускането да се
установи от полицаите; и защото към онзи момент св.Т. Х. не изразява пред Д. несъгласие
последният да си тръгне. Т. Х. казва, че преди да си тръгнат Хр. и Б., се обадил на тел.112.
Не става ясно обаче дали двамата са били в положение да разберат, че звъни на тел.112, или
са били вече в автомобилите си, поради което няма как да узнаят за обаждането, макар да са
все още на мястото. Д. си тръгва и за да успее да се добере до Златоград, докато
автомобилът му все още е в движение, предвид изтичането на охладителна течност от
спукания от удара радиатор.
В момента, в който Д. е повикан да се върне на мястото на ПТП от
9
полицаите – св.М. и Й., той се връща и без каквато и да е съпротива дава проба за наличие
на алкохол, която е отрицателна, както се посочи по-горе. Прави впечатление, че полицаите
пристигат на ПТП във времето между 17:05 часа и 17:27 часа; първите две проби за алкохол,
явно на св.Х. и на св.К., са направени съответно в 17:27:49 часа и в 17:50:56 часа, а
последната, която трябва да е на ответника, е направена в 18:04:45 часа. Така времето от
получаване на сигнала в РУ-Кирково до извършването на пробата на Д. е около 59 минути,
което означава, че времето от момента, в който Д. получава обаждане да се върне, до
момента, в който се връща и дава проба, е още по-кратко. Т.е., от свързаното обсъждане на
свидетелските показания, разпечатката от апарата „Дрегер Алкотест“ и записването в
полицейския дневник, се налага извод, че ответникът по най-бързия начин след узнаване, че
трябва да е обратно на местопроизшествието, се връща там и веднага се подлага на пробата
за алкохол, която, както се каза нееднократно, показва отрицателен резултат. Въобще няма
данни, от които да възникне даже съмнение, че Димитров може да е употребил алкохол,
заради което да се е отклонил от виновно от проверка за алкохол; св.Костурски казва, че не е
усетил мирис на алкохол, когато е разговарял с водача на смолянската кола.
Във въззивната жалба са развити доводи как от момента на ПТП до
изпробването на Д. за алкохол са изминали 1 час и 30 минути, което правело проверката за
алкохол с апарата „Дрегер Алкотест“ невалидна като несвоевременна, по аналогия от
записаното в талоните-образци за даване на кръв, според които кръвната проба е невалидна,
ако лицето не се е явило в медицинския център за даването и до 45 минути; „Дрегерът“ бил
по-несъвършено техническо средство за изследване от кръвната проба, ето защо, ако тя е
неточна след час и половина, изследването с този апарат също било неточно. Тези доводи не
са въведени с исковата молба, искът не е предявен на основание предложение първо на т.1
от ал.1 на чл.500 КЗ - управляване от ответника на моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма; по тях не е проведена защита от ответника и съответно – не са изложени мотиви за
тях от районния съд, ето защо, като въведени за първи път с въззивната жалба, не подлежат
на разглеждане.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия направените от последния разноски във въззивното производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20118/21.09.2020 г. по гр.дело № 62/2020 г.
на Златоградския районен съд.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б. В.
И.“-гр.София, ЕИК *******, да заплати на Б. З. Д., ЕГН **********, направените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв./триста
лева/.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.3,
т.1, пр.трето ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11