Р Е Ш
Е Н И Е
№ 712
гр.
Бургас, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, ХХІV-ти
състав в публично заседание на пети юни през две хиляди и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: Нели Стоянова
при секретаря Д. Д., като разгледа докладваното от
съдия Стоянова адм.дело № 332 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1
от Закона за устройство на територията (ЗУТ) вр. чл. 57а,
ал. 3 от ЗУТ вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.Т.Д., ЕГН ********** и Р.К.Д., ЕГН **********
и двамата с адрес в с. Ново Паничарево, община Приморско, ул. „Девети май“ №
76, чрез адвокат Н.Д.,*** против заповед № 114
от 15.02.2023 г. на кмета на Община
Приморско. С оспорената заповед, на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ е наредено М.Т.Д.
и Р.К.Д., в качеството им на извършители да премахнат незаконно изграден обект
– метален контейнер № 2 с правоъгълна форма и приблизителни размери
2.63м/4.80м/2.63м/4.69м, застроена площ 12 кв.м., поставен в поземлен имот с
идентификатор № 52129.102.172 по КККР на с. Ново Паничарево, Община Приморско, Област
Бургас.
В жалбата се сочи неспазване на
установената форма - акта е немотивиран – нарушение по чл.59, ал.1, т.4 от АПК.
Твърди се, че в хода на административното производство не са разгледани
възраженията на жалбоподателите, не е извършена проверка за търпимост на
обекта, както и че не е извършена исканата съдебно-техническа експертиза, както
и че не е присъединена преписката по жалба с вх. № 94-00-3321/25.08.2020 г., в
която се съдържали свидетелски показания от значение за случая. Посочено е още,
че в случая не се касае за преместваем обект. В тази връзка са наведени доводи
за нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, което е довело до неизясняване на
фактическата обстановка и постановяване на незаконосъобразен акт. Иска се
отмяна на заповедта. Ангажират се доказателства.
В съдебното заседание жалбоподателите чрез процесуалния си представител
поддържат жалбата. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се присъждане на разноски. По делото са представени писмени бележки.
Ответникът по жалбата – кмет на
община Приморско, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като
неоснователна. Представя заверено копие от административната преписка
по приемане на оспорения акт и отговор на жалбата. Не ангажира доказателства.
Административен съд – Бургас, след като взе предвид изложеното в жалбата,
становището на страните, и след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Административното производство по
издаване на оспорената заповед е инициирано във връзка с жалба от 12.07.2022 г.
на Й.К. *** за извършено незаконно строителство, представляващо животновъден
обект, стопанисван от М.Т.Д. в имоти с идентификатори 52129.102.1, 52129.102.172,
52129.103.14, 52129.102.2 и 52129.103.16, находящи се в местността „Високата
нива“ в землището на с. Ново Паничарево (л.25).
За поземлен имот с идентификатор 52129.102.172,
засегнат от оспорената заповед е представен акт за публична общинска
собственост № 3332/07.08.2019 г., съгласно който посочения имот е с площ от 63
866 кв.м., находящ се в местността „Високата нива“, землището на с. Ново
Паничарево, с трайно предназначение – пасище, и представлява публична общинска
собственост (л.18, стр.2). Представен е и договор № 148/15.07.2020 г., съгласно
който Община Приморско отдава под наем на Й.К. поземлени имоти 52129.102.172 и
52129.103.14 за срок от 5 години, считано от 01.10.2020 г. до 30.09.2025 г.
(л.19, стр.2 - 21).
По повод постъпилата жалба от
12.07.2022 г. и влезли в сила Решение № 1668/23.12.2021 г. и Решение №
662/07.07.2021 г. на Районен съд- Бургас, до М.Д. и Р.Д. е изпратено съобщение
с изх. № 94-00-4356/05.12.2022 г. за започване на производство по чл. 225а от ЗУТ за установяване на незаконно строителство в няколко имота, в това число и в
имот 52129.102.172 (л.26). Съобщението е връчено на жалбоподателите на
07.12.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне PS 8180 0047EС Z (л. 10).
На 25.01.2023 г. служители на
Община Приморско извършили проверка в поземлен имот 52129.102.172 по КККР на с.
Ново Паничарево, като установили, че имота е собственост на Община Приморско
въз основа на АПОС № 3332/2019г. и че в имота е монтиран „метален контейнер №
2“ с приблизителни размери 2.63 м/4.80м/2.63м/4.69м и застроена площ от 12 кв.м.
(отразен на изготвената към акта скица под № 8). Установили още, че обектът
представлява такъв по чл. 56 от ЗУТ, поставен е без разрешение, съгласно чл.
56, ал. 2 от ЗУТ и попада в чужд поземлен имот. При тези данни приели, че
обектът е поставен в нарушение на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и следва да бъде
премахнат. Резултатите от проверката са обективирани в съставения Констативен
акт № 8 от 25.01.2023 г. (л.14, стр.2), който е връчен на жалбоподателите на
30.01.2023 г., видно от придружително писмо с изх. № 94-00-466/26.01.2023 г.
(л.11) и известие за доставяне PS8180 0047VW 0 (л.25, стр.2).
На 03.02.2023 г. от жалбоподателите
е подадено възражение, с което е изразено несъгласие с констатациите на
проверяващите. Отправени са искания за събиране на допълнителни доказателства -
приобщаване на представени свидетелски показания към преписката по жалба с вх.
№ 94-00-3321/25.08.2020 г., искане за събиране на документи по изграждането и
продажбата на животновъдния обект - овцеферма. Изложени са съображения, че
имотите, засегнати от проверката, представляват стопански двор по смисъла на
ЗСПЗЗ и че част от тях са предмет на гражданско-правен спор. Относно процесния
обект - контейнер № 2 е изразено становище, че е поставен през 1994 г. и същият
не е преместваем обект. Поискано е назначаване на съдебно-техническа експертиза
(л.12). Представени са: определение № 6596/22.11.2022 г., постановено по гр. д.
№ 5423/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас. Съгласно данните от
определението, производството е образувано по повод предявена от М.Д. и Р.Д.
против Й.К. претенция за осъждане на ответника да преустанови създаването на
препятствия на ищците за ползване на единствения вход от изток на собствения им
имот с обща площ от 2.5 дка, представляващ част от ПИ 52129.102.1 и от ПИ
52129.102.2 по КККР на с. Ново Паничарево, използван за стопански двор (л.12,
стр.2). Страните са приканени към спогодба; протокол за проведен търг от 02.09.1994 г., съгласно който търга е
с предмет – овчарско жилище с кошара в м. „Османа“, с. Ново Паничарево и е
спечелен от М.Т.Д. (л.14) и фактура № 00913 от 07.04.1994 г., издадена от ТКЗС „Ясна
поляна“ на М.Д., с предмет – овчарско жилище с кошара в м. „Османа“, с. Ново
Паничарево, на стойност 9 164 лева (л.14).
След като е приел за
неоснователно направеното възражение, кметът на община Приморско е постановил
оспорената в настоящото производство заповед № 114/15.02.2023 г., с която на
основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ е разпоредил на М.Д. и Р.Д., в качеството им на
извършители, да премахнат преместваем обект, представляващ „метален контейнер №
2”, поставен в ПИ с идентификатор 52129.102.172 по КККР на с. Ново Паничарево,
с правоъгълна форма и приблизителни размери 2.63 м/4.80м/2.63м/4.69м и
застроена площ от 12 кв. м. В мотивите на заповедта е възпроизведена
фактическата обстановка, вписана в Констативен акт № 8/25.01.2023 г.
Административният орган е посочил, че с възражението срещу акта не са
представени нови обстоятелства, а приложените до момента доказателства не
съдържат информация за конкретен имот или обект, а само данни за м. „Османа“,
която не е предмет на производството. Посочил е още, че не са поставени
конкретни въпроси за изготвяне на съдебно-техническа експертиза. Административният
орган е изложил още, че община Приморско, в качеството си на собственик на имот
52129.102.172 не е давала съгласие и/или разрешение за поставяне на обекти в
имота. Органът е достигнал до извод, че жалбоподателите са извършили
неоснователни действия в имота без съгласие на собственика и без надлежно
разрешение и правно основание (л.28).
На 16.02.2023 г., по повод
издадената заповед № 114/15.02.2023 г., е изготвена покана за доброволно изпълнение
по реда на чл. 277, ал. 1 от АПК, с която М.Д. и Р.Д. са уведомени за заповедта
и им е предоставен 3-дневен срок за изпълнение. Поканата е връчена на
жалбоподателите на 16.02.2023 г., видно от отбелязването върху същата (л.16).
В хода на съдебното производство,
от страна на жалбоподателите са представени: писмо с изх. № 97-03-54 от
05.10.2020 г., съгласно което община Приморско е спряла административното
производство по реда на ЗУТ във връзка с жалба с вх. № 94-00-3321/25.08.2020 г.
на Й.К. до окончателното произнасяне на Бургаски районен съд (л. 39); решение №
489 от 23.05.2022 г., постановено по гр.д. № 327/2022 г. по описа на Районен
съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 1668/23.12.2021 г. по гр.д. №
5197/2020 г. по описа на РС – Бургас, с което е отхвърлена като неоснователна
предявената от М. и Р. Димитрови претенция по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР с искане да
бъде прието за установено, че община Приморско не е собственик на част от ПИ с
идентификатор 52129.102.172, с площ от 10 дка, при граници : ПИ с идентификатор
52129.102.172, 52129.102.12, 52129.102.11, тъй като същите представляват
прилежащ терен - стопански двор към кошара със жилище, а не както неправилно е
заснета като пасище, мера, собственост на ответника (л.40); констативен
протокол от 21.02.2023г., изготвен от служители към Община Приморско, с който
се удостоверява, че на 21.02.2023 г. са изпълнени няколко заповеди за
премахване на незаконни строежи, в това число и на заповед № 114/15.02.2023 г.,
както и констативен протокол за извършени разходи по премахване на незаконни
строежи от 21.02.2023 г., касаещ премахването на навес, метален контейнер № 1 и
метален контейнер № 2.
В хода на съдебното производство
са разпитани свидетелите: Тодораки Милев Магриотов, Тодор Милев Д. и М.Ж.П.-Д..
Свидетелят Магриотов – първи
братовчед на жалбоподателя М.Д. сочи, че контейнера бил поставен непосредствено
след закупуването на кошарата, като е използван за склад за фураж. Посочва, че
е поставен върху циментова замаска, за да не влизат гризачи, както и че е
поставен свободно върху замаската. Заявява още, че контейнера е бил вътре в
заграждението на кошарата и е с размери около 10 - 12 кв.м.
Свидетелят Д. - син на
жалбоподателите твърди, че контейнерът е бил закупен от ДАП, след закупуване на
кошарата, за да се складира в него фураж. Посочва, че контейнерът е бил
поставен върху циментирана плоча, като отвътре са иззидани тухли за да не
влизат мишки, защото бил изгнил малко. Сочи, че контейнерът бил вътре в
заграждението. Заявява, че е можело да бъде вдигнат с кран, но е бил смачкан с
багер. Твърди, че може да се вдигне с кран въпреки тухлите и цимента, като
просто тухлите щели да се изсипят.
Свидетелят П. – Д. на длъжност
специалист „Контрол-строителство“ в община Приморско заявява, че при проверката
на място, за която е съставен констативен протокол от 25.01.2023 г. е бил установен
метален контейнер, червен на цвят, доста стар и ръждясал. Твърди, че е бил
поставен директно на земята без циментова замаска и е представлявал четири
метални платна, от едната страна с врати. Посочва, че контейнерът е можело да
бъде отделен, без да бъде разрушена неговата цялост. Заявява, че е бил
премахнат, като е бил смачкан с багер и натоварен на камион.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежно легитимиран субект, имащ право и интерес
от оспорването, адресат на заповедта, в срока по чл. 215, ал.4 ЗУТ,
против административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповед № № 114 от
15.02.2023 г. е издадена от компетентен
орган – кмета на Община Приморско, който съгласно чл.57а, ал.3 от ЗУТ има
правомощието да издава заповеди за премахване на преместваеми обекти по чл.56 и
чл.57 от ЗУТ. В оспорваната заповед и в съставения констативен акт изрично е
посочено, че процесният обект е преместваем и представлява метален контейнер по
чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ.
Процесната
заповед е издадена в предписаната от закона форма – писмена и отговаря
на формалните изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК. В нея са посочени фактическите и правните
основания за издаването й - наличие на преместваем
обект „метален контейнер № 2“, монтиран в ПИ № 52129.102.172 по КККР на с. Ново
Паничарево, община Приморско с приблизителни размери 2.63м/4.80 м/2.63м/4.69м и
с площ 12 кв.м., без
разрешение за поставяне в нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, и е посочено
правното основание за издаването й - чл. 57а, ал. 1,
т. 1 ЗУТ. Изложеното налага извод, че издадената
заповед е мотивирана. Административният орган се е позовал на събраните
доказателства в хода на административното производство.
При издаването на заповедта са спазени
административнопроизводствените правила, предвидени в чл.57а, ал.2 и 3 от ЗУТ.
Съставен е констативен акт, с който е поставено началото на производството и в
който е обективирано и онагледено чрез скица, фактическото положение. Актът е съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ и е сведен
до знанието на жалбоподателите надлежно. Жалбоподателят
Д. е подал възражение срещу констатациите в акта, но то е прието от органа за
неоснователно с подробно изложени мотиви в самата заповед.
Съдът намира, че обжалваната заповед е постановена и в съответствие
с приложимия материален закон.
На първо място, следва да се прецени
характерът на процесния обект, т.е дали същият представлява преместваем обект
по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, с оглед неговите характеристики и
предназначение, съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ и на второ място – дали подлежи на
премахване съгласно чл.57а, ал.1 от ЗУТ.
Съгласно чл. 56 ал.1 от ЗУТ, върху поземлени
имоти могат да се поставят: т.1 преместваеми увеселителни обекти; т.2 преместваеми
обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; т.3 преместваеми
обекти за временно обитаване при бедствия и т.2 преместваеми обекти, свързани с
отбраната и сигурността на страната. В ал. 2 от същия текст е предвидено,
че за обектите по ал. 1, т. 1 и т. 2 се
издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация,
одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото
разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1
и 2. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за
одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се
определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида
и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на
инженерно-техническа част или конструктивно становище.
В настоящият случай процесния метален
контейнер представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗУТ, тъй
като от данните по делото се установява, че същия има обслужващо предназначение
към кошарата, стопанисвана от жалбоподателите. Контейнерът е ползван за
складиране на фуражи и явно не попада в първите две хипотези на нормата, а
именно да е предназначен за административни или търговски дейности.
Обектът, предмет на заповедта е с технически
характеристики - метален контейнер, и размери 2.63м/4.80 м/2.63м/4.69м), които
позволяват лесното му отделяне от повърхността без да губи своята
индивидуализация.
Съгласно § 5, т.
80 от ДР на ЗУТ „Преместваем
обект” е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му
от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван
в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да
бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ „Строежи“ са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция
по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното
наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
Съгласно разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ - обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57,
ал. 1 се премахват, когато: т. 1 са поставени без одобрена схема, когато такава
се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в
противоречие с издаденото разрешение и т. 2. са поставени без правно основание
или правното основание за одобряване на схемата и/или за издаване на
разрешението за поставяне е отпаднало. В оспорваната заповед е посочено, че контейнерът
от една страна е поставен без одобрена схема и разрешение, а от друга че е
поставен в чужд имот. Съдът приема констатациите за доказани предвид отразяванията
в констативен акт № 8/25.01.2023 г.
На следващо място от свидетелските показания
на свидетелите Магриотов и Д. се установява, че металният контейнер е поставен направо
върху циментова замаска, и с нищо не е захванат за цимента, а свидетелят Д., че
е отвътре са иззидани тухли за да не влизат гризачи. Свидетелката П. – Д. от своя
страна твърди, че металния контейнер е бил поставен директно върху земята без
циментова замаска. Свидетелите сочат, че контейнерът е ползван като склад за
фураж за отглежданите от жалбоподателите животни в намиращата се в близост
кошара. И тримата свидетели заявяват, че металния контейнер е можело да бъде
премахнат като се вдигне и премести на друго място с кран. Макар и с известни
противоречия помежду си свидетелските показания сочат, че процесният метален
контейнер представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ,
тъй като същият няма характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ, може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята
индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото
или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен и поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията
или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или
от който се отделя. Наличието или липсата на циментова замаска не променя
извода, че процесният метален контейнер е преместваем обект, тъй като циментовата
плоча не е част от самия контейнер и същия е бил свободно разположен върху нея.
Начинът на изпълнение на процесната заповед, чрез смачкване на контейнерът и
натоварването му на камион също не може да доведе до друг извод, доколкото от
свидетелските показания безпротиворечиво се установява, че процесният контейнер
е можело да бъде вдигнат с кран и преместен в цялост на друго място.
Въз основа на изложеното, правилно административният
орган е определил вида на обекта, като преместваем, поради което неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че процесният обект не е преместваем. Още повече, че
доказателства за обратното не са ангажирани от жалбоподателите.
По отношение на
твърдението в жалбата, че не е извършена проверка за търпимост на контейнера
съгласно § 127 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ във вр.
§ 16, ал. 1 ПР към ЗУТ, съдът счита че същото е непоносимо към предмета на
спора, тъй като разпоредбата се отнася само за строежи, изградени до 31 март
2001 г, за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този
закон. Преместваемите съоръжения не са строежи и не подадат
под действието на режима на търпимост.
Неоснователен е и доводът на
жалбоподателя, че оспорваната заповед не е мотивирана и органът не е установил
точно фактическото положение. Доводът е необоснован, не се сочи в жалбата,
какво точно във фактическите констатации на органа не отговаря на
действителното положение. Не са представени и доказателства, от които да може
да се направи извод различен от този в оспорената заповед. Съдът счита, че
оспорваната заповед съдържа фактически основания за издаването си – установен е
преместваем обект, поставен без съответните разрешение и схема. Същият е
индивидуализиран с местоположение, вид, височина, възложител/собственик и тези факти се
потвърждават от събраните от административния орган доказателства, пред съда не
са представени доказателства, които да водят до различен извод. Заповедта
съдържа и правни основания за издаването си – административният орган е
посочил, че контейнерът е поставен в нарушение на чл. 56,
ал. 2 ЗУТ, съгласно който разполагането на преместваеми обекти и
съоръжения за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското
обзавеждане се изисква схема /въз основа на скица с указан начин на поставяне.
Изискването на чл. 56,
ал. 2 от ЗУТ е за
обектите да е издадено разрешение за поставяне по ред, установен в съответната
наредба на Общинския съвет, както и това да става въз основа на схема, одобрена
от главния архитект на общината. Следователно правното основание съответства на
фактическото такова.
С оглед изложеното се налага извод, че
оспорваната заповед отговаря на изискванията за форма и съдържание на
административния акт, както и че е издадена от компетентен орган, в изискуемата
писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при
правилно приложение на материалния закон и съобразяване с неговата цел.
Мотивиран от
горното, Административен съд - Бургас
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Т.Д.,
ЕГН ********** и Р.К.Д., ЕГН ********** и двамата с адрес в с. Ново Паничарево,
община Приморско, ул. „Девети май“ № 76 против заповед № 114 от 15.02.2023
г. на кмета на Община Приморско.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: