Р Е Ш Е Н И Е
№ 1914 04.08.2020г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд ХVІ –ти граждански състав
на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретар Марина Димова,
като разгледа докладваното от
съдия Петрова
гражданско дело № 9883 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от К.К.Г. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис № 5 - за адв. Н.Д., уточнена с молба от 16.01.2020г. и 23.01.2020г., с която е предявен иск срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” №3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 1240,85 лева по изпълнително дело № 459/2012г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев, район на действие - БОС, както следва: 595,85 лева - олихвяема сума - главница, 520 лева мораторна лихва, както и сумата от 125 лева – разноски. Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 17.08.2011г. е образувано изпълнително дело № 459/2012 г. при ЧСИ Наско Георгиев, peг. № 802 в КЧСИ. След образуването на делото, взискателят не е поискал повече от 5 години ЧСИ да извърши изпълнително действие - т.е настъпила е перемпцията по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК към дата 01.10.2014г./2015г. Търсените суми са за периодични плащания и е настъпила и погасителната давност за вземането по чл.111, т. в от ЗЗД. С тези мотиви счита, че вземането по изпълнително дело № 459/2012 г. на ЧСИ Наско Георгиев, peг. № 802 е погасено по давност на 01.10.2015г. и не съществува към настоящия момент, поради което е отпаднала нуждата от изпълнение.
Правното основание на иска е чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК. Материалноправното основание, на което ищцовата страна се позовава е изтекла в нейна полза погасителна давност, поради което съдът приема, че е налице предвиден от закона факт за допустимостта на производството, настъпил след приключването производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен с подробни съображения. Възразява срещу твърдението за погасяване на вземането с кратка 3 годишна давност. В хода на изпълнителните дела срещу ищцата са извършени редица принудителни действия, довели до прекъсване на давността. Давността е прекъсната и с признаване на дълга от ищцата, доказателство, за което е заявлението за погасяване на дълг от ищеца - „всеки месец до 30 число по 100 лева.“ С тези мотиви моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Фактите по делото са такива, каквито са описани в исковата молба. Кредиторът ВиК ЕАД е инициирал заповедно производство против длъжника К.Г. за суми, дължими от нея за потребена студена вода. Издадена е била заповед за изпълнение, която впоследствие, предвид липсата на възражение, е влязла в сила и съдът е издал и изпълнителен лист за сумата от 595.85 лева за ползвани ВиК услуги, ведно със законната лихва от 31.05.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 125 лева разноски по делото. След като се е снабдил с изпълнителния лист, кредиторът е завел изпълнително дело № 495/2012г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев. Видно от данните по изпълнителното дело, ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на Г. в Райфайзен банк /със запорно съобщение от 17.10.2018г./, като други действия по изпълнението не са извършвани. При тези данни следва да се приеме, че вземанията на ВиК ЕАД, за които са били издадени заповед по чл.410 ГПК и изпълнителен лист, са погасени по давност. В Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК е прието, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980г. следва да счита изгубило сила. В това Постановление на ВС е прието, че след образуването на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира. Следователно с образуването на изпълнителното дело през 2012г. давността за погасяване на вземането е прекъсната /чл.116, б.“в“ ЗЗД/ и след това веднага е спряна по силата на чл.115, б.“ж“ ЗЗД. С Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., ГК е прието, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Следователно Постановлението на Пленума на ВС е действало до 26.06.2015г., когато е било отменено с посоченото ТР и съответно до 26.06.2015г. се е считало, че давността е била спряна и не е текла. След 26.06.2015г., по силата на разрешението по т.10 от ТР, давността е възобновила течението си. Давността е започнала да тече от 26.06.2015г. и оттогава до 26.06.2018г. е текла безпрепятствено, тъй като няма извършени други изпълнителни действия, нито има искане такива да бъдат извършени до този момент. Както беше посочено по-горе видно от данните по изпълнителното дело, ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на Г. в Райфайзен банк /със запорно съобщение от 17.10.2018г./, като други действия по изпълнението преди този момент не са извършвани.
БРС счита, че в случая вземанията на кредитора се погасяват с кратката тригодишна давност. Това е така, защото вземанията са за неизплатени фактури за ползвани ВиК услуги, т.е. касае се за периодични плащания и за тях давността е 3 години – чл.111, б.“в“ ЗЗД. Вземанията не са признати в общ исков процес с решение на съд, а са установени само със заповед за изпълнение, срещу която не е подадено възражение и тя на основание чл.416 ГПК е влязла в сила. Не би могло да намери приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, която гласи, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В текста на правната норма е посочен конкретният акт, при наличието на който давността бива всякога петгодишна и той е единствено съдебното решение. БРС счита, че заповедта за изпълнение не е приравнена на съдебно решение и разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, регламентираща 5-годишна давност, не може да се приложи. В случая се касае до периодични плащания за вода, които се погасяват с кратката давност от 3 години. Както беше казано, тази давност е започнала да тече наново от 26.06.2015г., с постановяване на ТР и съответно е изтекла на 26.06.2018г. Няма данни да е прекъсвана, тъй като в този период не са извършвани изпълнителни действия. Районният съд приема обаче, че подписаната молба – заявление за погасяване на дълг от 05.11.2019г., неоспорена от ищеца, с която се признава дължимостта за сумите, има характер на волеизявление на длъжника за отказ от давността по смисъла на чл.113 ЗЗД. Признанието фактически представлява отказ от позоваване на вече изтекла давност. И тъй като такъв отказ под страх от недействителност не може да бъде направен преди давността да е изтекла /чл.113 ЗЗД/, то признанието може да бъде направено и след изтичане на давността /така Решение № 65 от 3.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 600/2010 г., I т. о., ТК/. Няма форма за действителност на едностранното волеизявление за отказ от субективното право на погасителна давност. Отказът може да бъде изричен и мълчалив, но от съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност било относно цялото парично задължение, било само за част от него /в този смисъл Решение № 186 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2012 г., IV г. о., ГК/. В настоящия случай следва да се приеме, че фактически е налице отказ от давност, доколкото след нейното изтичане длъжникът е подписал заявление, с което изрично е признал дължимостта на сумите и е обещал да ги заплати. Няма спор, че заявлението-молба касае именно процесните вземания. Следователно, макар и давността да е била изтекла, с признанието на задълженията си длъжникът фактически се е отказал от позоваване на вече изтекла давност.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника сумата от 100 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К.К.Г. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис № 5 - за адв. Н.Д. против “Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Генерал Владимир Вазов“ 3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1240,85 лева по изпълнително дело № 459/2012г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев, район на действие - БОС, както следва: 595,85 лева - олихвяема сума - главница за ползвани ВиК услуги, 520 лева мораторна лихва, както и сумата от 125 лева – разноски.
ОСЪЖДА К.К.Г. с ЕГН **********,***, да заплати на “Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Генерал Владимир Вазов“ 3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, сумата от 100 лева (сто лева), представляваща направените от ответника съдебно-деловодни разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД