№ 466
гр. Пазарджик , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200936 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г.Л. 1" ЕООД, гр. П., ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: обл. П., гр. П., ул. „П.Ш., представлявано от управителя - П.Г.Х.К., против
Наказателно постановление № 13-002539 /11.03.2021г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда", с което на дружеството за нарушение на чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ на
основание чл.415В, ал.1 е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.
С жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с
твърдения за нарушения на материалния закон.
Това становище се поддържа в съдебно заседание от законовия представител чрез
писмено изявление по хода на делото и по същество .
Въззиваемата страна , чрез своя процесуален представител, настоява да се потвърди
НП, претендира юрисконсулско възнаграждение.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
1
На 17.09.20г. свидетелите Д. и А. – инспектори от ДИТ Пазарджик посетили около
15ч. стопанисвано от дружеството заведение за хранене в гр. Пазарджик .
Обектът бил в работен режим и в него бил А.. Ч., който приготвял гръцки гироси –
печено месо, завито с хлебче и овкусено с добавки , салати и сосове.
Ч. попълнил декларация (на л. 45) на основание чл. 402 от Кодекса на труда в която
отразил, че работи в „Г.Л. " ЕООД от „3 седмици" като „работник", с работно време „от
14:00 до 16:00часа", почивни дни „два за седмица" и трудово възнаграждение „152лв.", като
в съдебно заседание уточни, че това възнаграждение е седмично.
Последвала на 30.11.2020г. документална проверка въз основа на представени от
дружеството документи от дружеството и справка в НОИ за уведомления за сключен с
лицето договор. Представен бил трудов договор № 49/26.11.2020г., сключен между
дружеството и завареното да работи лице А.Ч., който обаче не е подписан от него.
При документалната проверка била прегледана и представена книга за начален
инструктаж на дружеството. В същата липсвало отразяване Чампалов да е бил инструктиран
към датата на полагане на труда 26.11.20г. с начален инструктаж по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Такъв инструктаж бил проведен
на следващия ден 27.11.20г.
При тези данни св. Д. приел, че дружеството като работодател по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е е извършило нарушение на чл. 3 във
връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД - 07-2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
За такова нарушение и съставил против дружеството процесния АУАН, който е
надлежно предявен и връчен на пълномощник в препис, а въз основа на него е издадено
атакуваното НП.
Претенциите против него са в две посоки - процесуално-правни и материално правни,
като първите са само декларативно заявени. Констативният и санкционният акт са издадени
от компетентни органи в рамките на тяхната териториална и материална компетентност .
Съдържанието на акта и НП - те отразяват като констатации завареното в обекта лице,
дейността, която е изпълнявало; данните, които то попълнило в декларацията, датата на
извършване и на констатиране на нарушението и състава на възприетото нарушение –
2
допускане до работа на работника без да му е проведен инструктаж по правилата за
безопасни и здравословни условия на труд. Точно тези обстоятелства са изрично отразени
още в началото на описание на нарушението , поради което неоснователно се възразява в
жалбата, че липсвали като част от необходимата фактология по извършване на нарушението
, а присъствали само твърдения за липса на отразяване на инструктажа в книгата за него. В
констативния и санкционния акт са изложени достатъчни по обем и яснота обстоятелства,
описващи нарушението и то е получило своята съответна правна квалификация.
Представената упълномощителна заповед легитирима авторите на двата
административни акта като териториално и материално компетентни за издаването им. При
издаването/съставянето им, предявяване, връчване са спазени закноустановените срокове и
процедури.
В рамките на дължимия цялостен контрол за процесуална изправност Съдът не
констатира нарушение, което да засяга правото на защита и възможността за осъществяване
на настоящата ревизия за законосъобразност.
По същество, фактите не са спорни и са установени от всички доказателствени
източници. Тук на пъво място следва да се спомене, че св. Ч. не бе разпитан, тъй като, както
сам заяви, в първото по делото заседание, заминал на работа по Черноморието . Той обаче е
разпитан по анд 938/21 със същите страни, за различно по вид нарушение. Неговите
твърдения, депозитни там като свидетел не могат да се ползват, но те бяха изпратени на РП
Пазарджик във връзка с признанието,че лицето не е подписало ТД с дружеството, което го
представи, за да докаже именно сключването му.
Установен с показанията на разпитаните като свидетели проверяващи А. и Д. факт е, че
към момента на проверката при посещението в обекта Ч. е престирал труд в полза на
стопанисващото го дружество. Този факт е доказан и с попълнената от работника
декларация.
От представената дни по-късно от дружеството Книга за инструктажа е видно, че
лицето не е било инструктирано към датата на проверката, когато е заварено на работа –
26.11.20г. Именно тази книга е документът , който отразява това обстоятелство и тя следва
да се ползва като такова и в случая (доколкото в протокола от с.з. от 28.06.21 – л.46 и сл.- Ч.
призна, че не бил инструктира, но дадените от него по това друго дело показания не могат
да се ползват като доказателствен източник в настоящото). При тези констатации съвсем
правилно е прието ,че е налице нарушение по смисъла на цитираните норми на Наредба РД
– 07-2/09г., тъй като нормата на чл. 3 от нея предвижда забрана за работодателя ( каквото
качество по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ притежава дружеството ) да допуска работник,
който не е инструктиран, а тази на чл. 12, ал.1 определя необходимостта от провеждане на
начален ( като вид) инструктаж при постъпване на работа и представя параметрите му.
Инструктаж бил проведен в деня, следващ този на проверката респ. на престрането на
3
труда – 27.11.20 , поради което и на база тези фактически констатации основателно е приета
и хипотезата на чл. 415в, ал.1 от КТ – доколкото нарушението е отстранено веднага след
установяването му и от не е доказано да са произтекли вредни последици на работника.
Основателно се възразява, че наложената санкция е в максимален размер. Първо –
наказващият орган не е изложил нито едно съображение за обосноваване на волята си в тази
посока. Вярно е ,че предмет на разглеждане в РС Пазарджик са повече от 20 дела по дела на
дружеството против НП на директора на ДИТ , респ. има наложени санкции за други
нарушения на КТ, но тези НП не само, че не са влезли в сила ( за да се обсъждат като
отегчаващи обстоятелства) , но и жалбите против някои от тях са основателни ( както и за
посоченото горе анд 938). При липсата на други доводи за отегчаване отговорността на
жалбоподателя, а и липсата на установени такива обстоятелства в рамките на
съдопрозиводството санкцията следва да се намали до минимума. Още повече, че сам
наказващият орган е приложил чл. 415в, ал.1 от КТ, която включва като предпоставка –
липса на вредни последици за работника от установяване на нарушението до момента на
неговото отстраняване.
В този смисъл НП подлежи на изменение – като се намали наложената санкция на 100
лева.
По делото няма претенции за разноски , а и такива не са сторени.
С оглед изложените горе съображения и на основание чл. 63, ал.1 от
ЗАНН Пазарджишкият районен съд:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002539 /11.03.2021г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда", с което на „Г.Л. 1" ЕООД, гр.
П., ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: обл. П., гр. П., ул.
„П.Ш., представлявано от управителя - П.Г.Х.К., на основание чл.415В, ал.1
от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева като
НАМАЛЯВА размера на санкцията на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
4
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5