Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № /20.10.2009г.,постановено по гр.д. № .../2009г. СвРС е приел за установено по отношение на Д. Г. П., че Н. М. Д. му дължи сумата от 2500лв. главница, представляваща неиздължено задължение по запис на заповед от 17.03.2007г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2009г. до окончателното изплащане. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Н. М. Д.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт в неговата цялост. Съдът бил приложил неправилно материалния закон. Записът на заповед е абстрактна сделка, но менителничното правоотношение не е поначало абстрактно. Според жалбоподателя при това положение ако липсва каузално правоотношение ще се стигне до неоснователно обогатяване. В исковата молба на ищеца не било точно доказано от какво произтича менителничното задължение на ответника – жалбоподател във въззивното производство. Законна лихва не се дължала по въпросния запис на заповед. Според жалбоподателя не станало ясно сделката да е сключена от търговец във връзка с неговото занятие . Подробно се описва фактическата обстановка по делото такава, каквато е тя според жалбоподателя. Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение като неправилно. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата Д. Г. П. е депозирал отговор, в който заема становище за неоснователност на същата и правилност на първоинстанционното решение. Според него е била изяснена функцията на процесния запис на заповед, която е гаранционна спрямо договор за стоков заем на обща стойност 2500лв. , който ищецът е предоставил на съпругата на ответника в качеството й на едноличен търговец. Според ответника по жалба не е налице спор относно каузалните правоотношения между страните по повод записа на заповед, като се спори единствено относно това дали е върнат заемът. Жалбоподателят с издаването на записа на заповед е встъпил в дълга на своята съпруга, с което е реализиран според него съставът на чл.101 от ЗЗД. Това не противоречало на добрите нрави. С встъпването в дълг е възникнала солидарна отговорност, което е дало право на ищеца да прецени от кого да потърси плащане. От едноличния търговец не е търсена отговорност . Претендира се да бъде оставено първоинстанционното решение в сила. Претендират се разноски по представен списък. ВТОС, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съдът, след като извърши служебна проверка на валидността на първоинстанционното решение, което е задължен да стори съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, намира, че обжалваният акт е валиден. По допустимостта на решението съдът намира, че то е недопустимо в частта му, с която е установено вземането на ищеца спрямо ответника за законната лихва върху главницата, дължима по записа на заповед. Касае се за производство по реда на чл.422 от ГПК . В заявлението си за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.- 417 ГПК ищецът- заявител е поискал издаването на изпълнителен лист само за сумата от 2500лв. главница по запис на заповед. Изрично и в самото заявление графата „лихви” е задраскана. С разпореждането си съдът е издал изпълнителен лист и заповед за изпълнение само за тази сума. Предмет на иска по чл.422 от ГПК е вземането на заявителя, инициирал заповедното производство, конкретизирано в разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение, респ. изпълнителния лист. Извън така очертаното вземане заявителят – ищец не може да претендира установяване на друго такова, било то и акцесорно. В този смисъл за ищеца липсва правен интерес от предявяването на установителен иск за съществуване на вземането му за лихва върху главницата от 2500лв. , и искът му се явява недопустим. Произнасяйки се по недопустим иск, съдът от своя страна е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване . В останалата си част решението е правилно и законосъобразно. Първоинстанционното производство е иницирано по реда на чл. 422 от ГПК от Д. Г. П.. Същият е подал заявление до РС С., с което е поискал от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Н. М. Д. за сумата от 2500лв., дължима въз основа на запис на заповед от 17.03.2007г. Въз основа на това заявление е образувано ч.гр.д. № .../2009г. на РС С., като съдът е уважил искането на заявителя. Длъжникът Н. М. Д. е възразил против заповедта за изпълнение и изпълнителния лист в указания от закона срок. В рамките на посочения в чл. 415 ГПК срок ищецът е предявил иск за съществуване на вземането си спрямо ответника. В исковата молба ищецът сочи, че ответникът безусловно и неотменимо се задължил да му заплати сумата от 2500лв. по редовен от външна страна запис на заповед. Записът на заповед бил предявен чрез нотариална покана и сумата не била платена. Претендира се това вземане ,както и вземането за законна лихва върху главницата от 2500лв. ,считано от подаване на исковата молба в съда да бъде установено като дължимо от ответника в полза на ищеца. В отговор на исковата молба ответникът навежда възражения, идентични с тези, наведени и във въззивната му жалба. Ðочи, че в началото на 2007г. ищецът по делото предложил на съпругата на ответника С. С. в качеството и на едноличен търговец да работят заедно, като съпругата на ответника наеме магазин от лице на име К. Магазинът бил нает и част от стоката, която щяла да се продава там, била осигурена от самия ищец. Наемът се плащал редовно, като имало договорка ищецът да получава част от печалбата след като стоката бъде продадена. Парите от продажбата били давани на ищеца на ръка. В началото на септември 2007г. ищецът и наемодателят на магазина отишли при съпругата на ответника да и направят ревизия, понеже първият имал още малко останала стока. Не били доволни от темпа на продажбите и принудили С. да напусне магазина, като вътре останали нейна стока, касов апарат, счетоводни документи. През март 2007г.хранителните стоки, които ищецът доставил и сумата, която бил предоставил на едноличния търговец, възлизали на около 2500лв. За да е сигурен, че търговецът ще му се издължи, ищецът заявил на ответника, че трябва да подпише лично въпросния запис на заповед, като разяснил и последствията на подписването на документа. Ответникът обаче лично нямал никакви отношения с ищеца. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване вземането на ищеца спрямо ответника , което вземане произтича от запис на заповед . Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на предявения установителен иск и размера на вземането, чието установяване се иска. По възраженията на жалбоподателя- ответник в първоинстанционното производство: В производството по чл.422 от ГПК ищецът, който има качеството на взискател в изпълнителното производство по издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист следва да докаже съществуването на своето вземане – да докаже наличието на фактите, от които то произтича /основанието/ и размера му. Ответникът, от своя страна следва да докаже възраженията си против вземането . В случая ищецът твърди/ изявлението му от първото по делото съдебно заседание, дадено по реда на чл. 145 от ГПК /, че между него и съпругата на ответника през 2007г. действително е имало договореност, съгласно която ищецът да зареди стока в наетия от съпругата на ответника магазин за 2500лв., а сумата в последствие да му бъде върната, като записът на заповед е подписан от ответника именно за да се гарантира връщането на получената сума. Ответникът депозира няколко противоречиви твърдения, но в съдебно заседание пояснява, че между ищеца и съпругата на ответника няма каузална сделка, която да е гарантирана от страна на ответника чрез процесния запис на заповед. Същото твърдение се извлича и от депозираните в жалбата оплаквания. От доказателствата по делото- / основно от депозираните свидетелски показания/ се установяват твърдените от ищеца отношения със съпругата на ответника, действаща като едноличен търговец с фирма „С.- С. С. Д.” по повод нейната търговска дейност. Установява се, че ищецът е заредил за своя сметка стока на стойност 2500лв. в наетия от С. магазин, както и че след напускане на магазина от нейна страна сумата не е възстановена на ищеца. Не се доказват твърденията на ответника, че след напускане на магазина от страна на неговата съпруга голяма част от стоката е останала непродадена в магазина, поради което сумата от 2500лв., каквато е нейната стойност, не се дължи. За доказването на тези твърдения ответникът е ангажирал свидетелски показания на лица, които, освен че са негови родственици, имат пряк интерес от изхода на спора. Тъй като тези показания противоречат на останалите събрани по делото такива, дадени от незаинтересовани свидетели, съдът не ги възприема . Установява се от данните по делото, че ответникът е подписал процесния запис на заповед като гаранция, че дължимата от съпругата му сума от 2500лв. ще се заплати. Възраженията на жалбоподателя в случая, че не е било налице никакво правоотношение между ищеца и ответника, е неоснователно. Ответникът е гарантирал заплащането на дълг на съпругата си спрямо ищеца. Няма пречка едно физическо лице да гарантира дълга на търговец, поради което възраженията в жалбата, че не е ясно дали се касае за търговска сделка или не, освен че не са основателни, са и без значение за изхода на спора. След като ответникът е гарантирал дълг от 2500 лв. на съпругата си в качеството й на търговец и след като тя не е заплатила този свой дълг към ищеца, първият следва да дължи незаплатената от съпругата му сума. В конкретния случай не е налице встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 от ЗЗД , както твърди ищецът, но това няма отношение към дължимостта на исковата сума. Представеният по делото запис на заповед от 17.03.2007г. , подписан от ответника, въз основа на който е издаден изпълнителния лист в производството по чл. 417 от ГПК, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в полза на ищеца спрямо ответника. След като ищецът в хода на инициираното от него производство по чл. 422 от ГПК е доказал вземането си по основание и размер, претенцията му следва да бъде уважена. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението в частта му, с която е прието за установено, че вземане на ищеца в размер на 2500лв. спрямо ответника съществува, следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата разноски съразмерно отхвърлената част от жалбата в размер на 230лв. Ответник жалба следва да заплати на жалбоподателя сума от 10лв. разноски съразмерно уважената част от жалбата. Водим от гореизложеното , ВТОС, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА Решение № ..../20.10.2009г.,постановено по гр.д. № 396/2009г. на СвРС в частта му , с която е признато за установено по отношение на Д. Г. П.,ЕГН *, че Н. М. Д.,ЕГН * му дължи законната лихва върху главницата от 2500лв., дължима по запис на заповед от 17.03.2007г., считано от 10.04.2009г. до окончателното изплащане като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО- постановено по недопустим иск. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 185/20.10.2009г.,постановено по гр.д. № ..../2009г. на СвРС в останалата му обжалвана част като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. ОСЪЖДА Н. М. Д.,ЕГН * да заплати на Д. Г. П.,ЕГН * сумата от 230лв./двеста и тридесет лева/ разноски по водене на делото във въззивната инстанция съразмерно отхвърлената част от жалбата. ОСЪЖДА Д. Г. П.,ЕГН * да заплати на Н. М. Д.,ЕГН * сумата от 10лв. /десет лева/ разноски по водене на делото във въззивната инстанция съразмерно уважената част от жалбата. Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните ,пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |