№ 289
гр. Плевен, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500592 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение №260342 от 29.04.2021 г по гр. дело №
5598/2020г на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения
от Т. АТ. КР. ЕГН **********,от гр.Долни Дъбник, Плевенска обл., със
съдебен адрес: гр.Плевен, ***, чрез адв. М. М., АК-Плевен против
„РубинТрейдинг" ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен,ул.***, иск с правно основание чл.222 ал.З от КТ за заплащане на
сумата 3 754,56лв. - претендирано обезщетение в размер на брутното й
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, представляващоразликата между
изплатените й две брутни трудови възнаграждения допретендираните шест
брутни трудови възнаграждения/или за още 4 БТВ/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Т.А. К. ,в
която се възразява, че съдът неправилно е приел, че не са налице условията
за заплащане на обезщетение по чл. 222 ал.3 от КТ в размер на 6 брутни
работни заплати. Възразява се, че в решението не са обсъдени доводите
относно множеството прехвърляния на предприятието между различни
1
юридически лица с една и съща дейност, тяхната взаимна обвързаност и
квалифицирането им като „група предприятия“. Възразява се , че
въззивницата е работила 30 години на една и съща работа и това
обстоятелство е било отбелязано в последния фиш за заплата. Твърди се, че
работодателят на въззивницата ползва под наем сгради и машини на Рубин
пропърти АД, а по – късно на „Глас контрибюшън АД . Възразява се, че съдът
е следвало да провери твърдените обстоятелства в търговския регистър.
Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с
което да се уважи предявения иск.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Твърди се, че по делото не е
установено другата страна да е работила 10 години при същия работодател,
както и не са налице хипотезите на чл. 123 и чл. 123а от КТ. Според
въззиваемата страна Пл РС е обсъдил всички събрани по делото
доказателства и доводите на страните, било е указано на ищцата пред първата
инстанция какви обстоятелства следва да установи по делото, което тя не е
сторила. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия по
чл. 222 ал.3 от КТ за изплащане на обезщетение в размер на 6 брутни заплати
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА , НО Е
НЕОСНОВАТЕЛНА
ПлРС е приел, че обезщетението по чл.222 ал.З от КТ се изплаща
при наличието на следните предпоставки: прекратяване на трудовото
правоотношение, независимо от основанието; прекратяването да е настъпило,
след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
изслужено време и старост; работникът или служителят да е работил при
един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж. От
2
представеното извлечение от трудовата книжка на ищцата се установява,
според РС, че същата е започнала работа като „***“ след сключване на
трудов договор с Рубин-Плевен на 01.01.1992год., където е работила /след
преназначаване на други длъжности/ до 16.08.2012год. От следващото
вписване в трудовата й книжка се установява, че е назначена на основание
сключен трудов договор с Рубин Инвест като „***“ на 16.08.20122год. и е
работила в това дружество до 25.01.2015год., като трудовото й
правоотношение е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ-по взаимно
съгласие. С ответното дружество ищцата е сключила трудов договор на
26.01.2015год., като е работил също на длъжността „***“, с прекратено
трудово правоотношение на соченото по-горе правно основание, считано от
05.06.2020год. Ответното дружество е регистрирано през м.януари 2015год.
РС е посочил, че на страните е указана доказателствената тежест с
постановеното по реда на чл.140 вр. чл.146 от ГПК определение, като на
ищцата е указано и за кои твърдения не представя доказателства. Ищцата не е
доказала да е налице хипотезата на чл.123 и чл.123 а от КТ. От назначаването
й в ответното дружество до датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение не е изминал период от 10 години. Според РС няма
доказателства за това същата да е работила, както твърди в продължение на
30 години, при един и същ работодател, т.к. дружествата, с които е сключвала
трудови договори са различни юридически лица, които самостоятелно са
наемали работници и служители по трудово правоотношение. Законодателят
е предвидил, че за работа при същия работодател се считат и случаите на
запазване на трудовото правоотношение при правоприемство на страната на
работодателя при условията на чл.123 от КТ, каквото правоприемство, според
РС, не се доказва по делото от страна на ищцата. Фактът, че ищцата е
работила през определен период от време на една и съща длъжност, с едно и
също работно място, не доказва основанието на твърдението й да е работила
при един и същ работодател.
РЕШЕНИЕТО на РС е правилно и законосъобразно
РС е изложил ясни мотиви за съображенията и изводите си,
които се споделят напълно от въззивния съд и не следва да се преповтарят
във вида, в който са изложени. Пред въззивния съд не се излагат правни
доводи или да се сочат нови доказателства при спазване на условията на чл.
266 от ГПК, които да водят до извод, различен от този на
първоинстанционния съд.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че
не са обсъдени доводите на ищцата пред първата инстанция и
доказателствата, представени от нея. Видно от мотивите РС е обсъдил
3
твърденията й, че е работила на едно и също място към 30 години и е изложил
изводите си.
Следва да се отбележи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на въззивницата 5.06.2020г актуална е била разпоредбата на чл. 222 ал.3 от КТ, съгласно която
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че изводите на РС са правилни и обосновани и атакуваното решение следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №260342 от 29.04.2021 г
по гр. дело № 5598/2020г по описа на Плевенски районен съд КАТО
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4