Решение по дело №111/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Благоевградският окръжен съд е сезиран с жалба от служебния З. на осъдения К. Б. П. против определение № 648/25.02.2014 год., постановено по ч.н.д. № 764/2012 год. на Гоцеделчевския районен съд, с което на основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК е извършена кумулация на влезли в сила присъди по отношение на същото лице. В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е постановил увеличаване на определеното общо най-тежко наказание по реда на чл.24 от НК. В съдебно заседание защитникът изтъкна като аргументи в тази посока влошеното здравословно състояние на П., подкрепено с представените и приети по делото писмени доказателства. Счита, че за постигане на целите на наказанието е достатъчно той да изтърпи само определеното му общо най-тежко наказание от една година и два месеца „лишаване от свобода”, адекватно и на влошените данни за здравето му.

Представителят на О. П. – Б. пледира за потвърждаването на атакуваното определение като правилно и законосъобразно. Акцентира върху високата степен на обществена опасност на осъдения, за чието превъзпитание се налага определеното му общо наказание да бъде увеличено по реда на чл.24 от НК.

Окръжният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.344, ал.1 във вр. с чл.313 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Срещу жалбоподателят К. Б. П. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, пр.1 във вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.8 от НК във вр. с чл.26, ал.1 и чл.29, ал.1, б. „б” и чл.20, ал.2 от НК, приключило със споразумение между страните, одобрено с определение №4010/17.12.2013 год. по н.о.х.д. № 764/2012 год. на Г. районен съд. Цитираното определение е влязло в сила в деня на постановяването му, след което незабавно е последвало предложение от страна на Р. П. – Г. Д. за групиране на наказанията по влезли в сила срещу П. осъдителни присъди. Искането на прокуратурата е разгледано по изискуемия се от закона начин в открито съдебно заседание с призоваване на страните, когато е постановено и атакуваното определение на съда. Съдържанието на съдебния акт е инкорпорирано в протокола от съдебното заседание, проведено на 25.02.2014 год. Прочита му разкрива, че съдържанието му се изчерпва само с изброяване на влезлите в сила срещу К. П. осъдителни съдебни актове, общо седем на брой, както и с две допълнителни изречения, изразяващи разбирането на съда, че първо са налице предпоставките на чл.25 във вр. с чл.23 от НК и второ, че кумулираните наказания са близки по тежест, поради което се прилага и чл.24 от НК.

Посоченото съдържание на съдебния акт е неудовлетворително от гледна точка на изискванията на НПК. В разпоредбата на чл.305, ал.3 от с.з., законодателят изрично и императивно е разяснил минимално необходимото съдържание на мотивите към присъдата, които задължително включват “… установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение”. Това в пълна степен се отнася и при постановяване на определения за кумулация по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, тъй като те също са част от съдебните актове, които съобразно изискването на чл.34 от НПК задължително съдържат и мотиви. Отделно от това съдебната практика, останала константна от десетилетия, задължително е приела, че при мотивирането на един съдебен акт се излагат не само фактическа обстановка, а и аналитични разсъждения за значението на събраните доказателства и съответно за приложимата правна норма. В проверявания казус липсват каквито и да било съображения, за да се изпълни ролята и на въззивната инстанция по контрол на постановеното определение. Възприета е изцяло и безкритично позицията на прокурора, без да се коментират обективните данни за осъденото лице и съответно липсата или наличието на предпоставките за увеличаване на определеното му общо най-тежко наказание. Въобще не са коментирани и данните за изтърпените до момента наказания „лишаване от свобода”, както и задържането под стража на П., за да се обоснове и приложението на чл.25, ал.2, респ. чл.59 от НК. Налагащият се безапелационно извод е за допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, което е с пряк рефлекс върху правото на справедлив и състезателен съдебен процес за осъденото лице. Посоченото е разбиране и на законодателя в разпоредбата на чл.348, ал.3, т.2 от НПК, което отнесено към чл.335, ал.2 от НПК обосновава цялостната отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за нова разглеждане от друг състав на същия съд. Само за прецизност въззивната инстанция отбелязва, че при новото разглеждане на делото не трябва да се допуска влошаване на правното положение на обжалващия / reformatio in pejus /, а в диспозитива изрично да се посочи и вида на заведението за изтърпяване на определеното общо наказание „лишаване от свобода”.

По изложените съображения и на основание чл.306, ал.3 и ал.1, т.1 във вр. с чл.335, ал.2 и чл.348, ал.3, т.2 от НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА определение № 648/25.02.2014 год., постановено по ч.н.д. № 764/2012 год. на Гоцеделчевския районен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съблюдаване на посочените по-горе указания.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.