Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 2020 година гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ
наказателен състав в публичното съдебно заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2735 по описа на ВРС за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Б.В.Т. ЕГН **********,
против НП №19-0819-001618/ 14.05.2019г.
на Началника на група в Сектор ПП -ОД на МВР- Варна, с което на въззивника са наложени административни наказания, както
следва:”Глоба” в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на
чл.70 ал.3 от ЗДвП, „Глоба” в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4т.7пр.1
от ЗДвП за нарушение на чл.137 А ал.1 от ЗДвП и “Глоба” в размер на 1000 лв. и “Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12
месеца, на основание чл. 174 ал.1т.2
от ЗДвП, за нарушение на чл.5ал.3т.1 от ЗДвП, като със същото НП на основание
Наредба N Із-2539 на МВР са отнети 16 контролни точки.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се
сочи изрично, че се оспорват единствено наложените наказания за
нарушения на чл.137 А ал.1 от ЗДвП и на чл.5ал.3т.1 от ЗДвП, като се изразява
становище, че НП в оспорваната част е
неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.Не се
оспорва фактът, че въззивникът е бил спрян за проверка като водач, който
управлява автомобил без включени светлини, но се сочи, че същият е дал
обяснение, че не ползва обезопасителен колан, тъй
като здравословното му състояние не позволява.Твърди се, че е бил съставен
АУАН, който жалбоподателят е отказал да подпише, но този АУАН не е бил
връчен.Приема се, че отказът на нарушителя да подпише АУАН не освобождава
проверяващите от задължението актът да бъде връчен и горното се приема като съществено
процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на нарушителя,
който е бил лишен от възможност да подаде възражения в законоустановения
срок.Твърди се, че нарушителят е бил лишен от възможност да изложи възражения,
тъй като не е бил запознат с обстоятелствата на нарушението и неговата правна
квалификация, приема се, че възраженията на въззивника, че физическото му
състояние не позволява ползване на обезопасителен
колан не е опровергано със съответните доказателства, твърди се, че резултатът
от първото химическо изследване е бил оспорен и е било подадено възражение с
искане да бъде извършен повторен химически анализ на взетата кръвна проба и в
заключение се иска отмяна на НП.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се
явява лично, представлява се от адв.Я., надлежно упълномощен и приет от съда и
от адв.К. в едно от заседанията, преупълномощен от адв.Я..Процесуалният
представител поддържа жалбата, изрично сочи, че НП по пункт първи не се
обжалва, което кореспондира и с депозираната жалба, а в хода на делото по
същество поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в същата съображения
за допуснати процесуални нарушения в хода на АНП във връзка с връчването на
АУАН, твърди се, че отказът на нарушителя да получи АУАН не е удостоверен с
подпис на свидетел, а е удостоверен единствено отказ да се подпише АУАН, и в заключение се иска отмяна на НП.
Представител на органа издал НП, не
се явява в с.з., но се депозира писмено становище, съгласно което жалбата се
приема за неоснователна, твърди се, че АНП е проведено правилно и
законосъобразно, не са допуснати съществени процесуални нарушения, счита се, че
правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, аргументира се
неприложимост на чл.28 б.”А” от ЗАНН и се иска НП да бъде потвърдено и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 16.03.2019г., полицейски екип от
сектор ПП, в който участвали св.Г. и св.К.,***
в посока магазин „Метро”, до кръговото кръстовище с ул.”Девня” и около 17:00
часа в гр.Варна свидетелите установили,
че по ул .Атанас Москов „ се движи л.а. „Мерцедес ЦЛК
320” с per № В6721ВК, като водачът на процесния автомобил не ползва обезопасителен
колан и автомобилът е без включени светлини на управляваното МПС.Водачът на
автомобила бил спрян за проверка и било установено, че същият е жалбоподателят Т..
Установено било, че автомобилът е собственост на Григор В. Уруков.
Прието било за установено, че водачът на автомобила, по време на движение не
използва обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано. При извършване на проверката св.Г. усетил мирис на алкохол от страна
на водача на спряното за проверка МПС, предприето било извършване на проверка с техническо средство Дрегер, но водачът на процесното МПС не съдействал за тази
проверка, поради което бил издаден талон за медицинско изследване.
За констатираните нарушения –
управление на лек автомобил без
задължително включени светлини за движение през деня, за това, че не е
използван обезопасителен колан по време на движение,
с който е било оборудвано процесното МПС
и че водачът отказва да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство срещу въззивника на 16.03.19г. бил съставен АУАН, в който били
посочени като нарушени нормите на чл.70 ал.3, чл.137 А ал.1 и чл.174 ал.3 от ЗДвП. Издаването на талон за кръвна проба било вписано в съставения АУАН.
Видно от съдържанието на АУАН, въззивникът се е възползвал от правото
си както да подпише самият акт за установяване на административно нарушение,
така и да подпише разписката, че е получил преси от акта, които факти са
удостоверени с подпис на свидетел, независим и извън службите на МВР.
Установи се от гласните
доказателства по делото, че въззивникът не само е отказал да подпише АУАН, но е
отказал и да получи екземпляр от същия е че този отказ е бил удостоверен с
подпис на случайно преминаващ водач на друго МПС.
По делото е безспорно установено,
че въз.Т. на процесната дата е дал кръвна проба, извършена
била химическа експертиза за наличие на
алкохол в кръвта, отразена в протокол за ХЕ № 251/18.03.2019г. издаден от ОСМ
при МБАЛ . "св.Анна- Варна" АД, въз основа на което било прието, че възТомов управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда - 0,99
промила.
На 22.03.2019г. били депозирани
писмени възражения срещу съставения АУАН, въз основа на които АНО е възложил проверка
от комисия и съгласно заключението на комисията АУАН е бил приет за правомерен
и законосъобразен, възражението е било прието за неоснователно, поради което въз основа на материалите по
преписката АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка, с което на въззивника били наложени следните
наказания: :”Глоба” в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение
на чл.70 ал.3 от ЗДвП, „Глоба” в размер на 50лв. на основание чл.183
ал.4т.7пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137 А ал.1 от ЗДвП и “Глоба” в размер на 1000 лв. и “Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12
месеца, на основание чл. 174 ал.1т.2
от ЗДвП, за нарушение на чл.5ал.3т.1 от ЗДвП, като със същото НП на основание
Наредба N Із-2539 на МВР са отнети 16 контролни точки.
По
делото са ангажирани безспорни доказателства, че въз основа на молба от страна
на адв.Я.- процесуален представител на жалбоподателя, депозирана на
13.05.2019г. още преди издаването на НП,
е бил извършен повторен химически анализ на кръвната проба, взета на процесната дата от въз.Т., като в следствие на извършеното
повторно изследване , отразено в протокол от 20.06.2019г., и при повторното
изследване на кръвната проба е била установена концентрация на алкохол в кръвта
на въззивника над 0,8 на хиляда, а именно 0,88 на хиляда.
Съдът напълно кредитира показанията
на свидетелите Г. и К., тъй като същите са последователни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира писмените
доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си,.
Гореописаното се установява от
приобщените материали по делото-, НП, АУАН, заповед, талон за медицинско
изследване, протоколи за химическа експертиза и от др. писмени материали,
приобщени по делото, както и от показанията на Г. и К. .
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.
На първо място следва да се
отбележи, че горепосоченото НП в частта,с която на въз.Т. е наложено
административно наказание:”Глоба” в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП
за нарушение на чл.70 ал.3 от ЗДвП е извън предмета на настоящата въззивна
проверка, тъй като това наказание не се обжалва съгласно изричната воля на
въззивника и на процесуалният му представител и в тази част НП е влязло в сила.
По отношение на обжалваната част
на процесното НП съдът намира следното:
Проверяваният акт е издаден от
упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна
заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също
е съставен от компетентно лице.
НП и АУАН са издадени при спазване
на сроковете, визирани в ЗАНН.Неоснователни са възраженията за допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на АНП предвид факта, че съставеният
АУАН не е бил връчен по надлежния ред, тъй като видно както от съдържанието на
самия АУАН, така и от гласните доказателства по делото, въззивникът не само е
отказал да подпише съставения АУАН, не е отказал да подпише и разписка, че го е
получил, респективно отказал е да получи екземпляр от акта, като отказът е бил
удостоверен от свидетел,какъвто очевидно съществува и фактът, че не е
установено местонахождението му към настоящия момент не води до извод, че
същият с подписа си не е удостоверил съответните откази , а и доказателства в
тази насока не са ангажирани от страна на жалбоподателя.Освен горното, по
никакъв начин не е било ограничено правото на защита на нарушителя, тъй като
видно от депозираните възражения и молби същият е бил наясно за какви нарушения
е бил съставен АУАН и се е възползвал от възможността както да възрази в
пълнота срещу констатациите на актосъставителя, така и да направи съответните
доказателствени искания.
По отношение на пункт втори от НП, с
което на въззивника е наложено наказание
„Глоба” в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4т.7пр.1 от ЗДвП за нарушение
на чл.137 А ал.1 от ЗДвП, както АУАН, така и НП съдържат всички необходими
реквизити.Нарушението е описано пълно точно и ясно от фактическа страна,
посочени са обстоятелствата, при които е извършено, посочен е и съставения
АУАН, с който е поставено началото на АНП, посочена е нарушената правна норма,
поради което съдът не констатира служебно нарушение на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН..В
този смисъл съдът намира, че по никакъв начин, при изчерпателно посочени факти,
не е било ограничено правото на защита на нарушителя, който е имал възможност
да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен.Във връзка с
депозираните възражения АНО е възложил проверка, извършена от комисия и в тази
насока за това нарушение съдът не счита, че е допуснато нарушение на чл.52ал.4
от ЗАНН.
Правилно АНО е приел, че въз.Т. е извършил нарушение на чл.137 А ал.1 от ЗДвП, тъй като на
посочената в АУАН и НП дата, при оборудван с обезопасителен
колан автомобил е управлявал
същия, без да ползва обезопасителния
колан, като декларативните твърдения, че здравословното състояние на
жалбоподателя не е позволявало да ползва обезопасителен
не са подкрепени с никакви доказателства.
Правилно АНО е наложил санкция на
основание чл.183 ал.4т.7пр.1 от ЗДвП,
визираща ангажирането на отговорността на водач на МПС за гореописаното
нарушение и тъй като наложеното за това нарушение административно наказание е в
абсолютния размер, предвиден от санкционната норма, съдът го намира за
справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.
По отношение на пункт трети от
процесното НП, с което на въззивника са наложени наказания“Глоба” в размер на 1000
лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, на основание чл. 174 ал.1т.2 от ЗДвП, за нарушение на
чл.5ал.3т.1 от ЗДвП съдът намира, че в хода на АНП е допуснато съществено процесуално.
Видно от съдържанието на АУАН в същия от
фактическа и правна страна е описано нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП- водачът
отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство, а с НП на въззивника са наложени наказания “Глоба” в размер на 1000
лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, на основание чл. 174 ал.1т.2 от ЗДвП, като от
фактическа страна е прието, че на процесната дата
жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда- 0,99 промила, установено въз основа на кръвна проба и извършена
химическа експертиза, каквито факти изобщо липсват в съставения АУАН и
нарушението е квалифицирано като такова по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.Със
съставянето на АУАН се поставя началото на всяко АНП, като в конкретния случай,
по отношение на пункт трети от НП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание за нарушение, за което изобщо не е бил съставен АУАН, което
представлява съществено процесуално нарушение.Недопустимо е едва в НП да се
отразяват нови факти, нефигуриращи в АУАН и да се издава НП за нарушение, за
което не е бил съставен АУАН, тъй като по този начин пряко се ограничава правото
на защита на нарушителя.
Контролните точки не са
"наказания" по смисъла на чл.13 от ЗАНН, те следва да се
отнемат само при влязло в сила
наказателно постановление, същите са извън предмета на настоящия въззивен
контрол, отнемането им не се оспорва в нито един момент, поради което съдът
намира, че не следва да се произнася.
С оглед крайния изход на спора и направеното от
пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въз.Т. следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати
на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл.
144 от АПК, вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл.
27 Е от Наредба за заплащането на правната помощ визира минимално възнаграждение 80лв. и тъй като липсва
фактическа и правна сложност на случая, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО и
депозирането само на писмено становище, съобразно отхвърлената част на иска
съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОД на МВР-Варна в размер на 3,81лв.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че НП следва да бъде изменено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №19-0819-001618/ 14.05.2019г. на
Началника на група в Сектор ПП -ОД на МВР- Варна, с което на Б.В.Т. ЕГН ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50лв. на основание чл.183
ал.4т.7пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137 А ал.1 от ЗДвП .
ОТМЕНЯ
НП №19-0819-001618/ 14.05.2019г. на Началника на
група в Сектор ПП -ОД на МВР- Варна, с което
на Б.В.Т. ЕГН ********** са
наложени административни наказания, както следва:“Глоба” в размер на 1000
лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, на основание чл. 174 ал.1т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.5ал.3т.1 от ЗДвП.
НП
№19-0819-001618/ 14.05.2019г. на Началника на
група в Сектор ПП -ОД на МВР- Варна, с което
на Б.В.Т. ЕГН ********** е
наложено административно наказание ”Глоба” в размер на 20лв. на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.70 ал.3 от ЗДвП е ВЛЯЗЛО В СИЛА, а контролните точки не са
"наказания" по смисъла на чл.13 от ЗАНН, те следва да се
отнемат само при влязло в сила
наказателно постановление, поради което същите са извън предмета на настоящия въззивен
контрол.
Решението подлежи на касационна
проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП
и оригинал на НП да се изпратят на по компетентност на Наказващия орган.
СЪДИЯ при ВРС: