Решение по дело №4613/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1556
Дата: 26 февруари 2020 г. (в сила от 26 февруари 2020 г.)
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20191100504613
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 26.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

мл.с. МАРИНА ГЮРОВА                    

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №   4613 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение   564969/18.12.2018г. по гр.д. № 3962 по описа за 2018г. на Софийски районен съд,  144-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2001331/18.01.2018г. на „Т.С.”ЕАД, ЕИК *****с адрес: *** срещу Л.М.В., ЕГН ********** и В.Д.В., ЕГН ********** двамата с адрес: ***  с правно основание на чл.  422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че:

1.Л.М.В., ЕГН **********  дължи  на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, заплащане на сумата от 350лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 17.11.2017г., до изплащането й, представляващи  част от стойността на потребена топлинна енергия в апартамент № 77 в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. *****за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.;  сумата от 72,83лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия  за периода от 16.09.2015г. до 30.10.2017г.; сумата от 4,41лв., представляващи лихва за забава за плащането на възнаграждение за дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до 30.10.2017г , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 81541/2017г. на Софийски районен съд, ищецът е осъден  на този ответник съдебни разноски от 50лв.;

2.В.Д.В., ЕГН ********** дължи  на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, заплащане на сумата от 400лв., ведно със законната лихва от 07.09.2017г., до изплащането й, представляващи  част от стойността на потребена топлинна енергия в апартамент № 77 в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. *****за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.;  сумата от 72,83лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия  за периода от 16.09.2015г. до 30.10.2017г.; сумата от 4,41лв., представляващи лихва за забава за плащането на възнаграждение за дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до 30.10.2017г , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 81541/2017г. на Софийски районен съд, ищецът е осъден  на този ответник съдебни разноски от 150лв.;

като ищецът е осъден да заплати на двамата ответници съдебни разноски от 225лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5005835/15.01.2019г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК *****в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е  съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че  приетата молба от ДСК установявала, че ответниците са съсобственици на имота, останалите събрани доказателства установявали потребление на енергия в имота в размери и в количества, за които били предявени исковете. Претендирало е разноски.

Въззиваемите-ответници по исковете Л.М.В., ЕГН ********** и В.Д.В., ЕГН ********** са оспорил жалбата. Посочили са, че решението в обжалваната част било правилно. Молбата на ДСК не била титул за собственост и не установявала, че са съсобственици на имота , а още по-малко установявала това за процесния период. Не било установено да са потребили енергия в имота в количества и на стойност, за които са предявени исковете, Наредбата за топлоснабдяване била нищожна поради противоречие със закона в частта, позволяваща начисляване на суми за недоставени услуги и стоки.

Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *****не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2001331/18.01.2018г. на „Т.С.”ЕАД, ЕИК *****с адрес: *** срещу Л.М.В., ЕГН ********** и В.Д.В., ЕГН ********** двамата с адрес: ***,  с която е поискало от съда на основание на чл.  422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че:

1.Л.М.В., ЕГН **********  дължи  на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, заплащане на сумата от 350лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 17.11.2017г., до изплащането й, представляващи  част от стойността на потребена топлинна енергия в апартамент № 77 в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. *****за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.;  сумата от 72,83лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия  за периода от 16.09.2015г. до 30.10.2017г.; сумата от 4,41лв., представляващи лихва за забава за плащането на възнаграждение за дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до 30.10.2017г ,

2.В.Д.В., ЕГН ********** дължи  на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, заплащане на сумата от 400лв., ведно със законната лихва от 17.11.2017г., до изплащането й, представляващи  част от стойността на потребена топлинна енергия в апартамент № 77 в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. *****за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.;  сумата от 72,83лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия  за периода от 16.09.2015г. до 30.10.2017г.; сумата от 4,41лв., представляващи лихва за забава за плащането на възнаграждение за дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до 30.10.2017г ;

 за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 81541/2017г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответниците са съсобственици на имота и като такива са потребители на топлинна енергия в имота, потребили енергия количества и на стойност за които е предявен иск, дължали и стойност  на услугата дялово разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането им.

Ответниците Л.М.В., ЕГН ********** и В.Д.В., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор са оспорили исковете. Посочили са, че  не са потребител на топлинна енергия в имота, не били сключили договор с ищеца, не били представени доказателства, че са собственици на имота, молбата от ДСК не била титул за собственост, ІІІ-то лице било собственик на имота. Не били потребили енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете, не било установено, че не били осигурили достъп до имота, не било установено колко са заявени потребители, задълженията били погасени по давност, не било коректно разпределението  на суми за дялово разпределение, не били изпаднали в забава.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *****е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 81541/2017г.   по описа на СРС,  144-ти състав, съгласно което същото е образувано по заявление от 17.11.2017г. , със заповед за изпълнение от 23.11.2017г. районният съд е разпоредил Л.М.В., ЕГН ********** и В.Д.В., ЕГН ********** да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, сумата от по 600,77лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 17.11.2017г., до изплащането й, представляващи 1/2 от стойността на потребена топлинна енергия в апартамент № 77 в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. *****за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.;  сумата от по 72,83лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия  за периода от 16.09.2015г. до 30.10.2017г.; сумата от 47,48лв. представляващи възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от по 4,41лв., представляващи лихва за забава за плащането на възнаграждение за дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до 30.10.2017г , както и по 38,56лв. съдебни разноски, за така издадена заповед длъжниците са уведомени на 06.12.2017гг., на 10.12.2017г. са оспорили вземанията по заповедта за лихви, а за главници за топлинна енергия  съответно над 350лв. от Л.В. и над 400лв.от В.В., на 18.12.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на оспорените вземания и на 18.01.2018г. ищецът е представил такива.

По делото е приета молба от  Държавна спестовна каса от 19.03.1991г., с която е поискано вписване на законна ипотека върху апартамент № 77 в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. *****за обезпечаване задължения на В.В. и Л.В. по договор за заем за жилищно строителство.

По делото са приети са протокол от28.08.2002г..,  договор от 23.09.2002г., съгласно които етажните собственици на сградата в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. *****са избрали и възложили на  Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на топлината енергия в сградата.

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на Т.С.”ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР от  2008г. и 03.02.2014г.

Приети са изравнителни сметки, протоколи за отчет на уреди за процесния период, съгласно които за процесния имот в периода са извършвани реални отчети и е установено, че три отоплителни тела са затапени и демонтирани, но две отоплителни тела  са без уред и за тях енергия следва да се начисли на пълна мощност, потребява се енергия за горещо битово водоснабдяване, отчитана по водомер . Протоколите за отчет носят подпис за потребител за първия и третия отчетен период, а за втория отчетен период от 2015г. до 30.04.2016г. е отбелязано , че потребителят отказва да се подпише на протокола за отчет.

С прието по делото, неоспорено от страните заключение  по съдебно-техническата експертиза,  вещото лице-топлотехник е посочило след проверка при ищеца, при трето лице-помагач и документи по делото, че за процесния период реално потребена топлинна енергия в имота е  1154,01лв.

С прието по делото, неоспорено от страните заключение  по съдебно-счетоводната  експертиза,  вещото лице след проверка при ищеца и документите по делото е посочило, че не е установило погасяване чрез плащане на сумите.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По правилността на решението в обжалваната част, в която съдът прие, че е допустимо:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК  вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД  – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за  имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото и за обезщетение за забава на задължения за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по което ищецът се е задължил да доставя на ответника  топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността им, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, носител е на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на топлиннаата енергия и на обезщетение за забава на плащането му, поради което и за ответниците  да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността им, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

По делото не се спори а и се установи от приети книжа по заповедно дело, че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК  е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД  и длъжниците са осъдени да му заплати процесните суми в размерите и на основанията,  за които са предявени исковете, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК  е предявил установителните искове.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ  и в действалите към процесния период  Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че  потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.  по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съдът приема, че по делото не е установено ответниците да са потребител /клиент на топлинна енергия  по смисъла на чл. 153 от ЗЕ в имота през процесиня период. Това обстоятелство е било оспорено от ответниците с отговора на исковата молба, поради което и в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи същото.  Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест  дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).

В случая ищецът твърди, че ответниците са съсобственици на имота и като доказателство за същото е представил молба от ДСК от 1991г. за вписване на законна ипотека върху имота за обезпечаване задължения по договор за заем за жилищно строителство. Тази молба не е документ, който удостоверява право на собственост на ответниците върху имота съответно квотите им в съсобствеността. Правото на собственост върху недвижим имот се придобива по способите, посочени в чл. 77 от ЗС и нито един от придобивните способи не се осъществява и съответно установява с такава молба. Тази молба не е и удостоверителен документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила за право на собственост върху имота, поради което и не е от естество да установи същото.  Отделно, тази молба е от 1991г., а процесния период е от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. , което е допълнително основание да се приеме, че молбата на ДСК не установява, че ответниците през процесния период са били съсобственици на имота при определени квоти.

Доколкото не е установено ответниците да са били собственици на имота през процесния период, каквито са били твърденията на ищеца в исковата молба, то правилно районният съд е приел, че за процесния  период отговорността на ответниците към ищеца за заплащане на стойността на доставена в имота енергия, съответно на лихва за забава на плащането й, лихва за забава на плащането на възнаграждението за дялово разпределение на енергията, не може да се ангажира. За последното вземане по делото не е установено ответниците да са изпаднали в забава на плащането, тоест че са осъществени обстоятелствата по чл. 32 и чл. 33 от Общите условия, водещи до изпадане в забава на плащанията-публикуване на информация за задълженията за главници на интернет0страницата на ищеца..

С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районният съд в тази част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника –ищец следва да се постави отговорността за разноски по делото, въззиваемите не са претендирали разноски и такива не им се следват.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение   564969/18.12.2018г. по гр.д. № 3962 по описа за 2018г. на Софийски районен съд,  144-ти състав в обжалваната част.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на въззивника – ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *********.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                  2.