О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
гр. Велико Търново, 08.11.2021г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, V–ти състав, в закрито
съдебно заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Мария Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 670/2021г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
197 -202 АПК във вр. с чл.
40а от Кодекса на търговското корабоплаване /КТК/.
Образувано е по жалба на Н.Д.Т.
***, чрез адв. Х.П.Х.Р. против Заповед № В-3-187 от 17.09.2021г. на ИД
Директора на Дирекция "Морска администрация" - гр. Варна, с която е
прекратено административното производство за вписване на нов собственик на
моторна яхта стар рег. № Сз-903“ по заявление вх. № В-МК-866/23.08.2021г.
Жалбоподателят твърди, че
отказът е постановен в нарушение на процесуалните правила и при неправилно
приложение на материалния закон. Нарушени са правата на Т. и се възпрепятстват
възможността същият да ползва яхтата. Представил е като доказателство относно
правото на собственост Констативен протокол, заверен от нотариус в Районен съд
Балчик, рег. № 109 на Нотариалната камара. Съгласно чл. 80, вр. с чл. 77 от
Закона за собствеността движима вещ се придобива по давност с непрекъснато
владение в продължение на пет години. Нотариусът е констатирал непрекъснато
владение 10г.
Ответникът – ИД Директорът на
Дирекция "Морска администрация-Варна", в писмено становище /л. 22 от
делото образувано първоначално пред Административен съд Варна/, оспорва
жалбата. Твърди, че при постановяване на акта не са допуснати нарушения. На
жалбоподателя са били дадени указания за отстраняване на нередовности. Сочи, че
в Регистъра следва да бъдат вписани само договори сключени между български
физически и юридически лица, респективно от страни-членки на ЕС от една страна
и български физически и юридически лица, респективно от страни-членки на ЕС от
друга страна, които предпоставки в настоящия случай не са налице. На изложените
основания моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Съдът, като взе предвид
представените по делото писмени доказателства, наведените от страните възражения
и приложимата нормативна уредба, за да се произнесе по оспорването, прие за
установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от лице
с правен интерес, адресат на подлежащ на оспорване акт, пред надлежния съд и в
законоустановения срок, като отговаря на изискванията по чл. 150
от АПК, поради което е допустима за разглеждане.
По основателността:
Административното
производство е започнало със Заявление от Т., вх. № В-МК-866/23.08.2021 г. от
жалбоподателя до Директора на Дирекция "Морска администрация-Варна",
с което е поискано вписване в регистъра на корабите на моторна яхта „Чапарал“
Към заявлението е бил
приложен оригинал на Констативен протокол за установяване на право на
собственост на плавателен съд по давностно владение на основание чл. 80 от ЗС,
рег. № 3255/2021г., том 2, № 51 от 18.08.2021г., съставен от нотариус рег. №
109 с район на действие гр. Балчик.
Представено е свидетелство
за регистрация на моторна яхта рег. № СЗ 903 с пристанище на регистрация гр.
Созопол, том ІV, стр. 547, № СЗ 903, собственост на „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ ЕАД със
същите технически данни.
Независимо от това, Н.Т. е
бил уведомен на 30.08.2021г., чрез адв. Х.Р., да представи доказателства за
собственост на моторната яхта.
С молба вх. №
В-1649/01.09.2021г. адв. Х.Р. уведомява, че е представил вече Констативен
протокол за установяване на право на собственост на плавателен съд по давностно
владение на основание чл. 80 от ЗС, рег. № 3255/2021г., том 2, № 51 от
18.08.2021г., съставен от нотариус рег. № 109 с район на действие гр. Балчик.
В процеса на събиране и
изясняване на фактите и обстоятелствата е установено от административния орган,
след направена справка на 25.08.2021г. в регистрите на ДМА – Варна, че
собственик на Моторна яхта рег. № Сз-903 с пристанище на регистрация гр.
Созопол, том ІV, стр. 547, № 903 е „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ ЕАД, което съгласно чл.
26, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1 от АПК е уведомено за входираното заявление.
На 08.09.2021г. е получено
уведомително писмо изх. № 0184/03.09.2021г. от „М Лизинг“ ЕАД (дружество с
предишно наименование И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ ЕАД), с което дружеството потвърждава,
че се е разпоредило с описания плавателен път в полза на „Черноморски риболов –
Несебър“ ЕАД съгласно договор за покупко-продажба от 12.11.2010г.
На 08.09.2021г. с цел да
бъде уведомено дружеството „Черноморски риболов – Несебър“ ЕАД е направена
справка в търговския регистър за седалище и телефони за контакт.
Административният орган е направил опит да се свърже с дружеството, но без
успех. На телефонния номер отговарял господин, който твърдял, че от 15 години
няма нищо общо с дружеството.
С оглед срокът за произнасяне,
на 17.09.2021г. органът издава процесната Заповед - № В-3-187 от 17.09.2021г.
на ИД Директора на Дирекция "Морска администрация" - гр. Варна, с
която е прекратено административното производство за вписване на нов собственик
на моторна яхта стар рег. № Сз-903“ по заявление вх. № В-МК-866/23.08.2021г.
На 23.09.2021г. Т. е
уведомен по телефон, чрез адв. Р. за изготвянето на заповедта.
На 29.10.2021г. с вх. №
1649/29.09.2021г. в „ДМА – Варна“ е входирана жалба от адв. Р. относно
регистрацията на моторната яхна.
На 30.09.2021г., чрез
електронно съобщение до посочения адрес от заявителя, чрез адв. Р., е изпратено
уведомление за изготвената заповед с прикачен файл на същата.
С вх. № В-Ж-11/04.10.2021г.
от Т., чрез адв. Р. е депозирана, адресирана на Административен съд Варна жалба
срещу заповедта.
С определение от
28.10.2021г. след като е изпълнено разпореждане за отстраняване на нередовности
по допустимостта и редовността на жалбата, Административен съд Варна е изпратил
делото по компетентност на Административен съд Велико Търново.
С
оглед гореустановените факти, съдът формира следните правни изводи:
Приложимата правна уредба
за вписване в Регистъра на корабите на Република България се съдържа в Кодекса на
търговското корабоплаване и Наредба
№ 1/10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите на МТС (обн. ДВ бр.
7/24.01.2003 г. ).
Съгласно чл.
33, ал. 1 от КТК всеки кораб, плаващ под българско знаме, трябва да бъде
вписан в регистровите книги на корабите в едно българско пристанище. Същите се
водят от регионалните звена на Изпълнителната агенция "Морска
администрация".
Съгласно чл. 8, ал. 1 и 2 от Наредба № 1/2003 г. вписването на корабите
в регистъра се извършва: 1. въз основа на писмено заявление от
корабособственика или беърбоут чартьора на кораба до директора на съответната
дирекция на ИА "МА" в Бургас, Варна, Русе или Лом; 2. след извършен
преглед от ИА "МА" за съответствието на кораба с техническите
изисквания на националните и международните стандарти за безопасност и опазване
на околната среда и изискванията на международните договори, по които Република
България е страна. Ако при прегледа се установи, че корабът не отговаря на
изискванията по ал. 1, т. 2, вписване не се извършва до отстраняване на
констатираните несъответствия.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1
от същата наредба за вписването на кораб по чл.
5, ал. 1 и 2 към заявлението се прилага документ, установяващ основанието
за придобиване на кораба (договор за покупко-продажба с нотариално заверени
подписи, платежен документ и др.); когато придобивната сделка е осъществена
извън територията на Република България, за формата на договора се прилагат
изискванията на националното законодателство по местосключване на договора или
нотариално заверена декларация, че корабът е построен със собствени сили и
средства.
Според чл. 40а
от КТК отказът на Изпълнителна агенция "Морска администрация" да
извърши вписване в регистъра на обстоятелство, подлежащо на вписване, може да
се обжалва по реда на АПК. Според § 8 от ПЗР
на АПК уредените в Кодекса производства за издаване на индивидуални
административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се
прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването
на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
По валидността на отказа:
При извършване на
задължителната проверка по чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът констатира, че обжалвания акт е издаден в
изискуемата от закона форма и от компетентен орган, при материална и
териториална компетентност (чл.
22, ал. 1, т. 1 вр. чл.
21, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Морска
администрация"), поради което същият не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност.
По процесуалната
законосъобразност на акта:
С оглед установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира, че оспореният акт е постановен при
допуснато нарушение на материалния закон. Видно от мотивите на оспорения акт,
отказът е постановен поради непредставяне на изискуеми по закон документи от
Наредба № 1/2003 г. Доколкото се касае за административна услуга, в случая
производството се развива по реда на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 30,
ал. 2 от АПК ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона,
заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от
съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика
прекратяване на производството. Административният орган с писмо от 25.08.2021г.
е уведомил жалбоподателя за отстраняване на констатираните според него нередовности.
В указания срок с писмо вх. № В-1649/01.09.2021г., чрез адв. Р. е посочил, че
още със заявлението е представен оригнал на Констативен протокол на нотариус с
район на действие Балчик, с който е установено правото на собственост.
Видно от преписката пред
Административен съд Варна, към оригинала на заявлението (л. 39 от делото) е
приложен оригинал от Констативния протокол за установяване правото на
собственост по чл. 80 от ЗС (л. 40).
Изложеното е достатъчно
основание за отмяна на оспорения акт. Съдът споделя изложените от жалбоподателя
доводи, че административният орган неправилно тълкува нормата на чл. 9,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 10.01.2003г. В цитираната разпоредба е
посочен документ, установяващ основанието за придобиване на кораба (договор за
покупко-продажба с нотариално заверени подписи, платежен документ и др.);
когато придобивната сделка е осъществена извън територията на Република
България, за формата на договора се прилагат изискванията на националното
законодателство по местосключване на договора или нотариално заверена
декларация, че корабът е построен със собствени сили и средства. Съдът споделя
и изложените доводи, че законът не ограничава удостоверяването правото на
собственост само до договор за покупко-продажба с нотариално заверени подписи.
Безспорно е, че нотариус е установил непрекъснато десетгодишно владеене на
вещта и е признал на основание чл. 77 от ЗС, във връзка с чл. 80 от ЗС Н.
Тончев за собственик на яхтата. Това обстоятелство не се оспорва от предходния
собственик „М Лизинг“ ЕАД (дружество с предишно наименование И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“
ЕАД), което се е разпоредило с описания плавателен път в полза на „Черноморски
риболов – Несебър“ ЕАД съгласно договор за покупко-продажба от 12.11.2010г.,
нито от „Черноморски риболов – Несебър“ ЕАД с каквото дружество не може да се
осъществи връзка по данни от търговския регистър.
В обобщение на
гореизложеното съдът приема, че заповедта е постановена в противоречие на
процесуалния и материалния закон. Следва да бъде отменена и преписката да се
върне на административния орган за произнасяне по подаденото заявление.
За определението следва да
бъде изпратено съобщение на страните. В чл. 200, ал. 2 АПК е предвидено, че
определението, постановено по жалба на лицето, по чието искане е постановен
изричния отказ за издаване на административен акт, може да се обжалва с частна
жалба от страните, участващи в административното производство. От съдържанието
на тази разпоредба се налага извода, че административният орган, който е
постановил отменения от съда акт за прекратяване на административното
производство, няма процесуално право на жалба срещу определението на съда, с
което този акт е отменен. Право да обжалват определението по чл. 200, ал. 1 АПК
е предоставено на страните в административното производство, но
административният орган, който е постановил акта за прекратяване на
административното производство, няма качеството на страна в това производство,
тъй като той е органът, пред когото се развива производството и който го
ръководи. В този смисъл е константната съдебна практика на Върховния
административен съд (виж определение № 9804 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 8552/2018 г., VI о. 5-членен състав, определение № 11643 от 2.10.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 11042/2018 г., III о.,определение № 11160 от 21.09.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 10762/2018 г. и адм.д.5442/2019 г на., 5-членен с-в,
Определение № 4405/25.03.2019г. по адм. дело № 2721/2019г. по описа на
Върховния административен съд и др./.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.
200 АПК, вр. с чл.
56, ал. 4 от АПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Д.Т. ***, чрез адв. Х.П.Х.Р.
Заповед № В-3-187 от 17.09.2021г. на ИД Директора на Дирекция "Морска
администрация" - гр. Варна.
ИЗПРАЩА административната преписка на
Директора на Дирекция "Морска администрация – Варна" за процедиране
по Заявление вх. № В-МК-866/23.08.2021г., съобразно дадените в мотивите на
настоящото решение указания по приложението на закона.
Определението може да се
обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство
пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението.