РЕШЕНИЕ
№
1870
04.11.2019 година град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XV-ти АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на тридесет и първи октомври две
хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир
Христов
Членове: 1.
Диана Ганева
2. Галя
Русева
при
секретаря С. А. и прокурор Дарин Христов сложи за разглеждане докладваното от
съдия Русева ЧКАНД № 2451
по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба наК.С.
П. – разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при Пето РУ към ОД на МВР –
Бургас против Решение № 848/08.07.2019 г., постановено по НАХД № 2533/2019 г.
на Районен съд – Бургас. С оспореното съдебно решение е отменена по жалба на Д.П.С.
Заповед за задържане на лице № 3388зз-20/21.01.2019 г., издадена от П.. В
касационната жалба се релевират възражения, че решението е неправилно и необосновано.
Иска се същото да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана жалбата срещу заповедта. Претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът редовно
уведомен, не се явява и не се представлява.
По делото са налични писмени
възражения срещу касационната жалба, с които се иска от съда да потвърди
оспореното съдебно решение и бъдат присъдени разноски и за тази съдебна
инстанция. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба се представлява
от адв. К., който поддържа възражението срещу жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено
в сила.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол е
законосъобразността на Заповед за задържане на лице № 3388зз-20/21.01.2019г.,
издадена отК.С. П. – разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при Пето РУ към
ОД на МВР – Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържането на Д.П.С. за срок
от 24 часа. Производството пред първоинстанционния съд е образувано, след като
с Решение № 1088/17.06.2019 г., постановено по КАД № 645/2019г. по описа на
Административен съд – Бургас, е обезсилено решение № 153/08.02.2019 г.
постановено по НАХД № 337/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на
делото е образувано НАХД № 2533/2019 г. по описа на БРС и по същото е
постановено оспореното в настоящото съдебно производство решение.
За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт,
първоинстанционният съд е приел следното:
С оспорената заповед за задържане,
ответникът С. е задържан на 21.01.2019 г. в 19:40 часа и освободен на
22.01.2019 г. в 13:30 часа. Актът е издаден на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като в него е
посочено, че лицето е извършило унищожаване и увреждане на кафе автомат в
гр.Бургас, в района на „пети километър“, до автокъща „Алекс Ди“ на 03.01.2019 г.,
като по случая е образувано ДП № 3388зм-5/2019 г., с което си деяние
осъществява състава на престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
При тази фактическа установеност
първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган и при липса на съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Преценил е, че оспореният акт е
издаден в изискуемата писмена форма и съдържа предвидените в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР реквизити. По същество съдът е решил, че при
постановяване на заповедта е нарушен материалният закон и неговата цел. Районният
съд, след обстойно обсъждане на предпоставките за издаване на заповед по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед за
задържане в преписката не са се съдържали доказателства относно наличието на
данни, че С. е евентуален извършител на престъпление, каквото е и основанието
за издаване на оспорената заповед. Посочено е, че в кориците на досъдебното
производство, цитирано в заповедта, не се съдържа нито един документ, от който
да може да се направи извод за съпричастност на задържаното лице към
инкриминираното деяние. Съдът е установил, че единствено в докладна записка,
изходяща от П. и поместена в кориците на
НАХД № 33/2019 г. на Районен съд – Бургас на л.28, се съдържа информация,
изходяща от анонимно лице, че именно Д.С. е извършил повреждане на кафе автомат
в гр.Бургас, „Пети километър“, до автокъща „Алекс Ди“ на 03.01.2019 г.
Първоинстанционният съд е извел извод, че въпросният документ е крайно
недостатъчен, за да може законосъобразно да се упражни административна принуда
спрямо С.. Изводът е обоснован от обстоятелството, че посочената в докладната
записка на П. информация изхожда от анонимно лице, а доколкото анонимните съобщения
и сигнали не са законни поводи за образуване на досъдебно производство (чл.209
от НК) и за образуване на административно производство (чл.111, ал.4 от АПК),
то е недопустимо на базата на такъв да се издаде процесната заповед и да се
ограничи основно право, каквото е правото на свобода. Съдът излага и мотиви за
противоречие на административния акт с целта на закона, като посочва, че в
случая издаването на заповедта превишава целите на закона поради
обстоятелството, че принудата и нейното реализиране не е обусловено от
необходимостта лицето да бъде задържано.
Настоящият касационен състав намира,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Задържането на лице на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява
принудителна административна мярка (ПАМ) по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има
за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се
укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено
престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо
да се уточнява характерът на престъплението. Следва да се посочи, че понятието "данни"
по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието "достатъчно
данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната
административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни
за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило престъпление. В тази връзка не е
необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето за извършено престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката.
При всички положения установяването
на посочените предпоставки, с които правната норма свързва своето проявление, е
изцяло в доказателствена тежест на касатора, както междувпрочем му е изрично
указано от състава на първоинстанционния съд. Настоящият касационен състав в
унисон с правните изводи на районния съд намира, че в конкретния случай от
мотивите на оспорената заповед не може да бъде направен извод за наличие на
данни, които да обосноват нуждата от задържане на ответника С.. Данни в
цитираното като фактическо основание за издаване на заповедта досъдебно
производство № 3388зм-5/2019 г., от които да се обоснове предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с
него, не се съдържат. Последното е образувано срещу неизвестен извършител.
В тази връзка, не се споделят
твърденията, наведени в касационната жалба, че районният съд не е кредитирал
докладна записка, изготвена от П., и тази, изготвена от мл.разузнавач Лимонов,
от които е видно, че към датата на издаване на заповедта органът е разполагал с
данни. Същите са обсъдени от първоинстанционния съд при постановяване на
съдебния акт, като изложените мотиви се споделят от настоящата инстанция.
Следва да се посочи, че позоваването на органа на получена информация без
никакви данни за източника й и как задържаното лице е попаднало в обхвата на
информацията и разследването, води до пълна неяснота относно съдържанието на
данните, въз основа на които се твърди, че е задържано лицето. Това пък води до
невъзможност съдът да извърши проверка дали тези данни попадат в хипотезата на
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно дали сочат на вероятност, че задържаният е
извършил престъпление. Макар правната норма да борави с понятието „данни“, а не
„доказателства“, съдът намира, че данните са факти от обективната
действителност, които трябва да бъдат посочени и чието съществуване следва да
бъде доказано. Едновременно с това, съдържанието им следва да сочи вероятност,
че лицето е извършило престъпление . Само при тези обстоятелства задържането ще
бъде законосъобразно. В докладна записка с рег.№ 3388р-799/21.01.2019 г.
административният орган се е позовал на проведена среща с лице, пожелало
анонимност, което споделя впечатления от свой приятел (отново неизвестен). Не
става ясно по никакъв начин тази докладна записка е относима към съответното
досъдебно производство, посочено като фактическо основание на процесната
заповед. Допустимо е органът да се позове и на друг документ, където се съдържа
информация, която мотивира акта, но видно от обстоятелствената част на
заповедта, позоваване на този документ липсва.
В настоящия случай не се обосновава
извод, че действията по задържането на ответника са били необходими, за да бъде
разкрито и разследвано извършеното престъпление, именно поради липсата на
фактически основания в тази посока в административния акт. За прилагането на такава
ПАМ, каквато е процесната, не е необходимо да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по
смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или
да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по
отношение на ответника по делото не са представени и не само не са представени,
а административният орган не се е позовал на такива при издаване на акта (напр.
докладна записка, съставена преди задържането, в която да са посочени
оперативни данни, обосноваващи подозрението за съпричастността на лицето),
поради което не става ясно какви данни за участието на С. в извършеното
престъпление е имал предвид административният орган при постановяване на
задържането. При тези съображения законосъобразни са изводите на районния съд,
че процесният административен акт е издаден в противоречие с материалния закон
и в несъответствие с целта на закона.
По изложените съображения, съдът
намира, че като е отменил по жалба на Д.П.С. Заповед за задържане на лице № 3388зз-20/21.01.2019
г., издадена отК.С. П. – разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при Пето РУ
към ОД на МВР – Бургас, Районен съд – Бургас е постановил правилен съдебен акт,
който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора и съобразно
своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски,
такива следва да й бъдат присъдени, като се възложат в тежест на касатора. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който е
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение на адв. К. в размер на 250 лв.
за осъщественото от него представителство на Д.С. пред настоящата инстанция. Така
договорения размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с разпоредбата на
чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което наведените от касатора в жалбата възражения
за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна са неоснователни.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, XV – ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 848/08.07.2019
г., постановено по НАХД № 2533/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на Д.П.С. с ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** сумата от 250 лв.,
представляваща направени от него разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.