МОТИВИ по НОХД № 283/2017 г. по
описа на РС- Несебър
Съдебното
производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда
обвинителен акт на Р.п.г. против
подсъдимия Г.Г.И., ЕГН **********, за това, че на 26.06.2015
год., около 03.00 часа, в курортен комплекс Слънчев бряг, общ. Несебър, обл.Бургас, в близост до бар „Мексо“,
отнел чужди движими вещи- 1 брой мобилен телефон, марка „Айфон
5с“, на стойност 1021.90 лв. и 1 брой сим карта на
стойност 10.95 лв., всичко на обща стойност 1032.85 лв. /хиляда тридесет и два
лева, осемдесет и пет стотинки/, от владението и без съгласието на ирландската
гражданка К.П.А. от Великобритания с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление
по чл.194, ал.1 от НК.
Представителят
на Р.п.г. в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против подсъдимия. Излага
аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпното
деяние, както от обективна, така и от субективна страна. Аргументира изводите
си относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на
наказателната отговорност с приложението на чл.66, ал.1 от НК като на И. бъде
наложен наказание „Лишаване от свобода”, чието изтърпяване да бъде отложено.
Подсъдимият
заявява, че не се признава за виновен. Защитникът му пледира за признаване на
подзащитния му за невиновен поради липса
на доказаност при извършване на деянието.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Свидетелката К. П. А. пристигнала
в България на 23.06.2015 г. заедно със св. К., като били настанени в хотел
„Роял”, КК „Слънчев бряг”. На 26.06.2015 г., около 03.00 ч., двете били в
дискотека „Викинг” в КК „Слънчев бряг”, от където излезли. Решили да поседнат и
да си поговорят. Седнали на стъпала в близост до бар „Мексо”.
Св. А. оставила дамската си чанта отстрани на себе си в дясно. В чантата имало
освен други лични вещи и два мобилни телефона, единият от които марка „Айфон 5с”, розов на цвят. Поговорили си около 20 минути,
след което решили да се приберат в хотела. Св. А. решила да провери чантата си
и установила липсата на телефона. Двете свидетелки се огледали около тях да не
би телефона да е паднал, но не го намерили. Към тях се приближил един мъж,
който се представил за полицай и ги попитал дали не им е изчезнал телефон.
Двете свидетелки не повярвали, че лицето е полицай, и се прибрали в хотела. Няколко
дни по- късно св. А. *** за липсата на телефона.
За времето от 01.06.2015 г. до
края на месец юни 2015 г. свидетелите В. и А. били командировани в РУ- Несебър
като полицаи. Вечерта на 25.06.2015 г. срещу 26.06.2015 г. били на работа в
района на плажа с цел наблюдение за предотвратяване и пресичане извършването на
престъпления. Рано сутринта на 26.06.2015 г. видели подсъдимия, който по това
време се намирал на територията на комплекса. Същият им бил показан като част
от криминалния контингент от района. Свидетелите го видели да рови из пясъка в
близост до бар „Мексо” и да взема нещо от земята.
Приближили се към него и установили в долното му бельо телефона. Тъй като това
им се сторило съмнително, задържали И. и го отвели в РУ- Несебър.
В хода на досъдебното
производство е била извършена съдебно- техническа експертиза, вещото лице по която е дало
заключение, че стойността на телефона и сим картата
към него е в размер на общо 1032,85 лв. В съдебната фаза бе изготвено
допълнително заключение, в което експертът е определил стойността на сочените
вещи на 923,35 лв. тъй като при първоначалното изследване не е бил изследван
въпроса относно повредите по телефона, а именно пукнатия екран, за който св. А.
съобщава, че е бил такъв още преди инкриминираната дата.
Гореизложеното
се потвърждава от показанията на св. А. и К., прочетени по реда на чл. 281,
ал.1, т.3 от НПК, както и от показанията на св. В., А., дадени в съдебно
заседание, и от обясненията на подсъдимия, както и заключенията по двете
експертизи.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С
оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка и съобразно
събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че по делото не се
доказа по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия И. е извършила вмененото му
във вина деяние, съставляващо според РП- Несебър престъпление по чл. 194, ал.1
от НК.
Събраните
в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства не могат да
обосноват единствения възможен извод, че И. е извършил вменената му във вина кражба
на сочения телефон. Не се събраха доказателства, от които да се установи, че
подсъдимия е отнел телефона от владението на св. А., вземайки го от чантата й, и
то с цел противозаконно да го присвои. Самата тя в показанията си по ДП е
заявила, че не е видяла около тях да е минавал човек. Показания в тази насока
не дадоха и св. В. и А.. Техните разпити, дадени в досъдебното производство не
бяха прочетени по реда на чл.281 поради липса на съгласие от страна на
подсъдимия и неговия защитник. Дори обаче да бяха прочетени по реда на ал.4, то
съгласно чл.281, ал.8 от НПК осъдителната присъда не може да почива единствено
на показанията на свидетели, прочетени по реда на ал.4 на чл.281 от НПК. Единственият
доказан и безспорен факт по делото е, че телефонът е бил установен у
подсъдимия. Доказателства обаче, че същият е бил отнет от владението на св. А.
и то без нейното съгласие, с намерение да бъде противозаконно присвоен, не се
събраха по делото. Обстоятелството, че телефонът бил открит в долното бельо на
подсъдимия не може да мотивира извода, че вещта е отнета с цел кражба. Житейски
възможна е и тезата, изложена от подсъдимия, че той е намерил телефона минути
преди да бъде забелязан от св. В. и А.. Това би могло да се извлече и от
показанията на св. А. и К., че след като установили, че телефона не се намира в
чантата, започнали да го търсят около тях. Това предполага, че същите не са
изключили и варианта да са го загубили.
Всичко
това дава основание на настоящата инстанция да приеме, че не може да се направи
категоричен, несъмнен и обоснован извод относно авторството на престъпното
деяние
Съгласно
нормата на чл.303, ал.1 от НПК присъдата не може да почива на предположения. Според
ал.2 на същия текст, съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. В конкретния случай по делото не са събрани
достатъчно годни доказателства, обосноваващи извода за авторството на деянието
и по- точно същото да е извършено от страна на И..
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата като на основание чл.304 от НПК, призна
подсъдимия за невиновен и го оправда по повдигнатото срещу него обвинение за
извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: