№ 178
гр. Оряхово, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на десети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100185
по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от А. С. Л., с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес с. Софрониево, ул.“Х.Д.“ № 34, чрез адв. Р. Р. -АК Пловдив,
против „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Р.П.К.“ № 4, ет.6Б, е предявен иск с правно основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит
№ 10104811/09.11.2020 г., сключен между страните, поради неспазване на разпоредбата на
чл.11,ал.1 т.10 от ЗПК, евентуален иск по чл. 146 ал.1 вр.чл.143 ал.2 т.5 ЗПК, за признаване за
установено, че клаузата на чл. 12 ал.4 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 410.67 лв. е нищожна и иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника, да
заплати на ищеца А. Л., сумата в размер на 227.00 лв., представляваща платена без
основание в периода 09.11.2020 г. до 20.01.2021 г. по нищожен Договор за потребителски
кредит № 10104811/09.11.2020 г. и евентуален иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца А. Л., сумата в размер на 50.00 лв., платена в периода
09.11.2020 г. до 20.01.2021 г. по нищожна клауза на чл. 12 ал.4 от Договора.
Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл.26 ал.1 от ЗЗД и
чл.55 ал.1 от ЗЗД.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че на 09.11.2020 г., ищецът е сключил Договор за
потребителски кредит № 10104811/09.11.2020 г., с който му е предадена главница в размер на
600 лв. Съгласно сключения договор, заемът е следвало да бъде върнат на 13 седмични
вноски.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора за заем, заемополучателят е трябвало в тридневен
срок от сключването на договора, да обезпечи задължението си с осигуряване на поръчител,
който да поеме солидарно задължение за погасяване на задълженията по договора. В ал. 3 на
посочената разпоредба е установено, че поръчителят следва да бъде дееспособно лице, с
навършена 25-годишна възраст; минимален осигурителен брутен доход през последните 6
месеца, предхождащи сключване на договора, от 1 500 лв. на месец; валидно трудово
правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключване на договора; стабилна
кредитна история и предложеният поръчител да не е активен потребител на заемни
продукти на дружеството или поръчител по друг паричен заем, предоставен от заемодателя.
1
В случай, че такова обезпечение не бъде предоставено, на осн. чл. 12, ал. 4 от договора,
заемополучателят дължи неустойка в размер на 410, 67 лв., като общо предвидената
дължима сума по договора за кредит /главница, лихва и неустойка/ е в размер на 1076, 27 лв.
В ИМ се сочи, че ищецът в периода от 09.11.2020г. до 20.01.2021 г., е изплатил сума в
размер на 827 лв. по договора. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен и на осн. чл. 23
ЗПК на връщане е подлежала само главницата, като разликата между платената сума от 827
лв. и главницата по договора от 600 лв. в размер на 227 лв. подлежи на връщане. В случай,
че съдът приеме, че договорът е действителен, се иска прогласяване на клаузата на чл. 12, ал.
4 за нищожна и се претендира на връщане на платената по нея сума в размер на 190.80 лв.,
като недължимо платена по нищожна клауза от договора.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв. С отговора
не се оспорва обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за заем, по силата
на който ответното дружество е предоставило на ищеца заемна сума в размер на 600,00 лева.
В изпълнение на ангажимента си по сключения с ищеца договор за заем, ответното
дружество е предоставило на заемателя заемната сума.Така, по силата на Индивидуален
договор за заем № 10104811/ 09.11.2020 г., ответното дружество „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, с ЕИК ********* /правоприемник на „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ“ АД/, е предоставило в заем на ищеца А. С. Л. сумата в размер на 600.00
лева, или 306.78 евро, съгласно чл. 2 от процесния договор за заем. Заемната сума е
предоставена за срок от 26 /двадесет и шест/ седмица, при уговорен лихвен процент по
заема в размер на 39.42 % и ГПР на заема от 40.92 % на годишна база - условия за ползване
на предоставения заем, уговорени от страните съответно в чл. 3, ал. 1, ал. 7 и ал. 8 от
процесния договор. Общо дължимата от заемателя сума, дължима се в края на заемния
период възлиза на стойност в размер на 665.60 лева, или 340.32 евро /чл. 3, ал. 6 от
договора/, от които 600.00 лева за дължима главница по заема и 65.60 лева - за договорна
възнаградителна лихва по заема. Съгласно чл. 4, ал.1 от процесния договор, заемателят
дължи връщане на заемната сума съгласно погасителен план /Приложение 1/ неразделна
част от договора, посочващ размера на дължимите погасителни вноски и датите на тяхното
падежиране. В случай, че заемателят не изпълни задължението си по чл. 12, ал.1, ал.2 и ал.З
от договора, падежът, размерите и съдържанието на дължимите погасителни вноски се
уреждат съгласно погасителен план по чл. 12, ал. 6 от договора.Ответникът оспорва
възраженията на ищеца за недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите
на чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 от ЗПК, както и възраженията за нищожност на
неустойката.Претендират се направените по делото разноски, за адвокатско възнаграждение
в размер на 480.00 лв.
В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се
представлява. С писмена молба, чрез процесуалният си представител адв. Р. Н. Р.-АК
Пловдив поддържа предявените искове. Представя списък по чл.80 ГПК.
За ответникът „Мъни плюс“ АД, редовно призован, не се явява представител. С
писмена молба,чрез процесуалният си представител адв. Ивелина Иванова-САК, оспорва
предявените искове, като неоснователни и недоказани, поддържа писмен отговор. Представя
списък по чл.80 ГПК.
По делото е допусната и изслушана съдебно счетоводна експертиза по искане на
ищеца, със задача на вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и направи
необходимите проучвания в счетоводството на ответника, да отговори на следните въпроси:
1.Какви разходи са включени в посочения в договора за заем ГПР? 2.Колко ще е размера на
ГПР, ако в него се включи неустойката предвидена по чл.12 ал.4 от договора?3.Какъв е
размерът на платените суми от ищеца по процесния договор и как са разпределени от
ответника /главница, лихва, неустойка/?
Въз основа на заключението на вещото лице, по искане на ищеца, съдът е допуснал
увеличение на предявения евентуален иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за заплащане на недължимо
2
платена неустойка по процесния договор, като от сумата в размер на 50.00 лева на сумата от
190.80 лв.
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на 09.11.2020 г. между „Мъни плюс“ АД и А. С. Л., е сключен Договор за
потребителски кредит № 10104811/09.11.2020 г., по силата на който му е предадена главница
в размер на 600.00 лв., при условия посочени в договора.
От приетия Договор за потребителски кредит № 10104811/09.11.2020 г. е видно, че
ищецът се е задължил да върне заема на 13 седмични вноски, по погасителен план и при
падеж на първа вноска 24.11.2020 г. и краен срок 11.05.2021 г. Уговорен е фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 39.42 %. В чл. 3 т. 8 на договора е посочено, че годишният
процент на разходите по кредита е 40.92 %. Също видно, от погасителния план в договора,
към погасителната вноска посочена в чл.3, ал.2 от договора в размер на 51.20 лева,
включваща главница и договорна лихва е добавена вноска неустойка по чл. 12, ал. 4 от
договора, което е разсрочената дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение по
заема, при което крайната вноска е в размер на 82.79 лв. за целия срок на заема. При това
положение вместо ищецът да дължи връщане на сумата от 665.60 лв., той дължи сумата от
общо 1076.27 лева
В чл. 12, ал. 1 от Договора за заем, е уговорено, че заемополучателят е трябвало в
тридневен срок от сключването на договора, да обезпечи задължението си с осигуряване на
поръчител, който да поеме солидарно задължение за погасяване на задълженията по
договора. В ал. 3 на посочената разпоредба е посочено, че поръчителят следва да бъде
дееспособно лице, с навършена 25-годишна възраст; минимален осигурителен брутен доход
през последните 6 месеца, предхождащи сключване на договора, от 1 500 лв. на месец; да
има валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключване на
договора; стабилна кредитна история и предложеният поръчител да не е активен потребител
на заемни продукти на дружеството или поръчител по друг паричен заем, предоставен от
заемодателя.
Страните не спорят, че ищецът е погасил задълженията си по процесния договор
изцяло.
От заключението на вещото лице по допусната ССчЕ,се установява,че в посоченото в
ГПР в размер на 40.92% в процесния Договор за потребителски кредит №
10104811/09.11.2020 г. сключен между страните е изчислен при включени разходи за
главница и лихва. Вещото лице е установило, че ищецът в периода 09.11.2020 г. до
20.01.2021 г. е заплатил на ответника сумата от 827.00 лв., с която предсрочно е погасил
задълженията по процесния договор за кредит, а именно главница в размер на 600 лв.,
договорна лихва от 36.12 лв., неустойка в размер на 190.88 лв. От заключението се
установява също, че посоченият в договора ГПР в размер на 40.92% не включва разхода за
дължимата по договора неустойка в размер на 410.67 лева съгласно погасителния план за
целия период на договора. Вещото лице сочи, че изчислен съгласно Приложение №1 към
чл.19 ал.2 от ЗПК действителния размер на ГПР по процесния договор за кредит, след
включване на начислената неустойка е в размер на 652.43%.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД - за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 10104811/09.11.2020 г.,
сключен между страните, поради неспазване на разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК,
евентуален иск по чл. 146, ал.1, вр.чл.143, ал.2 ЗПК за признаване за установено, че клаузата
на чл. 12, ал.4 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна и иск по чл.55
ал.1 от ЗЗД - за осъждане на ответника, да заплати на ищеца А. Л., сумата в размер на 227.00
3
лв., представляваща платена без основание в периода 12.01.2021 г. до 12.08.2021 г. по
нищожен Договор за потребителски кредит № 10104811/09.11.2020 г. и евентуален иск с пр.
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца А. Л., сумата в
размер на 190.88 лв., платена в периода 09.11.2020 г. до 20.01.2021 г. по нищожна клауза на
чл. 12, ал.4 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест
по иска с пр. основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като е възложил на ищеца да докаже по
предявените искове твърденията си за нарушаване на добрите нрави и неравноправност на
клаузите на договора за кредит, а ответникът да докаже насрещните си твърдения за
валидност на клаузите от договора за заем, чрез доказване на твърдените в отговора факти за
това. По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ищецът носи
доказателствената тежест да установи в процеса, че процесната сума да е излязла от
патримониума му и е постъпила в имуществения комплекс на ответното дружество.В тежест
на ответника е да докаже, че е получил сумата въз основа на годен юридически факт – на
база валидно правоотношение респ. валиден договор за потребителски кредит.
Сключеният между страните договор за заем попада под правната регламентация на
Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10,
ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В
случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът
за потребителски кредит задължително следва да съдържа „годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал.
1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата
има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при
самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
4
общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, тъй като в договора
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите
по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 40.92 %/.
Посочената годишна фиксирана лихва от 39.42 % не е ясно как точно се съдържа и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт.
Страните не спорят, а и видно от съдържанието на процесния договор за кредит и
представената от ответното дружество преддоговорна информация, неустойката не е
включена при изчисляване на ГПР, които са определени в размер на 40.92%.
Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 40.92 % и общата
сума на плащанията, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при
самото му сключване, е предвидено, уговорената в чл. 12 ал.4 неустойка да се плаща
разсрочено във времето, заедно със съответната погасителна вноска. Въведеното изискване
за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство съдържа множество изначално
поставени ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид изключително
краткия срок, в който следва да се предоставя - тридневен от сключване на договора, на
практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък - за потребителя се
създава значително затруднение, относно физическото лице - поръчител, тъй като същото
следва да отговаря на критерии, за които информация би следвало да се събере и от
допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./, т. е. все
действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и
изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва
извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън
присъщите й функции. Това обстоятелство, обаче не е включено в ГПР разходите, поради
което е налице нарушение на чл. 19, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ето защо и поради
липса на част от задължителните реквизити на т. 10 на чл. 11 ЗПК, договорът се явява
недействителен. Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването и управлението на
кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително
плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият
размер възлиза на 652.43%/съгласно заключението на вещото лице/ и значително надхвърля
законовото ограничение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от
40.92% не отговаря на действителния такъв.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл:
Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение №
1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020
г.на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че сключеният между
страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.
5
1, т. 10 ЗПК.
С оглед недействителността на договора за кредит на специалните основания за това,
то съгласно чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане единствено и само на главницата по
договора за кредит, която е в размер от 600 лв. Не се спори между страните и от събраните в
хода на производството писмени доказателства се установява, че ищецът е заплатил по
договора за заем обща сума в размер от 827.00 лв., поради което разликата до размера на
погасената главница /600.00 лв./ или сумата от 227.00 лв. подлежи на връщане, като
предявеният осъдителен иск с пр. осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД следва да се уважи.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото на осн. чл.78 ал.6 от ГПК тъй като делото е решено в полза на
ищеца, който е освободен от държавна такса и от разноски по производството, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда, по сметка на РС - Оряхово първоначална
д.т. за разглеждане на иска в размер на 100.00 лева на осн. чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, както и
платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице изготвило ССчЕ в размер на
300.00 лв.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от адв.Радости Н. Р. -
процесуален представител на ищеца, адвокатското възнаграждение да бъде определено при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие, не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на
материално затруднено лице, поради което адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение съобразно изхода на делото и сложността на същото в размер на 400.00
лева, съгласно чл.7, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, нищожността на Договор за потребителски кредит № 10104811/09.11.2020 г., сключен
между А. С. Л., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с. Софрониево, ул.“Х.Д.“ №
34 и „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Р.П.К.“ № 4, ет.6Б, като противоречащ на закона.
ОСЪЖДА „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул.“Р.П.К.“ № 4, ет.6Б, ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Л., с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес с. Софрониево, ул.“Х.Д.“ № 34, сумата в размер на
227.00 лв., представляваща платена без основание в периода 09.11.2020 г. до 20.01.2021 г. по
нищожен Договор за потребителски кредит № 10104811/09.11.2020 г.
ОСЪЖДА „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул.“Р.П.К.“ № 4, ет.6Б, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-
Оряхово на осн. чл.78 ал.6 от ГПК сумата от 400.00 лева /четири стотин лева / - дължима
държавна такса за разглеждане на делото и платено възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул.“Р.П.К.“ № 4, ет.6Б, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Р.-АК
Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 41, сумата от 400.00 лв. /четиристотин
лева / - адвокатски хонорар на основание чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок, от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
6
7