№ 3896
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110129952 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Ищецът С. С. Х., чрез адв. М., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 22.07.2021 г. сключил с ответника договор за паричен заем №***** за
сума в размер на 400 лева. В чл. 5 от процесния договор било посочено, че страните се
съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, които следвало да
отговарят на определени условия. В договора било уговорено, че при непредоставяне на
обезпечение в срок до следващия ден, заемателят следвало да заплати на заемодателя
неустойка в размер почти равна на главницата, която следвало да бъде заплащана на части,
съгласно представения погасителен план. Още със сключване на договора на ищеца била
начислена неустойка в размер на 118,80 лв., тъй като същият не представил в срок надлежни
поръчители или друг вид обезпечение, посочени в договора. Твърди, че погасил изцяло
сумата по договора в общ размер на 532,13 лв., като поддържа, че договорът бил нищожен
на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона
форма. Отделно от това, договорът бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22
ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент на разходите по кредита. Поддържа, че ако е бил посочен
действителният размер на ГПР, то той бил многократно над допустимия такъв за
конкретния договор праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Не била посочена и договорната лихва, която ищецът следвало да заплати. Било
налице и заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, като разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвиждала, че при забава на потребител, кредиторът имал право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. На следващо място, клаузата
1
за неустойка била неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Твърди,
че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., предявена като частичен иск от сума в
размер на 118,80 лв., представляваща недължимо платени суми за неустойка по договора за
паричен заем, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД, чрез адв. У., е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер по
подробно изложени съображения. Възразява изцяло срещу твърденията на ищцата, че
договорът за кредит бил недействителен на посочените основания. Ето защо моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представения като доказателство Договор за
потребителски кредит № ***** от 22.07.2021г. е видно, че между ищеца С. С. Х., в
качеството му на кредитополучател, и „Ай Ти Еф Груп“ АД, в качеството му на
кредитодател, е бил сключен договор за кредит, по силата на който „Ай Ти Еф Груп“ АД
предоставило на С. С. Х. сумата в размер на 400 лева, която ищцата се задължила да върне в
срок от 30 дни, считано от датата на изпращане на сумата по кредита по сметка на
кредитополучателя, заедно с възнаградителна лихва в размер на 13,33 лв. при фиксиран
годишен лихвен процент в размер 40,54% и годишен процент на разходите от 49,00%. В чл.
5 от договора е уговорено, че кредитополучателят се задължава най – късно до края на
следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да предостави на
кредитодателя следните обезпечения по кредита: а) банкова гаранция или б) поръчителство
на две физически лица, които съгласно чл. 5.3 от договора да отговарят на следните условия:
нетният размер на осигурителния им доход да е в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20
годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по – малко от 5 години
трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за
кредит, включително и такъв с ответника; да нямат неплатени осигуровки за последните 2
години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции. В случай че
не предостави това обезпечение, съгласно чл. 5.6, кредитополучателят дължи неустойка за
всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е
индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в Приложение № 1
към договора за кредит и погасителния план към кредита, а именно сумата от 118,80 лв.
Не е спорно между страните по делото, че на същата дата – 22.07.2021 г., сумата в
размер на 400 лв. е била изцяло преведена ка кредитополучателя С. Х., като плащането е
било извършено чрез системата за електронни плащания ePay.bg .
2
Представено е от ищеца доказателство, което се твърди, че представлява извлечение
от „Изипей“ АД, в което е посочено, че са погасявани суми по кредити с номера ******,
******** и *****, като е отразена като разход и сума в размер на 66,01 лв., представляваща
оскъпяване по кредит и удължаване, без отразяване към кой от посочените кредити се
отнася.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че по Договор за потребителски кредит № ***** от 22.07.2021 г. ищецът не е
осъществил никакви ефективни плащания към „Ай Ти Еф Груп“ АД. Единственото
погасяване по договора за кредит е чрез рефинансиране на главницата по кредита в размер
на 400 лв., осъществено на 20.08.2021 г., един ден преди падежа на кредита, като
рефинансирането е осъществено от кредитополучателя. Вещото лице изяснява, че ищецът С.
Х. не е предоставил допълнителни документи, удостоверяващи посочената в исковата молба
като платена сума в размер на 532,13 лв. Посочва още, че ако се разгледа хипотезата за
платена по кредита от ищеца сума в общ размер на 532,13 лв. (тъй като няма представени
документи, потвърждаващи плащане на такава сума), включваща 400 лв. – главница, 13,33
лв. – възнаградителна лихва и 118,80 лв. – неустойка в случай на непредставяне на
обезпечение, то годишният процент на разходите ще бъде 388,92%.
От заключението на изслушаната и приета по делото допълнителна съдебно –
счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, се потвърждава, че кредитополучателят С. С. Х. не е осъществявал никакви
ефективни плащания по сключения договор за кредит № *****, като вещото лице изяснява,
че на 20.08.2021 г. между „Ай Ти Еф Груп“ АД и С. С. Х. е сключен Анекс № ***** към
Договор за потребителски кредит № *****, по силата на който е рефинансирана главницата
на активния договор за кредит № ***** в размер на 400 лв. Установява се, че Анекс №
***** е сключен въз основа на подадено заявление за удължаване на срока на договора на
основание чл. 7.3. от Договора за кредит ***** от 22.07.2021 г., в което заявление
кредитополучателят е указал срок на удължаване, което е извършено чрез подаване на
искане чрез своя профил в системата на „Ай Ти Еф Груп“ АД. Съгласно заключението на
вещото лице, лихвата по Анекса е погасена на 04.09.2021 г., а главницата по Анекса е
погасена на 05.09.2021 г. Вещото лице посочва още, че параметрите на новия договор –
Анекс *****/20.08.2021г. към активния Договор за кредит № *****/22.07.2021 г. са
следните: срок 15 дни – до 04.09.2021 г.; главница – 400 лв.; годишен лихвен процент
40,21% и съответна договорна лихва в размер на 6,61 лв., като с анекса към договора не са
били реално превеждани пари на кредитополучателя, а е погсена главницата по стария
договор и е предоговорен с нови условия – по-кратък срок. В проведеното на 24.02.2023 г.
открито съдебно заседание вещото лице изясни, че процесният договор е бил сключен с
промоционални условия и клиентът не дължи неустойка за периода, за който не е
предоставил обезпечение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
3
следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната сума в общ
размер на 532,13 лв., че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване
на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника в частта за сумата в размер
на 118,80 лв. е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит – ЗПК (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.,
приложима редакция – изм. и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.) – чл. 9,
като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10,
ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се
съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя
да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация).
Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски
кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът
трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно
приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски
кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за
комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен
или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като
средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние),
кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация
посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски
кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани
в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – ЗПФУР (Обн., ДВ, бр. 105 от
22.12.2006 г., приложима редакция – изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г.),
като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
4
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за
комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на
"средство за комуникация от разстояние" – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко
средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В разглеждания случай са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 9,
11 и 12 и 20 ЗПК (виж чл. 22 от закона). Доколкото е бил договорен фиксиран лихвен
процент на годишна основа, не е било необходимо посочването на методика за изчисляване
на референтен лихвен процент. Отделно от това в случая нито се твърди, нито се
установява, че е уговорено прилагането на различни лихвени проценти. Изготвен е и
погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датата на
плащане на погасителната вноска, както и разпределение на вноските между различните
неизплатени суми – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като в случая договорът съдържа и
предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските, както и и
наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да
бъде упражнено, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно, с което са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20
ЗПК. Доказано е също така по делото, че С. С. Х. е получил своевременно преддоговорната
информация във формата на стандартен европейски формуляр. А непосочването в договора
на реда за прекратяването му и наличието на извънсъдебни способи за разрешаване на
спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване (чл. 11, ал. 1, т. 23 и 24 ЗПК) не влече
недействителност на договора за потребителски кредит.
Същевременно настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния
договор "неустойка" е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването
на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) –
5
чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
(основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените
по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието
"общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според
която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В разглеждания
случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно
от посочените „обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплаща неустойка
в размер на 118,80 лв. В частност настоящият съдебен състав приема, че с уговорената в
чл.5.6 от договора за кредит неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар "скрита
възнаградителна лихва". Този извод на първо място следва от специфичността и краткия
срок за изпълнение задължението, по отношение на което е уговорена неустойката -
осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема от две лица, отговарящи на
определени условия на следващия ден от сключването на договора. По този начин,
кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението. Още повече, ако
заемодателят действително е имал намерение да получи обезпечение от такъв тип, той е
можел да постави сключването на договора за заем и предоставяне на заемните средства под
условие от предварителното поемане на поръчителство от две лица, отговарящи на
посочените изисквания, каквато възможност, той има съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В
подкрепа на горния извод следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на
задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано заедно със съответната
погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен план. Това
отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне
на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Следва да се
посочи, че посочената алтернатива за обезпечение - банкова гаранция, в размер на всички
дължими по договора суми, е житейски немислима при сключване на договор за
потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от
средствата, нужни за издаването на банковата гаранция. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва, която съгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. е в размер на 10 %, или
годишният размер на разходите не следва да надхвърля 50 % от предоставената по кредита
6
сума. Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се заобиколя правилото на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия.
В случая само размера на неустойката представлява около 30 % от заетата сума и заедно с
нея се формира годишен процент на разходите от 388,92% съгласно заключението на вещото
лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, който е значително по-
висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното, неустоечната
клауза на чл. 5.6 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пред. второ от ЗЗД като
заобикаляща закона.
С оглед гореизложеното, задължението по чл. 5 от договора не е свързано с
неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
който, в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 от ЗПК, не е включен в годишния процент
на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на
сключването. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и
общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума по чл. 5.6 от ЗПК,
те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по
ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от
договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му (така
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав и др.).
Както съдът надлежно е указал на ищеца, за да бъде уважен предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, в тежест на С. С. Х. е да докаже по делото пълно и
главно, че е заплатил твърдяната сума в общ размер на 532,13 лв., че тя е постъпила в
патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника в частта за сумата в размер на 118,80 лв. е без правно основание,
т. е. без да е било налице годен юридически факт.
В случая ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване твърдението в
исковата молба, че е погасил изцяло сумата по сключения договор № ***** в размер на
532,13 лв., респ. не е представил никакви доказателства за заплащане на сумата в размер на
118,80 лв., представляваща неустойка по чл. 5 от Договор за потребителски кредит № *****
от 22.07.2021 г., от която претендира сумата в размер на 50 лв., предявена като частичен иск
от сума в размер на 118,80 лв. Напротив, от заключенията на изслушаните и приети по
делото основна и допълнителна съдебно – счетоводни експертизи несъмнено се установи, че
по Договор за потребителски кредит № ***** от 22.07.2021 г. ищецът не е осъществил
никакви ефективни плащания към „Ай Ти Еф Груп“ АД, респ. не е предоставил документи,
удостоверяващи плащане на посочената в исковата молба сума в размер на 532,13 лв.
Вещото лице изрично изясни правнорелевантното обстоятелство, че процесният договор е
бил сключен с промоционални условия и клиентът не дължи неустойка за периода, за който
не е предоставил обезпечение. Установи се единствено, че на 20.08.2021 г. между „Ай Ти Еф
Груп“ АД и С. С. Х. е сключен Анекс № ***** към Договор за потребителски кредит №
*****, по силата на който е рефинансирана главницата на активния договор за кредит №
7
***** в размер на 400 лв., като посочения анекс е сключен въз основа на подадено
заявление за удължаване на срока на договора на основание чл. 7.3. от Договора за кредит
***** от 22.07.2021 г., в което заявление кредитополучателят С. С. Х. е указал срок на
удължаване, което е извършено чрез подаване на искане чрез своя профил в системата на
„Ай Ти Еф Груп“ АД. Неоснователни са твърденията на ищеца, че от представените по
делото доказателства се установявало заплащане на сумата в размер на 66,01 лв. по
процесния Договор за кредит ***** от 22.07.2021 г. Както се изясни, в представеното от
ищеца извлечение е посочено, че са погасявани суми по кредити с номера ******, ********
и *****, като е отразена като разход и сума в размер на 66,01 лв., представляваща
оскъпяване по кредит и удължаване, без да е посочено към кой от кредитите се отнася.
Ето защо и след като по делото не се установява в патримониума на ответника „Ай
Ти Еф Груп“ АД да е постъпила сума в размер на 532,13 лв., а още по – малко се доказва
ищецът да е заплащал неустойка в размер на 118,80 лв., именно от която претендира сумата
в размер на 50 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 118,80 лв., то следва да
се приеме, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД се явява
неоснователен, поради което подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящото производство в размер на 400 лв., съобразно представения договор за правна
помощ и съдействие от 30.11.2022 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. Х., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, срещу "АЙ
ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД да запалти
на С. С. Х. сумата в размер на 50 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на
118,80 лв., представляваща недължимо платена сума за неустойка по чл. 5 от Договор за
потребителски кредит № ***** от 22.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 06.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. С. Х., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на "АЙ ТИ ЕФ
ГРУП" АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
производството пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9