№ 4706
гр. Варна, 20.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502392 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 44022/29.06.2022г.
по регистратурата на ВРС, подадена от П. Н. А., ЕГН **********, чрез процесуалния и
представител срещу Решение № 1859/09.06.2022г., поправено с решение №
2724/23.08.2022г. по реда на чл.247 от ГПК, постановени по гр.д. № 14191/2021г. по описа
на ВРС, 47-ми състав, в частта с която жалбоподателката Пена Н. А. е осъдена да заплати на
ищците В. А. В., ЕГН ********** и Д. А. В., ЕГН ********** сумата от по 325 лева на
всеки от тях, представляваща дължимо обезщетение за лишаването им от ползване на
съсобствения недвижим имот, находящ се в град Аксаково, област Варна, ...., за периода от
31.07.2020г. до 31.08.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.09.2021г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.31, ал.2 от ЗС, както и да заплати сторените от последните разноски по
делото.
Производството по въззивната жалба с вх. № 44022/29.06.2022г. по регистратурата на
ВРС в частта подадена от З. Т. В., ЕГН ********** е прекратено с влязло в законна сила
определение № 4355/23.11.2022г. по описа на ВОС.
Въззивникът - П. А. оспорва решението с твърдения за неговата неправилност и
необоснованост във връзка със събраните по делото доказателства. Счита, че
първоинстанционният съд е направил погрешен извод, че правото на ищците да ползват
съсобствения имот е било неправомерно препятствано от ответницата с факта, че тя е
държала ключа за имота. Отделно от това посочва, че ищците по иска не са заявявали
желание да ползват имота, нито са искали да им бъде предоставен ключ, което да им е било
отказано. Във връзка с това счита, че не е доказана предпоставка за уважаване на
предявените искове по чл.31, ал.2 от ЗС, а именно да е препятствано правото на ищците на
достъп до съсобствения имот. По тези съображения се моли за отмяна на атакуваното
1
решение в обжалваните части и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира се и за присъждане на сторените по делото в двете съдебни
инстанции съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемите страни – В. А. В. и Д. А. В.. Считат жалбата за допустима, но неосновтаелна, а
решението на ВРС за правилно и законосъобразнов обжалваната част. Посочват, че съдът е
уважил исковете им приемайки, че са налице елементите от фактическия състав на
приложимата правна норма, а именно отправена покана до ответника и продължило и след
нея ползване на съсобствения имот. Считат, че от момента на получаване на поканата, всеки
от ищците има право да получи обезщетение по реда на чл.31, ал.2 от ЗС. Молят решението
на ВРС в обжалваните части да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени сторените във
въззивната инстация съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260
ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 44022/29.06.2022г. по
регистратурата на ВРС, подадена от П. Н. А., ЕГН **********, чрез процесуалния и
представител срещу Решение № 1859/09.06.2022г., поправено с решение №
2724/23.08.2022г. по реда на чл.247 от ГПК, постановени по гр.д. № 14191/2021г. по описа
на ВРС, 47-ми състав, в частта с която жалбоподателката Пена Н. А. е осъдена да заплати на
ищците В. А. В., ЕГН ********** и Д. А. В., ЕГН ********** сумата от по 325 лева на
всеки от тях, представляваща дължимо обезщетение за лишаването им от ползване на
2
съсобствения недвижим имот, находящ се в град Аксаково, област Варна, ...., за периода от
31.07.2020г. до 31.08.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.09.2021г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.31, ал.2 от ЗС, както и да заплати сторените от последните разноски по
делото.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 2392/2022г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 06.02.2023г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3