Решение по дело №2212/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

			16.03.2020
					Дупница

 

Номер                                      Година                                       Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                            състав

	10.03.		2020

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Мирослав Саневски

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Светлана Стефанова

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		2212		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                         година.

Н.В.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу Д.С.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е предявен частичен иск с правно основание чл. **от ЗЗД, за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 1250.00 лв., предявена частично от 10000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни емоции, стрес, дискомфорт, засягане на честта и доброто му име, настъпили в резултат от разпространени публично, в писмен вид, неверни твърдения, съдържащи се в молба-уточнение с вх. № 3476/11.02.2019г. и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, депозирани по гр.д. №305/2019г. по описа на Районен съд гр.Кюстендил, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски.

Ищецът твърди, че ответницата, в качеството си на молител по воденото между страните гр. дело № 305/2019г. по описа на РС-Кюстендил, с предмет издаване на заповед за защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН, след дадени указания на съдията-докладчик, е депозирала по делото на 11.02.2019г. молба-уточнение с вх. № 3476/11.02.2019г. и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в които е изложила следното: „на 28.01.2019 година лицето Н.Н. връхлетя в служебния ми кабинет в ТП "Държавно горско стопанство" - Кюстендил, където работя, и ми каза, че току що са му звънели от полицията по повод жалбата ми и ако още веднъж пиша до полицията съм "курбан", "че името ми от вратата на кабинета ми щяло да изчезне", както и че тези нейни твърдения ги е поддържала в проведеното открито съдебно заседание пред РС-Кюстендил.

Твърди, че така посочените от ответницата факти и обстоятелства не отговаряли на обективната действителност. С решение № 213/29.07.2019г., постановено по в.гр.дело №312/2019г., ОС-Кюстендил изцяло потвърдил решение № 308/10.04.2019г., постановено по гр.д. №305/2019г. по описа на РС-Кюстендил, като приел, че при извършената съвкупна преценка на всички доказателствата по делото, както писменото доказателство - декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН с нейната конкретизация и непротиворечивост, с изложеното и в молбата - уточнение и с оглед на свидетелските показания и другите писмените доказателства, събрани по делото, че е бил осъществен от ищеца по настоящото дело (ответник гр.д. №305/2019г. по описа на РС-Кюстендил) спрямо ответницата по настоящото дело (респ. молителка по гр.д. №305/2019г. по описа на РС-Кюстендил), актове на домашно насилие на 20.01.2019г. и на 26.01.2019г.

Ищецът поддържа, че посочените от ответницата твърдения за осъществени от него на 28.01.2019г. актове на домашно насилие не били доказани по делото. Ответницата била удовлетворена и не е обжалвала съдебно решение №308/10.04.2019г., постановено по гр.д. №305/2019г. по описа на Районен съд гр. Кюстендил. Посочените от ответницата твърдения за осъществени от ищеца на 28.01.2019г. актове на домашно насилие не били посочени в декларацията й по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и в даденото от нея сведение пред РУ на МВР гр. Кюстендил, където тя не е заявила подобни твърдения.

Изявлението на ответницата за осъществени от ищеца на 28.01.2019г. актове на домашно насилие е невярно и накърнява изключително тежко доброто име на ищеца и професионалния му авторитет, понеже му е приписано обвинение за извършени от него тежки закани. Тези           твърденията имат, според ищеца, клеветнически характер, тъй като с тях се разгласяват  неистински обстоятелства относно него и му се приписват престъпления. Касае се за типичен случай на злоупотреба с процесуални права на ответницата, осъществена от нея с пълно съзнание, че ще последват негативи за ищеца, с оглед заеманата от него длъжност. Внушенията и изложените твърдения се отразили крайно негативно на авторитета и репутацията, които ищецът е имал, било опетнено името му в обществото, бил е сериозно злепоставен и към настоящия момент продължава да търпи негативни последствия от разпространените по негов адрес клеветнически твърдения.

По този начин ответницата осъществила спрямо ищеца състав на непозволено увреждане - противоправно поведение, изразяващо се в публично разпространени неистини, в пряка причинна връзка с последвали за него негативни психически и емоционални преживявания, изразяващи се в уронено добро име, чест и авторитет.

             В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответницата, с който се оспорва изцяло предявения иск. Ответницата оспорва изложеното в исковата молба, че твърденията за осъществени от ищеца на 28.01.2019г. актове на домашно насилие спрямо ответницата не били посочени в декларацията й по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и в даденото от нея сведение пред РУ на МВР-гр. Кюстендил. Оспорва изложеното в исковата молба, че твърдението й за осъществени от ищеца спрямо нея акт на домашно насилие на 28.01.2019г., обективирано в молба-уточнение с вх. № 3476/11.02.2019г. и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, депозирани по гр.д. №305/2019г. по описа на Районен съд гр.Кюстендил, не било доказано и че същото е накърнило честта, достойнството и доброто име на ищеца. Сочи, че в мотивите на решение №308/10.04.2019г., постановено по гр.д. №305/2019г. по описа на Районен съд гр.Кюстендил е прието, че фактическите твърдения, заявени в молбата за защита от домашно насилие, не са опровергани от събраните по делото доказателства и се подкрепят изцяло от депозираната декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,  намира за установено следното от фактическа страна:

            По настоящото дело е приложено воденото между страните гр. дело № 305/2019г. по описа на РС-Кюстендил, образувано по повод подадена от ответницата по настоящото дело Д.М. срещу ищеца по него Н.Н. молба за защита от домашно насилие. С разпореждане № 642, постановено в закрито съдебно заседание на 07.02.2019г., съдията-докладчик по гр. дело № 305/2019г. по описа на РС-Кюстендил е оставил молбата за защита от домашно насилие без движение, с указания молителката да отстрани констатираните в нея нередовности, като прецизира фактическите си твърдения относно осъществените спрямо нея от ответника атове на домашно насилие. С оглед дадените указания, молителката М. (ответница по настоящото дело) е депозирала на 11.02.2019г. молба-уточнение с вх. № 3476/11.02.2019г. и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в които е изложила и следните твърдения: „на 28.01.2019 година лицето Н.Н. връхлетя в служебния ми кабинет в ТП "Държавно горско стопанство" - Кюстендил, където работя, и ми каза, че току що са му звънели от полицията по повод жалбата ми и ако още веднъж пиша до полицията съм "курбан", "че името ми от вратата на кабинета ми щяло да изчезне““. Същото твърдение е изложено и в подписаната от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

С решение № 308/10.04.2019г., постановено по гр.д. №305/2019г., РС-Кюстендил постановил мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3  от ЗЗДН срещу Н.В.Н. по отношение на Д.С.М., като е издал съответната заповед за защита. В мотивите на постановеното решение не е обсъдено твърдението на Д.С.М. за осъществен спрямо нея на 28.01.2019г. акт на домашно насилие от Н.В.Н.. С решение № 213/29.07.2019г., постановено по в.гр.дело №312/2019г., ОС-Кюстендил изцяло потвърдил решение № 308/10.04.2019г., постановено по гр.д. №305/2019г. по описа на РС-Кюстендил.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Д.С.Т., Х.С.М.и Т.Г.К..

Свидетелката Теодосиева дава показания, че возеното срещу Н.Н. дело за домашно насилие се отразило негативно върху неговото емоционално и психическо състояние, както и върху социалния му живот. Преди делото той бил весел и общителен, а след това-неспокоен и затворен в себе си.

Свидетелите Методиева и Колев, които са колеги на ответницата, дават показания, че на 28.01.2019г. ищецът дошъл в кабинета на ответницата в ТП „ДГС-Кюстендил“, където между тях възникнал скандал, след което М. се оплакала на свидетеля Колев, че Н. бил при нея и я заплашвал.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В чл.**от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Основателността на иска за обезщетение на вреди от деликт предполага кумулативното наличие на предвидените в нормата предпоставки, а именно: ответникът да е осъществил деяние – действие или бездействие; деянието да е противоправно; от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние и деянието да е извършено виновно. Съгласно нормата на чл.154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая, в тежест на ищеца е да докаже наличието на посочените предпоставки /без вината, която се презюмира според чл.45, ал. 2 ЗЗД/, за да бъде уважен деликтния иск. Липсата на който и да е от елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане води до неоснователност на искането за репариране на причинените вследствие непозволеното увреждане вреди.

В случая, от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Теодосиева, съдът приема  за установено, че воденото срещу ищеца дело за защита от домашно насилие, образувано по молба на ответницата, се е отразило негативно върху неговото емоционално и психическо състояние, както и върху социалния му живот.

            Съдът намира обаче, че не е налице един от елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане, а именно противоправност на деянието на ответницата. Нейното искане за защита на накърнени граждански права, упражнено чрез подаване молба за защита от домашно насилие срещу ищеца, не нарушава предписаните норми на правно поведение,  а напротив-то е конституционно гарантирано с чл. 56 от Конституцията на Република България и със Закона за защита от домашно насилие. Винаги, когато едно лице прецени, че неговите права са накърнени, то може да се обърне към съда с искане за защита чрез подаване на тъжба, искова молба, молба за защита от домашно насилие или жалба, но не носи друга отговорност при неоснователност на претенцията си, освен тази за направените от другата страна разноски по делото. В настоящия случай Д.М. е подала срещу Н.Н. молба за защита от домашно насилие, уточнена с допълнителна молба, както и е представила декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, което представлява една правомерна дейност. Тези нейни действия не са противоправни, а са в защита на нейни предполагаеми права, които е считала за накърнени. Единствено при злоупотреба с права, ако наказателният съд е сезиран с тъжба, при ясното съзнание на тъжителя, че липсва основание за наказателна отговорност, действието ще бъде противоправно и ще е налице една от предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на тъжителя, но такава хипотеза в случая не е налице. Следователно поведението на ответницата, изразяващо се подаване на молба за защита от домашно насилие до районния съд срещу ищеца, е позволено от закона правно действие. То е свързано с предвидена от закона възможност да защити честта, достойнството и телесната си неприкосновеност, поради което нейното действие не е противоправно, а напротив-правомерно.

            Следва да се посочи, че не може да се вмени в отговорност на ответницата, че в мотивите на решение № 308/10.04.2019г., постановено по гр.д. №305/2019г., РС-Кюстендил не е обсъдено твърдението на Д.С.М. за осъществен спрямо нея на 28.01.2019г. акт на домашно насилие от Н.В.Н.. Както правилно е посочено в отговора на ответницата, тя няма правен интерес да обжалва постановеното решение, ако то я удовлетворява като резултат-т. 18 от ТР № 1/04.01.2001г., по т.д. № 1/2000г., ОСГК на ВКС.

От всичко изложено се налага извод, че не е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, поради което предявеният като частичен иск с правно основание чл. **от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78 ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца са направените от ответницата разноски по делото в размер на 300.00 лв.-платено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат. Ответницата е направила и искане за присъждане на разноски за пътуване в размер на общо 76.80 лв., но не е представила доказателства, че същите са реално направени, поради което същите не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Н.В.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Д.С.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. **от ЗЗД, за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 1250.00 (хиляда двеста и петдесет) лева, предявена частично от 10000.00 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни емоции, стрес, дискомфорт, засягане на честта и доброто му име, настъпили в резултат от разпространени от ответницата публично, в писмен вид, неверни твърдения, съдържащи се в молба-уточнение с вх. № 3476/11.02.2019г. и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, депозирани по гр.д. № 305/2019г. по описа на Районен съд- гр.Кюстендил, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска.

ОСЪЖДА Н.В.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Д.С.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

            Решението може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от  получаване на препис от него.               

                                                                                 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: