Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 203
20.03.2023г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание
на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 1227 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.118,
ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.И.Д. ***, подадена
чрез адв. А.Г., с посочен съдебен адрес: ***, против Решение
№1012-26-516-1/13.12.2022г., издадено от Директор на
ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на
оспорващата срещу
Разпореждане № **********-2140-26-906/15.09.2022г. на Ръководител ПО към ТП на
НОИ - Хасково.
В жалбата са изложени
твърдения, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно,
противоречащо на материалния закон. Неправилно било отказано зачитането като действителен
трудов и осигурителен стаж на времето от 30.10.1976г. до 30.10.1977г., през
което жалбоподателката била „неработеща майка“. Претендира се по отношение на
жалбоподателката да е изпълнена положителната предпоставка за отпускане на
ЛПОСВ по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. Твърди се, че в нарушение на
материалното право административният орган неправилно отказвал зачитането на
целия стаж при преценка на правото на ЛПОСВ и мотивирал това със стеснително
тълкуване на правопораждаща правна норма. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и потвърденото разпореждане като неправилни и незаконосъобразни, като
бъде указано на административния орган правилно да зачете целия трудов стаж
като продължителност и извърши правилна преценка на правото на ЛПОСВ. Моли се
за присъждане на разноски.
Ответникът - Директор на ТП
на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Посочва, че макар разпоредбата на §
1, т.12 от ДР на КСО да е претърпяла промяна през 2023г., стажът като
неработеща майка не е посочен като такъв, който следва да се зачита като
действителен, което ясно показвало законодателната воля, че същия не следва да
се приравнява на действителен стаж, така както изискват разпоредбите на КСО. Претендира
присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателката С.И.Д. *** е подала до Директора на ТП на НОИ - Хасково Заявление вх.
№ 2113-26-952 от 30.05.2018г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст (ЛПОСВ), ведно с документи доказващи осигурителен стаж и доход.
С Разпореждане № **********/2140-26-702/28.09.2018г., на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, Ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Хасково отказва да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на С.И.Д..
С Разпореждане № **********/2141-26-4/28.06.2022г., предходното Разпореждане № **********/2140-26-702/28.09.2018г. е отменено, като се сочи че със същото
на жалбоподателката неправилно бил зачетен като осигурителен стаж периода от
28.06.1976г. до 21.06.1977г. към Народно читалище „Прозрение“ с. Киченица. Органът
посочва, че от данните по пенсионната преписка е видно, че Д. към 06.12.2021г.
има навършена възраст 66 г. 08 м. и 03 дни и осигурителен стаж, положен за
периода от 01.07.1974г. до 01.05.2018г., както следва: осигурителен стаж от трета категория труд 14 г. 01 м. 11 дни, общ
осигурителен стаж съгласно чл. 104 от КСО, превърнат към трета категория труд -
14 г. 01 м. 11 дни.
В разпореждането се цитира
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, съгласно която, за да придобие право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2021г., лицето следва да има
навършена възраст 61 г. и 08 м. за жените и придобит осигурителен стаж 36
години, като се приема че Д. не отговаряла на условията и нямала право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание, тъй като има навършена
възраст 66 г. 08 м. 03 дни, но няма осигурителен стаж 36 г., а има 14 г. 01 м.
11 дни.
Посочена е също и
разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, съгласно която, в случай, че лицата нямат
право на пенсия по ал. 1 и 2, за 2021г. те придобиват право на пенсия при
навършване на 66 г. и 8 м. за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.
Пенсионният орган е посочил,
че за жалбоподателката не били налице предпоставките на чл.68, ал.3 от КСО.
Същата имала навършена възраст 66 г. и
08 м., но нямала 15 години действителен осигурителен стаж, а имала 14 г. 01 м. 11 дни.
На тези основания на С.И.Д. *** отново се отказва отпускането на ЛПОСВ.
Със заявление №
2121-26-18/18.08.2022г. в едномесечния срок по чл. 99, ал.3 от КСО от
постановяване на последното разпореждане, Д. представя нови доказателства за
осигурителен стаж – актове за раждане на деца с № 1512/22.12.1976г. и №
0258/19.02.1982г., като иска същите да се вземат предвид и да и се зачете към
общия стаж времето през което е отглеждала децата си и да й се отпусне ЛПОСВ по
реда на чл. 68, ал.3 от КСО.
Въз основа на така
постъпилите доказателства ръководител пенсионно осигуряване издава ново Разпореждане №**********/2140-26-905/15.09.2022г. , с което отменя предходното Разпореждане
№ **********/2141-26-4/28.06.2022г., и отново отказва да отпусне на
жалбоподателката ЛПОСВ.
В разпореждането се сочи
липсата на предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст както на основание чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО, така и на основание чл.
68, ал.3 от КСО. По отношение на новопредставените по пенсионната преписка
писмени доказателства за родените от жалбоподателката деца, органа е приел, че
същите не променят извода му за придобит от жалбоподателката към 06.12.2021г.
действителен осигурителен стаж в размер на 14г.01м.11дни.
Цитирана е разпоредбата на
чл. 14, ал.4 от НПОС в сила от 07.04.2017г., съгласно, която при преценяване
правото на ЛПОСВ по реда на чл. 68, ал.3 от КСО осигурителния стаж от първа и
втора категория не се превръща към трета категория.
Посочено е също така, че
съгласно §1, ал.1, т. 12 от ДР на КСО , Действителен стаж“ е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето през което
лицето е работило по друго трудово правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски.
Предвид цитираните норми се
сочи, че зачетеният стаж като неработеща майка за периода от 30.10.1976г. до
30.10.1977г. не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т. 12
от ДР на КСО.
На 01.12.2022г. от С.И.Д. ***, чрез пълномощник, е подадена жалба вх. №
1012-26-516/01.12.2022г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково против Разпореждане
№**********/2140-26-905/15.09.2022г. В жалбата е посочено, че неправилно било
отказано зачитането на действителния трудов и осигурителен стаж на
жалбоподателката за времето като неработеща майка.
С оспореното Решение №
1012-26-516-1/13.12.2022г. Директор на ТП на НОИ – Хасково отхвърля жалбата,
подадена от С.И.Д. срещу Разпореждане №**********/2140-26-905/15.09.2022г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на
НОИ – Хасково. Посочено е че представените по пенсионната преписка нови
доказателства относно родените от жалбоподателката деца не обуславяли различен
правен резултат от отказа на пенсионния орган, тъй като С.И.Д. не отговаряла на условията за придобиване на право на
пенсия по чл. 68, ал. 1 – 3 от КСО. Обсъдена е липсата на предпоставките на ал.
1 и ал. 2 от чл. 68 от КСО, като са изложени и подробни съображения във връзка
с разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО. Обсъдени са понятията, с които борави
текстът – „осигурителен стаж“ и „действителен стаж“. Посочено е, че зачетеният
стаж за времето като неработеща майка за периода от 30.10.1976г. до
30.10.1977г. не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т.
12 от ДР на КСО, предвид което Д. няма право на пенсия и по условията на чл.
68, ал. 3 от КСО, тъй като няма изискуемият се действителен осигурителен стаж
от 15 години.
По преписката не се съдържат
доказателства за датата, на която процесното Решение е връчено на
жалбоподателката, предвид което следва да се приеме че жалбата е подадена в
срок. Тъй като решението е неблагоприятно за жалбоподателката, същата разполага
с правен интерес от оспорването му. Ето защо процесната жалба се явява процесуално допустима.
Като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл. 146 от АПК, съдът счита жалбата за
основателна.
Предмет на оспорване в настоящото производство
е решение на ръководителя на ТП на НОИ - Хасково, постановено по реда и при
условията на чл. 117 от КСО. Данните по делото сочат, че процесният акт е
издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност, доколкото изхожда именно от Директора на ТП на НОИ - Хасково.
Ето защо не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за установяване на
нищожност.
Спазена е и изискуемата писмена форма на
индивидуалния административен акт, същият удостоверява подписа на издателя си,
надлежно са изложени фактическите доводи, въз основа на които са направени и
съответни правни изводи.
Не са допуснати нарушения на
административно-производствени правила при постановяване на процесното решение.
Същото е постановено в хода на контролно – админисатративно оспорване, последното
представляващо абсолютна предпоставка за
провеждане на настоящото съдебно такова.
Между страните не се спори, а
и безспорно се установява от данните по пенсионната преписка, че за периода от 30.10.1976г.
до 30.10.1977г, Д. е имала
качеството на „неработеща майка“. Спорен се очертава въпроса дали този период
представлява „действителен“ осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО.
Органът е зачел, че жалбоподателката към 06.12.2021г.
има наличието на „действителен“
осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО в размер на 14г.01м.11дни, като е посочил че
периода на майчинството е приравнен на осигурителен стаж, но не и на „действителен“
осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.
68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2,
до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст
65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст.
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1
и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се
зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за
бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от
НПОС, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на
отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени
от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време.
В § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО
изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж
и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е
разпоредбата на чл. 80 от ППЗП (отм.), която през целия период на действието си
не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита
времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се
признава по КТ. Към това време е била в сила и Инструкция № 2492 за реда и
начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според
която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане,
платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).
С Постановление на
Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ,
бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни
преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след
31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов
стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в
зависимост от броя и поредността на родените деца. Следователно и при двата
пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по
майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и
за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране
и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща
или неработеща, напротив - такова
право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което
липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Незачитането на времето на
майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47
от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките
относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се
тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2 от 4.04.2006 г. по
конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България (в този смисъл е Решение №
2477/17.02.2020г. по адм.д № 5956/2019 г. на ВАС, Решение № 6744/22.05.2018г.
по АД №2009/2018г. на ВАС, Решение № 3450/16.03.2021г. по АД 13464/2020г. на
ВАС ).
При зачитането на периода от
30.10.1976г. до 30.10.1977г. и
прибавянето му към вече зачетеният от органа „действителен“ осигурител стаж в
размер на 14г.01м.11дни, необходимият минимум от 15 години действителен
осигурителен стаж ще бъде достигнат, а с оглед и навършената от
жалбоподателката възраст от 66
години, 08 месеца и 03 дни към 06.12.2021г., оспорващата
безспорно доказва придобитото право на ЛПОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
При анализа на посочените
норми и при съобразяване с трайната съдебна практика по идентични дела следва
извод, че пенсионният орган неправилно и незаконосъобразно е отказал на
основание § 1, т. 12 от ДР на КСО да признае периода на майчинство от 30.10.1976г.
до 30.10.1977г. за действителен
осигурителен стаж.
Неправилното прилагане на
материалния закон от страна на ответника обосновава извода на съда, че
решението му се явява незаконосъобразно, като постановено в противоречие с
материално-правните разпоредби на закона. Налице е основанието по чл. 146, т. 4
от АПК за отмяна на обжалваното решение, което налага същото след отмяната му,
ведно с потвърденото с него незаконосъобразно разпореждане на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково и преписката по заявлението на С.И.Д. да се върне на административния орган за ново произнасяне,
съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на настоящото решение.
Съобразно този изход на
спора, съдът намира за основателна своевременно заявената претенция на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 120, ал. 2 от КСО. Същата се
доказва до размера от 1010 лева, като ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателката разноски по делото в този размер.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба
на С.И.Д.
***, Решение №1012-26-516-1/13.12.2022г., издадено от Директор на
ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на
оспорващата срещу
Разпореждане № **********-2140-26-906/15.09.2022г. на Ръководител ПО към ТП на
НОИ - Хасково
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявление №
2113-26-167/25.02.2022г. на С.И.Д. *** за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, при
съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на
НОИ – Хасково да заплати на С.И.Д. ***, разноски по делото в размер на 1010 (хиляда и десет ) лева.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: