Решение по дело №1778/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 868
Дата: 7 май 2019 г. (в сила от 24 февруари 2020 г.)
Съдия: Жаклин Димитрова Комитова
Дело: 20171100901778
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 май 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                 Гр. София, 07.05.2019 г.

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

VІ-9 СЪСТАВ,

в публично заседание на трети април

две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Комитова т. д. № 1778 по описа за 2017 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.694 ОТ ТЗ.

Ищецът „С.Е.П.Ф.М.“ ООД, учредено на 07.06.2012 г. под № LLC8256-2003, по силата на законите на щата Невада, САЩ, със седалище и адрес на управление: САЩ, Невада, гр. Карсън Сити, Невада Бизнес Център 200, представлявано от Ж.К.Г.Ж.Н., със съдебен адрес:*** /на вниманието на адв. Кремена Георгиева/, с искова молба от 12.05.2017 г. и с молба-уточнение от 08.06.2017 г. твърди, че „С.Е.П.Ф.М.“ ООД е подало молба за предявяване на вземане с вх. № 167229/28.12.2016 г. срещу “И.” АД /в производство по несъстоятелност/ по т. д. № 5599/2015 TO, VI-1 ви състав, по описа на СГС, в общ размер 91 978 449 лв. /деветдесет и един милиона деветстотин седемдесет и осем хиляди четиристотин четиридесет и девет лева/. Синдикът Р. Т. е включила предявеното вземане в Списъка с неприети вземания, предявени от кредиторите в срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ. Списъкът е публикуван на 19.01.2017 г. В законоустановения срок е представил възражение по реда на чл. 690 ал. 1 от ТЗ с вх. № 10475/27.01.2017 г. (с пощенско клеймо от 26.01.2017 г.). С определение № 2954/04.05.2017 г. по т. д. № 5599/2015 TO, VI-1-ви състав, по описа на СГС, възражението на „С.Е.П.Ф.М.“ ООД е оставено без уважение. Определението на съда е обявено в търговския регистър на 05.05.2017 г., поради което в срок представя настоящата искова молба по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване на съществуване на предявеното с молба с вх. № 167229/28.12.2016 г. вземане. Вземането в общ размер 91 978 449 лв. /деветдесет и един милиона деветстотин седемдесет и осем хиляди четиристотин четиридесет и девет лева/, произтича от следните основания: ВЗЕМАНЕ в размер на 50 180 003 лева /петдесет милиона сто и осемдесет хиляди и три лева/, произтича от Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г. към Договор за целеви заем от 01.03.2007 г. между “Г.Г.” ЕООД /с настоящо наименование „Д.Е.Г.“ ЕООД/ в качеството си на ЗАЕМОДАТЕЛ и "Г.О." ЕАД /с настоящо наименование “ДИ Е.Д.Д.П.П.” ЕАД/ в качеството си на ЗАЕМАТЕЛ и анексите към него, което вземане е придобито от кредитора „С.Е.П.Ф.М.“ ООД, въз основа на Анекс № 1 от 09.02.2016 г. към Договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 09.02.2016г.; ВЗЕМАНЕ в размер на 41 798 446 лева /четиридесет и един милиона седемстотин деветдесет и осем хиляди четиристотин четиридесет и шест лева/ произтича от Договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 09.02.2016г., с който „Ц.“ ООД прехвърля на „С.Е.П.Ф.М.“ ООД правото си на вземане срещу "И." АД, вписано в Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК: ******** произтичащо от Договор за покупко-продажба на ценни книжа /акции/ от 13.02.2014 г. между „Ц.“ ООД, в качеството си на ПРОДАВАЧ и "И." АД, в качеството си на КУПУВАЧ.

1.            ВЗЕМАНЕ в размер на 50 180 003 лева /петдесет милиона сто и осемдесет хиляди и три лева

         На 01.03.2007 г. е сключен договор за целеви паричен заем между “Г.Г.” ЕООД /с настоящо наименование „Д.Е.Г.“ ЕООД/, в качеството си на ЗАЕМОДАТЕЛ и Т.О." ЕАД /с настоящо наименование “ДИ Е.Д.Д.П.П.” ЕАД/, в качеството си на ЗАЕМАТЕЛ за предоставяне на заемна сума в размер до 7 610 000 лв. /седем милиона шестстотин и десет хиляди лева/, възнаградителна лихва в размер на 14 % /четиринадесет процента/ от заемната сума, изчислена на годишна база /360 дни/ и срок за връщане на сумата 30.03.2008 г. Договорена е неустойка за забава в размер на 0,2 % от заемната сума и начисленото и незаплатено възнаграждение под формата на лихва за всеки просрочен ден, ако заемателят не върне заемната сума заедно с уговореното възнаграждение на падежа. На 27.03.2008 г. е сключен Анекс № 1 към договор за целеви паричен заем от 01.03.2007 г., с който страните уточняват, че усвоената сума е в размер на 7 422 342,85 лв. /седем милиона четиристотин двадесет и две хиляди триста четиридесети и два лева и 85 ст./, както и заемателят се е задължил да заплати главницата и дължимата лихва от предоставянето на заемната сума - 29.03.2007 г. до 27.03.2008 г. в срок до една година, считано от сключването на анекс № 1, ведно с дължимата възнаградителна лихва от датата на сключване на анекс № 1 до окончателното връщане на заемната сума. На 26.03.2009 г. е сключен Анекс № 2 към договор за целеви паричен заем от 01.03.2007 г., с който страните уточняват, че усвоената сума е в размер на 7 605 023 лв. /седем милиона шестстотин и пет хиляди и двадесет и три лева /, както и заемателят се е задължил да заплати главницата и дължимата лихва до 26.03.2009 г. в срок до една година, считано от сключването на анекс № 2, ведно с дължимата възнаградителна лихва от датата на сключване на анекс № 2 до окончателното връщане на заемната сума. На 25.03.2010 г. е сключен Анекс № 3 към договор за целеви паричен заем от 01.03.2007 г., с който страните уточняват, че усвоената сума е в размер на 7 605 023 лв. /седем милиона шестстотин и пет хиляди и двадесет и три лева /, както и заемателят се е задължил да заплати главницата и дължимата лихва до 25.03.2010 г. в срок до една година, считано от сключването на анекс № 3, ведно с дължимата възнаградителна лихва от датата на сключване на анекс № 3 до окончателното връщане на заемната сума. На 25.03.2011 г. е сключен Анекс № 4 към договор за целеви паричен заем от 01.03.2007 г., с който страните уточняват, че усвоената сума е в размер на 7 605 023 лв. /седем милиона шестстотин и пет хиляди и двадесет и три лева /, както и заемателят се е задължил да заплати главницата и дължимата лихва до 25.03.2011 г. в срок до една година, считано от сключването на анекс № 4, ведно с дължимата възнаградителна лихва от датата на сключване на анекс № 4 до окончателното връщане на заемната сума. На 23.03.2012 г. е сключен Анекс № 5 към договор за целеви паричен заем от 01.03.2007 г., с който страните уточняват, че усвоената сума е в размер на 7 605 023 лв. /седем милиона шестстотин и пет хиляди и двадесет и три лева /, както и заемателят се е задължил да заплати главницата и дължимата лихва до 23.03.2012 г. в срок до една година, считано от сключването на анекс № 5, ведно с дължимата възнаградителна лихва от датата на сключване на анекс № 5 до окончателното връщане на заемната сума. На 21.03.2013 г. е сключен Анекс № 6 към договор за целеви паричен заем от 01.03.2007 г., с който страните уточняват, че усвоената сума е в размер на 7 605 023 лв. /седем милиона шестстотин и пет хиляди и двадесет и три лева /, както и заемателят се е задължил да заплати главницата и дължимата лихва до 21.03.2013 г. в срок до 30.09.2013 г., ведно с дължимата възнаграднтелна лихва от датата на сключване на анекс № 3 до окончателното връщане на заемната сума.

На 23.03.2012 г. се сключва Договор за встъпване в дълг към Договор за целеви заем от 01.03.2007 г., с който "И.’' АД и „А.Х.“ ООД встъпват като солидарни длъжници във всички задължения /настоящи и бъдещи/ на заемополучателя "Г.О." ЕАД. ЕИК: ******** към Заемодателя „Г.Г.” ЕООД, в това число главница в размер до 7 610 000 лв. (седем милиона шестстотин и десет хиляди лева), заедно с всички дължими възнаграждения, лихви, неустойки, разноски и др. по Договор за целеви заем от 01.03.2007 г., под отлагателно условие - в случай, че задължението не бъде изцяло погасено в срок до две години, считано от подписване на договора за встъпване в дълг.

На 13.02.2014г. „Д.Е.Г.“ ЕООД /с предходно наименование “Г.Г.” ЕООД/ прехвърля /цедира/ вземането си от "Г.О." ЕАД по Договор за целеви паричен заем от 01.03.2007 г. в размер на 7 605 023 лв. /седем милиона шестстотин и пет хиляди и двадесет и три лева/ главница и всички привилегии, обезпечения, включително и изтеклите и бъдещи лихви, неустойки и други акцесорни права и принадлежности, така както са договорени в договора за целеви заем от 01.03.2007 г. и анексите към него на „Ц.” ООД, учредено на 06.07.2012г. под № Е0359292012-3, по силата на законите на щата HEВАДА, Съединени Американски Щати, със седалище и адрес на управление: САЩ, Невада, гр. Карсън Сити, ул.“********- Бизнес Център, представлявано от Ж.К.Г.Ж.Н.. Към Договора за цесия от 13.02.2014г. се сключва Анекс № 1/13.02.2014 г., с който „Д.Е.Г.“ ЕООД прехвърля на „Ц.” ООД вземането си от "И." АД и „А.Х.“ ООД по Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г. "И." АД и „А.Х.“ ООД са уведомени за прехвърлянето на вземането, възникнало на основание Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г. към Договор за целеви заем от 01.03.2007 г. с писмени уведомления от 13.02.2014 г. На 05.05.2014 г. между „Ц.” ООД, "И." АД и „А.Х.“ ООД се сключва Споразумение към Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г. към Договор за целеви заем от 01.03.2007 г. Със споразумението страните установяват размера на вземането към датата на сключване на договора, настъпването на неговата изискуемост и ликвидност и договарят отсрочване на задължението. Страните договорят, че ако бъдат спазени сроковете за заплащане на неустойка, лихва, главница, както следва: 7 638 111 лв. неустойка в срок до 31.12.2014 г., 6 924 312 лв. възнаградителна лихва в срок до 31.05.2015 г. и 7 605 023 лв. главница в срок до 31.12.2015 г., ще се погаси изцяло задължението на солидарните длъжници. В случай, че е налице неточно или непълно изпълнение на задължението съгласно постигнатите в споразумението договорености, страните се съгласяват, че „Ц.” ООД има право да претендира освен гореописаните суми, разноски по събиране на вземането си и неустойки за забава до окончателното изплащане на дължимите суми по Договор за целеви заем от 01.03.2007 г. Споразумението представлява признание от страна на солидарните длъжници за дължимостта на описаните в него суми по смисъла на чл. 116 от ЗЗД, както и в него се съдържа доказателства за знанието на солидарно отговорните длъжници за дължимостта и размера на вземането.

На 09.02.2016г. с Договор за покупко-продажба на вземане (цесия) „Ц.” ООД прехвърля /цедира/ вземането си от "Г.О." ЕАД по Договор за целеви паричен заем от 01.03.2007 г. в размер на 7 605 023 лв. /седем милиона шестстотин и пет хиляди и двадесет и три лева/ главница и всички привилегии, обезпечения, включително и изтеклите и бъдещи лихви, неустойки и други акцесорни права и принадлежности, така както са договорени в договора за целеви заем от 01.03.2007 г. и анексите към него на „С.Е.П.Ф.М.“ ООД. Към Договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 09.02.2016г. се сключва Анекс 1 от същата дата, с който се прехвърля вземането на „Ц.” ООД от "И." АД и „А.Х.“ ООД по Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г. на „С.Е.П.Ф.М.“ ООД. "И." АД и „А.Х.“ ООД са уведомени за прехвърлянето на вземането, възникнало на основание Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г. към Договор за целеви заем от 01.03.2007 г. с приложените писмени уведомления от 09.02.2016 г. По вземането, произтичащо от Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г. към Договор за целеви заем от 01.03.2007 г. между “Г.Г.” ЕООД /с настоящо наименование „Д.Е.Г.“ ЕООД/, в качеството си на ЗАЕМОДАТЕЛ и "Г.О." ЕАД /с настоящо наименование “ДИ Е.Д.Д.П.П.” ЕАД/, в качеството си на ЗАЕМАТЕЛ и анексите към него, което вземане е придобито от кредитора „С.Е.П.Ф.М.“ ООД, въз основа на Анекс № 1 от 09.02.2016 г. към Договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 09.02.2016г.

Съгласно гореописаното Определение № 2954/04.05.2017 г. не са представени доказателства за предоставяне на заемната сума в претендирания размер, тъй като „основанието на превода е по договор, без да е ясно, че сумата е преведена именно по този договор за заем, още повече, че има разминаване в размера на сумата“. Видно от представения с молбата за предявяване Анекс № 1/27.03.2008 г. към договор за целеви паричен заем от 01.03.2007 г., страните по заема уточняват, че усвоената сума е в размер на 7 422 342,85 лв. /седем милиона четиристотин двадесет и две хиляди триста четиридесети и два лева и 85 ст./ е получена от „Г.О.“ ЕАД. Гореописаният извод на съда за разминаване на сумите противоречи изцяло на представеното извлечение от евровата банкова сметка *** „Г.Г.“ ЕООД, издадено на 13.07.2012 г. за транзакции, осъществени в периода 01.01.2006 г. - 31.12.2011 г., от което е видно, че на 29.03.2007 г. на Г.О. АД е преведена сумата от 3 795 800 евро, равняващи се на 7 422 342,85 лв. по курса на Б.та към датата на превода. Налице е точно съвпадение на сумата, получена от заемателя и доказателството за извършен превод, изследвано от съда. Сумите до пълния претендиран размер главница по договора за заем, предявени от „С.Е.П.Ф.М.“ ООД са „предадени“ чрез преводи между заемодателя и заемателя, както и чрез плащания от страна на заемодателя на задължения на заемателя към трети лица. Съответно в анексите към договора за заем са отразени именно направените реални преводи и увеличаването на дължимата главница, както и е потвърдена тяхната дължимост. Съгласно задължителната съдебната практика по отношение на тълкуването на заемните правоотношения, като заемно правоотношение следва да се разглежда и случаите, когато едно лице е заплатило чужд дълг и длъжникът впоследствие се е задължил да върне сумите, с които е погасено задължението му. /Решение № 379 от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г. на Върховен касационен съд - „Фактическият състав на договора за заем е статичен, т.е. без значение е кой от елементите ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другият елемент. Предаването може да не е било в собственост и може да предхожда по време съгласието за връщане. Нещо може да бъде получено на какво да е основание (напр. парична сума - като аванс по договор за изработка, вещ или услуга - като вноска по договор за дружество, ценни книжа по договор за влог или доверително управление) или дори без основание и след това страните да се съгласят същата сума или равностойността на вещта или услугата в пари да се счита предадена в собственост, а получателят да се съгласи да върне съответната парична сума. Чрез такава спогодба (установителен или друг ненаименован договор) страните може да преуредят отношенията си с обратна сила и дължимото ще е по договор за заем, като дадените обезпечения за изпълнение на предходното задължение се запазват и страните могат да учредят наред със запазените и нови обезпечения. Такъв договор е валиден, тъй като заемателят реално е получил нещо и се задължава да го върне - същото или равностойността му в пари. Реалният елемент - получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението да „върне", а не да „даде" нещо (задължава се да върне този, който е получил, освен ако се задължи да върне, след като получи).“ По-нататък Върховният касационен съд продължава: „Реалният характер на договора за заем не се нарушава, дори заемателят да не е получил нищо, ако той е поел или отговарял за друго свое или чуждо задължение (напр. дължал е обезщетение за вреди от деликт или гестия, или е поел или поръчителствал за чужд дълг). В този случай заемателят е „получил реално" премахването на един пасив от своя патримониум.“/. С настоящата молба представя и Анекс № 1 от 09.02.2016 г., за който се твърди, че не е приложен към молбата за предявяване на вземане.

Счита, че изцяло е доказал наличието на реално заемно правоотношение, както и възникването и съществуването на правата на „С.Е.П.Ф.М.“ ООД по отношение на гореописаното вземане - главница, лихви и неустойки. С оглед на гореописаното, се явяват неоснователни и изводите по отношение на предявената и включена в списъците на неприети вземания възнаградителна лихва върху главницата, както и съответните неустойки. Към днешна дата не са изплатени задълженията на Солидарно отговорните длъжници "И." АД и „А.Х.“ ООД към „С.Е.П.Ф.М.“ ООД по вземането, възникнало на основание Договора за целеви заем от 01.03.2007 г. и анексите към него и Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г. общо в размер на 50 180 003 лева /петдесет милиона сто и осемдесет хиляди и три лева/, а именно: главница: 7 605 023 лв. /седем милиона шестстотин и пет хиляди и двадесет и три лева/, възнаградителна лихва в размер на 14 % на годишна база общо в размер на 6 924 312 лв. /шест милиона деветстотин двадесет и четири хиляди триста и дванадесет лева/, дължима за периода 29.03.2007 г. до 30.09.2013 г.; неустойка за забава общо в размер на 35 650 668 /тридесет и пет милиона шестстотин и петдесет хиляди шестстотин шестдесет и осем лева/, както следва: от 01.10.2013 г. до 05.05.2014 г. - 7 638 111 лв. /седем милиона шестотин тридесет и осем хиляди сто и единадесет лева/, от 06.05.2014 г. до 24.11.2016 г. - 28 012 557 лв. /двадесет и осем милиона дванадесет хиляди петстотин петдесет и седем лева/, ведно с неустойката за забава в размер на 0,2 % на ден върху дължимата главница и възнаградителна лихва до окончателното изплащане.

2.            ВЗЕМАНЕ в размер на 41 798 446 лева /четиридесет и един милиона седемстотин деветдесет и осем хиляди четиристотин четиридесет и шест лева/

Вземането, произтичащо от Договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 09.02.2016 г., с който „Ц.“ ООД прехвърля на „С.Е.П.Ф.М.“ ООД правото си на вземане срещу "И." АД, вписано в Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК: ******** произтичащо от Договор за покупко-продажба на ценни книжа /акции/ от 13.02.2014 г. между „Ц.“ ООД , в качеството си на ПРОДАВАЧ и "И." АД, в качеството си на КУПУВАЧ. Видно от приложените доказателства с „Ц.“ ООД се е задължило да прехвърли правото на собственост върху притежавани от него 65 000 броя акции на приносител с номинална стойност 100 долара всяка, срещу задължението на "И." АД да заплати на „Ц.“ ООД продажната цена в размер на 9 378 246 (девет милиона триста седемдесет и осем хиляди двеста четиридесет и шест лева) в срок до 31.12.2014 г., което вземане е придобито от кредитора „С.Е.П.Ф.М.“ ООД по надлежния ред чрез Договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 09.02.2016г., за което длъжникът е уведомен на 07.03.2016г. Съгласно чл. 8 от Договор за покупко-продажба на ценни книжа /акции/ от 13.02.2014 г. при забава за заплащане на цената на акциите, Продавачът има право на неустойка в размер на 0,5 % на ден върху незаплатената сума от продажната цена за всеки ден забава до окончателното им изплащане. Счита, че праводателят му „Ц.” ООД е договорил с „И.“ АД надлежно и при спазване на законовите изисквания предмета на сделката, а именно: 65 000 броя акции на приносител с номинална стойност 100 долара всяка, собственост на „Ц.” ООД с всички произтичащи от тях права и задължения, по реда и при условията на настоящия договор на обща номинална стойност 6 500 000 долара срещу продажна цена в размер на 9 378 246 (девет милиона триста седемдесет и осем хиляди двеста четиридесет и шест лева). С отделен протокол за избор на акции към договор за покупко-продажба на ценни книжа /акции/ от 13.02.2014 г. страните са посочили дружествата, от чийто капитал „Ц.” ООД ще прехвърли акции. Страните са договорили условия, при настъпването на които от определен предмет на договора, ще се премине към определяем предмет, а именно: в случай, че дружеството, чийто акции са предмет на покупко-продажбата премине към ликвидация, няма да е налице негоден предмет на продажба, а купувачът ще следва да одобри кои от акциите на други две дружества да му бъдат прехвърлени. Към днешна дата С. М. СА, регистрирано по законите на Панама на 25.08.2008 г., под номер на дружество 629804, чийто акции са обект на продажбата, продължава да съществува и да е активно дружество, поради което и правата и задълженията по договора за покупко-продажба на акции от 13.02.2014 г. не са погасени. В срок до открито съдебно заседание ще представи и актуално състояние на С. М. СА, поради сроковете за издаване и процедурите по легализация на същото.

Видно от представения от синдика Доклад по настоящото дело, вземането на „С.Е.П.Ф.М.“ ООД е включено в счетоводството на „И.“ АД. От представената от синдика молба, ясно се вижда, че в оборотната ведомост за 2015 г. сметка 499, са включени „чуждестранен инвеститор 1“ със задължение в размер на предявената от „С.Е.П.Ф.М.“ ООД главница, а именно: 9 378 246 лв. През 2015 г. вземането е било собственост на „Ц.” ООД. Не е съгласен с изложението на съда в гореописаното определение № 2954/04.05.2017 г. по т. д. № 5599/2015 TO, VI-1 ви състав, по описа на Софийски градски съд за прилагане на българското законодателство по отношение на издадени акции от панамско дружество. Неоснователни са мотивите, че липсата на твърдения за издаването на акции или удостоверения за притежавани акции водят до извод за нищожен предмет. Както е ноторно известно, целта на участие в дружествата, създадени в офшорните зони е анонимност на техните акционери. С. М. СА е акционерно дружество и капиталът му по закон е разделен на акции, т.е. е налице презумпция за съществуването на акции в правния мир. Няма пречка да бъде договорена продажба на акции, които не са собственост на „Ц.“ ООД и това не прави договора нищожен поради липса на предмет, доколкото към датата на сключване на окончателен договор дружеството продавач е в състояние да изпълни задължението си за прехвърлянето им, съобразно договореностите. Следва да се има предвид, че с договора за покупко-продажба не се прехвърля правото на собственост върху акциите, а се поема задължение да бъдат прехвърлени при определени условия - заплащане на пълната цена. Независимо от гореописаното, с настоящата искова молба представя копие от притежаваните от „Ц.“ ООД акции. С оглед на всичко гореизложено, счита, че е налице валидно, изискуемо и ликвидно вземане, произтичащо от Анекс № 1 от 09.02.2016 г. към Договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 09.02.2016 г., с който „Ц.” ООД прехвърля на „С.Е.П.Ф.М.“ ООД правото си на вземане срещу "И." АД, вписано в Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК: ******** произтичащо от Договор за покупко- продажба на ценни книжа /акции/ от 13.02.2014 г. между „Ц.” ООД, в качеството си на ПРОДАВАЧ и "И." АД, в качеството си на КУПУВАЧ. Моли съда да ги призове на съд и след като се убеди във верността на твърденията му, да приеме за установено, че съществуват предявените вземания на „С.Е.П.Ф.М.“ ООД, както следва: ВЗЕМАНЕ в размер на 50 180 003 лева /петдесет милиона сто и осемдесет хиляди и три лева/, произтича от Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г. към Договор за целеви заем от 01.03.2007 г. между “Г.Г.” ЕООД /с настоящо наименование „Д.Е.Г.“ ЕООД/ в качеството си на ЗАЕМОДАТЕЛ и "Г.О." ЕАД /с настоящо наименование “ДИ Е.Д.Д.П.П.” ЕАД/ в качеството си на ЗАЕМАТЕЛ и анексите към него, което вземане е придобито от кредитора „С.Е.П.Ф.М.“ ООД, въз основа на Анекс № 1 от 09.02.2016 г. към Договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 09.02.2016г.; ВЗЕМАНЕ в размер на 41 798 446 лева /четиридесет и един милиона седемстотин деветдесет и осем хиляди четиристотин четиридесет и шест лева/ произтича от Договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 09.02.2016г., с който „Ц.“ ООД прехвърля на „С.Е.П.Ф.М.“ ООД правото си на вземане срещу "И." АД, вписано в Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК: ******** произтичащо от Договор за покупко-продажба на ценни книжа /акции/ от 13.02.2014 г. между „Ц.“ ООД, в качеството си на ПРОДАВАЧ и "И." АД, в качеството си на КУПУВАЧ. Прилага писмени доказателства по опис.

 

С молба от 08.06.2017 г., подадена във връзка с Разпореждане от 16.05.2017 г. на СГС, VI-9 състав, с което исковата молба е оставена без движение, ищецът заявява, че депозираната искова молба с вх. № 63441 от 12.05.2017г., е подписана от Ж.К.Г.Ж.Н., в качеството му на представляващ дружеството „С.Е.П.Ф.М.“ ООД, като съдържанието на същата му е преведено и на английски език, предвид не толкова добрите му познания на българския език, с цел подробно запознаване с изложените факти и правни изводи описани в нея. След като се запознал със съдържанието на исковата молба, положил подписа си под текста на български език, предвид изискванията на българското законодателство - документите предоставяни пред съдилищата да бъдат на официалния език, а именно български език. Прилага списък по чл. 366 от ГПК и извлечения от електронен калкулатор за изчисляване на претендираните суми. Съгласно чл. 1 от Договор за встъпване в дълг Поемателите /в случая „И.“ АД, посочено поради явно техническа грешка под старото си фирмено име/ встъпват като солидарни длъжници във всички задължения /настоящи и бъдещи/ на заемополучателя „Г.О.“ ЕАД, ЕИК: ********, в това число главница с размер до 7 610 000 лв., заедно с всички дължими възнаграждения, лихви, неустойки и разноски по Договор за целеви заем подписан на 01.03.2007 г. под условие, че заемателят не изплати на Заемодателя заемната сума в двугодишен срок. Настъпването на условието е констатирано в Споразумение към Договор за встъпване в дълг от 23.03.2013 г. към договор за целеви заем от 01.03.2007 г. Съгласно чл. 10 от договор за целеви заем от 01.03.2007 г. Заемателят дължи неустойка в размер на 0,2 % от заемната сума и начисленото и незаплатеното възнаграждение под формата на лихва за всеки просрочен ден, ако не върне заемната сума заедно с уговореното възнаграждение на падежа. В конкретния случай общият размер на главницата е 7 605 023 лв., начислената и незаплатена възнаградителна лихва е в размер на 6 924 312,00 лв., а неустойката за забава в размер на 0,2 % на ден е изчислена върху техния сбор 14 529 335,00 лв. за периода от 06.05.2014 г. до 24.11.2016 г. Исковата претенция е установяването на цялото предявено вземане общо в размер на 91 969 449 лв., а именно: ВЗЕМАНЕ в размер на 50 180 003 лева /петдесет милиона сто и осемдесет хиляди и три лева/, произтичащо от Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г. към Договор за целеви заем от 01.03.2007 г. между “Г.Г.” ЕООД /с настоящо наименование „Д.Е.Г.“ ЕООД/ в качеството си на ЗАЕМОДАТЕЛ и "Г.О." ЕАД /с настоящо наименование “ДИ Е.Д.Д.П.П.” ЕАД/ в качеството си на ЗАЕМАТЕЛ и анексите към него, което вземане е придобито от кредитора „С.Е.П.Ф.М.“ ООД, въз основа на Анекс № 1 от 09.02.2016 г. към Договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 09.02.2016г.; ВЗЕМАНЕ в размер на 41 798 446 лева /четиридесет и един милиона седемстотин деветдесет и осем хиляди четиристотин четиридесет и шест лева/ произтичащо от Договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 09.02.2016г., с който „Ц.“ ООД прехвърля на „С.Е.П.Ф.М.“ ООД правото си на вземане срещу "И." АД, ЕИК: ********, произтичащо от Договор за покупко-продажба на ценни книжа /акции/ от 13.02.2014 г. между „Ц.“ ООД, в качеството си на ПРОДАВАЧ и "И." АД, в качеството си на КУПУВАЧ, състоящо се от главница в размер на 9 378 246,00 лв. и неустойка за забава в размер на 32 420 200 лв. - 0,5 % на ден върху 9 378 246 лв. за периода от 24.11.2015 г. до 24.11.2016 г. Исковата молба е подадена на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ срещу „И.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.П.И.. Моли на основание чл. 694, ал. 4 да бъде конституиран синдикът на „И.“ АД - Р.Г.М., с адрес: ***, за участие в производството. Прилага писмени доказателства по опис.

 

С Определение от 28.06.2017 г., постановено в закрито заседание, СГС, VI-9 състав, на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ, е конституирал синдика на „И.“ АД, с ЕИК ******** – Р.Г.М., в производството по т.д. № 1778/2017 г. по описа на СГС, VI-9 състав.

 

Синдикът на „И.“ АД, с ЕИК ******** – Р.Г.М., имащ качеството на страна по делото, е депозирал отговор на искова молба от 18.07.2017 г. Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователен предявения установителен иск на основание чл. 694 от ТЗ. Ищецът „С.Е.П.Ф.М.“ ООД, САЩ е предявил вземането си срещу длъжника „И.“ АД (н) в откритото производство по несъстоятелност съгласно реда и условията на ТЗ. Процесното вземане е включено в Списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен по партида на "И." АД в ТР на 19.01.2017г. В законоустановения едноседмичен срок, считано от обявяването на списъците, ищецът е депозирал възражение срещу включването на предявеното вземане в Списъка на неприетите вземания. С Определение № 2954 от 04.05.2017г. по т. дело № 5599/2015г. по описа на СТС, TO, VI-1 състав, Съдът по несъстоятелността на основание чл. 692 от ТЗ е оставил без уважение подаденото възражение от „С.Е.П.Ф.М.“ ООД, САЩ. Искът е подаден в преклузивния двуседмичен срок съгласно чл. 694, ал. 6 от ТЗ и в този смисъл е допустим. Предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По отношение вземане в размер на 50 180 003 лева, произтичащо от Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012г. към Договор за целеви заем от 01.03.2007г., излага следното становище. Договорът за встъпване в дълг, от който черпи правата си цесионерът, е нищожен и като такъв не може да породи целените с него правни последици. „И.“ АД (н) е публично дружество, чиито акции се търгуват на Българската Фондова Борса. Като такова дружество за него са приложими строгите правила и рестрикции съгласно ЗППЦК. Съобразно чл. 114, ал. 10 от ЗППЦК (в приложимата му редакцията спрямо датата на договора за встъпване в дълг), за да възникне дълг в патримониума на публично дружество, е необходимо да е проведено Общо събрание на акционерите, на което изпълнителният директор да бъде изрично овластен да сключи сделка, когато задълженията на публичното дружество надвишават стойността по чл. 114, ал.1, т. 1, б. „а“ от ЗППЦК. При изследване на годишните баланси на „И.“ АД, се установява, че процесната сделка - встъпване в дълг в полза на трето лице, попада в хипотезата на чл. 114 от ЗППЦК и е задължително провеждането на извънредно общо събрание на акционерите на дружеството. Тъй като такова събрание не е проведено, няма данни за взето решение за овластяване на изпълнителния директор за сключване на подобна сделка, то и процесният Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012г., сключен между „И.“ АД (н) като солидарен длъжник и кредитора „Г.Г.“ ООД, е нищожен съгласно чл. 114, ал.1, т. 11 от ЗППЦК.

Във връзка с предявената искова претенция за неустойка в размер на 35 650 668 лева, определена за периода от 01.10.201Зг. до 24.11.2016г., прави възражение за прекомерност. Така изчислената и уговорена неустойка в Договора за целеви заем от 01.03.2006 г. в размер на 0,2% на ден върху главницата е прекомерно завишена. Счита, че уговорката за неустойка е нищожна поради прекомерност и противоречие с добрите търговски практики и справедливостта, тъй като единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна. обезщетителна и санкционна функции.

 На самостоятелно основание счита, че Договорът за целеви заем, с който „Г.Г.“ ООД е дало паричен заем в полза на „Г.О.“ АД сума в размер на 7 422 342. 85 лева, е недействителен, тъй като заемодателят не е предал уговорената заемна сума на заемателя. Представеното извлечение от банкова история на „Г.Г.“ ЕООД не доказва, че същият е изпълнил задълженията си съгласно сключения договор. На първо място, извлечението от историята на сметката на заемодателя не е заверено от банкова институция и като такова няма качеството на официален документ. На следващо място, посочената в банковото извлечение сума не съответства на уговорената в договора - еврото е фиксирана валута и към датата на банковото нареждане стойността й спрямо българския лев не е изменена, което отхвърля твърденията на ищеца, че уговореният заем е изплатен изцяло, изчислен по курса на БНБ към датата па трансакцията. На последно място - няма и основание да се приеме, че отразеното плащане е тъкмо плащането по процесния договор. Тъй като страните по договора - „Г.О.“ АД и „Г.Г.“ ЕООД са били свързвани лица, се пораждат съмнения и дали преведена сума (ако такава изобщо е преведена) е реално използвана от заемателя или в последствие е възстановена на заемодателя. Не са представени доказателства и за твърдените в исковата молба „плащания“ от страна на заемодателя на задължения на заемателя към трети лица.

По отношение вземане в размер на 41 798 446 лева, произтичащо от Договор за покупко-продажба на ценни книжа от 13.02.2014 г., синдикът твърди, че Договорът за покупко-продажба на акции, от който черпи правата си цесионерът, е нищожен и като такъв не може да породи целените правни последици. Нито в представения по делото за несъстоятелност на „И.“ АД договор за покупко-продажба на акции от 13.02.2014г., нито в последствие в представените писмени доказателства, са индивидуализирани акции на приносител, които са предмет на прехвърляне. Договор за прехвърляне на акции на приносител, сключен без да има яснота какво точно се прехвърля, издадени ли са акции или временни удостоверения, не поражда вещно-транслативен ефект, поради което договорът е нищожен поради липса на предмет на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че дружеството, от което ще бъдат закупени акциите - „С. М.“ С.А., Република Панама, е действащо дружество към настоящия момент, нито за вида и броя на акциите в капитала му. Същевременно купувачът по сделката за акции от офшорни компании - „И.“ АД е публично дружество, за което важат изисквания на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК лицата, които управляват и представляват публично дружество, без да бъдат изрично овластени за това от общото събрание на публичното дружество, не могат да извършват сделки, в резултат на които възникват задължения за дружеството към едно лице или към свързани лица на обща стойност над стойността на една трета от по-ниската стойност на активите съгласно последния одитиран или последния изготвен счетоводен баланс на дружеството. Със сключването на Договор за покупко-продажба на акции от 13.02.2014г. „И.“ АД се е задължило да заплати цена за акции в размер на 9 378 246 лева и да поеме отговорност да заплати неустойка в огромни размери - 0,5 % от главницата на ден. Общият дълг на дружеството надвишава многократно размера на активите му, имайки предвид факта, че началната дата на неплатежоспособността на „И.“ АД е 01.06.2014 г. съгласно РОПН, т.е. само 3 месеца след сключването на процесния договор. В настоящия случай договорът за покупко-продажба на акции е сключен от изпълнителния директор на дружеството без разрешение и овластяване от Общото събрание на акционерите, в следствие на което на основание чл. 114, ал. 11 от  ЗППЦК договорът е нищожен. Не на последно място счита, че договорът не е произвел своето транслативно действие, поради което и не е възникнало задължение за „И.“ АД да заплаща цената за покупката на акции от капитала на офшорното дружество в Панама. Процесният договор за продажба на акции от капитала на дружество „С. М.“ С.А. или някое от другите 2 предложени дружества предвижда, че собствеността върху акциите ще премине в патримониума на „И.“ АД (н) едва след заплащане на уговорената цена. Такова заплащане според твърденията в исковата молба не е осъществено към настоящия момент. Акциите, предмет на договора, до момента не са променили своя притежател - т.е. няма разместване на блага, дружеството не е придобило активи срещу задълженията си, а продавачът не е загубил собствеността върху продаваемите акции. Желанието на продавача/ цесионера да получи уговорената продажна цена заедно с неустойка трикратно надвишаваща уговорената цена по договора по-скоро навежда съмнения за злоупотреба с права и заобикаляне на закона с цел включване в списъка на кредиторите на кредитора “С.Е.П.Ф.М.“ - офшорна компания с анонимни собственици (известно е, че щатът Невада, САЩ е зона, където не се прилагат споразумението FATCA (Foreign Account Tax Compliance Act)). Във връзка c предявената искова претенция за неустойка в размер на 32 420 200 лева, определена за периода от 01.01.2014г. до 24.11.2016г., прави възражение за прекомерност. Така изчислената и уговорена неустойка в чл. 8 от Договора за покупко-продажба на акции от 13.02.2014г. в размер на 0,5% на ден върху главницата е прекомерно завишена. Счита, че уговорката за неустойка е нищожна поради прекомерност и противоречие с добрите търговски практики и справедливостта, тъй като единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Оспорва представените от ищеца доказателства като антидатирани и съставени единствено за целите на настоящото производство. Счита, че същите са изготвени и подписани единствено, за да създадат привидни облигационни правоотношения между страните по тях, за да дадат основание на дружеството - ищец (собственост на анонимни лица) да претендират вземания в особено големи размери от дружеството „И.“ АД (н). Уведомлението от 15.02.2016г. за извършена цесия на правата по Договора за встъпване в дълг и Уведомлението от 13.02.2014 г. от „Д.Е.Г.“ ЕООД, са приети от неизвестни лица, без представителна власт, поради което твърди, че уведомленията не са постигнали целения от цедентите ефект, в следствие на което цесиите не са проявила действието си спрямо длъжника „И.“ АД (н). Отделно, представеният Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012г. е подписан от името и за сметка на „И.“ АД от лицето П.Х.К.. Към посочената в договора дата на подписване представител на дружеството е била Д. П. Георгиева, но ищецът не е ангажирал доказателства за представителната власт на Пламен Караджов да задължи „И.“ АД като солидарен длъжник по чужд дълг (Прилага разпечатка от TP зa актуалното правно състояние на „И.“ АД кьм 23.03.2012 година). Оспорва представените писмени доказателства - сертификати за акции и извадки от база данни на регистри като антидатирани, създадени единствено за целите на процеса от страна на кредитора, подписани от лица, за които не може да бъде установена представителна власт. Същите са представени без превод на български език, поради което моли да не бъдат приемани като доказателства по делото. Поради това, моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения установителен иск от кредитора „С.Е.П.Ф.М.“ ООД, учредено на 07.06.2012г. под № LLC8256-2003 по силата на законите на щата Невада, САЩ, по реда на чл. 694 от ТЗ.

 

Ответникът „И.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор С.П.И., с отговор на искова молба от 01.08.2017 г. твърди, че ищецът „С.Е.П.Ф.М.” ООД е предявил установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, в качеството си на кредитор с неприети вземания, включени в списъка с неприети вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като след направено възражение по реда на чл. 690, ал. 1, същото е оставено без уважение от съда. Счита, че предявеният иск е допустим, с оглед наличието на правен интерес за ищеца от установяване на съществуващото му вземане към „И.” АД. По твърдените вземания на основание Договор за покупко-продажба на акции от 13.02.2014 г., излага следното становище:

На 13.02.2014 г. „И.” АД, в качеството си на купувач е сключило договор за покупко-продажба на ценни книжа /акции/ с „Ц.” ООД, в качеството му на продавач, като предмет на договора са 65 000 броя акции на приносител с номинална стойност 100 долара всяка, собственост на продавача, а уговорената продажна цена е в размер на 9 378 246 лв. /девет милиона триста седемдесет и осем хиляди двеста четиридесет и шест лева/. В чл. 6 от договора е уговорено, че „И.” АД се задължава да заплати продажната цена не по-късно от 31.12.2014 г. В чл. 8 и чл. 9 от договора са уговорени неустойки между страните, като при забава за заплащане на уговорената цена, продавачът има право на неустойка в размер на 0.5 % на ден върху незаплатената сума от продажната цена за всеки ден забава до окончателното им изплащане. Към Договора за покупко-продажба на акции от 13.02.2014 г. страните са подписали и Протокол за избор на акции, където са уточнили, че „Ц.” ООД ще прехвърли собствеността върху 65 000 броя акции на приносител с номинална стойност 100 долара всяка от капитала на „С.М.” ООД, регистрирано по законите на Панама. В случай че гореописаното дружество започне процедура по ликвидация, страните са се съгласили, че акциите, предмет на сделката, могат да бъдат от капитала на други две алтернативно посочени търговски дружества, като е необходимо предварителното съгласие и одобрение на купувача относно избора на дружество. Поради сериозни финансови затруднения, както и поради липсата на свободен наличен финансов ресурс за извършване на плащане по сделката, „И.” АД не е спазило крайния срок за заплащане на продажната цена, а именно 31.12.2014 г. На 07.03.2016 г., в качеството си на изпълнителен директор и представляващ дружеството, получил Писмо от „Ц.” ООД, с което е уведомен, че на 09.02.2016 г. между „Ц.” ООД и „С.Е.П.Ф.М.” ООД е сключен договор за покупко-продажба на вземане /цесия/ за вземането произтичащо от Договор за покупко-продажба на ценни книжа от 13.02.2014 г. Прехвърленото вземане е в размер на 9 378 246 лв., като същото е прехвърлено с дължимата главница, всички привилегии, обезпечения, включително и изтеклите и бъдещи лихви, неустойки и други права и принадлежности, изцяло спазвайки уговорките на договора за продажба на акции. От момента на съобщаването на извършената цесия /07.03.2016 г./, „И.” АД не е извършвало плащания нито към първоначалния кредитор „Ц.” ООД, нито към новия кредитор „С.Е.П.Ф.М.” ООД. Съгласно представена Справка за размера на вземането по чл. 366 ГПК, ищецът претендира сума в размер на общо 41 798 446,00 лв., от които 9 378 246,00 лв. представляват непогасена главница, а 32 420 200.00 лв. неустойка по процесния договор за покупко-продажба на акции, изчислена за период от 01.01.2014 г. до 24.11.2016 г. вкл.

По твърдените вземания, произтичащи от Договор за целеви заем от 01.03.2006 г. и Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г., ответникът твърди, че на 23.03.2012 г. „И.” АД и „А.Х.” ООД сключват Договор за встъпване в дълг с „Г.Г.” ООД, като встъпват заедно като солидарни длъжници във всички задължения на заемополучателя „Г.О.” ЕАД към заемодателя „Г.Г.” ЕООД, в това число главница в размер на 7 610 000 лв.. заедно с всички дължими възнаграждения, лихви, неустойки, разноски и други по Договор за целеви заем от 01.03.2007 г. В чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от Договора за встъпване в дълг са уговорени и дължимата от заемателя годишна възнаградителна лихва в размер на 14% от заемната сума, изчислена на Годишна база, както и неустойка в размер на 0,2% от заемната сума и уговорената и неизплатена възнаградителна лихва за всеки просрочен ден, в случай че дължимите суми не бъдат върнати на падежа. Поемателите декларират също, че се задължават солидарно наред със заемателя „Г.О.” ЕАД за произтичащите задължения на последния от Договор за целеви заем от 01.03.2007 г. и последващите 5 бр. анекси към него. На 05.05.2014 г. между „Ц.” ООД, „И.” АД и „А.Х.” ООД, е сключено  Споразумение към Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г., с което страните са констатирали, че „Г.О.” ЕАД не е изпълнило задължението си към „Д.Е.Г.” ЕООД /с предходно наименование „Г.Г.” ЕООД, нито към цесионера „Ц.” ООД, като за поемателите по договора е настъпило условието за ангажиране на солидарната им отговорност за задълженията на заемателя по договор за целеви заем от 01.03.2007 г. Страните установяват актуалния размер на задължението и в чл. 3 уговарят ред, начин и срокове за погасяване на дължимите суми. На 09.02.2016 г. между „Ц.” ООД и „С.Е.П.Ф.М.” ООД е сключен Договор за цесия, с който цедентът прехвърля на ищеца по настоящото дело правата си относно вземане срещу „Г.О.” ЕАД /сегашно наименование „Ди Е.Д.Д.П.П.” ЕАД по договор за целеви паричен заем от 01.03.2007 г. „Ц.” ООД е придобило правата по вземането на 13.02.2014 г. съгласно Договор за цесия между „Д.Е.Г.” ЕООД /предишно наименование „Г.Г.” ЕООД/. На 07.03.2016 г. „И.” АД е надлежно уведомено за извършената на 09.02.2016 г. цесия, с нарочно Писмо в този смисъл. Съгласно представената от ищеца справка на претендираните вземания по чл. 366 ГПК „С.Е.П.Ф.М.“ са общо в размер на 50 180 003,00 лв. /петдесет милиона стои осемдесет хиляди и три лева/. „И.” АД не е извършвало никакви плащания, в качеството си на солидарен длъжник съгласно Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г. нито към първоначалния кредитор, нито към някои от цесионерите по извършените в последствие две последователни прехвърляния на вземането по Договор за целеви заем от 01.03.2007 г. Не възразява да бъдат приети и приобщени по делото представените с исковата молба писмени доказателства.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото са представени заверени с апостил на английски език и в превод на български език Удостоверение за съществуване със статут на актуална регистрация за „С.” ООД, Невада, издадено от държавен секретар на щат Невада; Молба за издаване на щатски бизнес лиценз от „С.Е.П.Ф.М.“ ООД; Молба за издаване на щатски бизнес лиценз от „С.”ООД; Удостоверение за съществуване със статут на актуална регистрация за „С.Е.П.Ф.М.“ ООД, Невада, издадено от държавен секретар на щат Невада.

 

Приложени са Списък вземания по чл. 366 от ГПК и Изчисление на договорна лихва с онлайн калкулатор.

 

С Договор за целеви паричен заем от 01.03.2007 г., сключен между „Г.Г.” ЕООД, в качеството му на заемодател и „Г.О.“ ЕАД, в качеството му на заемател, Заемодателят се задължава да предаде в собственост на Заемателя като целеви паричен заем сумата в размер до 7 610 000 лв. (седем милиона шестстотин и десет хиляди лева), наричана Заемна сума, а Заемателят се задължава да върне сумата, съгласно условията на този договор. Предвидено е, че предаването на заемната сума от Заемодателя на Заемателя ще се извърши на части, в брой или по банков път. Заемателят дължи възнаграждение на Заемодателя под формата на годишна лихва в размер на 14 % от заемната сума, изчислена на годишна база /360 дни/ (чл. 3 от Договора). Страните са се договорили, че Заемодателят предоставя на Заемателя заемната сума с цел предоставяне на оборотни средства на „Г.О.“ ЕАД (чл. 4 от Договора). Заемателят се е задължил да върне на заемодателя заемната сума заедно с уговорената лихва в срок до 30.03.2008 г. Съгласно чл. 10 от Договора заемателят дължи неустойка в размер на 0,2 % от заемната сума и начисленото и незаплатеното възнаграждение под формата на лихва за всеки просрочен ден, ако не върне заемната сума заедно с уговореното възнаграждение на падежа. Неразделна част от договора са сключените към него Анекс № 1 от 27.03.2008 г., Анекс № 2 от 26.03.2009 г., Анекс № 3 от 25.03.2010 г., Анекс № 4 от 25.03.2011 г., Анекс № 5 от 23.03.2012 г. и Анекс № 6 от 21.03.2013 г.

На 23.03.2012 г. е сключен Договор за встъпване в дълг, между „Г.Г.” ЕООД, ЕИК:********, като Заемодател и „И.“ АД, ЕИК: ******** и „А.Х.“ ООД, ЕИК: ********, като Поематели, по силата на който поемателите „И.В.Т.“ АД и „А.Х.“ ООД встъпват като солидарни длъжници във всички задължения /настоящи и бъдещи/ на заемополучателя „Г.О.“ ЕАД, ЕИК: ******** към Заемодателя „Г.Г.” ЕООД, в това число главница в размер до 7 610 000 лв. (седем милиона шестстотин и десет хиляди лева), заедно с всички дължими възнаграждения, лихви, неустойки, разноски и др. по Договор за целеви заем от 01.03.2007 г., в случай че задължението не бъде изцяло погасено в срок до две години, считано от подписване на настоящия договор. Крайният срок за погасяване на задълженията на Заемателя на всички задължения по договор за целеви заем от 01.03.2007 г. е до 23.03.2013 г., освен ако Заемодателят не обяви заема за предсрочно изискуем, същият не бъде погасен предсрочно от Заемателя или страните по него не договорят друг срок. Заемателят дължи възнаграждение на Заемодателя под формата на годишна лихва в размер на 14 % от заемната сума, изчислена на годишна база /360 дни/ (чл. 2, ал. 3 от Договора). Заемателят дължи неустойка в размер на 0, 2 % от заемната сума и начисленото и незаплатеното възнаграждение под формата на лихва за всеки просрочен ден, ако не върне заемната сума заедно с уговореното възнаграждение на падежа (чл. 2, ал. 4 от Договора).

Със Споразумение към Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г. към Договор за целеви заем от 01.03.2007 г., подписано на 05.05.2014 г., между кредитора „Ц.” ООД, учредено на 06.07.2012 г. под № Е0359292012- 3, по силата на законите на щата НЕВАДА, Съединени Американски Щати, в качеството на цесионер по вземане на „Д.Е.Г.“ ЕООД, /с предходно наименование “Г.Г.” ЕООД/, ЕИК:********, придобито по силата на Договор за цесия от 13.02.2014г. и „И.“ АД и „А.Х.“ ООД, в качеството им на поематели, страните са констатирали, че "Г.О." ЕАД не е изпълнило задължението си към „Д.Е.Г.“ ЕООД, /с предходно наименование “Г.Г.” ЕООД/, нито към цесионера „Ц.” ООД и за Поемателите е настъпило условие за поемане на солидарна отговорност съгласно Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г. за всички задължения на заемателя "Г.О." ЕАД по Договор за целеви заем от 01.03.2007 г. и сключените към него анекси, считано от 23.03.2014 г. Установено е, че към датата на сключване на споразумението размерът на дължимата главница е 7 605 023 лв. /седем милиона шестстотин и пет хиляди и двадесет и три лева/, размерът на дължимата възнаградителна лихва е 6 924 312 лв., дължима за периода 29.03.2007 г. до 30.09.2013 г., както и че поради допуснатата забава е дължима неустойка в размер на 7 638 111 лв., считано от 01.10.2013 г. до датата на сключване на настоящия анекс (чл. 2 от Споразумението). Договорено е задължението да бъде погасено по реда неустойки, лихви, главници, както следва: 7 638 111 лв. неустойка в срок до 31.12.2014 г.; 6 924 312 лв. възнаградителна лихва в срок до 31.05.2015 г.; 7 605 023 лв. главница в срок до 31.12.2015 г. (чл. 3 от Споразумението). Съгласно чл. 5 от Споразумението при неточно или непълно изпълнение на задължението по чл. 3 от настоящото споразумение, Кредиторът има право да претендира освен гореописаните суми, разноски по събиране на вземането си и неустойки за забава до окончателното изплащане на дължимите суми по Договор за целеви заем от 01.03.2007 г.

На 13.02.2014 г., между „Д.Е.Г.“ ЕООД, в качеството му на ЦЕДЕНТ и „Ц.“ ООД, в качеството му на ЦЕСИОНЕР, е сключен Договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера чрез цесия срещу заплащане правата си на вземане срещу: 1. "Г.О." ЕАД, в размер на 7 605 023 лв., представляваща реално предадено вземане, произтичащо от договор за целеви паричен заем от 01.03.2007г. между "Г.Г." ЕООД /с настоящо наименование „Д.Е.Г." ЕООД/, в качеството си на ЗАЕМОДАТЕЛ и "Г.О." ЕАД, в качеството си на ЗАЕМАТЕЛ и анексите към него; 2. "Г.И." ЕАД, в размер на 365 000 лв., представляваща реално предадено вземане, от договор за целеви паричен заем от 01.01.2009г. между "Г.Г." ЕООД /с настоящо наименование „Д.Е.Г." ЕООД/, в качеството си на ЗАЕМОДАТЕЛ и "Г.И." ЕАД, в качеството си на ЗАЕМАТЕЛ; 3. "Д.Е." ЕАД, в размер на 600 000 лв., представляваща реално предадено вземане, произтичащо от договор за целеви паричен заем от 20.06.2009г. между "Г.Г." ЕООД /с настоящо наименование „Д.Е.Г.“ ООД/, в качеството си на ЗАЕМОДАТЕЛ и „Д.Е." ЕАД в качеството си на ЗАЕМАТЕЛ. Общият размер на главниците по гореописаните прехвърлени с настоящия договор вземания е 8 575 000 лева (осем милиона петстотин седемдесет и пет хиляди). Вземанията включват главници, всички привилегии, обезпечения, включително и изтеклите и бъдещи лихви, неустойки и други акцесорни права и принадлежности, така както са договорени в трите гореописани договори. Вземанията се цедират възмездно,  заедно с всички привилегии, обезпечения, включително и с изтеклите лихви, срещу задължението на Цедента да заплати на Цесионера сумата от 820 000 лв. Цесионерът се е задължил да заплати цената по предходния член, чрез прехвърляне по предвидения в закона ред на 5 000 /пет хиляди/ броя панамски акции на приносител, с номинална стойност на 1 брой акции 100 долара на обща стойност 820 000 лв., ведно с всички произтичащи от тях права и задължения, в деня на подписване на настоящия договор.

С Анекс № 1 от 13.02.2014 г. към Договор за цесия, на основание чл. 3 от договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 13.02.2014г., страните са се споразумели, че Цедентът прехвърля на Цесионера, ведно с вземането си от "Г.О." ЕАД, в размер на 7 605 023 лв., представляваща реално предадено вземане, произтичащо от договор за целеви паричен заем от 01.03.2007г. между "Г.Г." ЕООД /с настоящо наименование „Д.Е.Г." ЕООД/, в качеството си на ЗАЕМОДАТЕЛ "Г.О." ЕАД, в качеството си на ЗАЕМАТЕЛ и анексите към него, всичките си права, произтичащи от Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 r., c който "И." АД и „А.Х." ООД са поели солидарна отговорност за задълженията на "Г.О." ЕАД, съгласно Договор за целеви заем от 01.03.2007 г.

С Уведомление от 13.02.2014 г. „Д.Е.Г.“ ЕООД, е уведомило „И.“ АД, че на 13.02.2014 г. между „Д.Е.Г.” ЕООД и „Ц.” ООД, е сключен договор за прехвърляне на вземането на “Д.Е.Г.” ЕООД от „И.” АД, в размер на 7 605 023 лв. /седем милиона шестстотин и пет хиляди двадесет и три лева/, представляваща вземане, произтичащо от договор за целеви паричен заем от 01.03.2007 г. между “Г.Г.” ЕООД /с настоящо наименование „Д.Е.Г.“ ЕООД/, в качеството си на ЗАЕМОДАТЕЛ и "Г.О." ЕАД, в качеството си на ЗАЕМАТЕЛ и анексите към него, заедно с всичките си права, произтичащи от Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г., с който "И." АД и „А.Х.“ ООД, са поели солидарна отговорност за задълженията на "Г.О." ЕАД, съгласно Договор за целеви заем от 01.03.2007 г. Вземането е прехвърлено ведно с изтеклите лихви и неустойки. „Ц.” ООД, в качеството си на Цесионер встъпва изцяло в правата на Кредитор, съгласно сключен Договор за прехвърляне на вземане от 13.02.2014 г. и Анекс № 1 от същата дата. Уведомлението е връчено на 18.02.2014 г.

С Договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 09.02.2016 г., сключен между „Ц.“ ООД, като ЦЕДЕНТ  и „С.Е.П.Ф.М.“ ООД, като ЦЕСИОНЕР, цедентът прехвърля на цесионера чрез цесия срещу заплащане, правата си на вземане срещу: 1. „Г.О.“ ЕАД /настоящо наименование „ДИ Е.Д.Д.П.П.“ ЕАД, в размер на 7 605 023 лв. /седем милиона шестстотин и пет хиляди двадесет и три лева/, представляваща реално предадено вземане, произтичащо от договор за целеви паричен заем от 01.03.2007 г. между "Г.Г." ЕООД /с настоящо наименование „Д.Е.Г." ЕООД/, в качеството си на ЗАЕМОДАТЕЛ и „Г.О.“ ЕАД, в качеството си на ЗАЕМАТЕЛ и последващите анекси. Ц. ООД е придобило гореописаното вземане на 13.02.2014 г. съгласно Договор за цесия между „Д.Е.Г.“ ЕООД, в качеството на Цедент и „Ц.“ ООД, в качеството на Цесионер; 2. „Г.И.“ ЕАД, в размер на 365 000 лв. (триста шестдесет и пет хиляди) лева, представляваща реално предадено вземане, от договор за целеви паричен заем от 01.01.2009г. между "Г.Г." ЕООД /с настоящо наименование „Д.Е.Г." ЕООД/, в качеството си на ЗАЕМОДАТЕЛ и "Г.И." ЕАД, в качеството си на ЗАЕМАТЕЛ. Ц. ООД е придобило гореописаното вземане на 13.02.2014 г. съгласно Договор за цесия между „Д.Е.Г." ЕООД, в качеството на Цедент и „Ц.“ ООД, в качеството на Цесионер; 3. „Д.Е.“ ЕАД, в размер на 600 000 лв. (шестстотин хиляди лева), представляваща реално предадено вземане, произтичащо от договор за целеви паричен заем от 20.06.2009г. между "Г.Г." ЕООД /с настоящо наименование „Д.Е.Г.“ ЕООД/, в качеството си на ЗАЕМОДАТЕЛ и "Д.Е." ЕАД, в качеството си на ЗАЕМАТЕЛ. Ц. ООД е придобило гореописаното вземане на 13.02.2014 r. съгласно Договор за цесия между „Д.Е.Г." ЕООД, в качеството на Цедент и „Ц.“ ООД, в качеството на Цесионер. Общият размер на главниците гореописаните прехвърлени c настоящия договор вземания e 8 575 000 лева. Вземанията включват главници, всички привилегии, обезпечения, включително и изтеклите и бъдещи лихви, неустойки и други акцесорни права и принадлежности, така както са договорени в трите гореописани договори за целеви паричен заем. Вземанията се цедират възмездно, заедно с всички привилегии, обезпечения, включително и с изтеклите лихви, срещу задължението на Цедента да заплати на Цесионера сумата от 493 000 (четиристотин деветдесет и три хиляди) долара или левовата равностойност в размер на 857 820 лева (осемстотин петдесет и седем хиляди осемстотин и двадесет лева). Цесионерът се задължава да заплати цената в брой или по банков път в срок до 01.10.2016 г.

С Анекс № 1 от 09.02.2016 г. към Договор за покупко-продажба на вземане (цесия), на основание чл. 3 от договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 09.02.2016г., Цедентът прехвърля на Цесионера, ведно с вземането си от "Г.О." ЕАД, в размер на 7 605 023 лв., представляваща реално предадено вземане, произтичащо от договор за целеви паричен заем от 01.03.2007г., между "Г.Г." ЕООД /с настоящо наименование „Д.Е.Г." ЕООД/, в качеството си на ЗАЕМОДАТЕЛ и "Г.О." ЕАД, в качеството си на ЗАЕМАТЕЛ и анексите към него, всичките си права, произтичащи от Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г., с който "И." АД и „А.Х." ООД, са поели солидарна отговорност за задълженията на "Г.О." ЕАД, съгласно Договор за целеви заем от 01.03.2007 г.

С Уведомление от 15.02.2016 г. „Ц.“ ООД е уведомило „И.“ АД, че на 09.02.2016 г., между Ц. ООД и С.Е.П.Ф.М. ООД, е сключен договор за прехвърляне на вземането от "Ди Е.Д.Д.П.П." ЕАД /“Г.О." ЕАД/ по договор за целеви паричен заем от 30.03.2007г., между „Г.Г." ЕООД /с настоящо наименование „Д.Е.Г." ЕООД/, в качеството си на ЗАЕМОДАТЕЛ и „Г.О." ЕАД, в качеството си на ЗАЕМАТЕЛ, заедно с всичките права, произтичащи от Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г., с който "И." АД и „А.Х.“ ООД, са поели солидарна отговорност за задълженията на „Г.О." ЕАД, съгласно Договор за целеви заем от 01.03.2007 г. Вземането е прехвърлено ведно с изтеклите лихви и неустойки. Общият размер на главницата по гореописаното прехвърлено вземане е 7 605 023 лв. /седем милиона шестстотин и пет хиляди двадесет и три лева/. Вземането е прехвърлено с всички главници, всички привилегии, обезпечения, включително и изтеклите и бъдещи лихви, неустойки и други акцесорни права и принадлежности, така както са договорени в Договор за целеви паричен заем от 01.03.2007г. С.Е.П.Ф.М. ООД, в качеството си на Цесионер встъпва изцяло в правата на Кредитор, съгласно сключен Договор за прехвърляне на вземане и Анекс № 1 към него. Уведомлението е връчено на „И.“ АД на 07.03.2016 г.

 

По силата на Договор за покупко-продажба на ценни книжа /акции/ от 13.02.2014 г., сключен между „Ц.“ ООД, учредено на 06.07.2012 г. под № Е0359292012-3, по силата на законите на щата НЕВАДА, Съединени Американски Щати, представлявано от Ж.К.Г.Д.Н., в качеството му на продавач и „И.“ АД, представлявано от Изпълнителния директор Г.П.Г., в качеството му на купувач, Продавачът се е задължил да прехвърли на Купувача собствеността върху 65 000 броя акции на приносител с номинална стойност 100 долара всяка, собственост на „Ц.“ ООД с всички произтичащи от тях права и задължения, по реда и при условията на настоящия договор на обща номинална стойност 6 500 000 долара срещу продажна цена в размер на 9 378 246 лв. (девет милиона триста седемдесет и осем хиляди двеста четиридесет и шест лева) /чл. 1 от Договора/. Подавачът се е задължил да прехвърли собствеността върху описаните акции в 3-дневен срок след получаване на пълната продажна цена, свободни от противопоставими на Купувача по настоящия договор права от трети лица. Страните са се съгласили, че за продавача не възниква задължение да прехвърли гореописаните акции и/или част от тях преди получаване на пълната продажна цена. „И.“ АД се е задължило да заплати сумата по чл. 1 от настоящия договор не по-късно от 31.12.2014 г. В чл. 9 е предвидено, че в случай на забава за заплащане на цената на акциите, Продавачът има право на неустойка в размер на 0,5 % на ден върху незаплатената сума от продажната цена за всеки ден забава до окончателното им изплащане. Настоящият договор влиза в сила и обвързва страните, от момента на неговото подписване.

С Протокол за избор на акции към Договор за покупко-продажба на ценни книжа /акции/ от 13.02.2014 г., на основание чл. 1 от договора страните „Ц.“ ООД и „И.“ АД потвърждават избора за прехвърляне на акции и се съгласяват „Ц.“ ООД да прехвърли собствеността върху 65 000 броя акции на приносител с номинална стойност 100 долара всяка и обща номинална стойност 6 500 000 долара, за сумата от 9 378 246 лв., притежавани в капитала на следното дружество: С.М. СА, регистрирано по законите на Панама на 25.08.2008 г., под номер на дружество 629804, с директор К.У.. В случай, че гореописаното дружество започне процедура по ликвидация, страните са се съгласили, „Ц.“ ООД да прехвърли на "И." АД акции с обща номинална стойност не по-малка от 6 600 000 долара от капитала на едно от одобрените от купувача дружества, след предварителното му съгласие, както следва: Сириус съплайърс, регистрирано по законите на Панама на 07.02.2013 г., под номер на дружество 794365, с директор Ф.П.; Х. М. СА, регистрирано, регистрирано по законите на Панама на 08.02.2013 г., под номер на дружество 794480, с директор Е.Г.. Протоколът е подписан от страните на 13.02.2014 г.

На 09.02.2016 г., между „Ц.“ ООД, в качеството му на цедент и „С.Е.П.Ф.М. ООД“ ООД, в качеството му на цесионер, е сключен Договор за покупко-продажба на вземане (цесия), по силата на който Цедентът прехвърля на Цесионера чрез цесия срещу заплащане правата си на вземане срещу "И." АД, произтичащо от ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА НА ЦЕННИ КИЖА /АКЦИИ/ от 13.02.2014 г. между „Ц.“ ООД, в качеството му на ПРОДАВАЧ и "И." АД, в качеството му на КУПУВАЧ. Общият размер на главницата по гореописаното прехвърлено c настоящия договор вземане е в размер на 9 378 246 лв., представляваща дължима продажна цена за покупка на акции. Вземането се прехвърля с дължимата главница, всички привилегии, обезпечения, включително и изтеклите и бъдещи лихви, неустойки и други акцесорни права и принадлежности, така както са договорени в гореописания договор за покупко-продажба на акции. Вземането се цедира възмездно, заедно с всички привилегии, обезпечения, включително и с изтеклите лихви, срещу задължението на Цедента да заплати на Цесионера сумата, посочена в Приложение 1, част от настоящия договор. Уговорено е, че цената ще бъде заплатена от Цесионера при условията и сроковете, уговорени Приложение 1.

Със Съобщение от 15.02.2016 г. „Ц.“ ООД, е уведомило „И.“ АД, че на 09.02.2016 г. между „Ц.“ ООД и „С.Е.П.Ф.М. ООД“ ООД, е сключен договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от "И." АД, произтичащо от ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА НА ЦЕННИ КНИЖА /АКЦИИ/ от 13.02.2014 г. Общият размер на главницата по  гореописаното прехвърлено вземане е в размер на 9 378 246 лв., представляваща дължима продажна цена за покупка на акции. Посочено е, че вземането се прехвърля с дължимата главница, всички привилегии, обезпечения, включително и изтеклите и бъдещи лихви, неустойки и други акцесорни права и принадлежности, така както са договорени в гореописания договор за Покупко-продажба на акции. Съобщението е връчено на „И.“ АД на 07.03.2016 г.

 

По делото е представен заверен препис от Молба за предявяване на вземания от „С.Е.П.Ф.М.“ ООД с вх. № на СГС 167229/28.12.2016 г., ведно с приложенията, депозирана в производството по несъстоятелност на „И.“ АД, по т. д. № 5599/2015 г. по описа на СГС, ТО, VI-1 състав.

 

Представен е Списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „И.“ АД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.

 

С Определение № 2954 от 04.05.2017 г. на СГС, ТО, VI-1 състав, постановено по т.д. № 5599/2015 г., е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 10488/27.01.2017 г. от кредитора „С.Е.П.Ф.М.“ ООД срещу включване в списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „И.” АД, както следва: 1/ вземане в общ размер на 50 180 003 лева, от което главница 7 605 023 лева, възнаградителна лихва в размер на 14 % на годишна база общо в размер на 6 924 312 лева за периода от 29.03.2007 г. до 30.09.2013 г. и неустойка за забава общо в размер на 35 650 668 лева за периода от 01.10.2013 г. до 24.11.2016 г., ведно с неустойка за забава в размер на 0,2 % на ден върху дължимата главница и възнаградителна лихва до окончателното изплащане и 2/ вземане в общ размер на 41 798 446 лева, от което главница 9 378 246 лева и неустойка за забава в общ размер 32 420 200 лева за периода от 01.01.2016 г. до 24.11.2016 г., изчислена на база неустойка в размер на 0,5 % на ден върху незаплатената главница в размер на 9 378 246 лева, ведно с неустойка за забава в размер на 0,5 % на ден върху дължимата главница до окончателното изплащане.

 

По делото е представена Декларация от 26.03.2012 г. от Д. П. Георгиева, в качеството й на изпълнителен директор на „И.“ АД, с която заявява, че при сключването на договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г. П.Х.К., с ЕГН: ********** е действал от името и за сметка на „И.“ АД. Потвърждава извършените от П.Х.К. действия, свързани със сключването на договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г., като заявява, че същите обвързват дружеството. Не се противопоставя на действията на П.Х.К., като потвърждава от името на „И.“ АД поетите задължения и правните последици на договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г., възникнали за представляваното от нея дружество.

 

Към доказателствения материал по делото са приобщени още: Извлечение от ТР за „И.“ АД; Извлечение от банкова сметка, *** „Г.Г.“ ЕООД; Удостоверения № № 10, 9, 8, 7, 6 и 5 за СИВЪРТОН М. ИНК., относно притежавани от приносител капиталови акции /на английски език и в превод на български език/; Извлечение от Дневник ЕДСД на „И.“ АД; Извлечение от банкова сметка, *** „Г.Г.“ ЕООД, за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2011 г.; 4 бр. Удостоверения за родствени връзки; Искова молба с вх. № 3442/02.02.2018 г. от К. АД/н/, въз основа на която е образувано т.д. № 76/2018г. по описа на Пловдивски окръжен съд; Отговор на искова молба с вх. № 6017/26.02.2018 г. от „С.Е.П.Ф.М.“ ООД, САЩ, по т.д. №76/2018 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.

 

С Определение от 16.05.2018 г. на СГС, ТО, VI-9 състав, постановено в публично съдебно заседание, „КТБ“ АД /н/ е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника, на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ.

 

С Определение от 26.03.2019 г. на СГС, ТО, VI-9 състав, постановено в закрито заседание, е заличена допуснатата по искане на ищцовата страна съдебно–счетоводна експертиза, поради неизпълнение указанията на съда за внасяне на определения депозит.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Искът по чл. 694 ТЗ е установителен по своя характер - предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т. е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица - кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по чл. 694 ТЗ. Ищец по този иск може да бъде: 1. кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане /положителен установителен иск/; 2. кредитор, който е направил възражение срещу приемане вземането на друг кредитор /отрицателен установителен иск/ и 3. длъжникът в производство по несъстоятелност, когато оспорва прието вземане /отрицателен установителен иск/. В зависимост от това, кой е предявил установителния иск, пасивно процесуалноправно легитимирани по същия са съответно: в хипотезата на предявен положителен установителен иск от кредитор - ответник е длъжникът; в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск от кредитор - ответници са длъжникът и кредиторът, чието вземане е оспорено, а при отрицателен установителен иск, предявен от длъжника - ответник е кредиторът, чието прието вземане е оспорено. Предметните предели на установяването в процеса са очертани още с молбата на кредитора за предявяване на вземането му пред синдика, респективно с определението на съда по разгледаното възражение срещу списъка. Поради това, недопустимо е установяването на вземане, индивидуализирано в исковата молба по чл. 694 ТЗ по основание, произход, размер и обезпечение, различни от посочените в съставените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, съответно от посочените в определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Вън от това съществено ограничение, искът носи белезите на класическия установителен иск по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Искът се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се разглежда от друг състав на съда. С изм. в ТЗ в ДВ, бр.105/2016 г. в разпоредбата на чл.694 ТЗ е предвидено и участие на синдика, както и участие на трети лица помагачи. Непроменена е разпоредбата относно обвързващата сила на пресъдено нещо на решението спрямо длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, като  съгласно разпоредбите съответно на чл. 694, ал. 4 ТЗ /изм./, така и на настоящата разпоредба на чл.694, ал.8 от ТЗ, влязлото в сила решение по чл. 694, ал. 1 ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността.

Съобразно изложеното по-горе и видно от данните по делото, в конкретния случай се установява, че с Решение от 24.11.2016 г. по търговско дело № 5599/2015 г. по описа на СГС, ТО, VI-1 състав, постановено по реда на чл. 630, ал.1 от ТЗ е открито производството по несъстоятелност по отношение на  „И.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК ********, определена е началната датата на неплатежоспособността – 01.06.2014 г., назначен е временен синдик. Решението е обявено в търговския регистър към АВ на 25.11.2016 г.

С молба от 28.12.2016 г. кредиторът „С.Е.П.Ф.М.“ ООД, е предявил в производството по несъстоятелност на „И.“ АД (н) парична претенция в общ размер на 91 978 449 лева, от която: вземане, възникнало на основание Договора за целеви заем от 01.03.2007 г. и анексите към него и придобито съответно чрез Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г. общо в размер на 50 180 003 лева /петдесет милиона сто и осемдесет хиляди и три лева/, а именно: главница: 7 605 023 лв. /седем милиона шестстотин и пет хиляди и двадесет и три лева/, възнаградителна лихва в размер на 14 % на годишна база общо в размер на 6 924 312 лв. /шест милиона деветстотин двадесет и четири хиляди триста и дванадесет лева/, дължима за периода 29.03.2007 г. до 30.09.2013 г. и неустойка за забава общо в размер на 35 650 668 /тридесет и пет милиона шестстотин и петдесет хиляди шестстотин шестдесет и осем лева/, както следва: от 01.10.2013 г. до 05.05.2014 г. - 7 638 111 лв. /седем милиона шестотин тридесет и осем хиляди сто и единадесет лева/; от 06.05.2014 г. до 24.11.2016 г. - 28 012 557 лв. /двадесет и осем милиона дванадесет хиляди петстотин петдесет и седем лева/, ведно с неустойката за забава в размер на 0,2 % на ден върху дължимата главница и възнаградителна лихва до окончателното изплащане; вземане, възникнало на основание Договор за покупко-продажба на ценни книжа /акции/ от 13.02.2014 г. и Договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 09.02.2016 г. общо в размер на 41 798 446 лева /четиридесет и един милиона седемстотин деветдесет и осем хиляди четиристотин четиридесет и шест лева/, а именно: главница: 9 378 246 (девет милиона триста седемдесет и осем хиляди двеста четиридесет и шест лева) и неустойка за забава общо в размер на 32 420 200 лв./тридесет и два милиона четиристотин и двадесет хиляди и двеста лева/, от 01.01.2016 г. до 24.11.2016 г., изчислена на база неустойка в размер на 0,5 % на ден върху незаплатената главница в размер на 9 370 000, ведно с неустойката за забава в размер на 0,5 % на ден върху дължимата главница до окончателното изплащане.

На 19.01.2017 г. в ТР към АВ по партида на несъстоятелното дружество е бил обявен изготвеният от синдика на дружеството – Списък по реда на чл. 686, ал.1, т.3 вр. с чл. 685 от ТЗ, в който е включено и процесното вземане.

            Срещу Списъка, по реда на чл.690, ал.1 от ТЗ, е подадено възражение от кредитора „С.Е.П.Ф.М.“ ООД, което с Определение № 2954/04.05.2017 г. на Съда по несъстоятелността, е оставено без уважение. Съдебният акт, постановен в производството по чл. 692 и сл. ТЗ, е обявен в търговския регистър на 05.05.2017 г. Конкретният иск е депозиран с вх. № на СГС 63441/12.05.2017 г., т.е. в законоустановения, съгласно разпоредбата на  чл. 694, ал. 6 ТЗ срок.

 

По гореизложените съображения, съдът приема, че процесният иск е допустим, поради което дължи произнасяне по неговата основателност.

Производството по установителния иск е специфично исково производство, съпътстващо производството по несъстоятелност. Същото има за предмет установяване съществуването и точния размер на приетите в производството по несъстоятелност вземания на кредиторите. Искът носи белезите на класическия установителен иск по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК. Доказването в процеса се подчинява на общите правилата ГПК за разпределение на доказателствената тежест - всяка от страните следва да установи твърдените факти, от които претендира настъпването на изгодни за себе си правни последици. Ищецът по положителен установителен иск следва да установи по пътя на пълното доказване всички обстоятелства, от които претендира, че произтича твърдяното вземане или обезпечение, фактическото му и правно основание - договорно или извъндоговорно, неговия вид и размер. Ответникът следва да наведе в процеса всички свои възражения, отричащи това вземане - такива за пълно или частично погасяване чрез осъществено плащане, прихващане, за изтекла погасителна давност, както и всички свои възражения за нищожност, унищожаемост или разваляне на договора, на който се позовава ищеца. Както бе посочено, с изм. в ТЗ в ДВ, бр.105/2016 г. в разпоредбата на чл.694 ТЗ е предвидено и участие на синдика, както и участие на трети лица помагачи.

В случая, се твърди, че по силата на Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г. към Договор за целеви заем от 01.03.2007 г. „И.’“ АД и „А.Х.“ ООД встъпват като солидарни длъжници във всички задължения /настоящи и бъдещи/ на заемополучателя „Г.О.“ ЕАД. ЕИК: ******** към Заемодателя „Г.Г.” ЕООД, в това число главница в размер до 7 610 000 лв. (седем милиона шестстотин и десет хиляди лева), заедно с всички дължими възнаграждения, лихви, неустойки, разноски и др. по Договор за целеви заем от 01.03.2007 г., под отлагателно условие - в случай, че задължението не бъде изцяло погасено в срок до две години, считано от подписване на договора за встъпване в дълг. На 13.02.2014 г. „Д.Е.Г.“ ЕООД /с предходно наименование „Г.Г.” ЕООД/ е прехвърлило /цедира/ вземането си от „Г.О.“ ЕАД по Договор за целеви паричен заем от 01.03.2007 г. в размер на 7 605 023 лв. главница и всички привилегии, обезпечения, включително и изтеклите и бъдещи лихви, неустойки и други акцесорни права и принадлежности, така както са договорени в договора за целеви заем от 01.03.2007 г. и анексите към него на „Ц.” ООД, учредено на 06.07.2012 г. под № Е0359292012-3, по силата на законите на щата HEВАДА, Съединени Американски Щати, представлявано от Ж.К.Г.Ж.Н.. Към Договора за цесия от 13.02.2014 г. е сключен Анекс № 1/13.02.2014 г., с който „Д.Е.Г.“ ЕООД е прехвърлило на „Ц.” ООД вземането си от „И.“ АД и „А.Х.“ ООД по Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г. Със Споразумение от 05.05.2014 г.  към Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г. към Договор за целеви заем от 01.03.2007 г., страните „Ц.” ООД, „И.“ АД и „А.Х.“ ООД установяват размера на вземането към датата на сключване на договора, настъпването на неговата изискуемост и ликвидност и договарят отсрочване на задължението.

Твърди се, че по силата на Договор за покупко-продажба на ценни книжа /акции/ от 13.02.2014 г., сключен между „Ц.” ООД, учредено на 06.07.2012 г. под № Е0359292012-3, по силата на законите на щата НЕВАДА, Съединени Американски Щати, представлявано от Ж.К.Г.Д.Н., в качеството му на продавач и „И.“ АД, представлявано от Изпълнителния директор Г.П.Г., в качеството му на купувач, Продавачът се е задължил да прехвърли на Купувача собствеността върху 65 000 броя акции на приносител с номинална стойност 100 долара всяка, собственост на „Ц.” ООД с всички произтичащи от тях права и задължения, по реда и при условията на настоящия договор на обща номинална стойност 6 500 000 долара срещу продажна цена в размер на 9 378 246 лв. (девет милиона триста седемдесет и осем хиляди двеста четиридесет и шест лева). С Протокол за избор на акции към Договор за покупко-продажба на ценни книжа /акции/ от 13.02.2014 г., страните са постигнали съгласие прехвърлянето на акции от „Ц.” ООД да са тези, притежавани в капитала на дружеството С.М. СА,  регистрирано по законите на Панама, а ако то влезе в процедура по ликвидация – на едно от други две одобрени от купувача дружества.

Относно регистрацията на дружеството и притежаваните от приносител акции от капитала на С.М. СА, по делото са ангажирани Извлечение от публичен регистър и Удостоверения с частен характер № № 10, 9, 8, 7, 6 и 5.

Достоверната дата на обсъдените по-горе частни диспозитивни документи е оспорена от синдика на ответното дружество. Оспорването настоящият съдебен състав намира за неоснователно, поради това, че не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че за разлика от официалния документ, показаната в частния автентичен документ дата, според изричната разпоредба на чл.181, ал.1 ГПК, аналогична на чл.145, ал.1 ГПК /отм./, има доказателствена сила само между страните, но не и спрямо трети лица, по отношение на които същата придобива достоверност само в изрично изброените от законодателя хипотези: от деня, в който е заверен, от деня на смъртта на лицето или настъпила фактическа невъзможност за подписване, от деня, в който е възпроизведен в някой официален документ, или изобщо от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на документа. Прието е, че по смисъла на чл.145, ал.1 ГПК /отм./ и чл.181, ал.1 ГПК „трето лице” е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Следователно, касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица, които независимо дали са страни в процеса, черпят права от някой от издателите на документа и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Други неучастващи в съставянето на документа лица, не са трети лица в посочения по - горе смисъл и спрямо тях посочената в документа дата е важима (в този см. – Решение на ВКС, ІІІ г.о на ВКС № 193/04.06.2010 г., по гр.д.№ 176/2010 г.; Решение № 235 от 04.06.2010 г., по гр.д.№ 176/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС; Решение № 128 от 20.08.2018 г. по т. д. № 1744/2017 г. на ВКС).

В производството няма спор за обстоятелството, че акциите, предмет на договорките от 13.02.2014 г., не са предадени на „И.“ АД. Не се спори, че продажната цена не е заплатена от купувача в уговорения срок – 31.12.2014 г. Ищецът не е ангажирал доказателства, относно отразяването в счетоводството на ответника на задължението по прехвърлителната сделка, в това число – главница и неустойка.

 

Същевременно, видно от представения по делото Договор за прехвърляне на вземане (цесия), на 09.02.2016 г. „Ц.” ООД е прехвърлило вземането си от „И.“ АД по Договор за целеви паричен заем от 30.03.2007 г. на „С.Е.П.Ф.М.“ ООД. Относно правосубектността на цедента и цесионера по делото са представени удостоверения за съществуване със статут на актуална регистрация.

Ищецът не е установил, че сумата, предмет на Договора за заем, е предоставена от заемодателя на заемателя. С Определение от 26.03.2019 г. на СГС, ТО, VI-9 състав, по делото е заличена съдебно-счетоводната експертиза, допусната по искане на ищцовата страна, поради невнасяне на депозит за вещо лице.

Спорен за процеса е въпросът, относно уведомяване на длъжника за извършената цесия. Възражението в тази насока е неоснователно. Уведомлението по чл. 99, ал.3 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, поради което не е условие за прехвърлителното действие на цесията. Единствените  правни последици от неспазване на задължението за уведомяване се свеждат до това, че до съобщаване на цесията, длъжникът може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга. Липсата на уведомление обаче не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор.

 

Независимо от горното, за да породи валидно действие договорът за цесия, на който кредиторът основа претенцията си, трябва прехвърленото вземане да е действително. Именно в тази връзка са и спорните въпроси, повдигнати в производството, като правоизключващите възражения са изведени на различи правни основания, а именно: нищожност поради липса на предмет (чл. 26, ал.2 от ЗЗД), съответно - нищожност на прехвърлителната сделка, заявена в хипотезата на чл. 114 от ЗППЦК. Възразено е също така срещу действителността на отделни клаузи от договора – и по-конкретно уговорената от страните неустойка за забавено изпълнение.

Както бе посочено, с Договор от 13.02.2014 г., между страните е уговорено прехвърляне собствеността върху 65 000 броя акции на приносител, всяка с номинална стойност 100 долара всяка, (или при обща номинална стойност 6 500 000 долара). Специфичният характер на продажбата, предпоставя изследване на въпроса за действителния предмет на сделката. В този смисъл, следва да бъде отбелязяно, че основна отлика на акционерното дружество, от другите капиталови търговски дружества, се явява характеристиката, че капиталът му е разпределен в акции. Акцията от своя страна е законово уредена като ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в капитала на АД - чл.175 ал.1 ТЗ, а също така и материализира членствените права на акционера - чл.181 ТЗ. Общоприето в правната доктрина е, че ценната книга е документ с установена от закона форма и съдържание, който материализира волеизявление и произтичащи от него права до такава степен на свързаност със самия документ, че за упражняването на тези права, съответно при разпоредителни действия с тях, се изисква наличие на фактическа власт, респективно - предаване на самия документ. Тъй като членствените права на акционера се материализират в акции, то последните като ценни книги са неразривно свързани с упражняването, съответно разпореждането с материализираните в тях права. Законодателят е предвидил издаването на временни удостоверения, издадени и подписани от учредителите, съответно от упълномощени от тях лица, което по правило предхожда учредяването на самото дружество и удостоверява направените имуществени вноски. Последните заместват акциите до издаването на последните и представляват по естеството си и способа на прехвърляне също ценни книги. Членствените права на акционерите могат да бъдат предмет на прехвърляне чрез разпореждането със самата ценна книга/акция или заместващо я временно удостоверение/, в която следва да са инкорпорирани и чрез способите за прехвърляне, уредени в чл. 185 ал.1 и ал.2 ТЗ, съответно чл.187 ал.2 ТЗ - за временни удостоверения. Договор за прехвърляне на акции на приносител, сключен обаче преди същите да са издадени и при липса на надлежно издадени временни удостоверения, годни за прехвърляне по реда на чл. 187 ал.2 ТЗ, не поражда желания от страните транслативен ефект, тъй като същият е нищожен, поради липса на предмет - чл.26 ал.2 ЗЗД (Решение № 43 от 15.04.2015 г. по т. д. № 892 / 2014 г).  В конкретния случай, доказателства за издадени акции на приносител, респективно – за временни удостоверения, годни за прехвърляне по реда на чл. 187 ал.2 ТЗ към момента на сключване на Договора за покупко-продажба от 13.02.2014 г. не се релевират в производството. Наличието им не може да бъде изведено от съдържанието на представените по делото от Договор, Протокол за избор на акции с дата 13.02.2014 г. или Удостоверения с №№ 10, 9, 8, 7, 6 и 5. Липсата на доказателства в посочения смисъл, препятства извеждане на извод за валидност на процесната прехвърлителна сделка, а от тук  - за дейстивителността на цедираното вземане, чрез което ищецът в производството по чл. 694 от ТЗ се легитимира като кредитор на несъстоятелния длъжник. 

   Извън горното, следва да бъде отбелязано още, че в производството няма спор, а и се установява, че „И.“ АД (н) е публично дружество, за което приложение намират нормите на ЗППЦК. Видно от текста на  чл. 114, ал.1 ЗППЦК  (в редакцията бр. 103 от 2012 г.), лицата, които управляват и представляват публично дружество, включително лицата - представители на юридическо лице, което е член на управителен орган на публичното дружество, без да бъдат изрично овластени за това от общото събрание на публичното дружество, не могат да извършват сделки, в резултат на които: 1.) дружеството придобива, прехвърля, получава или предоставя за ползване или като обезпечение под каквато и да е форма активи на обща стойност над: а) една трета от по-ниската стойност на активите съгласно последния одитиран или последния изготвен счетоводен баланс на дружеството; б) 2 на сто от по-ниската стойност на активите съгласно последния одитиран или последния изготвен счетоводен баланс на дружеството, когато в сделките участват заинтересовани лица;  Забраната при посочените условия е относима и при възникване задължения за дружеството към едно лице или към свързани лица на обща стойност над стойността по т. 1, буква "а", а когато задълженията възникват към заинтересовани лица или в полза на заинтересовани лица - над стойността по т. 1, буква "б";  С изм. ДВ, бр. 62 от 2017 г. – органичителният режим на разпоредителни сделки е разширен и касае активи на обща стойност – а.) една трета от по-ниската стойност на активите съгласно последните два изготвени счетоводни баланса на дружеството, поне един от които е одитиран, и които са разкрити публично по реда на чл. 100т; б) 2 на сто от по-ниската стойност на активите съгласно последните два изготвени счетоводни баланса на дружеството, поне един от които е одитиран, и които са разкрити публично по реда на чл. 100т, когато в сделките участват заинтересовани лица;

По делото не се твърди, респективно -  не се ангажират доказателства за наличие на изрично овластяване от Общото събрание в полза на лицата, които управляват и представляват публично дружество за сключване на сделката, обективирана в прехвърлителния договор от 13.02.2014 г. Предвид това, сключването й е в противоречие с изричното нормативно изискване и на основание чл. 114, ал.11 от ЗППЦК, същата е нищожна, а като такава – тя не е поражда целеното правно действие.

 

           При тези фактически и правни констатации, съдът приема, че липсва валидна облигационна връзка между страните по прехвърлителната сделка от 13.02.2014 г. Посоченото безспорно рефлектира върху валидността на последващото цесионно правоотношение, доколкото негов предмет е несъществуващо вземане, чрез което ищецът в настоящото производството се стреми да се легитимира като кредитор на ответното дружество. Това е така, тъй като  нищожността по смисъла на чл. 26, ал.2 от ЗЗД, съответно – чл. 114, ал.11 от ЗППЦК, като най-тежък порок засягат основния договор в неговата цялост,  поради което той е напълно негоден да породи желаните от страните правни последици. В този смисъл, всички претенции – в това число за главници, неустойки и т.н., произтичащи и обосновани от неизпълнение на такова порочно правоотношение, са неоснователни, а самостоятелното изследване на въпроса за валидността на отделни договорни клаузи е безпредметно.

 

По така изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че заявеното при условията на чл. 694 от ТЗ искане на ищеца да бъде признато за установено негово вземане по отношение длъжника, синдика и кредиторите на „И.“ АД (н) в общ размер на 91 978 449 лева, от която: вземане, възникнало на основание Договора за целеви заем от 01.03.2007 г. и анексите към него и придобито съответно чрез Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г. общо в размер на 50 180 003 лева /петдесет милиона сто и осемдесет хиляди и три лева/, а именно: главница: 7 605 023 лв. /седем милиона шестстотин и пет хиляди и двадесет и три лева/, възнаградителна лихва в размер на 14 % на годишна база общо в размер на 6 924 312 лв. /шест милиона деветстотин двадесет и четири хиляди триста и дванадесет лева/, дължима за периода 29.03.2007 г. до 30.09.2013 г. и неустойка за забава общо в размер на 35 650 668 /тридесет и пет милиона шестстотин и петдесет хиляди шестстотин шестдесет и осем лева/, както следва: от 01.10.2013 г. до 05.05.2014 г. - 7 638 111 лв. /седем милиона шестотин тридесет и осем хиляди сто и единадесет лева/; от 06.05.2014 г. до 24.11.2016 г. - 28 012 557 лв. /двадесет и осем милиона дванадесет хиляди петстотин петдесет и седем лева/, ведно с неустойката за забава в размер на 0,2 % на ден върху дължимата главница и възнаградителна лихва до окончателното изплащане; вземане, възникнало на основание Договор за покупко-продажба на ценни книжа /акции/ от 13.02.2014 г. и Договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 09.02.2016 г. общо в размер на 41 798 446 лева /четиридесет и един милиона седемстотин деветдесет и осем хиляди четиристотин четиридесет и шест лева/, а именно: главница: 9 378 246 (девет милиона триста седемдесет и осем хиляди двеста четиридесет и шест лева) и неустойка за забава общо в размер на 32 420 200 лв./тридесет и два милиона четиристотин и двадесет хиляди и двеста лева/, от 01.01.2016 г. до 24.11.2016 г., изчислена на база неустойка в размер на 0,5 % на ден върху незаплатената главница в размер на 9 370 000, ведно с неустойката за забава в размер на 0,5 % на ден върху дължимата главница до окончателното изплащане, е неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

            Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК всяка от страните в процеса има право на направените от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.

Предвид горното, с оглед изхода на спора и доколкото страните в производството не са направили искане за присъждането им, съдът намира, че разноските следва да останат в тежест на всяка една от тях по начина, по който са сторени.

На основание чл. 694 ал. 7 от ТЗ ищецът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 919 784,49 лева.

 

Водим от горното, СЪДЪТ  

                                                  Р Е Ш И : 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ от „С.Е.П.Ф.М.“ ООД, учредено на 07.06.2012 г. под № LLC8256-2003, по силата на законите на щата Невада, САЩ, със седалище и адрес на управление: САЩ, Невада, гр. Карсън Сити, Невада Бизнес Център 200, представлявано от Ж.К.Г.Ж.Н., против  „И.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор С.П.И., за установяване съществуването на предявени, но неприети в производството по несъстоятелност на „И.“ АД (н), парични вземания, включени в изготвен от синдика на дружеството  Списък на неприетите вземания по реда на чл. 686, ал.1, т.3 вр. с чл. 685 от ТЗ, обявен в ТР към АВ на 19.01.2017 г., по отношение на които възражението на „С.Е.П.Ф.М.“ ООД е оставено без уважение с Определение № 2954/04.05.2017 г. на СГС, ТО, VІ-1 с-в по т.д. № 5599/2015г., обявено в Търговския регистър на 05.05.2017 г. – за сумата в общ размер на 91 978 449 лева (деветдесет и един милиона деветстотин седемдесет и осем хиляди четиристотин четиридесет и девет лева), ОТ КОЕТО: ВЗЕМАНЕ, произтичащо от Договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г. към Договор за целеви заем от 01.03.2007 г. между “Г.Г.” ЕООД /с настоящо наименование „Д.Е.Г.“ ЕООД/, в качеството си на ЗАЕМОДАТЕЛ и „Г.О.“ ЕАД /с настоящо наименование “ДИ Е.Д.Д.П.П.” ЕАД/, в качеството си на ЗАЕМАТЕЛ и анексите към него, което вземане е придобито от кредитора „С.Е.П.Ф.М.“ ООД, въз основа на Анекс № 1 от 09.02.2016 г. към Договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 09.02.2016 г., общо в размер на 50 180 003 лева (петдесет милиона сто и осемдесет хиляди и три лева), а именно: главница: 7 605 023 лв. /седем милиона шестстотин и пет хиляди и двадесет и три лева/, възнаградителна лихва в размер на 14 % на годишна база общо в размер на 6 924 312 лв. /шест милиона деветстотин двадесет и четири хиляди триста и дванадесет лева/, дължима за периода 29.03.2007 г. до 30.09.2013 г. и неустойка за забава общо в размер на 35 650 668 /тридесет и пет милиона шестстотин и петдесет хиляди шестстотин шестдесет и осем лева/, както следва: от 01.10.2013 г. до 05.05.2014 г. - 7 638 111 лв. /седем милиона шестстотин тридесет и осем хиляди сто и единадесет лева/; от 06.05.2014 г. до 24.11.2016 г. - 28 012 557 лв. /двадесет и осем милиона дванадесет хиляди петстотин петдесет и седем лева/, ведно с неустойката за забава в размер на 0,2 % на ден върху дължимата главница и възнаградителна лихва до окончателното изплащане; ВЗЕМАНЕ, произтичащо от Договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 09.02.2016 г., с който „Ц.“ ООД прехвърля на „С.Е.П.Ф.М.“ ООД правото си на вземане срещу „И.“ АД, с ЕИК: ********, произтичащо от Договор за покупко-продажба на ценни книжа /акции/ от 13.02.2014 г. между „Ц.“ ООД, в качеството си на ПРОДАВАЧ и „И.“ АД, в качеството си на КУПУВАЧ, общо в размер на 41 798 446 лева (четиридесет и един милиона седемстотин деветдесет и осем хиляди четиристотин четиридесет и шест лева), а именно: главница: 9 378 246 (девет милиона триста седемдесет и осем хиляди двеста четиридесет и шест лева) и неустойка за забава общо в размер на 32 420 200 лв./тридесет и два милиона четиристотин и двадесет хиляди и двеста лева/, от 01.01.2016 г. до 24.11.2016 г., изчислена на база неустойка в размер на 0,5 % на ден върху незаплатената главница в размер на 9 370 000, ведно с неустойката за забава в размер на 0,5 % на ден върху дължимата главница до окончателното изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на Р.М. – синдик на „И.“ АД /в несъстоятелност/ и на трето лице – помагач „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК ********, конституирани и участвали в процеса на осн. чл. 694 ал.4 от ТЗ.

 

ОСЪЖДА „С.Е.П.Ф.М.“ ООД, учредено на 07.06.2012 г. под № LLC8256-2003, по силата на законите на щата Невада, САЩ, със седалище и адрес на управление: САЩ, Невада, гр. Карсън Сити, Невада Бизнес Център 200, представлявано от Ж.К.Г.Ж.Н., да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 919 784,49 лв. (деветстотин и деветнадесет хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки) – държавна такса в производството на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Съобщи за изтекли лични данни