Р Е
Ш Е Н И Е
гр.
ЛЕВСКИ, 13.11. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Левски, ІV състав, в съдебно заседание на _петнадесети октомври_
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
при секретаря _Ваня
Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_246_ по описа за _2020_
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В
Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от В.И.Т., с адрес:с***, ЕГН **********, срещу НП №19-0293-000513, издадено от Началник РУ към ОДМВР –
Плевен, РУ- Левски.
Жалбоподателят
счита издаденото против него НП
незаконосъобразно и несъстоятелно, по изложени от него съображения. Счита,
че същото не му е връчено надлежно, а случайно, при подмяна на лични документи;
в НП било описано нарушението, но липсвали обстоятелствата, при които е
констатирано нарушението и конкретните обстоятелства. Твърди, че цитираното в
НП нарушение се базирало на посочени в акта твърдения от актосъставителя и
посочения за свидетел негов колега, като цивилно лице.
Не
било позволено на свидетеля, пътувал с жалбоподателя и посочен във възражението
да се подпише като действителен свидетел.
Прави
искане да бъде отменено наказателното постановление.
За
административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано
становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна, но не по изложените от жалбоподателя възражения, като
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на 25.03.2019 г. АУАН против
жалбоподателя за това, че на същата дата
в 15:20 часа, в с. Обнова, ул. Пионерска, управлява без да използва
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът.
Посочена
като нарушена е разпоредбата на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП.
Въз
основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление,
с което за извършеното нарушение, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
на В.Т. е наложена глоба в размер на 50 лв.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства,
съдържащи се в административнонаказателната преписка.
В
съдебно заседание са разпитани актосъставителят С. и свидетелят Л..
И
двамата заявяват, че не си спомнят нищо предвид изминалия период от време.
При
така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събрания по делото
доказателствен материал съдът приема, че ангажираната спрямо жалбоподателя
административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП следва
да отпадне поради недоказаност на извършването на нарушението.
Съгласно
чл. 137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории М1, М2, М3, и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителни колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани.
По
делото не се спори, че на посочените дата и час жалбоподателят е управлявал автомобила
си, както и че на посоченото място е бил спрян за извършване на полицейска
проверка. Спори се действително ли по време на движение същият не е ползвал
обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван.
Съдът
намира, че в случая не може да бъде направен безспорен и категоричен извод дали
деецът действително е бил без обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС и
доколко това обстоятелство е било непосредствено възприето от актосъставителя.
В
случая констатациите на актосъставителя и отразените в него обстоятелства са
оспорени от страна на жалбоподателя. Самото отричане законосъобразността на
АУАН изисква от административно наказващия орган да ангажира убедителни и
безспорни доказателства в подкрепа на своите констатации за извършено от
жалбоподателя нарушение, тъй като в негова тежест е доказването на последните
по несъмнен начин. Доказателствената тежест е за наказващия орган, който трябва
да установи по категоричен и недвусмислен начин както законосъобразността на
издаденото от него наказателно постановление, така и неговата доказаност, което
в случая не е сторено.
Описаната
в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, че на въпросната дата
жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил по ул. Пионерска в с.
Обнова, като не е поставил обезопасителен колан, макар да покрива обективните
признаци на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, не бе доказана в хода на съдебното дирене.
Самите актосъставител и свидетел по констатиране на нарушението, в показанията
си не установиха с нужната безспорност и непротиворечивост възприемането и
констатирането на това нарушение. При тази неустановеност на извършване на
административното нарушение и липса на безспорни доказателства за виновното
поведение на жалбоподателя, съдът приема, че описаното нарушение по чл. 137а от ЗДвП, за което е наложено административно наказание на жалбоподателя се явява
недоказано по несъмнен и безспорен начин, което е основание за отмяна на
атакуваното НП като незаконосъобразно.
С оглед изложеното съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
На
основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На
основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0293-000513 от 19.04.2019г,
издадено от началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ - Левски, с което на В.И.Т., ЕГН**********, с адрес: ***, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба
в размер на петдесет лева, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: