Р Е
Ш Е Н
И Е №……
Гр. София, 27.07.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Десислава Чернева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 2789 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20016690/19.01.2021
г. на СРС, 126 с - в, по гр. д. № 36980/2020 г. „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на „ДЗИ - О.З."
ЕАД, ЕИК О.З., на основание чл. 411 КЗ, сумата 1 464, 68 лв., регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско" за вреди на лек автомобил марка БМВ, peг. № ******,
причинени от ПТП, настъпило на 04.12.2019 г. в гр. София, и разходи за
определянето му, заедно със законната лихва от подаване
на исковата молба - 11.08.2020 г. до
окончателното изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - 637, 16 лв. разноски по делото.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника „Д.Б.: Ж.и З.“ АД чрез представителя му с доводи, че е постановено в нарушение на
материалния и процесуален закон. Поддържа, че не се установява застрахованото
при ответника МПС да е причина за настъпване на ПТП, както неправилно е приел
СРС. Неправилно СРС е счел, че не е налице съпричиняване
на вредата от страна на водача, застрахован при ищеца, който е нарушил чл. 94,
ал. 3 от ЗДвП и чл. 98, ал. 1 ЗдвП. От показанията на
свидетеля се установява, че водачът Марио Иванов е спрял неправилно за престой
частично върху банкета на платното както и в лентата за насрещно движение, в обратната
посока на движение, като по този начин е създал пречки за останалите участници
в движението в района на ПТП. Поддържа, че присъденото в полза на ищеца
обезщетение следва да се намали със съответния процент съпричиняване
на вредата и да са отчете приноса на водача, застрахован при ищеца. Сочи, че
двустранният протокол за ПТП няма доказателствено
значение относно вината за настъпване на произшествието. Оспорва се и връзката
на обезщетените вреди с установения механизъм на произшествието, като се
поддържа, че присъдената сума е прекомерна и на съответства на действителната
стойност на вредите към момента на настъпване на ПТП. Съдът не е съобразил
заключението на САТЕ, според което към датата на ПТП увреденото МПС е било над
13 години, считано от първоначалната регистрация. Моли да се отмени решението и
да се отхвърли изцяло иска. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна - ищецът „ДЗИ - О.З."
ЕАД, чрез представителя си, оспорва въззивната жалба в отговор по реда на чл.
263 ГПК, като излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че решението
на СРС е правилно, обосновано и постановено в съответствие с всички събрани в
хода на производството доказателства в съвкупност. Сочи, че пред СРС са
установени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, в
качеството му на застраховател на виновното за ПТП лице, в това число
настъпването на ПТП, механизма му и причинната връзка с вредите, както и
тяхната стойност. В решението СРС е обсъдил и съобразил всички писмени и гласни
доказателства, събрани в производството. Оспорва възражението за съпричиняване на ПТП от страна на водача застрахован при ищеца,
както и твърденията за неустановен механизъм на произшествието. Поддържа, че
механизмът се установява както от приетото заключение на САТЕ, така и от
свидетелските показания. Сочи, че обосновано СРС е приел, че вина за настъпване
на ПТП има застрахования при ответника водач, който при маневра „обратен
завой“, при наличие на лед на пътната настилка, губи контрол върху автомобила,
завива на дясно и реализира ПТП със спрелия на тесен път л. а. БМВ, застрахован
при ищеца. Обосновано СРС е приел, че причина за ПТП е неправилно предприетата
маневра и не е налице основание за намаляване на застрахователното обезщетение.
Моли да се потвърди решението изцяло. Претендира разноски в производството,
съгласно списък.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на
въззивната проверка, приема за установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Оспореното решение е валидно и допустимо постановено,
поради което съдът ще обсъди доводите, касаещи неговата законосъобразност.
Искът, по който се е произнесъл СРС, е с правно
основание чл. 411 КЗ - действащ към момента на настъпване на ПТП – 04.12.2019
г.
Съгласно чл. 411 КЗ, с плащане на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка може да предяви вземанията си направо срещу застрахователя по
„Гражданска отговорност“. Регламентираното с тази норма право е регресно и суброгационно право по
своя характер.
С
определението от 25.09.2020
г. с доклада по делото по чл. 146 ГПК за безспорни между страните са приети обстоятелствата,
че на посочените в исковата молба дата и място 04.12.2019 г. около 01. 00 часа,
в гр. София, между описаните в исковата молба МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Каско" и МПС, застраховано при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност", е реализирано ПТП, което съставлява покрит
от застраховката „каско“ риск, както и че ищецът -
застраховател е заплатил на увреденото МПС обезщетение в размер на 1 449, 68 лв.,
вкл. 15 лв. ликвидационни разходи (общо 1 464, 68 лв.)
Обосновано СРС
е направил извод, че ПТП е настъпило в срока на действие на договора, за което
застрахователят - ищец е изплатил обезщетение за ремонтиране на причинените от
ПТП на застрахованото имущество щети, след което е встъпил в правата на
увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива
права.
Механизмът на ПТП и причинно - следствената връзка с
причинените вреди се установява от заключението на съдебно - автотехническата експертиза и показанията на свидетеля Д.Ц.,
водач на МПС застраховано при ответника.
От
показанията на свидетеля Цолов, които са непосредствени и съвпадат с описаното
в двустранния протокол за ПТП от 04.12.2019 г., подписан от свидетеля, се
установява, че на 04.12.2019 г. около 01, 00 ч., л. а. марка „Фолксваген Туарег“, е peг. № ******, който свидетеля е
управлявал, се е движел в кв. Драгалевци, по пътя за хижа „Алеко“, с посока към
хижата. При маневра обратен завой, поради силно заледена пътната настилка и
сняг, свидетелят е загубил контрол върху автомобила, който е завил надясно, като
се отклонява по тесен път (в разклона за Драгалевски манастир) и се е „свлякъл“
по този път. По този начин е ударил намиращия се на този път л. а. марка БМВ, peг. № ******,
който е в спряно състояние, с включен двигател, аварийни светлини и габарити.
Свидетелят дава показания, че пътят е бил много тесен, с голяма денивилация и две коли трудно са се разминавали. Той е
ударил БМВ - то първо с предната част
отзад, а после с цялата страница. Другият автомобил е бил спрял на 10-15 м. от
главния път, на банкета и на пътя, като на това място няма нормален банкет.
Съдът констатира, че двустранният протокол за ПТП е подписан от двете
страни, участници в произшествието, поради което установява, че изявленията в него
принадлежат на тези лица. В протокола застрахованият при ответника водач е
признал вината за настъпване на ПТП, което се потвърждава и от показанията му.
Механизмът и причинната връзка на вредите с него се потвърждават, както от
писмените и гласни доказателства, така и от приетото без възражения заключение
на САТЕ, според което вредите
по л. а. „БМВ 330 ХД“ са в пряка причинно - следствена връзка
с описания в заключението механизъм на ПТП.
Относно размера
на обезщетението следва да се посочи, че то е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава
действителната стойност на увреденото МПС и не може да е по - малко от
изчисленото по Методиката. Според заключението ва САТЕ, което не е оспорено о ответника, действителните
вреди, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС по
средни пазарни цени към датата на ПТП, възлизат на 2 084, 14 лв.
Тъй като в производството се претендира сума от 1 464,
68 лв., обосновано СРС направил извод, че искът по чл. 411 КЗ е основателен за
пълния претендиран размер. Не са налице основания за
промяна изводите на СРС по този въпрос.
Основните възражения на ответника,
поддържани и във въззивното производство, касаят съпричиняването на резултата от страна на водача на
застрахованото при ищеца МПС л. а. „БМВ 330 ХД“ и от там -
размера на обезщетението. По този въпрос в допълнение към изложеното от СРС,
настоящият състав намира следното :
Съгласно чл. 51, ал.
2 ЗЗД, обезщетението за вреди, причинени
на увредения може да се
намали, ако той е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Граматическото и логическо тълкуване на нормата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД показват, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна
на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без
който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в практиката на съдилищата, според която съпричиняването има обективен
характер. Такова ще е
налице само когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване
размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло
е било противоправно, в частност - в нарушение на ЗДвП и виновно.
(в този смисъл решение № 78 от
10.07.2014 г. по т. д. № 1982/2013 г., т. к., І ТО на ВКС, както и ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСГТК на ВКС).
В заключение, за да се приеме, че е налице съпричиняване,
което да обоснове намаляване на застрахователното обезщетение, ответникът
следва да докаже, пълно и главно, че пострадалият е допринесъл обективно
за настъпване на
вредите от
произшествието. Връзката между неговото
поведение и настъпването на вредите следва да е пряка.
Въззивният състав се
солидаризира с изводите на СРС, че причина за настъпване на ПТП са действията
на водача на застрахования при ответника автомобил, който е допуснал нарушение
на чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП. Според чл.
20, ал. 1 ЗдвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а
според ал. 2 при управлението на МПС водачите са длъжни да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие.
Съгласно
общото правило на чл. 25 ЗДвП, водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е
маневра, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение.
В заключения, изводът на СРС, че вина за
настъпване на ПТП има застрахования при ответника водач, който не е изпълнил
задълженията си по чл. 20 и чл. 25 ЗДвП. Следователно, дори да се приеме, че л.
а. „БМВ“ е спрял неправилно на тесен път, в какъвто смисъл са твърденията на
ответника в жалбата, той не е пречил на маневрата на лекия автомобил „Фолксваген
Туарег“. ПТП е настъпило поради предприемане на
маневра от водача на последния, която не е била съобразена с пътната обстановка
и силно заледения терен.
Настоящият състав споделя извода на СРС,
че не се установява съпричиняване на резултата от
страна на водача на л. а. „БМВ“, който е бил в спряло състояния, а от там -
не е налице основание за намаляване на обезщетението. Доводите на
ответника в посочения смисъл, поддържани във възивната
жалба, са неоснователни.
По
изложените до момента съображения в съвкупност обосновано СРС е приел, че на
основание чл. 411 КЗ застрахователят - ищец е встъпил в правата на
застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
причинителя на вредата и има право да търси връщане на изплатеното на
пострадалия обезщетение в пълния претендиран размер.
Тъй като изводите на настоящия
състав изцяло съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди, като
постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон,
включително в частта по разноските, които са съобразени с доказателствата за
реално направени разноски и изхода от спора.
По разноските пред СГС :
С оглед
изхода на спора, право на разноски има ищеца. Съдът намира, че в полза на ищеца
следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 377, 14 лв., съгласно
доказателствата за заплатени реално разноски : договор за правна защита и
съдействие, фактура и платежно нареждане, представени към списъка за разноски
на ищеца.
Така
мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20016690/19.01.2021 г. на СРС, 126 с - в, по гр. д. № 36980/2020 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, с адрес: гр. София, бул. ******да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД,
ЕИК О.З., с адрес по делото : гр. София, ул. „******, чрез адв.
Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на 377, 14 лв.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.